Приложимо право при развод

При валидно сключен граждански брак с международен елемент един от най-важните въпроси е кое е приложимото право при развод.

Този въпрос възниква най-често при:

• брак между български гражданин и чужд гражданин;
• брак между двама български граждани, сключен в чужбина;
• съпрузи, които живеят в различни държави;
• семейство с общо имущество в България и/или в чужбина;
• спор относно родителски права, местоживеене на дете и издръжка;
• развод, при който единият съпруг вече е подал дело в друга държава.

При международен развод не е достатъчно да се установи само къде е сключен бракът.

Необходимо е да се прецени кой съд е компетентен и кое материално право ще се приложи към развода, имуществото, родителските права и издръжката.

Това са различни правни въпроси и често се смесват неправилно.

Международен развод — компетентен съд и приложимо право

При развод с международен елемент трябва ясно да се разграничат два основни въпроса:

1. Кой съд има международна компетентност да разгледа делото?
2. Кое право ще приложи този съд по същество?

Възможно е български съд да бъде компетентен да разгледа делото, но да трябва да приложи чуждо право.

Също така е възможно съд в друга държава членка на ЕС да бъде компетентен, въпреки че единият съпруг е български гражданин.

Затова при развод между съпрузи с различно гражданство, или когато семейството е живяло в чужбина, първата правна проверка винаги трябва да бъде:

• къде е било обичайното местопребиваване на съпрузите;
• къде е обичайното местопребиваване на детето, ако има деца;
• къде се намира ответникът;
• къде е последното общо семейно жилище;
• дали вече има образувано дело в друга държава;
• дали страните са избрали приложимо право;
• дали има брачен договор или избран имуществен режим.

Новата европейска уредба — Регламент 2019/1111

След 1 август 2022 г. при брачни дела с международен елемент в ЕС следва да се отчита Регламент (ЕС) 2019/1111, известен като „Брюксел II ter“.

Той замени стария Регламент (ЕО) № 2201/2003 и урежда международната компетентност, признаването и изпълнението на решения по брачни дела, дела за родителска отговорност и международно отвличане на деца.

Регламентът е особено важен при:

• развод;
• законна раздяла;
• унищожаване на брак;
• родителски права;
• местоживеене на дете;
• режим на лични отношения;
• международно отвличане или неправомерно задържане на дете;
• признаване на съдебни решения между държави членки на ЕС.

Важно е да се подчертае, че този регламент урежда преди всичко компетентността и признаването на съдебните решения, а не всички материалноправни последици от развода.

Кога българският съд е компетентен при международен развод?

При развод с международен елемент българският съд може да бъде компетентен, ако е налице някое от приложимите основания за международна компетентност.

В практиката най-често значение имат следните обстоятелства:

• съпрузите имат обичайно местопребиваване в България;
• последното им общо обичайно местопребиваване е било в България и един от тях все още живее тук;
• ответникът има обичайно местопребиваване в България;
• при обща молба за развод поне един от съпрузите има обичайно местопребиваване в България;
• ищецът живее в България определен период преди подаване на молбата;
• двамата съпрузи са български граждани;
• в определени случаи липсва компетентност на съд на друга държава членка и се прилагат остатъчните правила на националното право.

Самото обстоятелство, че единият съпруг е български гражданин, не винаги е достатъчно.

При дела в рамките на ЕС решаващо значение често има обичайното местопребиваване, а не само гражданството.

Какво е „обичайно местопребиваване“ при развод?

Обичайното местопребиваване е фактически и правен критерий.

То не се свежда само до адресна регистрация.

При преценка на обичайното местопребиваване съдът може да отчете:

• къде лицето реално живее;
• къде работи;
• къде се намира центърът на жизнените му интереси;
• къде живеят децата;
• къде децата посещават училище или детска градина;
• къде семейството е имало жилище;
• къде са социалните, професионалните и семейните връзки;
• дали пребиваването е трайно или временно;
• дали напускането на дадена държава е окончателно или временно.

В спорове с международен елемент този критерий е изключително важен, защото може да определи както компетентния съд, така и приложимото право.

Приложимо право при развод — Регламент „Рим III“

За приложимото право при развод и законна раздяла в част от държавите членки на ЕС, включително България, се прилага Регламент (ЕС) № 1259/2010, известен като Регламент „Рим III“.

Този регламент позволява на съпрузите при определени условия да изберат предварително кое право да се прилага към техния развод.

Такъв избор може да има сериозно значение, защото различните държави уреждат по различен начин:

• основанията за развод;
• последиците от раздялата;
• възможността за развод при определени фактически обстоятелства;
• ролята на вината;
• сроковете и процедурните предпоставки.

