съдебна практика ВКС – Адвокат, Адвокатски услуги

Tag Archive for: съдебна практика ВКС

Шофиране без „Гражданска отговорност“

За голяма изненада и съжаление, голям брой водачи на МПС нарушават срока и предприемат Шофиране без гражданска отговорност.

Шофирането без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) е сред най-честите поводи за санкции

На практика много водачи разбират за проблема едва при проверка на пътя

За съжаление тогава вече е късно, защото се оказва, че полицата е изтекла и (още по-лошо) регистрацията на автомобила е служебно прекратена.

По-долу обобщаваме най-важните хипотези и най-честите основания, поради които АУАН/НП или електронен фиш за липса на ГО могат да бъдат отменени.

1) Какви са най-честите хипотези за Шофиране без „Гражданска отговорност“

А) МПС е със служебно прекратена регистрация

Законът предвижда, че при получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на действаща ГО, органът по регистрацията прекратява служебно регистрацията и уведомява собственика.

Точно тук възникват най-много „печеливши“ защитни тези, защото уведомяването (и доказването му) е ключово.

Б) Липса на ГО, установена чрез камера/АТСС

При установяване с автоматизирани технически средства/системи (АТСС) законът допуска издаване на електронен фиш по специалния ред на Кодекса за застраховането (КЗ) – за собственика на МПС.

В) Управление на МПС, което не е надлежно регистрирано

Тази група често се припокрива с липса на ГО, защото „служебно прекратена регистрация“ води до положение, в което автомобилът се третира като нерегистриран по надлежния ред.

2) Административно нарушение или престъпление

2.1. Административно нарушение по ЗДвП

Когато се касае за управление на МПС с прекратена регистрация, често се реализира административнонаказателна отговорност (типично по ЗДвП – в зависимост от конкретния акт и квалификацията).

Критично важно: при прекратяване на регистрация заради липса на ГО законът изисква уведомяване на собственика, а липсата на доказано уведомяване е централен аргумент в защита.

2.2. Престъпление по НК при нерегистрирано МПС/табели

В текста, който давате, е посочен чл. 325 НК, но правилната разпоредба за табели/нерегистрирано МПС е чл. 345 НК (вкл. ал. 1 и ал. 2 – табели/нерегистрирано по надлежния ред МПС).

На практика дали ще се тръгне по наказателен ред зависи от конкретиката и преценката на прокуратурата, но при „класическа“ липса на ГО обичайно се стига до административна линия, освен ако няма утежняващи обстоятелства.

3) Правни аргументи

Това е най-честата и най-силна линия на защита при дела за управление на МПС със служебно прекратена регистрация поради липса на ГО:

Законът предвижда, че собственикът следва да бъде уведомен за служебното прекратяване.
В съвместната тълкувателна практика (ВКС/ВАС) изрично се акцентира върху задължението на администрацията да уведоми собственика и значението на това за отговорността на водача/собственика при чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

В случай, че по преписката няма доказателства, че уведомяването е реално извършено и получено (или че собственикът е узнал по друг доказуем начин), често се атакува субективната страна (вина/знание) и/или законосъобразността на санкцията.

4) Кога отпада електронен фиш за липса на ГО

4.1. Кога изобщо е допустим електронен фиш

Електронен фиш се допуска при хипотезата на КЗ, когато с АТСС е установено/заснето МПС без действаща ГО и фишът се издава на собственика, при специални правила (вкл. 14-дневен срок за плащане от получаването).

Тълкувателното дело № 2/2023 разглежда именно логиката на този режим и връзката между чл. 638 и чл. 647 КЗ.

4.2. Чести дефекти, поради които „пада“ фишът

Най-често работещите възражения са (според конкретния случай и съдържанието на фиша/преписката).

Обикновено това се забелязва при самото постановяване на акта, като за целта е добре да се обърнете към специалист по обжалване на наказателни постановлвения.

5) Срокове – какво не бива да се изпуска

Възражения по АУАН

По ЗАНН е предвидена възможност за писмени възражения в кратък срок след подписване/предявяване на акта (класически – 3 дни).

Жалба срещу НП / електронен фиш

Към актуалната уредба (консолидиран текст) актовете по чл. 58д ЗАНН се обжалват в 14-дневен срок от връчването.
За електронния фиш по ЗДвП също е уреден 14-дневен срок за жалба.

