www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Връщане дадено без основание

Често в практиката и търговията се случват случаи, в които се стига до връщане дадено без основание.

Повечето от тези плащания нямат истинско правно основание за извършване и платецът не рядко се оказва в ситуация, когато се налага връщане дадено.

 

За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД между страните трябва да е налице правоотношение, възникнало от определен фактически състав.

Правото допуска едно лице да се обогати за сметка на друго, но само при настъпването на определени факти.

Характеристика на основанията по чл. 55 ЗЗД

Тези “определени факти” или “волята на лицето” правото нарича обобщено с думата “основание”.

Тук се има предвид първоначална липса на основание, като хипотезите могат да са следните:

Основанието за имущественото разместване въобще не е възникнало, т.е няма сделка.

Основанието е отпаднало към момента на извършване на имущественото разместване. Изобщо не съществува задължение или изпълнено е повече от дължимото.

Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, п.1 ЗЗД е безсрочно

Правоотношението е с извъндоговорен характер, не възниква в резултат на съгласуване на волята на правните субекти

При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение.

Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага.Връщане дадено без основание

То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо.

Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, но автоматично не води до забава на длъжника.

Забава на длъжника по чл. 55 ЗЗД

За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни, както и вина за неизпълнението или късното изпълнение.

В Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на Върховния касационен съд посочва, че при връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместване на имущественото благо, вземането е изискуемо

В този случай длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора.

Когато кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането на този срок.

Въз основа на това една от страните (обогатилата се) да е получила или нещо без основание за сметка на другата страна (обеднялата), или нещо с оглед на неосъществено или отпаднало основание.

Институтът на неоснователното обогатяване в гражданското право включва искове

А/ за връщане полученото без основание,

Б/за връщане полученото на отпаднало основание

В/ за връщане полученото на неосъществено основание, което предполага, че между страните е имало разменена имуществена престация.

В съдебната практика са налице няколко основни предпоставки за уважаване на искове по дела за връщане на суми.

Покана за връщане

Съгласно тълкувателно решение на ВКС при неизпълнение на парично задължение, законът поставя изискване за покана на длъжника, когато няма уговорен срок

Единственото изключение е предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и е длъжен да изпълни без покана.

Това е така, тъй като задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно, то може да се иска от кредитора веднага.

От кой момент се дължи връщането ?

Интересен е въпросът при връщане на дадено при липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетението за забава ?

Отговорът на въпроса е даден в Тълкувателното дело  по чл. 292 ГПК, а именно :

Падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно, в определени хипотези, моментът на настъпването им да съвпада.

Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта.Връщане дадено без основание

Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение – било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, чрез иск за реално изпълнение в защита на своето право.

Основен принцип в облигационното право е, че изпълнението на задължението е подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага.

Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

„При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение.

Изключението е изрично предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД – само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана“, съгласно РЕШЕНЕИ на ВКС.

Разлика добросъвестен и недобросъвестен длъжник 

При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, добросъвестният длъжник дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни“, да се добави, че „недобросъвестният длъжник изпада в забава от момента на получаването, т.е. от изискуемостта

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г., на Пленум на ВС „В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава.

Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание.

Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено.

Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила”

В случай на нужда от разваляне на договор и връщане на дадено без основание, сме насреща за съвет на тел. +359 897 90 43 91 , е-mail : info@lawyer-bulgaria.bg