fbpx

Публикации

Имуществени отношения с брачен партньор

Режимът на имуществени отношения с брачен партньор продължава да е преимуществено в рамките на т.нар. съпружеска имуществена общност.

В правната сфера вече бяха въведените и други два режима –  на разделност и на брачния договор

Докато при разделността и договора нещата изглеждат повече от ясни то при т.нар. СИО нещата не са особено изяснени.

Особеното в този случай следва да се разгледа от гледна точка на това кой какво и колко получава след развод, то при СИО изобщо не е така.

Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.

Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща незабавно до териториалното звено на Агенцията по вписванията по седалището на съответния окръжен съд, в района на който се намира общината.

Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак и се регистрират въз основа на определени по закон документи.

Регистърът е публичен. За справки и удостоверения по регистъра се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет.

Редът за воденето и съхраняването на регистъра се определя с наредба на министъра на правосъдието.

Защита на третите лица

При сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност.

Какво гласи законът за имуществените отношения ?

При съпружеската имуществена общност вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос

Тези вещни права при спор за Имуществени отношения с брачен партньор, принадлежат на двамата съпрузи

Законът определя този принцип независимо от факта, на чие име са придобити.Имуществени отношения с брачен партньор

Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.

Семейният кодекс изрично сочи, че съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Правилата в този смисъл са изключително важни, тъй като могат да бъдат използвани както за да бъде изравнено имуществото в случай на развод .

Най-важното правило е, че при прекратяване на съпружеска имуществена общност при развод всеки от съпрузите получава по половината от имуществото.

Кога е налице семеен принос ?

В чл. 28 от Семейния кодекс изрично е записано, че „при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни“.

Изключения от правилото при имуществени отношения

„При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения“

Имуществени отношения с брачен партньорТова е основния принцип при имуществени отношения с брачен партньор описан в чл.29 СК.

Законът сочи, че съпруг, на когото е предоставено упражняване на родителски права на ненавършили пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за отглеждане и възпитание.

Именно тук законодателят е предоставил определянето на по-голям дял само от съда, при това с негово изрично решение.

За целта трябва всички претенции да бъдат доказвани пред съда – при прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

За допълнителна информация, се обърнете към адвокат в кантората на тел. 0897 90 43 91 или Email: office@lawyer-bulgaria.bg 

Възлагателно искане по чл.349 ГПК

В производството по съдебна делба се стига и до втора фаза, когато се разглежда възможността за възлагателно искане по чл. 349 ГПК.

Целта на съдебната делба е всеки съсобственик да получи реален дял от наследствените имоти.

Предмет е приложението на чл.349 ГПК като основания за възлагане на делбения имот на преживелия съпруг.

Основателна предпоставка за уважаване на претенция по 349 ГПК за възлагане на делбен имот е:

А/имотът да е неподеляем;

Б/Съсобствеността е възникнала при условията на СИО

В/ Съсобствеността на имота,  в която се намира в брак да е прекратен със смъртта на единия съпруг;

Г/ съделителя да не притежава друг жилищен имот;

Критерии за искане по чл.349 ГПК

С оглед на това законът предвижда основния, при които имотът, ако е неподеляемо жилище, да се възложи на един от наследниците.

Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липсата на собствено жилище. Възлагателно искане по чл. 349 ал.1 ГПК

Съгласно ТР № 1/2004г. наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл.349, ал.1 ГПК изключва разглеждането на претенции по ал.2.

Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия.

Условието по чл.349, ал.1 ГПК съдържа привилегия, в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Възлагателно искане по чл.349 ГПК

Приложение на условия за възлагане 

Съгласно смислово тълкуване на чл.349, ал.1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод

Ситуация, в която се отнася за преживелия съпруг не е идентична и не се прилагат тези правила.  

В конкретния случай е налице задължителна съдебна практика /Решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. д. № 81 от 2011 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 242 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 3345 от 2014 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572 от 2012 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 158 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 2233 от 2016 г. на ВКС, първо г. о./

Именно тук се възприема, че при наличието на съсобственост следва да се приеме, че не включва в понятието „смесена съсобственост“ по смисъла на тълкувателното решение.

Съдебната практика за възлагатене чл.349 ГПКВъзлагателно искане по чл.349 ГПК

Когато съпругът придобива права не като трето за съсобствеността лице

По силата на режима на СИО в имуществените отношения между съпрузите, не е налице смесена съсобственост.