Могат ли съпрузите да изберат приложимо право?

Да. При международен развод съпрузите могат да изберат приложимо право, ако изборът отговаря на изискванията на приложимия европейски или национален режим.

Обичайно изборът може да бъде свързан с:

• правото на държавата, в която съпрузите имат обичайно местопребиваване;
• правото на държавата, в която съпрузите са имали последно общо обичайно местопребиваване, ако един от тях още живее там;
• правото на държавата, чийто гражданин е единият от съпрузите;
• правото на държавата на сезирания съд.

Изборът на приложимо право трябва да бъде направен в предвидената форма.

Обичайно е необходимо писмено споразумение с дата и подпис на двамата съпрузи.

Какво става, ако няма избор на приложимо право?

Ако съпрузите не са избрали приложимо право, съдът определя Приложимо право при развод по обективни критерии.

В общия случай се гледа последователно:

1. правото на държавата, в която съпрузите имат обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда;
2. ако такова няма — правото на държавата, в която съпрузите са имали последно общо обичайно местопребиваване, при определени условия;
3. ако и това не е приложимо — правото на държавата, на която и двамата съпрузи са граждани;
4. ако няма друго приложимо основание — правото на държавата на сезирания съд.

Това означава, че при международен развод българският съд не винаги прилага автоматично българското право.

Приложимо право според КМЧП

Когато не се прилага пряко европейски регламент или въпросът е извън неговия обхват, следва да се преценят правилата на Кодекса на международното частно право.

Съгласно КМЧП личните отношения между съпрузи с различно гражданство се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване. Ако такова не е налице, се прилага правото на държавата, с която двамата съпрузи имат най-тясна връзка.

Имуществените отношения между съпрузите по КМЧП се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, освен ако е направен допустим избор на приложимо право.

При Приложимо право при развод между съпрузи с различно гражданство КМЧП предвижда прилагане на правото на държавата на общото им обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод.

Ако съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване, се прилага българското право.

Брак, сключен в чужбина — признава ли се в България?

Брак, сключен в чужбина, може да бъде признат в България, ако е спазена формата, установена от правото на държавата, пред чийто орган е сключен.

Когато български гражданин сключи граждански брак в чужбина, следва да се извърши регистрация в България чрез представяне на съответния чуждестранен акт за брак, обикновено с легализация или апостил и превод на български език, освен ако приложим международен договор предвижда облекчен режим.

Регистрацията на брака в България има важно доказателствено и административно значение.

Тя обаче не променя датата, на която бракът е сключен в чужбина.

За имуществените отношения между съпрузите решаваща е датата на самото сключване на брака, а не датата, на която чуждестранният акт е представен за регистрация в българската община.

От кой момент бракът поражда действие?

При брак, сключен в чужбина, правните последици настъпват от датата на сключване на брака, ако той е валидно сключен съгласно приложимото право.

Не е правилно автоматично да се приема, че бракът поражда действие в България едва от датата на регистрацията му в общината.

Този въпрос е особено важен при:

• придобиване на недвижими имоти;
• банкови кредити;
• участие в търговски дружества;
• наследствени права;
• претенции за съпружеска имуществена общност;
• делба след развод;
• разпореждане с имущество, придобито по време на брака.

Ако имот е придобит след датата на сключване на брака, но преди регистрацията му в България, следва внимателно да се прецени приложимият имуществен режим между съпрузите.

Имуществени отношения между съпрузи с международен елемент

Имуществените отношения при международен брак са един от най-сложните практически въпроси.

Те могат да засегнат:

• недвижими имоти в България;
• недвижими имоти в чужбина;
• банкови сметки;
• дружествени дялове;
• автомобили;
• инвестиции;
• кредити и задължения;
• имущество, придобито преди и по време на брака;
• имущество, придобито чрез наследство или дарение.

При бракове с международен елемент не трябва да се приема автоматично, че всяко имущество, придобито по време на брака, е съпружеска имуществена общност по българското право.

Първо трябва да се установи кое право урежда имуществените отношения между съпрузите.

Регламент 2016/1103 и имущественият режим между съпрузи

За държавите, участващи в засиленото сътрудничество, включително България, значение има и Регламент (ЕС) 2016/1103 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи.

Този регламент е важен при международни бракове, когато трябва да се определи:

• кое право урежда имуществения режим;
• кой съд е компетентен по имуществения спор;
• как се признават решения относно имущество;
• как се урежда имущество в различни държави;
• дали има избор на приложимо право;
• как се защитават трети лица.

При липса на избор на приложимо право, регламентът поставя акцент върху първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите след сключване на брака.

