Публикации

ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ  

В практиката често се оказва, че дори и по време на брака, най-често в имуществените отношения  между съпрузите се случват изключения. В общият случай те се подчиняват именно на т.нар.законов режим на общност.

ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

Разбира се това е само принцип, от който законът – в случая – СК изрично определя, че ако при условията и режима на съпружеска имуществена общност (СИО), единият от съпрузите е придобил лично вещни права, ако са получени и придобити по време на брака в резултат на съвместен принос.

Тези имуществени права принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити.

Съвместният принос може да бъде както влагане на средства, влагане и предоставяне на труд, съвместният принос в едно семейство са грижи за децата и в работа в домакинството, както и че той се предполага до доказване на противното.

Ако има претенции, то искът за липса на съвместен принос може да се предяви от съпруг по време на брака или след неговото прекратяване, както и от наследник на съпруг, в срок от една календарна година от датата на бракоразводното дело пред Районен съд, съгласно изискванията на чл.29 СК.

Определяне на лично имущество на съпрузите съгласно чл. 22 СК

Законът определя общите правила, но сме длъжни да посочим, че тук идват и изключенията.

Съгласно чл.22 от СК определя, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

На практика това означава, че всички тези неща представляват лично имущество на съответния съпруг. Сред тях е например наследството – без значение дали става дума за цял имот, за идеални части от такъв, за влогове, депозити.

Същото е положението и, ако единият съпруг е получил по дарение било то от родителите или познати. Всички те се смятат за лично имущество на съответния съпруг.

Идеалната част, придобита по наследство, ще представлява лична собственост на съделителя-съпруг по силата на чл. 20, ал. 1 СК, според който вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Идеалната част, придобита по силата на делбата в резултат от нейния ефект на замяна, също ще представлява лична собственост на съпруга, тъй като ще е налице трансформация на лично имущество.

Прехвърлените от съделителя-съпруг идеални части от останалите вещи в наследството са били негова лична собственост (защото са придобити по наследство), то такава лична собственост ще е и получената в замяна на тях идеална част от предоставената му в дял вещ (чл. 21, ал. 1 СК).

Съгласно чл.19, ал.1 Семейния кодекс „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“.

Идеалната част, придобита по силата на делбата в резултат от нейния ефект на покупко-продажба, представлява СИО по смисъла на СК, тъй като ще са налице условията по чл. 19, ал. 1 СК.

Придобиването на общо имущество настъпва през време на брака на основание, което има възмезден характер – за придобиването на собствеността върху съответната идеална част съделителят-съпруг дължи заплащане на парично уравнение.ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

Законът в чл. 20 СК определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност.

Съгласно тази разпоредба за лични имущества се считат вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение. В този случай е без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

Същественото, което бихме искали да обърнем внимание е, че за лични вещи се считам и движими имущества – коли и превозни средства, въпреки, че са  придобити по време на брака, служат на само единият от двамата съпрузи за неогово лично ползване, както и упражняване на професия.

Определящ за приложението на режима на СИО ще е моментът на придобиване на собствеността, а не моментът на изпълнение на насрещното задължение за уравнение на дела.

Законът посочва, че се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака.  Тук е налице т.нар. „пълна трансформация на имуществото“

Допустима е и т.нар.“частична трансформация“ или „частичното преобразуване на , уредено във втората алинея на същия текст, може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

Получената в дял от съделителя-съпруг вещ ще представлява отчасти негово лично имущество – по отношение на идеалната част, която съответства на стойността на неговия дял от наследственото имущество, отчасти СИО – по отношение на идеалната част, която съответства на разликата между стойността на цялата вещ и стойността на неговия дял от наследството към момента на извършване на делбата.

При осъществяването на разпоредителни действия с правото на собственост върху вещта по отношение на идеалната част, представляваща СИО, ще трябва да се съобразяват изискванията на чл. 22 СК.

