Съдебни дела с международен елемент

Често пъти нашите клиенти търсят правни услуги като адвокат регламенти на ЕС. Съдебни дела по Регламенти ЕС

Това обхваща съдебни дела относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Европейската комисия излезе с нов Регламент (ЕС) № 1215/2012 с който допусна прякото изпълнение и признание на Съдебни решение в рамките на Европейският съюз без изрична съдебна процедура.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА  СЪДЕБНИТЕ  РЕГЛАМЕНТИ

В случай, че разполагате с влязло в сила съдебно решение от държава-членка на ЕС, като целите неговото реално изпълнение в Република България е нужно да направите следното :

Според  Регламент (ЕС) № 1215/2012, съдебните решения, които са постановени в една държава – членка следва да бъдат признати и допуснати за изпълнение  във всички останали държави членки, като за целта не са налага преминаването през специална процедура.

Съгласно чл. 52 Регламент (ЕС) № 1215/2012, при никакви обстоятелства не може постановеното съдебно решение да се преразглежда по същество в сезираната държава.

Поради това съдебните решения, постановени от съдилища на държава членка се приемат като постановени в сезираната държава членка, в която се прави искане за признаване на съдебно решение или в която се иска изпълнение на съдебното решение, съдебната спогодба или автентичен акт.

Процедурата се развива пред съдебен изпълнител, който след получаването на необходимите документи е длъжен да предприеме всички допустими и описани в закона действия, да изпълни искането на страната в държавата, в която се иска изпълнение на това съдебно решение..

Самият Регламент 1215/2012г. на  ЕС се прилага пряко и непосредствено в държавите-членки без допълнителни актове от страна на държавата.

​Съдебните дела с международен елемент обхващат случаи, при които спорът включва връзки с повече от една държава. Тези дела изискват прилагането на международни договори, конвенции и регламенти, които регулират различни аспекти на международното частно право.​

Директиви и регламенти в Европейския съюз

В рамките на Европейския съюз (ЕС) правните инструменти като директиви и регламенти играят ключова роля в хармонизирането на законодателствата на държавите членки. Докато регламентите имат пряко приложение и са задължителни във всички държави членки, директивите обвързват държавите членки по отношение на постигането на определен резултат, като им предоставят свобода при избора на форма и средства за неговото постигане. За разлика от регламентите, директивите не се прилагат пряко и изискват транспониране в националното законодателство.​

Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца

Ключов международен инструмент в областта на семейното право е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца

Тази конвенция има за цел да осигури незабавното връщане на деца, незаконно прехвърлени или задържани в друга договаряща държава, и да гарантира спазването на правата, свързани с упражняването на родителски права и правото на лични отношения. ​

Според конвенцията, прехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, когато нарушава правата на родител, свързани с грижите за детето, и тези права са били действително упражнявани преди прехвърлянето или задържането. Конвенцията се прилага за деца под 16-годишна възраст, които са имали обичайно местопребиваване в договаряща държава непосредствено преди нарушението на правата. ​

Приложение на Хагската конвенция в България

Република България е ратифицирала Хагската конвенция, като тя е в сила от 1 август 2003 г.

Централният орган, отговорен за прилагането на конвенцията в България, е Министерството на правосъдието.

Молбите и съобщенията се регистрират в отдел „Канцелария“ на централния орган и се предават на дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“. ​

Компетентният съд, който може да постанови връщане на дете по Хагската конвенция, е Софийският градски съд. Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата.

С решението си съдът може да разпореди връщане на детето в държавата по обичайно местопребиваване или да отхвърли молбата.

Международна компетентност на българските съдилища

При дела с международен елемент българските съдилища следят служебно за своята компетентност.

Международната компетентност се определя от характера на спора, а не от избора на страните. Страните не могат да възложат на българския съд компетентност, която не му е предоставена по закон. ​

Съдебните дела с международен елемент изискват специализирани познания и прилагане на международни и европейски правни норми.

Правилното разбиране и прилагане на тези норми е от съществено значение за защита на правата и интересите на засегнатите страни.

Съдебни дела с международен елемент

Основният Регламент, който урежда тези въпроси е Регламент (ЕС) 1215/2012. Той заменя досега прилаганият Регламент (ЕО)44/2001 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Когато говорим за граждански и търговски спорове с международен елемент на първо място е необходимо да разгледаме настоящата нормативна рамка:

• Регламент (ЕС)1215/2012г. Прилага се в случаите, когато страни по правоотношението са субекти с местожителство или седалище в държава-членка на ЕС.
• Луганска конвенция от 2007г., приложима, когато в международното правоотношение участват субекти с местожителство или седалище в Швейцария, Исландия и Норвегия;
• Хагска конвенция от 2005г. – споразуменията между страните по международно правоотношение за избор на компетентен съд. До 2014 г.

При определяне на компетентния съд при спорове с международен елемент в рамките на Европейския съюз, основният нормативен акт е Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Принципи за определяне на компетентния съд:

Общ принцип – местоживеене на ответника: По правило, исковете следва да бъдат предявявани пред съдилищата на държавата членка, в която ответникът има местоживеене. За юридически лица това е държавата, където се намира тяхното седалище, централно управление или основно място на дейност. ​

Специална компетентност при договорни отношения: При спорове, произтичащи от договори, ищецът може да предяви иска пред съдилищата на държавата членка, където е трябвало да бъде изпълнено договорното задължение. За договори за продажба на стоки това е мястото, където стоките са били или е трябвало да бъдат доставени, а за договори за предоставяне на услуги – мястото, където услугите са били или е трябвало да бъдат предоставени. ​

1. Компетентност при клон, агенция или друго представителство: Ако спорът произтича от дейността на клон, агенция или друго представителство, искът може да бъде предявен пред съдилищата на държавата членка, където се намира съответното представителство. ​

2. Споразумение за избор на съд:

Страните могат да се споразумеят кой съд или съдилища на държава членка да бъдат компетентни да разрешават спорове, възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение.