6) Как да действате:

Спрете управлението на автомобила, докато не изясните статуса – рискът е не само глоба, но и принудителни мерки.
Сключете ГО незабавно.
Проверете статуса и следвайте реда за възстановяване на регистрацията – МВР изрично посочва, че регистрация се възстановява и когато е била прекратена служебно поради липса на ГО, като има изключения (напр. „тотална щета“).
При вече съставен акт/фиш: изискайте преписката и проверете доказателствата за уведомяване, връчване, квалификация и срокове

15.01.2026/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Обжалване на съдебни решения

Едно от най-сериозните дейности в нашата кантора е правилната подготовка при Обжалване на съдебни решения.

Постановяването на съдебно решение от първата инстанция не слага край на съдебния спор.

Българското законодателство гарантира правото на всяка страна да търси контрол върху постановеното решение чрез обжалване

Това е ситуация, в която се счита, че съдът вероятно е нарушил материалния или процесуалния закон

Често пъти се приема, че съдът вероятно е допуснал грешка в преценката на доказателствата или е постановил несправедлив съдебен акт.

Обжалването представлява правен механизъм за проверка на законосъобразността, обосноваността и справедливостта на постановеното решение.

Чрез него се осигурява реална възможност за защита на правата и интересите на страните в процеса

При Обжалване на съдебни решения се цели и прилага принципът на двуинстанционното разглеждане на делата уреден в чл.196 и сл. ГПК

1. Въззивно производство

Въззивното обжалване е първата форма на контрол върху решенията на районните и окръжните съдилища.

При Обжалване на съдебни решения се подава Жалба пред по-горестоящ съд в двуседмичен срок от връчване на решението.

Въззивната жалба следва да съдържа:

данни за страните и делото;
точно обозначаване на обжалваното решение;
конкретни оплаквания (основания за обжалване);
доказателствени искания и подпис на страната или нейния адвокат.

Най-често срещаните основания за втора инстанция по спора са:

неправилно приложение на закона;
съществени нарушения на съдопроизводствените правила;
необоснованост на решението;
нарушение на принципите на равенство на страните, обективност и непосредственост при събиране на доказателствата.

Ако жалбата отговаря на законовите изисквания, въззивният съд извършва пълна проверка на делото

Като за начало да се проверят както по фактите, така и по правото. Втората инстанция може:

да потвърди решението на първоинстанционния съд;
да го отмени изцяло или частично;
да измени неговите правни последици;
или да обяви решението за нищожно или недопустимо, когато е постановено в противоречие с основните процесуални принципи.

Когато едната страна подаде въззивна жалба, а другата – отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК

От тук възниква нова процесуална ситуация: въззивник и въззиваема страна.

И двете имат равни процесуални права да представят доказателства и правни аргументи.

2. Обжалване на Съдебни определения

Освен решенията, и съдебните определения могат да бъдат предмет на обжалване, ако законът изрично предвижда това.

Обжалват се актове, с които съдът:

прекратява производството;
спира делото;
отказва събиране на доказателства;
отказва допускане на експертиза или свидетели;
налага глоби или други процесуални мерки.

Срокът за обжалване на определения е едноседмичен, а компетентният съд е по-горестоящият.

Подобно на въззивното производство, правилното формулиране на основанията е ключово за успеха на жалбата.

3. Касационно производство

Касационната инстанция представлява върховният контрол върху законосъобразността на постановените решения от въззивните съдилища.

Тя се осъществява от Върховния касационен съд (ВКС) на Република България по реда на чл. 280–290 ГПК.

Касационното обжалване е изключителен контролен механизъм и се допуска само ако са налице законовите предпоставки:

Решението противоречи на практиката на ВКС или на съдилищата;
Решението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото;
Налице е вероятност от съществено нарушение на материалния или процесуалния закон.

Въззивната Жалба трябва да съдържа точно и логично изложение на основанията за касационно обжалване

Тук трябва да се обоснове защо ВКС следва да допусне делото до разглеждане.

Според чл. 284, ал. 2 ГПК, касационната жалба трябва задължително да бъде приподписана от адвокат.

Тази формалност е израз на принципа за професионална защита и гарантира качеството на процесуалните действия.

При Обжалване на съдебни решения, ВКС може:

да остави в сила решението на въззивния съд;
да го отмени и върне делото за ново разглеждане;
или сам да реши спора по същество, когато няма нужда от нови доказателства.

4. Отмяна на влезли в сила съдебни актове

По изключение, законът допуска и извънреден способ за преразглеждане – отмяна на влезли в сила съдебни решения.

Основанията за това са строго ограничени, например:

открити нови обстоятелства или доказателства;
противоречиви решения по същия спор;
установено престъпление, свързано със съдебния акт;
участие на съдия в нарушение на закона.