Ако такова не може да бъде установено, се преминава към други критерии, включително общо гражданство или най-тясна връзка.

Имуществени режими при брак

Когато е приложимо българското право, Семейният кодекс познава три режима на имуществени отношения между съпрузите:

1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим чрез брачен договор.

Ако съпрузите не са избрали друг режим, по правило се прилага законовият режим на общност.

При този режим вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.

Тази презумпция обаче може да бъде неприложима или изменена, когато международният елемент води до прилагане на чуждо право или когато съпрузите са избрали друг имуществен режим.

Развод и недвижим имот в България

Когато съпрузите се развеждат, в процедурата по определяне на Приложимо право при развод, когато те притежават недвижим имот в България, трябва да се направи отделна преценка:

• кога е придобит имотът;
• по време на брака ли е придобит;
• с какви средства е придобит;
• има ли съвместен принос;
• на чие име е придобит;
• кое право урежда имуществения режим;
• има ли брачен договор;
• вписан ли е приложимият имуществен режим;
• има ли дарение, наследяване или лични средства;
• приложима ли е защита на трети лица.

Особено внимание следва да се обърне на недвижимите имоти, тъй като вещните права върху недвижим имот по правило се свързват и с правото на държавата, в която имотът се намира.

Родителски права при международен развод

Когато съпрузите имат деца, въпросът за Приложимо право при развод не трябва да се смесва механично с въпроса за родителската отговорност.

При дете с международен елемент водещ критерий е обичайното местопребиваване на детето.

Това има значение за:

• кой съд ще решава родителските права;
• къде ще бъде определено местоживеенето на детето;
• кой съд ще определи режима на лични отношения;
• как ще се събира издръжка;
• дали има риск от неправомерно извеждане или задържане;
• дали е приложима Хагската конвенция от 1980 г.;
• дали е приложим Регламент 2019/1111.

Ако детето живее трайно в друга държава, българският съд може да няма компетентност да реши спора за родителската отговорност, дори ако единият или двамата родители са български граждани.

Международен развод и издръжка

Издръжката между съпрузи или за деца може да бъде предмет на отделна правна уредба.

При международни случаи следва да се провери:

• къде живее лицето, което търси издръжка;
• къде живее длъжникът;
• кой съд е компетентен;
• кое право се прилага;
• има ли вече постановено решение в друга държава;
• как може решението да бъде признато и изпълнено.

При дела в ЕС относно Приложимо право при развод издръжката не се урежда изцяло от Регламент 2019/1111, а се разглежда по специалната уредба относно задълженията за издръжка.

Международният развод изисква прецизна правна стратегия.

Затова преди да се подаде молба за развод, е необходимо да се провери:

• кой съд е компетентен;
• кое право се прилага;
• дали има висящо дело в чужбина;
• как ще се уредят родителските права;
• как ще се уреди издръжката;
• какъв е режимът на имуществото;
• какви доказателства са необходими;
• дали чуждестранни документи трябва да бъдат преведени, легализирани или снабдени с апостил.

За консултация относно приложимо право при развод, международен развод, родителски права, издръжка или делба на имущество, можете да се свържете с нас на:

Тел.: 0897 90 43 91
E-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Кое право се прилага при развод между българин и чужденец?

Зависи от обичайното местопребиваване на съпрузите, евентуален избор на приложимо право, гражданството, държавата на сезирания съд и приложимите европейски регламенти.

Българският съд винаги ли е компетентен, ако единият съпруг е българин?

Не. Българското гражданство е важен фактор, но не винаги е достатъчно. В международни случаи решаващо значение често има обичайното местопребиваване.

Ако бракът е сключен в чужбина, валиден ли е в България?

Бракът може да бъде признат в България, ако е спазена формата, изисквана от правото на държавата, пред чийто орган е сключен. Необходимо е и административно регистриране в България, когато съпругът е български гражданин.

От коя дата бракът поражда действие?

По правило от датата на сключване на брака, а не от датата на регистрацията му в българската община.

Кое право се прилага за имуществото при развод?

Първо трябва да се установи приложимият имуществен режим между съпрузите. При международни бракове това може да бъде чуждо право, право по избор на съпрузите или право, определено според обичайното местопребиваване, гражданството или най-тясната връзка.

Прилага ли се автоматично българската съпружеска имуществена общност?

Не винаги. Българският режим на съпружеска имуществена общност се прилага, когато приложимото право е българското право и няма избран друг режим.

Какво става, ако детето живее в чужбина?

Тогава спорът за родителски права може да не е подсъден на български съд. Водещ критерий е обичайното местопребиваване на детето.