Това споразумение трябва да бъде в писмена форма или да е в съответствие с практиките, установени между страните.

Важно е да се отбележи, че самото наличие на клауза за избор на съд не е достатъчно, за да придаде международен характер на спора; необходимо е да съществува реален международен елемент. ​

1. Изключителна компетентност:

Независимо от местоживеенето на страните, определени дела подлежат на изключителната компетентност на съдилищата на конкретна държава членка.

При вещни права върху недвижими имоти или при наем на недвижими имоти, компетентни са съдилищата на държавата членка, където се намира имотът. ​

Практически съображения:

• Липса на споразумение за избор на съд: Ако страните не са включили клауза за избор на компетентен съд в договора си, се прилагат общите и специалните правила за компетентност, предвидени в Регламент (ЕС) № 1215/2012.​

• Необходимост от международен елемент: За да се приложи Регламент (ЕС) № 1215/2012, е необходимо спорът да има международен елемент. Това означава, че всички аспекти на спора не трябва да са ограничени до една държава членка. Например, ако ищецът и ответникът са установени в една и съща държава членка и всички релевантни факти са се случили в тази държава, Регламентът може да не се приложи. ​

• Вътрешно право: В случаите, когато Регламент (ЕС) № 1215/2012 не се прилага, определянето на компетентния съд се урежда от вътрешното право на съответната държава членка. В България това е Кодексът на международното частно право. ​

В заключение, определянето на компетентния съд при спорове с международен елемент в рамките на ЕС се основава на комбинация от общи принципи, специални правила и възможността за страните да изберат компетентен съд чрез споразумение. Важно е страните да бъдат внимателни при сключването на договори и да включват ясни клаузи относно компетентността, за да избегнат бъдещи спорове и неясноти.​

Компетентният съд при съдебни дела с международен елемент

С въвеждането на Хагската конвенция материята в областта на споразуменията между страните относно компетентния съд добива пълен и хармонизиран вид в международен план.

При Регламент (ЕС) Нр.1215/1212 на ЕС материалният обхват на Конвенцията се простира по отношение на международни спорове по граждански и търговски въпроси.

Изключение са случаите, в които страните по спора имат местожителство или седалище в една и съща държава, приела Конвенцията.

Както и когато всички елементи на правоотношението или спора са относими единствено към една и съща държава.

Конвенцията дава правото също така на отделните държави да определят сами и други материи, които да бъдат изключени от приложното ѝ поле.

Както беше споменато, компетентността, произтичаща от избор на страните е изключителна компетентност. Тя е валидна до евентуална последваща воля, която да определя друго. Конвенцията стига и по-далеч.

В каква форма трябва да бъде сключено споразумението?

Хагската конвенция от 2005 г. допуска сключване на споразумението между страните по всякакъв начин.

Трябва той да позволява последващия достъп на страните до него и по-точно в писмена форма.

Може и чрез всяко друго средство за комуникация, което позволява трайното запазване на информацията.

В това число и чрез факс и електронна поща. В сравнение с Хагската конвенция, новият Регламент 1215/2012 оставя в действие нормите на отменения Регламент 44/2001 по отношение и на формата на избор.

Също и да е направено в допустима от търговската практика форма и която е договорно потвърдена от страните.

Или да е във форма, допустима от утвърдените и разпространените международни търговски обичаи, които страните са познавали или е трябвало да познават.

В досегашната практика на Европейският съд обаче все още се среща противоречиви решения по отношение валидността на споразуменията, сключени по електронен път.

Различията в тази насока в бъдеще неминуемо трябва да бъдат преодолени от съдебната практика. Това се налага, за да може да се гарантира еднакво тълкуване.

И то не само в рамките на ЕС, но и по отношение на Хагската конвенция, която също предвижда електронните споразумения.

Промени, въведени от новия Регламент 1215/2012 в полза на изпълнението на съдебните решения в рамките на ЕС

Една от съществените промени, които въвежда Регламент (ЕС) 1215/2012 се отнася до изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Това значително улеснява процедурата и прави признаването и изпълението на решенията на съдилищата на държавите-членки още по-безпрепятствено.

Новата норма предвижда, че  „съдебно решение, постановено в държава-членка и подлежащо на изпълнение в тази държава-членка, подлежи на изпълнение и в другите държави-членки без да е необходимо обявяването му за изпълняемо” от страна на компетентния национален съд

От този момент нататък е достатъчно връчване по надлежния ред на съдебното решение.

То трябва да е съпроводено с кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежен превод.

Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред.

Нововъведената улеснена процедура се доближава до тази, предвидена за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (Регламент (ЕО) 805/2004).

Разгледаните промени в международен план представляват нова стъпка към гарантиране на безпрепятствено и облекчено решаване на граждански и търговски спорове. Както и улеснено привеждане в изпълнение на решенията на съдебни органи на други държави.

Свържете се с нас за адвокат за съдебни дела с международен елемент

Връчването на документи  по надлежния ред е съпроводено с атестат, изразяващ се в кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод.

За повече информация и допълнителни въпроси, моля обадете се на следният телефон 0897 904391 или оставете съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg