Съдебно дело за просрочени вземания

Все повече клиенти идват с въпроса за съдебно дело за просрочени вземания.

Все повече физически лица, търговци и дружества търсят правна помощ за съдебно дело за просрочени вземания

Основният въпрос, който ни задава е събиране на неплатеното задължение, което да бъде реално с  установено със съдебно решение.

В ежедневната търговска дейност дружествата сключват най-различни сделки:

1. договори за продажба,
2. доставка,
3. изработка,
4. строителство,
5. транспорт,
6. логистика,
7. консултантски услуги,
8. наем,
9. посредничество и
10. множество други сделки.

От тези правоотношения възникват задължения за заплащане на определена цена или възнаграждение.

Проблемът възниква, когато едната страна е изпълнила своето задължение, но контрагентът не заплати договорената сума в уговорения срок.

От момента, в който задължението стане изискуемо и остане неплатено, кредиторът трябва да прецени:

1. какви доказателства притежава;
2. дали е необходима покана за плащане;
3. дали вземането е погасено по давност;
4. дали да започне заповедно или исково производство;
5. дали да поиска предварително обезпечение;
6. какво имущество притежава длъжникът;
7. дали след издаването на изпълнителен лист съществува реална възможност за принудително събиране.

Правилно избраната процедура може съществено да намали времето и разходите за събиране на дълга.

Неподходящото или закъсняло действие, обратно, може да доведе до прехвърляне на имущество, изпразване на банкови сметки, възражение за давност или невъзможност за реално удовлетворяване.

Какво представлява просроченото вземане?

Просрочено е вземането, чийто падеж е настъпил, но длъжникът не го е изпълнил.

За да бъде предявено успешно искане за плащане, вземането по правило трябва да бъде:

• възникнало – да съществува валидно договорно или извъндоговорно основание;
• изискуемо – да е настъпил моментът, от който кредиторът може да иска плащане;
• непогасено – да не е платено, прихванато, опростено или погасено по друг предвиден от закона начин;
• доказуемо – кредиторът да разполага с доказателства за основанието, размера и падежа на задължението.

Самото издаване на фактура не винаги е достатъчно за доказване на вземането.

Когато длъжникът оспори доставката, извършената работа или приемането на услугата, съдът ще изследва цялото правоотношение

Става дума за условия за сключване на договора, поръчката, предаването, приемането, кореспонденцията, счетоводното отразяване и поведението на страните.

Какво представлява неизпълнението на парично задължение?

Неизпълнение на парично задължение е налице, когато длъжникът не заплати дължимата сума по начина и в срока, предвидени в договора или закона.

Неизпълнението може да бъде:

• пълно – когато не е платена никаква част от дълга;
• частично – когато е платена само част от сумата;
• неточно – когато плащането е извършено неправилно или не по уговорения начин;
• забавено – когато плащането е направено след настъпването на падежа.

При паричните задължения най-често се касае за забава на длъжника.

Кога длъжникът изпада в забава?

Съгласно чл. 84 от Закона за задълженията и договорите начинът, по който длъжникът изпада в забава, зависи от това дали е уговорен определен падеж.

1. В договора е посочена конкретна дата за плащане

Когато страните са уговорили точна дата, например:

„Цената се заплаща до 30 юни 2026 г.“

длъжникът изпада в забава след изтичането на тази дата. По правило не е необходима допълнителна покана, за да започнат да се начисляват последиците от забавата.

2. Уговорен е срок, считано от определено събитие

В договора може да е посочено, че плащането се извършва:

• в 10-дневен срок от издаване на фактурата;
• в 30-дневен срок от доставката;
• до 5 работни дни след приемане на извършената работа;
• след подписване на приемо-предавателен протокол.

В тези случаи трябва да се установи кога е настъпило събитието, от което започва да тече срокът.

3. Няма определен падеж

Когато не е посочена дата или срок за плащане, длъжникът по правило изпада в забава след получаване на покана от кредитора.