Производството по отмяна също се води пред ВКС и представлява шанс за Обжалване на съдебни решения.

5. Значение на професионалната правна помощ

Изготвянето на въззивна или касационна жалба изисква високо ниво на юридическа компетентност.

Грешка в формата, сроковете или аргументацията може да доведе до недопускане на жалбата или загуба на правото на обжалване.

Поради това участието на квалифициран адвокат е решаващо за изхода на делото.

Адвокатът по съдебни дела с опит във въззивното и касационното производство:

анализира мотивите на съда;
идентифицира процесуалните нарушения;
подготвя изчерпателни правни аргументи;
следи за спазване на принципите на справедлив процес.

6. Обжалване на съдебни решения и определения

Обжалване на съдебни решения и определения е съществена гаранция за защита на гражданските права и за осигуряване на законност в съдебната система.

То позволява проверка на съдебния акт от по-опитен състав и осигурява реален баланс между страните.

След като едно решение влезе в сила, то има сила на пресъдено нещо по чл. 298 ГПК и не може да бъде преразглеждано, освен при изрично предвидени в закона изключения.

Затова е от ключово значение всеки гражданин или юридическо лице да потърси своевременно компетентна адвокатска помощ

Целта е да се гарантира ефективна защита на своите права и интереси във всички инстанции – от първото съдебно заседание до евентуалното касационно производство.

За допълнителна информация свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява обжалването на съдебно решение?

Обжалването е законов механизъм, чрез който страна по дело иска по-горестоящ съд да провери законосъобразността, обосноваността и справедливостта на постановеното решение. То може да бъде въззивно (втора инстанция) или касационно (пред Върховния касационен съд). Основната му цел е да се осигури контрол върху съдебния акт и защита на нарушените права и интереси на страните.

Кой има право да обжалва съдебно решение?

Право на обжалване имат всички страни по делото, които са пряко засегнати от постановения съдебен акт – ищец, ответник, трето лице – помагач, а в определени случаи и прокуратурата. Съгласно чл. 258 ГПК, жалба може да подаде всяка страна, за която решението създава неблагоприятни правни последици.

Какъв е срокът за подаване на въззивна жалба?

Срокът за обжалване на съдебно решение е две седмици от връчването му на страната (чл. 259, ал. 1 ГПК). За съдебни определения срокът е една седмица. Ако жалбата бъде подадена след изтичане на този срок, тя се оставя без разглеждане като просрочена. В определени случаи може да се поиска възстановяване на срока при доказана уважителна причина.

Срокът за обжалване на съдебно решение е две седмици от връчването му на страната (чл. 259, ал. 1 ГПК). За съдебни определения срокът е една седмица. Ако жалбата бъде подадена след изтичане на този срок, тя се оставя без разглеждане като просрочена. В определени случаи може да се поиска възстановяване на срока при доказана уважителна причина.

Къде се подава въззивната жалба и какво трябва да съдържа?

Въззивната жалба се подава чрез първоинстанционния съд, който е постановил решението, но е адресирана до съответния въззивен съд

Какво се проверява от въззивния съд?

Въззивният съд извършва пълна проверка на делото – както по фактите, така и по правото. Той може да потвърди, измени или отмени първоинстанционното решение, или да го обяви за нищожно/недопустимо. Разглеждането е ограничено до оплакванията, изложени във въззивната жалба, но съдът има право и служебно да констатира груби процесуални нарушения.

Какво представлява касационното обжалване пред ВКС?

Касационното обжалване е последната инстанция за контрол върху законосъобразността на въззивните решения. То се допуска само при наличие на основанията по чл. 280 ГПК, като например противоречие с практиката на ВКС или значение за развитието на правото. Касационната жалба трябва да бъде задължително приподписана от адвокат, съгласно чл. 284, ал. 2 ГПК. ВКС може да остави решението в сила, да го отмени или да реши делото по същество.

Може ли да се обжалват всички съдебни актове?

Не. Законът ограничава кръга на актовете, които подлежат на обжалване. Не се обжалват решения, постановени по несъществени въпроси, или такива, при които законът предвижда окончателност. Съдебните определения се обжалват само когато законът изрично допуска това – например при прекратяване на делото или отказ за събиране на доказателства.

Какво става, ако решението влезе в сила?

След влизане в сила решението придобива сила на пресъдено нещо по чл. 298 ГПК. Това означава, че спорът е окончателно решен и не може да се пререшава между същите страни, за същия предмет и на същото основание. Изключение прави единствено производството по отмяна на влезли в сила решения (чл. 303–309 ГПК), когато са налице нови обстоятелства или груби нарушения на закона.