В повечето случай преценката за това дали определено имущество е лично се случва от специалист, който въз основа на представени писмени документи и определени факти би могъл да посочи дали едно имущество , придобито по време на брака е лично по смисъла на чл. 22 СК или това имущество е влязло в режима на съпружеска имуществена общност (СИО) съгласно условията на чл. 19 ал.1 СК.

Оспорване на лично имущество на съпрузите по чл.21 СК

За оспорване на личното имущество на съпрузите, следва да бъде предявен установителен иск по смисъла на чл. 21 СК.

Същият иск може да се предяви и по време на започнало съдебно производство за делба. Законът не поставя ограничение искът по чл. 21 да бъде предвен и по време на съществуващ брак между съпрузите.

Целта на този иск е да се постанови съдебно решение, с което определен имот бъде посочен за лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност.ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

В такива съдебни производства за доказателства се допускат както документи, така и свидетелски показания за доказане на собственост.

Районният съд  е длъжен да изследва дали процесният имот, определен като лично имущество е придобит изцяло с лични средства, имащи т.нар. несемеен произход или стойността на този актив е дошла от общо съвместни усилия и средства на съпрузите.

Доказателствата, който следва да бъдат представени са факти от значение за собствеността – като например – дата, на която е бил сключен бракът, срок след сключването на брака относно придобиването на актива и др.

Съгласно Семейният кодекс, при условията на законов режим на съпружеска имуществена общност, съгласно чл.21, ал.1 СК, всички вещни и имуществени права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.

Съвместният принос според чл.21, ал.2 СК, може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, а според чл.21, ал.3 СК т.нар. „съвместен принос“ се предполага до доказване на противното в съда.

 Съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл.21, ал.1 СК.Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания – чл.21, ал.3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. По силата на чл.23 от СК едно имущество или право, което е лично запазва този си характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния придобивен способ, законът приема, че щом новата вещ е придобита с лично имущество т.е. с изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната част.

       Според задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, всяко възражение за трансформация по чл.21, ал.1 и ал.2 СК 1985 г. (отм.) (съответна на чл. 23, ал.1 и ал.2 от новия СК от 2009 г.) по същество е  опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.) (аналогична на чл.21, ал.3 СК от 2009 г.), а за този, който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извън семейни – лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.

        Искът по чл.23, ал.1 СК би могъл да се предяви само в случаите, когато имуществото придобито по време на брака е придобито на името на единия съпруг, със средства които имат извън семеен произход. С него се цели признаването на едно съществуващо правно положение, което се отклонява от презумираната от закона съпружеска имуществена общност по чл.21 СК и равенство на дяловете. В конкретния случай, процесният имот действително е придобит само на името на съпруга твърдящ трансформацията. За да бъде уважен този иск е необходимо придобиването на имота да е станало по време на брака, с лични средства, без другият съпруг да има принос за закупуването му.Искът по чл.23 СК  е положителен установителен иск за собственост и  иск за трансформация в резултат на вложени лични средства. Искът по  чл.23 СК е  правна възможност предоставена на всеки един от съпрузите.С иска по  чл.23, ал.1 и ал.2 СК се дава възможност да се установява трансформация на лично имущество.Критерият за преобразуването на лично имущество е изцяло обективен като се изследва характера на вложените средства. Когато недвижимият имот е придобит по време на брак с договор за покупко-продажба, сключен при действието на СК от 1985 г., а в исковото производство единият от съпрузите твърди, че имотът е лична негова собственост, защото цената е платена с лични негови средства, в тежест на този съпруг е да обори законовата презумпция за съвместен принос като проведе обратното доказване за законовата презумпция за съвместен принос.

         За да се приеме, че установената в чл.21,ал.3 СК презумпция за съвместен принос е оборена е необходимо да се установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите при придобиването по смисъла на чл.23,ал.1 и ал.2 СК,като се установи, че средствата са дарени на един от съпрузите, както и че именно дарената сума е действително вложена при покупката на делбения имот,  необходимо е доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване.

Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.20 СК от  1985 г./отм/ и аналогичния чл.22,ал.1 СК, дарение на парични средства, извършено от родителите от единия съпруг в хипотеза, при която само той е изразил воля да приеме дарението е дарение за него.

Съдебната практика за лична собственост на единия съпруг се счита жилище, придобито от него чрез жилищно-строителна кооперация, ако стойността е покрита с личните му средства и със заем отпреди брака, макар че нотариалният акт е издаден или пък заемът изплатен по време на брака.

Определяне на по-голям дял, поради по-голям принос по чл. 29 СК 

Правилото е, че при прекратяване на СИО дяловете на съпрузите са равни. При прекратяване поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

В случайте на прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод, Районният съд може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

За допълнителна информация, спокойно можете да се обърнете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки конкретен случай ще бъде разгледан внимателно с оглед особеностите по отношение на възникване на собствеността и режима в който тази собственост или съсобственост е влязла при режим на съпружеска имуществена общност (СИО) между съпрузите.

Актове в строителството

В последно време – много години след кризата от 2009-2010 отново стана актуално закупуването на недвижим имот „на зелено“.

Втурвайки се в закупуване на мечтаното жилище, хората не винаги отчитат степента на завършеност на един обект и на реалната възможност на строителя да завърши имота , когато  купувате имот.Актове и протоколи в строителството

Издаването на отделните актове в строителния процес е описано в една от наредбите към Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Изискванията са различни в зависимост от категорията на обекта. Съвременното жилищно строителство най-често попада в т.нар. четвърта и пета категория строежи, в по-редки случаи и в трета, когато обекта е по-голям.

Важно е да се извърши проверка на нивото на строителните работи и да разбереш кога ще бъде завършен един обект.

  1. Удостоверение за завършен груб строеж – т.нар. (Акт Образец 14) – това понятие е много ясно и точно дефинирано в закона и то следва особеностите съгласно чл. 181, ал. 1 ЗУТ. Тук се посочва, че правото на строеж за сграда или за част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. Това означава, че степента на завършеност – „Удостоверение за завършен груб строеж“ очертано по смисъла на чл. 181 ЗУТ представлява първият – най-ранен етап, в който може да бъде извършена прехвърлителна сделка с право на собственост.

Текстът на закона изрично посочва, че става въпрос за „завършване на сградата“, т. е. на сградата като комплекс от самостоятелни от архитектурна и от юридическа гледна точка обекти.

Завършването на отделните етажи не отговаря на изискването на чл. 181, ал. 1 ЗУТ за „завършване на сградата“. Ето защо преценката за наличието на самостоятелен обект, годен да бъде предмет на прехвърлителна сделка по чл. 181, ал. 1 ЗУТ, следва да се извършва с оглед достигането на етап „груб строеж“ за цялата сграда.

2. Удостоверение за завършени довършителни работи или т.нар.(Акт Образец 15) – представлява степен на завършеност на сградата, удостоверена с документ, с който се констатира, че сградата е напълно завършена. Документът се съставя от инвеститора (възложителя), строителя, консултанта (строителния надзор) и проектанта (по всички части).

Целта на акт 15 е да установи състоянието и готовността на строежа за въвеждането му в експлоатация. Документът се подписва както от компетентните длъжностни лица, така и от собствениците на обекти в сградата.

След завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 и условията на сключения договор.

Към този акт се прилагат и протоколите за успешно проведени единични изпитвания на съоръженията. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя.

Същественото тук, което следва да подчертаем, че т.нар.акт образец 15 или Удостоверение за завършени довършителни работи и дейности в обекта – служи за установяване на годността за приемане на строежа (част или етап от него). Той е констативен акт, с който се удостоверява, че строежът е изпълнен съобразно одобрените проекти. Това на практика означава, че строежът се предава от строителя на възложителя.

Крайната цел на всички актове и протоколи в строителството е да следят за отделните етапи на завършеност на строителните дейности и съответствието на тези видове строителни и монтажни работи да са извършени според действащата нормативна уредба.

След завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 и условията на сключения договор.