Поканата трябва ясно да посочва:

• страните по правоотношението;
• договора или фактурата, от които произтича дългът;
• размера на главницата;
• настъпилия или предоставения срок за плащане;
• банковата сметка за превода;
• предупреждението, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия;
• претенцията за лихви и разноски.

Поканата може да бъде изпратена чрез нотариус, куриер, препоръчано писмо с обратна разписка, електронна поща или по друг начин, който позволява да се докаже нейното получаване.

Нотариалната покана не е задължителна във всеки случай, но често има значителна доказателствена стойност относно съдържанието и датата на връчване.

Какво може да претендира кредиторът?

При съдебно дело за просрочено вземане кредиторът може да претендира не само неплатената главница.

В зависимост от договора и конкретното правоотношение могат да бъдат поискани:

Главница

Това е неплатената цена, възнаграждение, заемна сума, наем, обезщетение или друга парична престация.

Законна лихва за забава

Съгласно чл. 86 ЗЗД длъжникът, който е в забава по парично задължение, дължи законната лихва от момента на забавата до окончателното плащане.

От 1 януари 2026 г. годишният размер на законната лихва се определя въз основа на приложимия лихвен процент на Европейската централна банка, увеличен с осем процентни пункта. Размерът се определя за съответното шестмесечие.

При предявяване на иск обичайно се претендират:

1. изчислената мораторна лихва за периода до подаване на заявлението или исковата молба;
2. законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението или иска до окончателното изплащане.

Договорна лихва

Когато страните са уговорили възнаградителна или наказателна лихва, тя може да бъде претендирана при спазване на закона и конкретните договорни условия.

Неустойка

При валидна договорна клауза кредиторът може да претендира неустойка за забава или неизпълнение.

Съдът може да преценява:

• дали неустойката е действително уговорена;
• дали е приложима към конкретното неизпълнение;
• дали не противоречи на закона или добрите нрави;
• дали са налице основания за намаляването ѝ;
• дали не се претендира недопустимо двойно обезщетяване за една и съща вреда.

Минимално обезщетение за разноски по събиране

При търговска сделка, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е изпаднал в забава, чл. 309а ТЗ предвижда право на обезщетение за разноски по събирането в размер не по-малък от 40 евро, без да е необходимо кредиторът да изпраща отделна покана за това.

Когато действително направените разноски и вреди са по-високи, кредиторът може да претендира разликата при условията на закона и след представяне на необходимите доказателства.

Съдебни разноски

При уважаване на претенцията длъжникът може да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, включително:

• държавни такси;
• адвокатско възнаграждение;
• възнаграждение за вещо лице;
• разноски за превод;
• разноски за обезпечение;
• други необходими и доказани процесуални разходи.

Присъждането и размерът на разноските зависят от изхода на делото, доказването им и приложимите процесуални правила.

Какви доказателства са необходими?

Преди започване на съдебно събиране трябва да се извърши правна и доказателствена проверка.

В зависимост от вида на сделката могат да бъдат необходими:

• писмен договор и приложенията към него;
• оферта и приемане на офертата;
• поръчка или заявка;
• фактури;
• приемо-предавателни протоколи;
• стокови разписки;
• товарителници и CMR документи;
• протоколи за извършена работа;
• банкови извлечения;
• касови документи;
• електронна кореспонденция;
• съобщения между страните;
• доказателства за изпращане и получаване на стоката;
• доказателства за приемане и използване на услугата;
• счетоводни записвания;
• потвърждение на салдо;
• признание на задължението;
• споразумение за разсрочване;
• доказателства за частично плащане;
• свидетелски показания, когато са допустими;
• съдебно-счетоводна или техническа експертиза.

Достатъчна ли е неплатената фактура?

Фактурата е важно доказателство, но не във всеки спор доказва сама по себе си възникването и изпълнението на сделката.

При оспорване съдът може да изследва дали:

• фактурата е получена от длъжника;
• е осчетоводена;
• е включена в дневниците по ДДС;
• е ползван данъчен кредит;
• има частично плащане;
• стоката е доставена;
• работата е приета;
• длъжникът е направил възражения относно качеството или количеството;
• поведението на страните сочи на признание на задължението.

Осчетоводяването, частичното плащане и ползването на данъчен кредит могат да имат съществено доказателствено значение, но съдът оценява всички доказателства в тяхната съвкупност.

Доброволно събиране на просрочени вземания

Преди завеждане на дело често е целесъобразно да бъде направен опит за доброволно уреждане.

Това не означава безкрайно изчакване на длъжника.

Доброволното събиране трябва да има определен срок и ясна правна стратегия.

Възможните действия включват:

1. писмена покана за доброволно плащане;
2. преговори с длъжника;
3. споразумение за разсрочване;
4. признание на задължението;
5. предоставяне на допълнително обезпечение;
6. поръчителство или солидарно поемане на дълга;
7. учредяване на залог или ипотека;
8. запис на заповед, когато са налице законовите предпоставки;
9. нотариално заверено споразумение;
10. отстъпка при незабавно плащане.

Как трябва да бъде оформено разсрочването?

Споразумението следва да съдържа най-малко:

• признание на точния размер и основанието на дълга;
• погасителен план;
• точни падежи;
• начин на плащане;
• последици при пропускане на една вноска;
• предсрочна изискуемост;
• лихви и неустойки;
• разпределение на разноските;
• обезпечения;
• адреси и начин на връчване.

Когато споразумението е с нотариална заверка на подписите и съдържа ясно поето парично задължение, при определени предпоставки то може да послужи като основание за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

По този начин доброволното разсрочване не трябва да отслабва позицията на кредитора, а да я подобрява.

Каква съдебна процедура да бъде избрана?

Няма еднаква процедура за всички просрочени вземания. Изборът зависи от доказателствата, поведението на длъжника, размера на дълга, местната и родовата подсъдност и наличието на имущество.

Процедура	Подходяща при	Основна особеност
Заповедно производство по чл. 410 ГПК	Изискуемо парично вземане без документ по чл. 417 ГПК	Длъжникът може да подаде възражение
Незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК	Вземането е удостоверено с изрично посочен от закона документ	Възможно е издаване на изпълнителен лист и започване на изпълнение
Исково производство	Очаква се спор по основание, изпълнение или размер	Провежда се пълно съдебно доказване
Иск по чл. 422 ГПК	Длъжникът е възразил срещу заповедта	Кредиторът трябва да установи вземането в срок
Обезпечение на бъдещ иск	Съществува риск длъжникът да укрие или отчужди имущество	Иска се запор, възбрана или друга мярка преди основното дело
Изпълнително производство	Налице е изпълнителен титул	ЧСИ или ДСИ насочва изпълнение върху имущество

Заповедно производство по чл. 410 ГПК

Заповедното производство е съкратен съдебен ред за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане.

Кредиторът подава заявление, в което посочва:

• страните;
• основанието на вземането;
• размера на главницата;
• лихвите;
• разноските;
• банковата сметка за плащане;
• обстоятелствата, от които произтича дългът.

Съдът проверява заявлението в закрито заседание.

Когато законовите предпоставки са изпълнени, се издава заповед за изпълнение.

От 1 юли 2025 г. търговците и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления и приложенията по заповедното производство по електронен път

Това става чрез Единния портал за електронно правосъдие.

Какво става след връчването на заповедта?

Длъжникът може да заплати или да подаде възражение.

Срокът за възражение по чл. 414 ГПК е един месец от връчването на заповедта.

По правило длъжникът не е длъжен да обосновава възражението си.

Ако длъжникът не подаде възражение в срок, заповедта влиза в сила и съдът издава изпълнителен лист.

Ако бъде подадено възражение, спорът не приключва автоматично в полза на длъжника.

Кредиторът получава възможност да предяви иск за установяване на вземането.

Иск по чл. 422 ГПК след възражение

Когато длъжникът възрази срещу заповедта, съдът указва на кредитора да предяви иск по чл. 422 ГПК.

Искът трябва да бъде предявен в едномесечен срок от получаване на указанията на съда.

Срокът е особено важен.

При пропускане заповедта може да бъде обезсилена и кредиторът да изгуби последиците от започнатото заповедно производство.

В исковия процес кредиторът трябва да докаже:

1. възникването на правоотношението;
2. собственото си изпълнение;
3. размера на вземането;
4. настъпването на падежа;
5. неизпълнението от длъжника;
6. размера и началната дата на лихвите.

Длъжникът може да противопостави възражения за:

• липса на договор;
• неизвършена доставка или услуга;
• недостатъци на изпълнението;
• плащане;
• прихващане;
• погасителна давност;
• нищожност или унищожаемост;
• неправилно определен размер;
• липса на представителна власт;
• други факти, които погасяват или изключват вземането.

Незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК

Когато кредиторът разполага с документ, изрично посочен в чл. 417 ГПК, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Такива документи могат да бъдат например:

• нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, съдържащ парично задължение;
• запис на заповед или менителница;
• извлечение от счетоводните книги на определени кредитни институции при законовите условия;
• административен акт или друг документ, на който законът придава изпълнителна сила;
• други изрично посочени в закона документи.

Обикновената фактура сама по себе си по правило не е самостоятелен документ по чл. 417 ГПК.

При незабавното изпълнение кредиторът може да образува изпълнително дело и да поиска запори или възбрани още преди приключването на евентуалния исков спор.

Подаденото от длъжника възражение не във всички случаи спира автоматично изпълнението.

Спирането зависи от вида на документа, представеното обезпечение и конкретните предпоставки на закона.

Исково производство за неплатено вземане

Директно исково производство е подходящо, когато:

• още отначало се очаква сериозен спор;
• вземането е сложно по основание или размер;
• трябва да бъдат разпитани свидетели;
• необходимо е назначаване на експертиза;
• претендират се вреди, неустойки или няколко свързани вземания;
• трябва да се установяват множество доставки и плащания;
• заповедното производство не е допустимо или не е практически целесъобразно.

Исковата молба трябва да съдържа точни фактически твърдения и ясен петитум.

Не е достатъчно да се заяви, че длъжникът „дължи пари“. Следва да бъде посочено:

• кога е сключен договорът;
• какво е изпълнил кредиторът;
• кога е прието изпълнението;
• как е формирана цената;
• кога е настъпил падежът;
• какви суми са платени;
• какъв е остатъкът;
• от коя дата се претендира лихва;
• какви доказателства установяват всеки факт.

Обезпечение на бъдещ или предявен иск

Един от основните рискове при съдебното събиране е длъжникът да прехвърли или укрие имуществото си, докато делото продължава.

ГПК позволява кредиторът да поиска обезпечение:

• преди предявяване на иска;
• едновременно с исковата молба;
• в хода на вече образуваното дело.

Съдът може да допусне обезпечение, когато без него осъществяването на правата по бъдещото решение би било невъзможно или значително затруднено и искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде предоставена определената от съда гаранция.

Възможните обезпечителни мерки включват:

• запор на банкови сметки;
• запор на вземания от трети лица;
• запор на дружествени дялове;
• запор на движими вещи;
• възбрана върху недвижим имот;
• други подходящи мерки.

Обезпечението не означава, че кредиторът вече е спечелил делото.

То има за цел да запази имущество, върху което по-късно да бъде насочено принудително изпълнение.

При обезпечение на бъдещ иск съдът определя срок, в който основният иск трябва да бъде предявен.

Пропускането му може да доведе до отмяна на обезпечението.

Изпълнително производство след издаване на изпълнителен лист

Спечеленото дело не води автоматично до постъпване на парите по сметката на кредитора.

След получаване на изпълнителен лист трябва да бъде образувано изпълнително дело пред държавен или частен съдебен изпълнител.

Кредиторът може да поиска:

• проучване на имущественото състояние;
• запор на банкови сметки;
• запор върху трудово възнаграждение;
• запор на вземания от клиенти и контрагенти;
• запор на дружествени дялове;
• запор и продажба на автомобил;
• опис и продажба на движими вещи;
• възбрана и публична продан на недвижим имот;
• изпълнение върху други секвестируеми права и активи.

Изпълнителният способ трябва да бъде съобразен с размера на дълга, имуществото на длъжника и принципа на съразмерност.

Защо предварителното имуществено проучване е важно?

Преди или едновременно със завеждането на делото е полезно да се провери дали длъжникът притежава:

• недвижими имоти;
• моторни превозни средства;
• дружествени дялове;
• банкови сметки;
• вземания от трети лица;
• действащо търговско предприятие;
• имущество, обременено с ипотеки и запори;
• висящи изпълнителни производства;
• признаци на неплатежоспособност.

Съдебното решение установява правото на кредитора, но не създава имущество в патримониума на длъжника.

Поради това още в началото трябва да се разграничат:

• вероятността претенцията да бъде уважена;
• вероятността присъдената сума да бъде реално събрана.

Бездействие по изпълнителното дело

Кредиторът трябва да следи изпълнителното производство и своевременно да иска подходящи действия.

Когато в продължение на две години кредиторът не поиска извършване на изпълнителни действия, изпълнителното производство може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи.

Погасителна давност при просрочени вземания

Погасителната давност е един от най-съществените рискове при забавено събиране.

Общият давностен срок по чл. 110 ЗЗД е пет години, освен когато законът предвижда друг срок.

Тригодишна давност се прилага за определени категории вземания, включително:

• лихви;
• неустойки за забава;
• наемни плащания;
• други периодични плащания.

Началният момент се определя според изискуемостта на конкретното вземане.

Давността може да бъде прекъсната при наличие на предвидено в закона основание, например:

• признание на вземането от длъжника;
• предявяване на иск или възражение;
• предприемане на действие за принудително изпълнение.

След прекъсването започва да тече нова давност.

Обикновено изпращането само на покана за плащане не прекъсва погасителната давност.

Поради това кредиторът не трябва да разчита, че многократните писма и телефонни разговори запазват безсрочно възможността за съдебно събиране.

Съдът по правило не прилага погасителната давност служебно.

Длъжникът трябва да направи възражение.

При своевременно и основателно възражение искът може да бъде отхвърлен, независимо че задължението първоначално е възникнало.

Неплатежоспособност на търговеца

Когато длъжникът е търговец и трайно не може да изпълнява изискуемите си парични задължения, може да са налице предпоставки за производство по несъстоятелност.

Неплатежоспособността не се отъждествява с всяко отделно неплащане.

Необходимо е да се изследва дали невъзможността за плащане е обективна и трайна, а не временно затруднение или обикновен спор относно конкретна фактура.

Търговският закон предвижда презумпции за неплатежоспособност, включително когато:

• търговецът не е обявил годишните си финансови отчети за последните три години преди подаването на молбата;
• е спрял плащанията;
• вземането по влязъл в сила акт е останало изцяло или частично неудовлетворено в продължение на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнително производство.

Спиране на плащанията може да е налице и когато длъжникът плаща избирателно на определени кредитори, но трайно не изпълнява други изискуеми задължения.

Молбата за несъстоятелност не следва да бъде използвана единствено като средство за натиск по спорно вземане.

Кредиторът трябва да разполага с материалноправна легитимация и доказателства за вземането и за състоянието на длъжника.

Какво е свръхзадлъжнялост?

Свръхзадлъжнялост е налице при определени търговски дружества, когато тяхното имущество не е достатъчно, за да покрие паричните им задължения.

Докато неплатежоспособността е свързана основно с невъзможността за изпълнение на изискуеми задължения, свръхзадлъжнялостта изисква съпоставка между действителната стойност на активите и размера на задълженията.

Преценката обикновено изисква анализ на:

• счетоводните отчети;
• ликвидните активи;
• реалната стойност на имуществото;
• краткосрочните и дългосрочните задължения;
• обезпечените вземания;
• възможността предприятието да продължи дейността си.

Събиране на вземания от длъжник в друга държава от ЕС

Когато кредиторът и длъжникът се намират в различни държави – членки на Европейския съюз, трябва да бъдат анализирани:

• международната компетентност;
• приложимото право;
• уговорките за избор на съд;
• мястото на изпълнение;
• защитата на потребителите;
• признаването и изпълнението на съдебния акт;
• местонахождението на имуществото на длъжника.

При безспорни трансгранични парични вземания може да бъде приложима процедурата за европейска заповед за плащане по Регламент (ЕО) № 1896/2006.

За искове с по-нисък материален интерес може да се изследва и приложимостта на европейската процедура за искове с малък материален интерес.

При наличие на риск от прехвърляне на средства по банкови сметки в друга държава от ЕС може да бъде обсъдена и европейска заповед за запор на банкови сметки, ако са изпълнени условията на съответния регламент.

Въпроси при събиране на просрочени вземания

Прекалено дълго изчакване

Обещанията, че плащането ще бъде извършено „следващата седмица“, не спират автоматично давността и не пречат на длъжника да се разпореди с имуществото си.

Липса на доказателства за изпълнение

Издадена фактура без договор, поръчка, протокол, товарителница или друга следа от изпълнението може да затрудни доказването.

Неправилно определена начална дата на лихвата

Лихвата трябва да бъде изчислена от момента, в който длъжникът действително е изпаднал в забава.

Неправилен размер на претенцията

Трябва да бъдат отчетени:

• частичните плащания;
• кредитните известия;
• прихващанията;
• върнатите стоки;
• договорните отстъпки;
• извършените корекции.

Неправилно избрана процедура

Заповедното производство не винаги е най-подходящо.

В случай, че спорът е сложен и се очаква възражение, директният иск понякога е по-ефективен.

Липса на обезпечение

Дори напълно основателен иск може да остане неудовлетворен, ако длъжникът прехвърли активите си преди края на делото.

Приемане на разсрочване без признание на дълга

Новият график за плащане трябва да бъде оформен така, че да не създава неяснота относно висящността на задължението.

Образуване на изпълнително дело без активна стратегия

Самото изпращане на изпълнителния лист на съдебен изпълнител не гарантира събиране.

Необходимо е кредиторът да следи делото и да иска конкретни изпълнителни способи.

Практически план за събиране на просрочено вземане

Събиране на документите

Подреждат се договорите, фактурите, протоколите, кореспонденцията, банковите документи и доказателствата за изпълнение.

Проверка на падежа и давността

Определя се точната дата на изискуемост и дали е необходима покана.

Изчисляване на претенцията

Изчисляват се:

• главницата;
• частичните плащания;
• законната лихва;
• договорната неустойка;
• обезщетението по чл. 309а ТЗ;
• другите доказуеми вреди и разноски.

Проверка на длъжника

Изследват се правният статус, актуалният адрес, представителството, имуществото и наличните данни за платежоспособност.

Покана или предложение за споразумение

На длъжника се предоставя кратък и разумен срок за доброволно плащане, когато това е необходимо или стратегически оправдано.

Избор на съдебна процедура

Преценява се дали да бъде подадено:

• заявление по чл. 410 ГПК;
• заявление по чл. 417 ГПК;
• осъдителен иск;
• иск по чл. 422 ГПК;
• молба за обезпечение на бъдещ иск;
• молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Обезпечение

При риск за събираемостта се иска запор, възбрана или друга подходяща мярка.

Принудително изпълнение

След получаване на изпълнителен титул се образува изпълнително дело и се избират конкретни способи за изпълнение.

Защо е необходим адвокат при съдебно събиране на вземания?

Адвокатът по събиране на просрочени вземания може да извърши:

• анализ на договорите и доказателствата;
• проверка на падежа и давността;
• изчисляване на главницата и лихвите;
• изготвяне и връчване на покана;
• водене на преговори;
• изготвяне на споразумение;
• подаване на заявление за заповед за изпълнение;
• предявяване на осъдителен или установителен иск;
• искане за обезпечение;
• защита при възражения на длъжника;
• образуване и проследяване на изпълнително дело;
• анализ на предпоставките за несъстоятелност;
• събиране на трансгранични вземания.

Професионалната правна помощ е особено важна, когато вземането е за значителна сума, длъжникът оспорва изпълнението, съществува риск от укриване на имущество или давностният срок наближава.