Каква е ролята на адвоката при обжалване?

Адвокатът има ключова роля за успеха на жалбата. Той: анализира мотивите на решението; формулира правните основания за обжалване; изготвя професионално жалбата или отговора по нея; защитава клиента пред въззивния или касационния съд; следи за спазване на процесуалните срокове и принципите на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧ. Без професионална правна помощ рискът от процесуални грешки и загуба на правото на защита е висок.

29.10.2025/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Възражение по чл.76 ЗН

Един от начините за защита на съсобственик в производството по делба е т.нар. Възражение по чл.76 ЗН.

В съдебната практика по наследствени и делбени дела често възниква въпросът за основателност на възражението по чл.76 ЗН.

Сред основните способи за защита на сънаследник в делбеното производство се откроява възражението по чл. 76 от Закона за наследството.

В практиката по наследствени и делбени спорове нееднократно се поставя въпросът за предпоставките и основателността на това възражение.

Значението му е особено съществено, тъй като то представлява една от най-важните правни гаранции за защита на сънаследниците в случаите, когато отделен наследник се е разпоредил с имущество от наследствената маса преди прекратяване на наследствената съсобственост.

Правилното разбиране на приложното поле и правните последици на чл. 76 ЗН има съществено значение за разрешаването на спорове за собственост, произтичащи от наследствени правоотношения.

Основателност на възражение по чл. 76 ЗН

Разпоредбата на чл. 76 ЗН урежда хипотезата на относителна недействителност на разпоредителни сделки, извършени от един или повече сънаследници преди окончателното прекратяване на наследствената съсобственост.

Сключените сделки са действителни в отношенията между страните по тях, но не произвеждат действие спрямо останалите сънаследници, които не са участвали в разпореждането.

Смисълът на закона е да осигури запазване целостта на наследствената маса до извършване на делбата и да гарантира, че в производството ще участват само лицата, които имат качеството на наследници.

Така се избягва навлизането на външни лица в отношенията между сънаследниците, което би могло да затрудни или усложни ликвидирането на наследствената съсобственост.

Основание на възражението по чл. 76 ЗН

Възражението по чл. 76 ЗН има ясно изразен защитен характер.

То служи като процесуално средство за защита на онези сънаследници, които не са страна по извършеното разпореждане, като им дава възможност да противопоставят непротивопоставимостта на сделката спрямо тях.

В този случай сделката не е нищожна, нито абсолютно недействителна.

Нейният порок се изразява в това, че тя е относително недействителна по отношение на останалите сънаследници.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, целта на законодателя е да не допуска включването на трети лица в наследствената общност преди нейното прекратяване по надлежния ред.

По този начин се защитава единството на наследствената маса и се гарантира запазването на наследствените права на всички сънаследници.

Допустимост на възражението по чл. 76 ЗН

Приложението на чл. 76 ЗН е ограничено само до случаите, при които съсобствеността е възникнала по наследяване.

Когато съсобствеността произтича от друго правно основание — например договор за покупко-продажба, дарение или вече извършена делба — възражението по чл. 76 ЗН е неприложимо.

Също така правото да се позове на тази защита принадлежи единствено на сънаследник, който не се е разпоредил със своя наследствен дял.

Лица, придобили права от наследник, не могат да упражняват това възражение от свое име.

Например, ако един от наследниците прехвърли своя дял от наследствен имот на трето лице преди приключване на делбата, останалите сънаследници могат да направят възражение по чл. 76 ЗН и да поискат приобретателят да не бъде допуснат като участник в делбеното производство.

Ефект на възражение по чл.76 ЗН

Когато съдът уважи възражението по чл. 76 ЗН, приобретателят се изключва от съдебната делба, а имотът се връща в наследствената маса.

Делбата се извършва единствено между наследниците, които имат законен дял.

Това има важно практическо значение — то възстановява баланса между наследниците,

Така се елиминира всякакви външни намеси и гарантира, че делбата ще се извърши по справедлив и законосъобразен начин.

Съдът прилага това правило най-често във втората фаза на делбата, когато се обсъжда кой от съделителите ще получи определен имот в дял.

В този етап наследниците могат да упражнят и правата си по чл. 349, ал. 2 ГПК и чл. 12, ал. 2 ЗН, за да получат конкретни наследствени вещи, които имат особено значение за тях.

