Събиране на вземания от неплатени фактури

Все повече клиенти и фирми се обръщат към нас с молба за Събиране на вземания от неплатени фактури.

Събирането на задължения по неплатени фактури е един от основните проблеми, с които малкият и средният бизнес в България се сблъскват.

Неплатените фактури не само водят до финансова нестабилност на компаниите

Най-често неплатените фактури затрудняват бизнеса да изпълни своите кредитни задължения към банките и финансовите институции.

Сред най-честите примери са случаите, когато складове за стоки на едро не могат да съберат плащанията от малки магазини, или когато рекламни агенции се сблъскват с неизплатени фактури за предоставени услуги.

Колко време се чака за плащане по неплатени фактури?

Един от основните въпроси при събирането на задължения по фактури е срокът, в който трябва да бъде предявено искането за плащане.

Законодателството в България различава два основни типа задължения:

1. За т.нар. периодични задължения

Тези задължения произтичат от редовни доставки на стоки или услуги, базирани на рамкови договори, като месечни плащания за доставка.

В този случай, правото за събиране на задължението трябва да бъде упражнено в срок от три години от издаването на фактурата.

След изтичането на този срок, правото за съдебно събиране на задължението се погасява по давност.

2. За т.нар. еднократни задължения

Задължения, възникнали при еднократна продажба на стоки или услуги.

Срокът за предявяване на иск пред съда в този случай е пет години.

В случай, че искът не бъде предявен в този период, длъжникът може да възрази за изтекла давност

Това сериозно би усложнило събирането на задължението.

Как да съберем неплатените фактури?

Първата стъпка, която всеки бизнес трябва да предприеме, е да се опита да накара длъжника да плати доброволно.

Този подход обаче не винаги е ефективен.

При липса на резултати от доброволните опити, българското законодателство предоставя възможността за ползване на процедурата по т.нар. „заповедно производство“.

Съкратена съдебна процедура, която значително ускорява процеса по събиране на парични задължения.

В рамките на тази процедура съдът издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист в срок от 15 до 20 дни.

В сравнение с обикновено търговско дело, което може да продължи 1-2 години, заповедното производство е много по-ефективен начин за събиране на дълговете по фактури.

Важно е да се отбележи, че длъжникът има право да възрази срещу заповедта за изпълнение, в което случай ще е необходимо представителство от адвокат пред съда за установяване на вземането.

Какво да правим след като имаме заповед за изпълнение?

След издаването на заповед за изпълнение, следващата стъпка е да се обърнете към частен или държавен съдебен изпълнител (ЧСИ или ДСИ), който да започне принудително събиране на дълга.

Въпреки че много хора предпочитат сами да ангажират съдебен изпълнител,

Не Ви съветваме и считаме това за непрепоръчително поради сложността на изпълнителния процес и изискванията на ГПК.

Наемането на адвокат може да осигури по-добро управление на процеса и предотвратяване на скъпоструващи грешки

Те могат да доведат до забавяне или дори невъзможност за събиране на задълженията.

Адвокатът има ключова роля за събиране на дълг

Той ще Ви съдейства, когато стандартните методи са изчерпани.

Те имат опита и знанията да анализират случая и да предложат най-добрите стратегии за успешното събиране на задълженията

Говорим за случаи, когато съдебните изпълнители не могат да предприемат допълнителни действия.

Съвети за ефективно събиране на задължения

1. Събирайте всички необходими документи – Необходимо е да имате доказателства за издадените фактури и съответните договори, които обосновават съществуването на задължението.
2. Използвайте правни услуги – Ако преговорите с длъжника не дават резултат, наемането на адвокат ще доведе до сключване на Споразумение.
3. Не отлагайте предприемането на действия – Изтичането на давностните срокове може сериозно да намали шансовете ви за събиране на дълговете.

Какво доказва неплатена фактура ?

В кантората идват търговци или представители на дружества за услуги с неплатени фактури, задавайки въпроса какво доказва неплатена фактура ?

В съдебната практика при съдебни спорове относно продажба на стоки или услуги едно от обичайните доказателства е издадена данъчна фактура.

Най-честият въпрос е дали фактурата доказва задължението?

При разглеждане на този въпрос по смисъла на чл.180 ГПК, издадената данъчна фактура представлява частно-правен документ.

Документите, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са автентични.

Фактурата може да се приеме като валидно доказателство за сключен, двустранен договор за покупко-продажба.

За сделките, за които законът не изисква писмена форма като условие за валидност, задълженията се доказват с фактура и протокол за приета поръчка.

Какво казва съдебната практика за фактурата?

Съдебната практика е доста богата в това отношение. Доказва ли фактурата задължение?