Съдебно дело за просрочени вземания

Събирането на просрочени вземания не се изчерпва с изпращане на писмо или получаване на съдебно решение.

Необходима е последователна стратегия, която обединява:

• доказване на вземането;
• правилно определяне на падежа;
• своевременно прекъсване на давността;
• избор на подходяща съдебна процедура;
• обезпечаване на иска;
• проучване на имуществото;
• активно принудително изпълнение.

Колкото по-рано кредиторът предприеме правно обосновани действия, толкова по-голяма е вероятността вземането да бъде събрано преди длъжникът да преустанови дейността си, да прехвърли имущество или да изпадне в трайна неплатежоспособност.

За съдействие при съдебно събиране на просрочени вземания, неплатени фактури, договорни задължения, обезпечителни мерки и изпълнителни производства можете да се свържете с:

За допълнителна информация тел. 0897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg

Настоящата публикация има общ информационен характер.

Тя не представлява индивидуален правен съвет.

Подходящата процедура зависи от конкретния договор, доказателствата, падежа, давността, статута на страните и имуществото на длъжника.

 

Какво представлява неизпълнението на парично задължение?

Неизпълнение е налице, когато длъжникът не заплати дължимата сума по начина и в срока, определени в договора или закона. При настъпил падеж и неплащане длъжникът може да изпадне в забава и да дължи законна лихва.

Винаги ли е необходима покана за плащане?

Не. Когато договорът съдържа определена дата или ясно определяем срок за плащане, длъжникът по правило изпада в забава след изтичането му. Ако няма определен падеж, обикновено е необходима покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Може ли да бъде заведено дело само въз основа на неплатена фактура?

Фактурата е важно доказателство, но при оспорване може да не е достатъчна сама по себе си. Необходими могат да бъдат договор, поръчка, приемо-предавателен протокол, товарителница, кореспонденция, счетоводни записвания и доказателства за извършената доставка или услуга.

Каква е разликата между чл. 410 и чл. 417 ГПК?

Производството по чл. 410 ГПК се използва за изискуеми парични вземания, когато кредиторът не разполага с документ за незабавно изпълнение. Член 417 ГПК се прилага само при документ, изрично посочен в закона, и позволява издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Какъв е срокът за възражение срещу заповедта за изпълнение?

Срокът за възражение по чл. 414 ГПК е един месец от връчването на заповедта на длъжника. По правило възражението не трябва да бъде мотивирано.

Какво става, ако длъжникът възрази?

Кредиторът може да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането. Искът трябва да бъде предявен в едномесечен срок от получаване на указанията на съда.

Каква лихва се дължи при просрочено плащане?

Длъжникът дължи законна лихва от момента на забавата до окончателното плащане. Може да се претендира и договорна лихва или неустойка, ако са валидно уговорени и приложими.

Може ли да бъде наложен запор преди приключване на делото?

Да. При наличие на обезпечителна нужда кредиторът може да поиска обезпечение на бъдещ или вече предявен иск чрез запор, възбрана или друга подходяща мярка. Съдът преценява доказателствата и може да изиска гаранция.

Каква е давността за неплатено вземане?

Общата погасителна давност е пет години, освен ако законът предвижда друг срок. За лихви, неустойки за забава, наемни и други периодични плащания по правило се прилага тригодишна давност.

Прекъсва ли поканата за плащане погасителната давност?

Самото изпращане на покана обикновено не прекъсва давността. Прекъсване може да настъпи при признание на вземането, предявяване на иск или предприемане на действие за принудително изпълнение при условията на закона.

Какво се прави, ако длъжникът няма имущество?

Следва да се извърши имуществено проучване и да се проверят банкови сметки, вземания от трети лица, недвижими имоти, автомобили и дружествени участия. При търговец могат да бъдат анализирани и предпоставките за производство по несъстоятелност.

Може ли да бъде поискано обявяване на длъжника в несъстоятелност?

Да, когато длъжникът е търговец и са налице законовите предпоставки за неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост. Едно отделно неплащане не е достатъчно във всички случаи, поради което е необходим анализ на финансовото състояние и характера на вземането.