Към този акт се прилагат и протоколите за успешно проведени единични изпитвания на машините и съоръженията. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя.

Удостоверение за завършени довършителни работи и дейности или т.нар. Акт Образец 15 се съставя от строителя, инвеститора, строителния предприемач, технически правоспособните физически лица по всички части на проекта, към лицето, упражняващо строителен надзор, проектантите по всички части на проекта, лицензианта по смисъла на Закона за енергетиката и енергиината ефективност, концесионера, представители на експлоатационните дружества, както и предстваител на експлоатацията за строежите с производствено и общестъвено предназначение.Удостоверение въвеждане сградата в експолатация

Удостоверение за завършени довършителни работи и дейности съдържа

  • описание на договорите за изпълнение на строителството,
  • описание на отделните строителните книжа,
  • списък с цялата налична екзекутивната документация и
  • списък с съставените актове и протоколи по време на строителството.

Книжата включват още строителното досие на обекта като актове, протоколи, дневници, декларации за съответствие на вложените строителни продукти и други документи, изискващи се по съответен нормативен акт.

3. Удостоверение въвеждане сградата в експлоатация или т.нар. – Акт образец 16 – Писмен документ за установяване годността за ползване на строежа. Трябва да отчетем, че всъщност това е най-важният документи – както за строителя – така и за самите собственици и купувачи на жилища.

Масово в практиката този Акт образец 16 се нарича – „Разрешение за ползване” и представлява разрешение за ползване на една сграда, което е свързано с възможността сградата да бъде въведена в експлоатация и да може редовно да се живее в нея.

Това разрешение за ползване е завършващият акт за всяко строителство и то удостоверява, че действително обекта, за който се отнася, е годен да бъде въведен в експлоатация, т.е. годен да се живее в него.

При издаване на разрешението за ползване се проверяват редица неща, свързани с:

  • установените права на собственост от гледна точка на законност на построената сграда
  • дали сградата е строена с одобрени проекти или без одобрени проекти
  • съответствието между фактическото изпълнение и одобрените проекти

Не може да бъде издадено разрешение за ползване тогава, когато бъде констатирано несъответствие между фактически изпълнено строителство и одобрени проекти преди да бъдат одобрени извършените в различие от одобрените проекти строителни работи. Такова одобряване става чрез екзекутиви.

Екзекутивната документация се изготвя от изпълнителя или от лице, което е определено от възложителя. Представлява неразделна част от издадените строителни книжа. Екзекутивите също подлежат на одобряване.

Особености на издаването на актове и протоколи в строителството 

Липсата на Удостоверение въвеждане сградата в експлоатация или т.нар. Разрешение за ползване е сигурен знак, че  нещо в документалното оформяне на актвете в строителството и строителните книжа не е в изпълнено или предстои да бъде изпълнено.

Възможно е причините за това да са следните :

  • Реално разминаване и несъответствие между одобрени проекти и изпълненото на място строителство.
  • Последващо преустроитество или СМР-дейности извън представените и одобрени проекти, без да бъде (съгласувано по надлежният ред и узаконено, поради което Удостоверението за въвеждане на обекта в експоатация не може да бъде приет.

Затова, нашият съвет като адвокати по строителни процедури, следящи за отделните актове и протоколи в строителството е , че при покупката на  недовършен имот задължително следва да бъде провеено, дали цялата сграда има издадени надлежни актове и протоколи в строителството, както и да бъдат установени отделните причини, поради които разрешението за ползване на сградата не е издадено.

За извършването на съответните проверки или допълнителна информация, както и за цялостна проверка на степента на завършеност на един обект, спокойно можете да се обърнете към нас преди да подпишете Предварителни договори и заплатите капаро по тях, на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на email office@lawyer-bulgaria.bg

Всеки един отделен случай, ще бъде разгледан детайлно съобразно неговата специфика и проблеми, като ще Ви бъдат предложени адекватни решения, както и възможност за преговори и Споразумение със строителя.