В този смисъл е и съдебната практика на ВКС съобразно която притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК:

  1. Тълкувателно Решение № 1 от 2004 г. на ВКС, ОСГК, т.7
  2. Съдебно решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 14/ 2009 г.- ВКС, първо г. о.;
  3. Съдебно решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 6017/2014 г. – ВКС, първо г. о.

Отрицателното условие съпругът „да няма собствено жилище“ следва да се разбира съделителят да не притежава друг жилищен имот;

Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК- напр. решение № 229 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г., I г. о., притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК.

Става дума за имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, съгласно определението на § 5, т.30 от ДР  на ЗУТ

Отделно текстът за самостоятелен имот е развит и при чл.40 ЗУТ – самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.

Кой се разпорежда със семейното жилище ?

В последните няколко години, въпросите за ползването и разпореждане със семейното жилище, придобито по време на брака станаха доста актуални. Кой се разпорежда със семейното жилище ?

Кой се разпорежда със семейното жилище ?При тълкуване на текстовете на чл. 26 и 34 Семеен кодекс (СК).

Разпореждането с идеална част от жилището, което принадлежи изцяло на единия съпруг, е разпореждане, което би могло да засегне интересите на семейството.

Новият съсобственик придобива права, които може да иска да упражнява реално

Той може да ползва жилището съответно на своя дял, независимо какъв е неговият размер.

Чести са случаите, в който семейното жилище е съсобственост на двамата съпрузи.

Съсобственост може да е налице между двамата съпрузи или с трети лица.

Законът не поставя изискването лична собственост да е цялото семейно жилище, поради което следва да се приеме, че е достатъчно съпругът да притежава и само дял от собствеността.

Когато жилището е общо на съпрузите, но в режим на обикновена съсобственост

Всеки от тях би могъл да се разпореди със своята идеална част при условията на чл. 33 ЗС, изисквайки декларация за съгласие.

Успоредно с това, съпругът – съсобственик е длъжен да изпълни и изискванията на чл. 26 СК.

Но това не е причина да бъде изключена защитата за ползване на семейното жилище от майка с непълнолетно дете,  която законът дава на семейството с ограничението на чл. 26 СК.

Кой се разпорежда със семейното жилище ?Възможно е семейното жилище да се притежава в съсобственост между единия съпруг и трето лице или лица.

В този случай разпореждането с идеалната част, това би лишило членовете на семейството изцяло от възможността да ползват съсобственото жилище

Защитата по чл. 26 СК е важна и необходима за другият съпруг, несобственик на идеалната част.

Законът посочва, че правото на разпореждане със семейното жилище е ограничение на собствеността върху семейното жилище.

Това законово положение е оправдано от гледна точка на интересите на семейството.

Съпругът съсобственик не може свободно да се разпорежда с жилището, а трябва да спази определени законови изисквания.

Същественото, което следва да се изложи в случая е факта, че ограничението важи само и единствено по време на сключен брак между страните.

В кой случай се допуска разпореждане със семейното жилище ?

Собственикът може да се разпорежда със семейното жилище след развода без никакви ограничения.

В този случай защитата на родените от брака деца, се постига чрез възникване на наемно отношение (чл. 57 СК).

Режими на имуществени отношения между съпрузите – съгласно разпоредбата на чл. 26 СК се намира в раздела, уреждащ законовия режим на общност.

То намира приложение и при режим на разделност по силата на препращащата норма на чл. 34 СК.

В случай, че се нуждаете от допълнителна информация, можете спокойно да се обърнете на представените тук телефони +359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Кога да потърсим помощ от адвокат по семейно право?

С цел предприемане на най – ефективните правни средства за защита, ангажирането на адвокат по семейно право е препоръчително при развод по вина на единия съпруг; развод по взаимно съгласие; спорове за определяне на по – голям от общото имущество при развод; уреждане на имуществени отношения при фактическо съжителство на семейни начала; разделяне на имущество, придобито по време на брака; определяне на размера на издръжката на децата и бившия съпруг; режима на личните отношения с децата и др.

Какво представлява семейното право?

Семейното и наследственото право имат не само юридическа, но и емоционална страна. Техните правила са уредени съответно в Семейния кодекс. Семейството е основен двигател на обществото, а правото на личен и семеен живот са принципи, провъзгласени и защитени от Конституцията на Република България и от международното право.

Разпореждане със семейно жилище

Сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг, сключена без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпруга–несобственик. Тя е валидна за сключилите я страни, но няма действие за съпруга-несобственик. Той може да оспори сделката по съдебен ред с иск за обявяване на недействителността й.

Кога се предявява иск за семейното жилище

До приемането на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г. в теорията и съдебната практика се считаше, че съпругът-несобственик може да оспори сделката в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от 3 години от извършването й. Иск по чл. 26 от СК за обявяване на недействителност на сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг може да се предяви ДО прекратяване на брака с развод или със смъртта на съпруга, който е бил собственик на жилището.

Актове в строителството

В последните години строителството придоби силно развитие и се стигна до пик в сделките на недвижим имот „на зелено“, като в този смисъл голямо значение имат издаването на актове в строителството.

Голяма част от купувачите се отнасят с изключително доверие към строителните фирми и предприемачи, без да са наясно с отделните термини, подписвайки договор за закупуване на имоти.Актове в строителството

Издаването на отделните актове в строителния процес е описано в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

На тези от вас, на които им предстои покупка на жилище или друг вид имот в сграда в етап на строеж ви предстои да се сблъскате с понятията: “Разрешение за строеж, Строителна линия и ниво/Акт 2, 2а/, Акт 14, Акт 15 и Акт 16”.

В зависимост от категория на строителния обект се определя и необходимата документация както и от кои институции ще се обследва обекта.

В Закона за устройство на територията са посочени следните категории:

  • Строежи от първа до трета категория (инфраструктурни съоръжения, пътища, жп линии, производствени предприятия, инсталации и др.) – актове образец № 2 (2а), 3, 4, 5, 6, 7, 10, 11, 12, 14, 15, 16 и 17;
  • Четвърта (най-типичният пример са жилищни и смесени сгради със средно застрояване) и пета категория (жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради) – актове образец № 2 (2а), 3, 4, 7, 12, 14 и 15;
  • Шеста категория (това са временните строежи) – стопански постройки със селскостопанско предназначение, пристройка, гараж, обект с обслужващо предназначение, като тяхната регламентация е най-лека.

Изискванията са различни в зависимост от категорията на обекта.

Съвременното жилищно строителство най-често попада в т.нар. четвърта и пета категория строежи.

Степен на завършеност на обект 

Важно е да се извърши проверка на нивото на строителните работи и да разбереш кога ще бъде завършен един обект.

  1. Удостоверение за завършена конструкция – т.нар. (Акт Образец 14) – това понятие е много ясно и точно дефинирано в закона и то следва особеностите съгласно чл. 181, ал. 1 ЗУТ.

Тук се посочва, че правото на строеж за сграда или за част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на конструкцията на сградата.

Това означава, че степента на завършеност – „Удостоверение за завършена конструкция“ очертано по смисъла на чл. 181 ЗУТ

Това е – най-ранният етап, в който може да бъде извършена сделка с прехвърляне на право на собственост.

Текстът на закона изрично посочва, че става въпрос за „завършеност на обект

Завършването на отделните етажи не отговаря на изискването на чл. 181, ал. 1 ЗУТ за „завършване на сградата“.

Ето защо преценката за наличието на самостоятелен обект, годен да бъде предмет на прехвърлителна сделка по чл. 181, ал. 1 ЗУТ, следва да се извършва с оглед достигането на „груб строеж“ за сградата.

2. Удостоверение за завършени довършителни работи – Акт Образец 15

Документът се съставя от инвеститора (възложителя), строителя, консултанта (строителния надзор) и проектанта (по всички части).

Целта на акт 15 е да установи състоянието и готовността на строежа за въвеждането му в експлоатация.

Документът се подписва както от компетентните длъжностни лица, така и от собствениците на обекти в сградата.

Към този акт се прилагат и протоколите за успешно проведени единични изпитвания на съоръженията.

С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя.

Удостоверение въвеждане сградата в експолатация

3. Удостоверение въвеждане сградата в експлоатация или т.нар. – Акт образец 16 – установяване годността за ползване на строежа.

Масово в практиката това „Разрешение за ползване” се нарича Акт 16

Това представлява разрешение за ползване на една сграда, което е свързано с възможността сградата да бъде въведена в експлоатация и обитаваме.

