Имуществени отношения с брачен партньор

Режимът на имуществени отношения с брачен партньор продължава да е преимуществено в рамките на т.нар. съпружеска имуществена общност.

В правната сфера вече бяха въведените и други два режима –  на разделност и на брачния договор

Докато при разделността и договора нещата изглеждат повече от ясни то при т.нар. СИО нещата не са особено изяснени.

Особеното в този случай следва да се разгледа от гледна точка на това кой какво и колко получава след развод, то при СИО изобщо не е така.

Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.

Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща незабавно до териториалното звено на Агенцията по вписванията по седалището на съответния окръжен съд, в района на който се намира общината.

Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак и се регистрират въз основа на определени по закон документи.

Регистърът е публичен. За справки и удостоверения по регистъра се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет.

Редът за воденето и съхраняването на регистъра се определя с наредба на министъра на правосъдието.

Защита на третите лица

При сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност.

Какво гласи законът за имуществените отношения ?

При съпружеската имуществена общност вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос

Тези вещни права при спор за Имуществени отношения с брачен партньор, принадлежат на двамата съпрузи

Законът определя този принцип независимо от факта, на чие име са придобити.

Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.

Семейният кодекс изрично сочи, че съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Правилата в този смисъл са изключително важни, тъй като могат да бъдат използвани както за да бъде изравнено имуществото в случай на развод .

Най-важното правило е, че при прекратяване на съпружеска имуществена общност при развод всеки от съпрузите получава по половината от имуществото.

Кога е налице семеен принос ?

В чл. 28 от Семейния кодекс изрично е записано, че „при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни“.

Изключения от правилото при имуществени отношения

„При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения“

Това е основния принцип при имуществени отношения с брачен партньор описан в чл.29 СК.

Законът сочи, че съпруг, на когото е предоставено упражняване на родителски права на ненавършили пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за отглеждане и възпитание.

Именно тук законодателят е предоставил определянето на по-голям дял само от съда, при това с негово изрично решение.

За целта трябва всички претенции да бъдат доказвани пред съда – при прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

За допълнителна информация, се обърнете към адвокат в кантората на тел. 0897 90 43 91 или Email: office@lawyer-bulgaria.bg 

Кой се разпорежда със семейното жилище ?

В последните няколко години, въпросите за ползването и разпореждане със семейното жилище, придобито по време на брака станаха доста актуални. Кой се разпорежда със семейното жилище ?

При тълкуване на текстовете на чл. 26 и 34 Семеен кодекс (СК).

Разпореждането с идеална част от жилището, което принадлежи изцяло на единия съпруг, е разпореждане, което би могло да засегне интересите на семейството.

Новият съсобственик придобива права, които може да иска да упражнява реално

Той може да ползва жилището съответно на своя дял, независимо какъв е неговият размер.

Чести са случаите, в който семейното жилище е съсобственост на двамата съпрузи.

Съсобственост може да е налице между двамата съпрузи или с трети лица.

Законът не поставя изискването лична собственост да е цялото семейно жилище, поради което следва да се приеме, че е достатъчно съпругът да притежава и само дял от собствеността.

Когато жилището е общо на съпрузите, но в режим на обикновена съсобственост

Всеки от тях би могъл да се разпореди със своята идеална част при условията на чл. 33 ЗС, изисквайки декларация за съгласие.

Успоредно с това, съпругът – съсобственик е длъжен да изпълни и изискванията на чл. 26 СК.

Но това не е причина да бъде изключена защитата за ползване на семейното жилище от майка с непълнолетно дете,  която законът дава на семейството с ограничението на чл. 26 СК.

Възможно е семейното жилище да се притежава в съсобственост между единия съпруг и трето лице или лица.

В този случай разпореждането с идеалната част, това би лишило членовете на семейството изцяло от възможността да ползват съсобственото жилище

Защитата по чл. 26 СК е важна и необходима за другият съпруг, несобственик на идеалната част.

Законът посочва, че правото на разпореждане със семейното жилище е ограничение на собствеността върху семейното жилище.

Това законово положение е оправдано от гледна точка на интересите на семейството.

Съпругът съсобственик не може свободно да се разпорежда с жилището, а трябва да спази определени законови изисквания.

Същественото, което следва да се изложи в случая е факта, че ограничението важи само и единствено по време на сключен брак между страните.

В кой случай се допуска разпореждане със семейното жилище ?

Собственикът може да се разпорежда със семейното жилище след развода без никакви ограничения.

В този случай защитата на родените от брака деца, се постига чрез възникване на наемно отношение (чл. 57 СК).

Режими на имуществени отношения между съпрузите – съгласно разпоредбата на чл. 26 СК се намира в раздела, уреждащ законовия режим на общност.