Ограничения и изключения

Съдебната практика приема, че чл. 76 ЗН не се прилага в няколко специфични случая:

Когато всички наследници заедно се разпоредят с целия наследствен имот – тогава няма увреден наследник.
Когато разпореждането е в полза на друг сънаследник – сделката не пречи на прекратяване на съсобствеността.
Когато предмет на разпореждането е единственият имот на наследодателя, с който се изчерпва наследството

Приема се, че в този случай става въпрос за прехвърляне на наследство, а не за разпореждане с отделна идеална част (ТР №72/1985г. ОСГК -ВС).

Значение на възражение по чл.76

Основната цел на възражението по чл. 76 ЗН е да предотврати раздробяване на наследственото имущество.

Целта е да се защитят правата на наследниците, които желаят делбата да се извърши без участие на трети лица.

Така се съхранява икономическата стойност и целостта на наследствената маса, а също се гарантира, че имотите ще останат в семейството, докато не настъпи окончателно разпределение по съдебен ред.

Процесуални аспекти на възражението

Възражението по чл. 76 ЗН може да бъде направено във всеки етап на делбеното производство, но най-често се изтъква във втората фаза, когато се определят реалните дялове.

След уважаването му, съдът постановява, че приобретателят няма процесуална легитимация като съделител.

Възражението по чл. 76 ЗН е ключов правен инструмент за защита на интересите на сънаследниците при делба.

То съчетава в себе си принципите на справедливост, равнопоставеност и защита на наследствената маса

Възражението по чл.76 ЗН осигурява правна сигурност и предотвратява неправомерно навлизане на трети лица в наследствената съсобственост.

Правилното му прилагане изисква детайлен анализ на конкретната сделка, установяване на произхода на съсобствеността и внимателно съблюдаване на съдебната практика, вкл. ТР №1/2004 г. и ТР №72/1985 г.

Юридическата логика на нормата е ясна — делбата следва да бъде дело на наследниците, а не на външни лица.

Именно затова възражението по чл. 76 ЗН остава едно от най-важните средства за защита в наследственото право на България.

09.10.2025/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Възлагателно искане за имот

В производството по съдебна делба се стига и до втора фаза, когато се разглежда възможността за Възлагателно искане за имот.

В този случай, въпросът е каква е целта на този етап от съдебната делба и отговорът е съвсем логичен.

Целта на съдебната делба е всеки съсобственик да получи реален дял от наследствените имоти.

Предмет е приложението на чл. 349 ГПК като основание за възлагане на делбения имот на преживелия съпруг.

Основателна предпоставка за уважаване на претенция по чл. 349 ГПК за възлагане на делбен имот е:

А/ имотът да е неподеляем;

Б/ съсобствеността да е възникнала при условията на СИО;

В/ съсобствеността на имота, в който се намира в брак, да е прекратена със смъртта на единия съпруг;

Г/ съделителят да не притежава друг жилищен имот;

Критерии за Възлагателно искане за имот

С оглед на това законът предвижда основните случаи, при които имотът, ако е неподеляемо жилище, да се възложи на един от наследниците.

Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липса на собствено жилище.

Съгласно ТР № 1/2004 г. наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 ГПК изключва разглеждането на претенции по ал. 2.

Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия.

Условието по чл. 349, ал. 1 ГПК съдържа привилегия, в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Възлагателно искане по чл. 349 ГПК

Условието по чл.349, ал.1 ГПК съдържа привилегия, в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Възлагателно искане по чл.349 ГПК

Приложение на условия за Възлагателно искане за имот

Съгласно смислово тълкуване на чл.349, ал.1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод

Ситуация, в която се отнася за преживелия съпруг не е идентична и не се прилагат тези правила.

Именно тук се възприема, че при наличието на съсобственост следва да се приеме, че не включва в понятието „смесена съсобственост“ по смисъла на тълкувателното решение.

Съдебната практика за Възлагателно искане за имот

Когато съпругът придобива права не като трето за съсобствеността лице

По силата на режима на СИО в имуществените отношения между съпрузите, не е налице смесена съсобственост.

В този смисъл е и съдебната практика на ВКС съобразно която притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК:

Тълкувателно Решение № 1 от 2004 г. на ВКС, ОСГК, т.7
Съдебно решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 14/ 2009 г.- ВКС, първо г. о.;
Съдебно решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 6017/2014 г. – ВКС, първо г. о.

Отрицателното условие съпругът „да няма собствено жилище“ следва да се разбира съделителят да не притежава друг жилищен имот;

Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК- напр. решение № 229 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г., I г. о., притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК.

Става дума за имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, съгласно определението на § 5, т.30 от ДР на ЗУТ

Отделно текстът за самостоятелен имот е развит и при чл.40 ЗУТ – самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.

26.03.2021/by lawyer