Това разрешение за ползване е завършващият акт за всяко строителство

То удостоверява, че обекта е годен да бъде въведен в експлоатация, т.е. за обитаване.

При издаване на разрешението за ползване се проверяват редица неща, свързани с:

  • установените права на собственост от гледна точка на законност на построената сграда
  • дали сградата е строена с одобрени проекти или без одобрени проекти
  • съответствието между фактическото изпълнение и одобрените проекти

Не може да бъде издадено разрешение за ползване при несъответствие между изпълнено строителство и одобрени проект.

За допълнителна информация се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или на email office@lawyer-bulgaria.bg

Разходи при прехвърляне недвижим имот

В практиката по сделки с недвижими имоти, често възниква въпроса:  Какви данъци и такси се заплащат при прехвърляне недвижим имот ?

Много клиенти влизат в процеса по покупка на имот, фокусирани върху продажната цена на имотите.

За съжаление голяма част от тях остават изненадани, когато в процеса по прехвърляне на имот се сблъскат с непредвидени разходи.

При прехвърляне недвижим имот пред Нотариус, след уговорка се заплащат следните данъци и такси:Данък при прехвърляне недвижим имот

  • местен данък при прехвърляне недвижим имот към съответната община по местонахождение на имота;
  • такса за вписване при прехвърляне недвижим имот към Агенцията по вписвания;
  • нотариална такса при прехвърляне недвижим имот към нотариусът, изповядал сделката

Съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), общинските служби определят самостоятелно размера на местния данък

Тези служби Местни данъци и такси“ определят стойността на данъка при прехвърляне недвижим имот.Данък при прехвърляне недвижим имот

Таксата за вписване на сделката в Агенцията по вписвания е в размер на 0,1% върху продажната цена. Идентична е за територията на цялата страна.

Съгласно общоприетата практика всички разходи при прехвърлянето на недвижим имот се поемат от купувача.

Въпросът който продавачите си задават е следният :

РАЗНОСКИ ПРИ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИМОТ ?

Най-често за прехвърляне недвижим имот се използва т.нар. покупко продажба.

Съществен разход  разход за прехвърлянето на имота е местният данък към държавата, който е в размер на 3% от цената.

Данъчната оценка се взема предвид единствено в случаите, когато нейната стойност е по-висока от тази на продажната цена на имота.

Важно е да знаете, че съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), всяка една от общините в рамките на страната индивидуално определя размера на местния данък за придобиване на имущество на своята територия.

Отговорността за заплащането на местния данък и таксите обикновено е задължение на купувача.

ЗАКОНОВО съществува възможност за разпределяне на разноските поравно между двете страни, като това зависи от договорените условия между купувача и продавача.

Такса по вписване

Таксите за вписване се събират от Агенция по вписванията след удостоверяване на сделката от нотариус. В същността си вписването представлява даване на гласност на подлежащите на вписване актове.

Вписването дава възможност да бъдат осъществени различни видове справки, като например такива за наличието на тежести върху имота. Също така могат да бъдат извършвани и друг по вид проверки (за реализираните сделки по прехвърляне).

За вписването на всеки документ, удостоверен с материален интерес (нотариалният акт спада към тях), се дължи такса. Важно е да знаете, че когато се отнася до вписване на нотариален акт, молбата се подава от нотариуса, извършил акта.

Съгласно Правилника за вписванията, подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост върху имот, без значение дали става дума за продажба, дарение или за неговата замяна.

Сред актовете, които изискват вписване, са също така тези, чрез които се учредява, изменя, прекратява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот.

Друга част от разходите се допълват таксата на нотариуса, който изповядва сделката, обикновено в размер около 0,30-1%% в зависимост от цената, както и таксата за вписване на имота в Агенцията по вписванията, която е в размер на 0.1%.

При нея, едната страна – собственик на имота прехвърля на другата страна собствеността върху недвижимия си имот срещу заплащане на определена продажна цена.

Нотариални такси

Нотариалните такси са сред разноските, които присъстват като задължителен елемент в сделките за продажба на имот.

Нотариалната такса се изчислява въз основа на посочената по нотариален акт цена на имота,  като се взема предвид тарифата на нотариус, удостоверяващ сделката.