Данък при продажба недвижим имот

 

Доходите, придобити през календарната година от продажба на един недвижим жилищен имот, не подлежат на облагане с данък, ако той е бил ваша собственост в продължение на повече от 3 години, тоест, ако между датата на покупката и датата на продажбата му са изминали повече от 3 години.Данък при продажба недвижим имот

За да не бъден облагана сделка и продажба на недвижим имот е достатъчно същият по предназначение да може да се използва като жилище.

За ползване на горепосоченото данъчно облекчение не е необходимо имотът фактически да се ползва като жилище, т.е. не е необходимо имотът да се ползва въобще от собственика му било лично, било чрез трети лица. Достатъчно е юридическият му статут, при регистрирането му в съответната общинска техническа служба да го определя като жилищен имот.

Следва да уточним, че когато е продаден недвижим имот (жилище) през съответната данъчна година, а същият този имот е получен от продавача по наследство или по завет, то облагане на получените доходи от продажбата са освободени на друго основание – на основание т. 26 от ал. 1 на чл. 13 ЗДДФЛ.

В този смисъл продажбата на наследения, респ. завещан недвижим имот, не следва да се приеме като продажба на един жилищен недвижим имот по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. “а” ЗДДФЛ, като в този случай собственикът може да реализира още една продажба на недвижим жилищен имот, доходите от която няма да подлежат на данъчно облагане.

Особено внимание обръщаме на разпоредбата на чл. 13 ал.2 ЗДДФЛ

Не следва да се смята като финансов доход,  полученото недвижимо имущество по наследство, завет и дарение, но законът посочва, че доходите от продажбата на наследено или завещано имущество са освободени от облагане с данък само за полученото по наследство и по завет, но не и от продажбата на дареното такова.

Законът посочва, че не се облагат и доходите, придобити през календарната година от продажба на не повече от два недвижими имота, ако между датата на покупката и датата на продажбата им са изминали повече от 5 години.

Доходите от продажба на земеделски ниви и горски недвижими имоти – гори и др. са освободени от данъчно облагане, независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата им са изминали повече от 5 (пет) календарни  години.

Във всички останали случаи доходите Ви от продажбата на недвижим имот се облагат с данък. Основата за облагане се изчислява, след като положителната разлика между продажната и покупната цена на имота се намали с 10% разходи. Това означава, че на съответното данъчно облагане подлежи приходът, формиран в случаите, в които имотът е продаден по-скъпо, отколкото е купен.

Продажната цена включва всичко придобито във връзка с продажбата, включително възнаграждение, различно от пари съгласно разпоредбата на чл.33, ал.5 ЗДДФЛ.

Веднага бързаме да посочим, че съответната цена на придобиване се определя по реда на чл. 33, ал. 6 ЗДДФЛ и в общия случай това е документално доказаната цена на придобитото недвижимо имущество и имотиДанък при продажба недвижим имот, адвокат недвижими имоти, адвокат данъчни дела, Прехвърляне недвижим имот, данъчна оценка, продажба на апартамент данъчна оценка

В този случай продавачът, след реализирането на сделката пред Нотариус е длъжен да подаде годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ и да внесе данъка не по-късно от 30 април на следваща година, преди която е била извършена съответната покупко-продажба на недвижимият имот.

В същия срок продавачът е длъжен да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, когато продажната цена е равна или по-малка от цената на придобиване на недвижимия имот.

В случай че продадените права са съпружеска имуществена общност, напълно възможно е за единия от съпрузите продажбата да е на трети и следващ имот, а за другия да е продажба на първи или втори такъв, с оглед на възможността всеки един от тях да е извършил разпоредителна сделка със свое лично имущество.

Това следва да се съобрази при подаване на данъчни декларации от двамата съпрузи, тъй като с оглед на изпълнението на чл. 50, ал. 1, т. 1 и чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ всеки от съпрузите е задължен да подаде годишна данъчна декларация за съответната част от облагаемия доход.

За допълнителна информация или справки, моля обърнете се към адвокат по недвижими имоти и данъчни дела, за изясняване на възможността за заплащане на дължими данъци и др.