То намира приложение и при режим на разделност по силата на препращащата норма на чл. 34 СК.

В случай, че се нуждаете от допълнителна информация, можете спокойно да се обърнете на представените тук телефони +359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Разходи при прехвърляне недвижим имот

В практиката по сделки с недвижими имоти, често възниква въпроса:  Какви данъци и такси се заплащат при прехвърляне недвижим имот ?

Много клиенти влизат в процеса по покупка на имот, фокусирани върху продажната цена на имотите.

За съжаление голяма част от тях остават изненадани, когато в процеса по прехвърляне на имот се сблъскат с непредвидени разходи.

При прехвърляне недвижим имот пред Нотариус, след уговорка се заплащат следните данъци и такси:

• местен данък при прехвърляне недвижим имот към съответната община по местонахождение на имота;
• такса за вписване при прехвърляне недвижим имот към Агенцията по вписвания;
• нотариална такса при прехвърляне недвижим имот към нотариусът, изповядал сделката

Съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), общинските служби определят самостоятелно размера на местния данък

Тези служби Местни данъци и такси“ определят стойността на данъка при прехвърляне недвижим имот.

Таксата за вписване на сделката в Агенцията по вписвания е в размер на 0,1% върху продажната цена. Идентична е за територията на цялата страна.

Съгласно общоприетата практика всички разходи при прехвърлянето на недвижим имот се поемат от купувача.

Въпросът който продавачите си задават е следният :

РАЗНОСКИ ПРИ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИМОТ ?

Най-често за прехвърляне недвижим имот се използва т.нар. покупко продажба.

Съществен разход  разход за прехвърлянето на имота е местният данък към държавата, който е в размер на 3% от цената.

Данъчната оценка се взема предвид единствено в случаите, когато нейната стойност е по-висока от тази на продажната цена на имота.

Важно е да знаете, че съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), всяка една от общините в рамките на страната индивидуално определя размера на местния данък за придобиване на имущество на своята територия.

Отговорността за заплащането на местния данък и таксите обикновено е задължение на купувача.

ЗАКОНОВО съществува възможност за разпределяне на разноските поравно между двете страни, като това зависи от договорените условия между купувача и продавача.

Такса по вписване

Таксите за вписване се събират от Агенция по вписванията след удостоверяване на сделката от нотариус. В същността си вписването представлява даване на гласност на подлежащите на вписване актове.

Вписването дава възможност да бъдат осъществени различни видове справки, като например такива за наличието на тежести върху имота. Също така могат да бъдат извършвани и друг по вид проверки (за реализираните сделки по прехвърляне).

За вписването на всеки документ, удостоверен с материален интерес (нотариалният акт спада към тях), се дължи такса. Важно е да знаете, че когато се отнася до вписване на нотариален акт, молбата се подава от нотариуса, извършил акта.

Съгласно Правилника за вписванията, подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост върху имот, без значение дали става дума за продажба, дарение или за неговата замяна.

Сред актовете, които изискват вписване, са също така тези, чрез които се учредява, изменя, прекратява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот.

Друга част от разходите се допълват таксата на нотариуса, който изповядва сделката, обикновено в размер около 0,30-1%% в зависимост от цената, както и таксата за вписване на имота в Агенцията по вписванията, която е в размер на 0.1%.

При нея, едната страна – собственик на имота прехвърля на другата страна собствеността върху недвижимия си имот срещу заплащане на определена продажна цена.

Нотариални такси

Нотариалните такси са сред разноските, които присъстват като задължителен елемент в сделките за продажба на имот.

Нотариалната такса се изчислява въз основа на посочената по нотариален акт цена на имота,  като се взема предвид тарифата на нотариус, удостоверяващ сделката.

Ако имате нужда от допълнително информация, погледнете Закона за нотариусите и нотариалната дейност и в частност Тарифата за нотариални такси

Съществуват и други вариант за прехвърляне на собственост

1. Продажба на недвижим имот
2. Дарение на недвижим имот;
3. Прехвърляне на недвижим имот срещу Нотариален Договор за издръжка и гледане;

В случай на прехвърляне срещу задължение за издръжка  и гледан се касае за човек, който към момента или в бъдеще е или ще бъде в невъзможност да се грижи сам за себе си

Това е така, както поради физическа невъзможност, така и поради недостатъчно доходи, като собственик на недвижим имот, го прехвърля на друго лице.

В някой случай съществуват уговорки, съобразно изискването на чл. 186 ЗЗД, страните по сделката с недвижими имот си разделят по половината от такса вписване и нотариалната такса.

Кантората ще обърне внимание на Вашият казус с оглед разглеждане на поставен въпрос на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл office@lawyer-bulgaria.bg