Ако имате нужда от допълнително информация, погледнете Закона за нотариусите и нотариалната дейност и в частност Тарифата за нотариални такси

Съществуват и други вариант за прехвърляне на собственост

  1. Продажба на недвижим имотРазходи при прехвърляне недвижим имот
  2. Дарение на недвижим имот;
  3. Прехвърляне на недвижим имот срещу Нотариален Договор за издръжка и гледане;

В случай на прехвърляне срещу задължение за издръжка  и гледан се касае за човек, който към момента или в бъдеще е или ще бъде в невъзможност да се грижи сам за себе си

Това е така, както поради физическа невъзможност, така и поради недостатъчно доходи, като собственик на недвижим имот, го прехвърля на друго лице.

В някой случай съществуват уговорки, съобразно изискването на чл. 186 ЗЗД, страните по сделката с недвижими имот си разделят по половината от такса вписване и нотариалната такса.

В голяма част от сделките тази немалка сума се поема изцяло от купувача.
Повечето сделки се случват така, въпреки че според чл.186 от Закона за задълженията и договорите нотариалните такси при продажбата на недвижими имоти, се заплащат от страните по равно.
За съжаление хората не знаят това и изпускат възможност да намалят разходите си за сделката.

Разходи по ипотеката

Често разисквана тема е начинът, по който купувачът избира да финансира покупката на недвижими имот, но въпросът за това какъв е механизмът за продажба на ипотекиран имот остава по-пренебрегван.

В случай че сте в позицията на собственик и възнамерявате да продадете недвижимото си имущество, което обаче е ипотекирано, е добре да знаете, че това е напълно възможно.

Дори е препоръчителен вариант да предприемете продажбата самостоятелно пред това да се стигне до продажба от страна на банката. Ако сте поставени в подобно положение е важно да знаете, че съществуват два начина да реализирате продажбата.

Те зависят от това дали вашият купувач разполага със собствени средства за покупката на имота, или ще разчита на ипотечен кредит.

Пазарът на имоти е изключително динамичен, което налага да имате солидни наблюдения, а понякога дори и предишен опит, за да съумеете да предвидите най-добрия момент за продажба.

Въпреки,  че познавате идеално преимуществата на вашето жилище и района, в който се намира то, продажбата на имот в големите градове може да бъде сериозно предизвикателство, поради внушителния брой публикувани оферти.

Кантората ще обърне внимание на Вашият казус с оглед разглеждане на поставен въпрос на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл office@lawyer-bulgaria.bg 

Какви са разходите при покупко-продажба на имот ?

Основният разход при сделка с недвижим имот разбира се е стойността на продажната цена. В голям брой от случаите, цената се плаща в брой или частично с банков кредит, но съществуват начини и уговорки същата да бъде разсрочена при плащане пред Нотариуса.

Какви други разходи се плащат при сделка ?

Разходите при покупката на имот не се изчерпват с плащането на обявената цена. Новият собственик трябва да плати и нотариалните такси, както и други разходи свързани с вписване на имота в Агенцията по вписванията, както и с плащане на данък придобиване. Данък за прехвърляне на недвижим имот, придобит в различните общини варира около 3%; нотариални такси – базирани на прогресивна таблица; държавна такса за вписване на сделката – 0,1%.

Какви други разходи следва да бъдат предвидени за прехвърлянето на имота ?

При покупка на недвижим имот следва да се предвидят допълнителни разходи като възнаграждение за брокер - имотен посредник, ако участва, както и разходи за прехвърляне на партиди на отделните комунални услуги в имота. Комисионното възнаграждение може да бъде отговорност както на продавача, така и на купувача, в зависимост от това кой е потърсил услугите на брокер. Размерът на нотариалната такса при покупко-продажба на недвижим имот е 60 лв. Половината от тях са за изготвянето на Нотариален акт на имота, а останалата половина се дължи за имоти, чиято оценка е до 100 лв. Всички имоти от 101 лв. до над 500 000 лв. се таксуват с „твърда“ такса плюс процент от сумата на данъчна оценка или от сумата, на която се продава имота.

Могат ли да се разделят разходите по прехвърляне на имота ?

В значителна част от сделките разходите по прехвърлянето се поемат изцяло от купувача. Съгласно разпоредбата на чл.186 Закона за задълженията и договорите нотариалните такси при продажбата на недвижими имоти, се заплащат от страните по равно. Много хора не знаят това и изпускат възможност да намалят разходите по сделката.