Кантората ще обърне внимание на всеки поставен казус с оглед персоналното разглеждане на всеки един поставен въпрос на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл office@lawyer-bulgaria.bg 

 

Изготвяне на брачни договори

Като адвокати по семейни и наследствени дела отчитаме, че през последните няколко години законодателството въведе редица правни възможности за уреждане отношенията между съпрузите.

Повечето бракоразводни адвокати отчитат настъпилите промени и различия между тях наложиха необходимостта от регулиране и изчистване на отношенията възникващи вследствие на брак и съпружеско съжителство.

Съгласно българският закон, правно оправомощен да завери надлежно подписите и съдържанието на брачния договор е преди всичко всеки правоспособен нотариус. По българското право това е общият удостоверителен орган. Той притежава пълна материална компетентност, което му дава правото да извършва всички предвидени от закона нотариални действия.

Съгласно действащото законодателство двете удостоверявания – на подписите и на съдържанието, могат да бъдат извършени и от помощник-нотариус с изключение на случаите, в които с брачния договор се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижим имот. Това нормативно разрешение не може да бъде споделено.Специалните условия за действителност на брачните договори по настоящият Семеен Кодекс са следните :правни услуги, правни услуги софия

• двете страни да са пълнолетни и да не са поставени под запрещение;

• договорът да е сключен писмено с нотариална заверка на съдържанието и подписите на лично явилите се пред нотариуса страни, като пълномощници не се допускат;

• предмет на един такъв договор могат да бъдат само имуществени отношения между съпрузите (посочени примерно в чл.38, ал.1 и чл.54–57 във връзка с чл.58 от СК).

Съгласно закона условията за изготвяне на брачни договори 

който следва да отговорят тези брачните договори са следните:

1. Правата на страните в имуществото, което се придобива по време на брака. Страните по договора могат да изберат за придобитото три отделни режима – общност, разделност или обикновена съсобственост при квоти, определени по различни критерии. СК не допуска с договора имущество, лична собственост на съпрузите отпреди брака, да се постави в семейна имуществена общност. Забраната не прегражда възможността всеки съпруг да се разпореди с личното си имущество изцяло или с част от него в полза на другия съпруг с известните сделки – дарение, продажба, замяна, договор за издръжка и гледане и др.

2. Начините за управление и разпореждане с имуществото, включително семейното жилище. Законът поставя акцент върху правните действия по време на брака. Какъвто и да е избраният правен режим от съпрузите за недвижимите имоти, договореното разпореждане със семейното жилище не може да нарушава общата забрана на чл.26 от СК (разпорежданията със семейното жилище се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи дори когато то е лична собственост на единия от тях), иначе ще е налице нищожност на договора в тази част.

3. Участието на страните в семейните разходи и задълженията. При режимите на общност и разделност съпрузите участват в семейните разходи, а за поетите задължения за семейни нужди отговарят солидарно (чл.32 и чл.36 от СК). Според нас при определени условия и до определена възраст на децата, съпругът, на когото е възложено отглеждането и възпитанието им, може временно да бъде изключен от участие в семейните разходи. Съпрузите обаче не могат да бъдат освободени от солидарната отговорност за семейни задължения към трети лица, защото тя е обезпечителна за вземанията на кредиторите на семейството. Такава клауза в брачен договор е нищожна, без да води до нищожност на целия договор.брачният договор

4. Имуществените последици при развод. Това е извънредно важна част на брачните договори, която следва да се опише изрично и детайлно при изготвянето им. Защото, първо – тя не е задължителна (СК предоставя пълна свобода на периметъра на договаряне), но е иманентно необходима, доколкото един от целените резултати при сключването на договора са имуществените последици при развода. На второ място разводът прекратява договора (вж. неудачната формулировка на чл.42, ал.1, т.3 от СК).