Съдебната практика по въпроса е изцяло еднопосочна с оглед цяла поредица от Съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.

Тези решения представляват задължителна практика за действителността на издадена данъчна фактура по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Това са Съдебно Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Съдебно решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., Съдебно решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.

В този смисъл Върховния касационен съд възприема, че издадена данъчна фактура може и следва да се възприеме като годно доказателство.

Това правоотношение е възникнало по сключен договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане.

Съгласно Съдебно Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, за да се приеме като доказателство

Целта е установяване на дадължение по Договор за продажба на вещи

Фактурата трябва да съдържа всички елементи, квалифициращи договора за продажба.

Същност на фактурата за доказване

Фактурата като документ следва да съдържа вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място.

Нередовността на фактурата като вторичен счетоводен документ, водещ до незачитане на извършената търговска сделка за данъчни цели/ напр. не признаване на данъчен кредит по ЗДДС

Съдът, пред който се представя този документ е длъжен да го зачете като годно доказателство за извършена продажба само в случаите, когато той не е оспорен от противната страна.

Тъй като съдът не е обвързан с материална доказателствена сила на частния документ, при направено оспорване на верността на съставената фактура

В този смисъл решаващият съд е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото.

Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневниците за покупки/продажби, ползването на данъчен кредит е доказателство за задължението.

Ако купувачът оспорва фактурата, но я е осчетоводил и ползвал данъчен кредит по ЗДДС по чл.55 ТЗ, това доказва задължение.

Извършено в счетоводството на купувача отразяване на неподписаната от последния фактура е доказателство за задължението.

Това решение формира задължителна съдебна практика.

Съгласно тази практика отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество е доказателство за задължението.

Включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит недвусмислено доказателства за задължението.

За допълнителна информация, моля обадете се на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Доказва ли фактурата договор ?

В последните няколко години все по-активно сме търсени за събиране на задължение с въпроса доказва ли фактурата договор ?

Сама по себе си, фактурата не е достатъчна за това, но в преобладаващият брой от сделки, тя съставлява ясно доказателство за наличието на правоотношения.

Като официален документ, тя отразява не само наличието на задължение на едната страна, в случай, че другата е изпълнила договора, но и сделката между тях.

В тежест на ищеца е да докаже сключени договори за търговска продажба, по които е предал стоките и същите са приети без възражение, както и размера на дължимата сума.

Съгласно чл. 55 ал.1 ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на сделки.

Доказателствена сила на издадена фактура 

В голям брой от случаите отразеното във фактурата задължение съществува дори да се приеме, че същата е неистинска, съгласно трайната съдебна практика на ВКС.

Оспорването й като неавтентичен документ върви по специален ред предвиден в закона.

Следва да се съобрази, че реално предаване на стока или извършена услуга се установява изрично по делото  по друг начин.

Съдът преценява въпроса: „Доказва ли фактурата договор„, съобразно всички доказателства по делото, в това число и показания на свидетели, касателно извършена услуга или доставка на стоки.

Отразяването на фактурата в счетоводството на ответника включване й в дневника за покупко-продажби по ДДС, ползване на данъчен кредит представлява признание.

Именно това представлява недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.

По въпроса „Доказва ли фактурата договор“ е налице богата съдебна практика на ВКС, в т. ч. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г.,

Тази съдебна практика е и по реда на чл.290 ГПК

Тази съдебна практика има задължителен характер- указанията по т. 2 Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС 19.02.2010

Съдебната практика относно фактурата 

В богатата съдебна практика е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение

Най-често се касае за Договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира

А/ описание на стоката по вид стойност,

Б/ уговорен между страните начин на плащане,

В/ наименованията на страните и

Г/ време и място на издаване.

Законодателят е приел, че отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС

Налице са доказателства на въпроса „Доказва ли фактурата договор“ и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължение и доказва съществуването му.

Съобразно трайната практика на ВКС, фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало правоотношение по договор за търговска продажба между страните

Предпоставка за положителен отговор на въпроса „Доказва ли фактурата договор“ е фактът, че щом като в нея фигурира описание на съществените елементи на сделката

Най-често е посочена е стоката по вид и стойност, начинът на плащане, наименованията на страните и времето и мястото на издаването й;

Само по себе си отразяването на фактурата

А/ в счетоводството на ответника – купувач,

Б/ включването й в съответния дневник по ДДС и

В/ ползването на данъчен кредит по нея

представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване;

Доказателства за положителен отговор на въпрса „Доказва ли фактурата договор“ са и неподписаните фактури за извършена доставка или услуга.

За допълнителна информация по събиране суми по фактури, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или  Email office@lawyer-bulgaria.bg