Какво представлява брачният договор ?

Все повече клиенти задават въпроса какво представлява брачният договор?

Законодателството въведе начини за уреждане отношенията и като бракоразводен адвокат отчитаме тенденциите и настъпилите промени и различия между съпрузите.

Това наложи необходимостта от регулиране на отношения, възникващи вследствие на брак и съпружеско съжителство.

Предбрачните договори все повече навлизат в живота и на българите. Все повече хора се обръщат към нотариуси и адвокати, преди да сключат брак.

Предбрачният договор е в състояние да ви спести много разправии и нерви в случай на раздяла.

В съвременния свят всичко се изменя бързо, и хората – включително.

В случай, че не е сключен предбрачен договор, при раздяла може да се стигне до много спорове и неприятни ситуации.

Съществуват три възможности за уреждане на междусъпружеските отношения.

Съгласно българският закон, оправомощен да завери подписите и съдържанието на брачен договор е всеки нотариус.

Той притежава пълна материална компетентност да извършва всички  нотариални действия.Какво представлява брачният договор ?

Удостоверявания – на подписите и на съдържанието, могат да бъдат извършени и от помощник-нотариус.

Изключение, в които с брачния договор се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права.

Специалните условия за действителност на брачния договор са следните :

• Пълнолетни страни, непоставени под запрещение;

• договор в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписе на страните.

• предмет на брачен Договор могат да бъдат само имуществени отношения между съпрузите;

Условия за  сключване брачен договор :

1. Правата на страните в имуществото, което се придобива по време на брака.

Страните по договора могат да изберат из между три отделни режима

А/ Режим на общност – т.нар. СИО

Б/ Режим на разделност – след сключване на брачен договор

В/ Режим на обикновена съсобственост, при изрична уговорка между съпрузи.

Забраната не прегражда възможност на съпруг да се разпореди с лично имущество в полза на другия съпруг.

Това са сделки на дарение, продажба, замяна, договор за издръжка и гледане и др.

2. Начините за управление и разпореждане с имущество и семейно жилище.

Законът поставя акцент върху правните действия по време на брака.

Правен режим от съпрузите договореното разпореждане със семейно жилище не може да нарушава общата забрана в закона.

В противен случай е налице нищожност на договора в тази част.

3. Участие на страните в семейните разходи и задълженията.

При режимите на общност и разделност съпрузите участват в семейните разходи

За поетите задължения за семейни нужди, двамата съпрузи отговарят солидарно.

Съпрузите обаче не могат да бъдат освободени от солидарната отговорност за семейни задължения към трети лица.Какво представлява брачният договор ?

4. Имуществените последици при развод.

Това е извънредно важна част на брачните договори, която следва да се опише изрично.

Разводът прекратява договора.

Имуществените последици обхващат не само разпределение на имущество, пари, ценности, но и участие в търговски предприятия

Тези уговорки обхващат и ползването на семейното жилище и възникващите наемни отношения и издръжка на съпруга,деца.

При пропуски в брачния договор, се прилагат последици от режима на семейна общност.

5. Издръжка на съпрузите по време на брака и при развод.

Всички уговорките за издръжката на съпруга, в чиято полза е уговорена издръжката могат да бъдат по-благоприятни от предвидените.

Няма пречки да се уговаря издръжка и в полза на съпруг, който може да се издържа сам.

Не може да се уговаря издръжка за съпруг с условието, че задълженият се освобождава от издръжка за децата.

6. Издръжка на децата от брака. Принципите на договаряне на издръжката за съпруга са валидни и за издръжка на децата.

Минимално предвидената в чл.142, ал.2 от СК (четвърт от МРЗ). адвокат бракоразводни дела

С нарастване нуждите на детето, размерът на уговорената издръжка може да бъде променен по съдебен ред.

Брачният договор не може да бъде в ущърб на интересите на децата.

7. Други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на СК.

Поради специфичния си предмет, брачният договор е базата, върху която се развиват имуществените отношения между съпрузите.

Ако с договора не се разпореждат с вещни права, значението е  удостоверяване подпис и съдържание

Всички дипломатически и консулски представители, могат да удостоверят подписите и съдържанието на брачен договор.

Брачният договор, с който се правят разпореждания, се вписва в Имотен регистър.

За повече информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на мейл : office@lawyer-bulgaria.bg