Имуществените последици обхващат не само извънсъдебното разпределение на имущество, пари, ценности и участие в търговски предприятия, но и ползването на семейното жилище и възникващите наемни отношения и издръжката на съпруга и децата. Съдът е задължен да отстрани опасността от дълги съдебни спорове между съпрузите и облекчава развода със споразумение, което трябва да се признае от съда. Ако се установи, че има пропуски и/или непълноти в тази част на брачните договори, ще се приложат имуществените последици от режима на семейна общност (чл.38, ал.4 от СК).

5. Издръжка на съпрузите по време на брака и при развод. Уговорките за издръжката на съпруга-бенефициент (този, в чиято полза е уговорена издръжката) могат да бъдат по-благоприятни от законово предвидените, но не могат да нарушават глава Х от СК, уреждаща правилата за издръжката. Такива клаузи ще бъдат нищожни. Няма пречки да се уговаря издръжка и в полза на съпруг, който може да се издържа сам. Не може да се уговаря издръжка за съпруг с условието, че задълженият се освобождава от издръжка за децата.

6. Издръжка на децата от брака. Принципите на договаряне на издръжката за съпруга са валидни и за издръжката на децата. Ако в договора е предвидена издръжка за децата, по-голяма от минимално предвидената в чл.142, ал.2 от СК (1/4 от минималната работна заплата), но с течение на времето законовият размер се промени или нараснат нуждите на правоимащите, размерът на уговорената издръжка може да бъде променен по исков ред. Брачният договор не може да бъде в конфликт с интересите на децата.

7. Други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на СК. Разпоредбата показва, че СК не е уредил изчерпателно, а само примерно съдържанието на брачните договори.

Поради специфичния си предмет, брачният договор е базата, върху която се развиват имуществените отношения между съпрузите. Дори когато с брачния договор не се правят разпореждания с вещни права върху недвижим имот, особеното му значение за страните и техните контрагенти е основание удостоверяването на подписите и съдържанието на договора да бъде изключено от компетентността на помощник-нотариуса

адвокат бракоразводни дела

Регламентация цели да се въведат ясни и точни правни принципи, които да регулират отношенията и дадат на встъпващите в брак прецизна яснота за техните настоящи и бъдещи отношения.

В  района където е нужно да бъде сключен брачен договор да няма нотариус, като в този случай легалното удостоверяване подписа и съдържанието на бъдещият брачния договор, изготвен от адвокат по семейни дела е изцяло в правомощията на местният съдия по вписванията при районния съд. Съдията по вписванията в този район е компетентен да извърши двете заверки и при заместване на нотариус при условията на чл.48 ЗННД.

Всички българските дипломатически и консулски представители, които могат да удостоверят подписите и съдържанието на брачен договор, съставен на български език, само доколкото с него не се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижим имот.

Брачният договор, с който се правят разпореждания, се вписва в имотния регистър, а съгласно чл. 84, ал.1, т.1 ЗННД дипломатическите и консулски длъжностни лица са компетентни да удостоверяват подписа и съдържанието единствено на документи, които не подлежат на вписване“.

Законът очертава  вписването в имотния регистър, а не и това в други публични регистри, създадени по силата на специални закони.

ПРАВНА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ НА БРАЧНИЯ ДОГОВОР 

За това бе въведено сключването на т.нар. брачен договор, който урежда различен режим на съпружески отношения между страните. Сключването на брачен договор, създава предпоставки двете страни – съпрузи да уредят своите имуществените отношения помежду си, като в конкретният случай, същите тези страни могат да посочат и режим на т.нар. „разделност“  в бъдещите си имуществените си отношения. В този случай съгласно правната уредба на този вид договори вече са налични не както беше досега т.нар. СИО а, вече са налични три режима на имуществени отношения между съпрузите:

  1. Правен режим на съпружеска имуществена общност (СИО),
  2. Правен режим на разделност и
  3. Правен (договорен) режим, уреден от принципите на т.нар. брачен договор.

Законодателят създаде предпоставки в бъдещите договори между съпрузи да бъдат регламентирани следните имуществени отношения:

  • Имуществени отношения относно правата на собственост върху вещи, придобити преди брака. Страните могат вече да договарят вещите на единия съпруг, след сключване на брака да останат изключителна собственост на другия съпруг. Законът допуска разбира се, тези права на собственост да бъдат насочени и станат обикновена дялова съсобственост между двамата съпрузи.
  • Имуществени отношения относно правата на собственост върху придобивани предмети и имущество в периода на брака. За разлика от имуществото, придобито преди брака, може да се договори определени имуществени права да си останат в режима на съпружеска имуществена общност (СИО);
  • Имуществени отношения относно сключването на правни сделки, извършени с лично или общо имущество. Тогава двете страни имат правната възможност да определят самостоятелно съответните начини зa разпореждане с имущество, придобито по време или преди сключване на брака
  • Имуществени отношения относно бъдещите разходите за издръжка на семейството. Съпрузите ще могат самостоятелно да определят какви разходи ще поемат и в какво съотношение по между си;
  • Имуществени отношения относно правата на собственост върху издръжка на децата. За разлика от предходните тук се уговарят единствено имуществени отношения. Законът не допуска неимуществените (лични) въпроси да се разглеждат в бъдещият проект на брачния договор, тъй като подобни отношения и споразумения са недействителни по закон.Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg
  • Имуществени отношения относно правата на собственост върху собствеността върху отделното имущество на двете страни при възникнал спор или настъпил развод.

Съществен момент в тази правна уредба е факта, че ако за някой имуществени отношения и/или задължения не е посочена или изцяло липсват клаузи в бъдещият брачен договор, то за тях следва да се приложи законовия режим на съпружеска имуществена общност.(СИО).

С оглед на изготвянето на брачни договори, бихме желали да посочим, че независимо от факта, за избраният от страните  правен режим – дали е СИО, разделност или договорен това не води до съществена промяна в наследяването между тях. , което означава, че дори определени имоти и права да бъдат отредени в лична собственост и владение на единия от двамата съпрузи, вследствие  на сключеният между тях брачен договор, след смъртта на  другия съпруг, първият ще ги наследи по правилата на закона.

СЪЩЕСТВЕНИ ЕЛЕМЕНТИ НА БРАЧНИЯ ДОГОВОР

Следва да Ви обърнем сериозно внимание, че уговарянето на изрична клауза в бъдещият брачен договор, че преживелият съпруг няма да наследява имущество или ще наследява по определен начин е нищожна по смисъла на закона.

Нужно да знаете, че е невъзможно с писмен договор да се отменят и изменят правата на преживелият съпруг, дадени от страна на закона. Затова брачният договор, сключен преди или по време на брака, поражда своето действие занапред, като същият може да бъде променян и всички изменения влизат в сила занапред или със задна дата, в зависимост от това ,какво са уговорили страните. Същевременно брачният договор, както всеки друг би могъл да бъде  прекратен по всяко време.

Като адвокати по бракоразводни дела сме длъжни да Ви информираме, че съгласно чл. 39 СК същинският брачен договор между съпрузите, не може да се сключи чрез пълномощник. Нужно е съпрузите лично да положат своя подпис пред нотариуса при сключването на брачния договор. Определената от закона заверка на подписите и съдържанието е правно изискване за форма за действителност на сделката. Самите нотариални такси за изповядване на този договор и вписването зависят от това дали има разпореждане с имуществени права.

изготвяне на брачен договор

Брачен договор

Съответната промяна на брачния договор се  извършва по същият начин както самото вписване на този договор в имотния и брачния регистър на лицата.Кантората работи активно по семейно и наследство право във връзка с изготвяне на правни договори и споразумения между съпрузи и др.  В голяма част от случаите с клиенти съдействаме при изготвяне и договаряне на отношения за уреждането на спорове при развод по взаимно съгласие или развод по исков ред.

За повече информация, можете да се обърнете към нашите адвокати по семейни дела и наследствени въпроси, който ще Ви помогнат да намерите решение на Вашият проблем на следният телефон 0897 90 43 91 или на мейл : office@lawyer-bulgaria.bg