Tag Archive for: съдебна защита

Събиране просрочени вземания

Съществен въпрос, с който често се обръщат за правна помощ е съдействие при събиране просрочени вземания.

Събирането на просрочени вземания е правен и практически процес, чрез който кредиторът предприема действия за получаване на дължима, изискуема, но неплатена парична сума.

Когато физическо лице или фирма Ви дължи пари и не ги заплати на уговорения падеж, не е достатъчно единствено да разполагате с основателна претенция.

Необходимо е да бъде

  1. избрана правилната стратегия,
  2. да се съберат доказателствата,
  3. да се провери имущественото състояние на длъжника
  4. при необходимост своевременно да се пристъпи към обезпечение, съдебно производство и принудително изпълнение.

Просрочено вземане може да възникне поради:

  • неплатена цена по договор за продажба;
  • неплатена фактура за доставена стока;
  • неплатено възнаграждение за извършена услуга;
  • неизпълнен договор за изработка;
  • неплатен наем;
  • невърнат заем;
  • неплатено възнаграждение по граждански или търговски договор;
  • неоснователно получена или погрешно преведена сума;
  • дължимо обезщетение;
  • договорна неустойка;
  • законна или договорна лихва;
  • признато, но неплатено задължение;
  • неплатено задължение по споразумение;
  • вземане, установено със запис на заповед или друг документ;
  • неплатени суми между търговски дружества;
  • вземане от български или чуждестранен длъжник.

Когато падежът е настъпил, а плащането не е извършено, кредиторът може да предприеме действия за доброволно или принудително събиране на дълга.

Кога едно вземане е просрочено

За да бъде предприето Събиране просрочени вземания, задължението трябва да е възникнало и да е станало изискуемо.

Когато в договора е определен конкретен падеж, длъжникът по правило изпада в забава след изтичането на този срок.

Например, ако е уговорено плащане до 30 юни и сумата не бъде платена, от следващия ден задължението е просрочено.

Когато няма определен падеж, обикновено е необходимо кредиторът да отправи покана за изпълнение.

С получаването на поканата длъжникът се уведомява, че кредиторът изисква плащане в посочения срок.

При задължения, произтичащи от непозволено увреждане, законът предвижда специално правило, според което длъжникът се смята в забава и без покана.

При търговски сделки трябва да се преценят и специалните разпоредби на Търговския закон относно сроковете за плащане, законната лихва и минималното обезщетение за разноските по събиране на вземането.Събиране просрочени вземания

Защо е важно събирането на вземането да започне навреме

Отлагането често намалява реалната възможност дългът да бъде събран.

През периода на бездействие длъжникът може:

  • да прехвърли недвижими имоти;
  • да продаде автомобили или друго движимо имущество;
  • да закрие или изпразни банкови сметки;
  • да прехвърли дружествени дялове;
  • да прекрати дейността на фирмата;
  • да натрупа задължения към други кредитори;
  • да изпадне в неплатежоспособност;
  • да открие производство по несъстоятелност;
  • да промени адреса или седалището си;
  • да прекрати търговското дружество;
  • да предприеме действия, затрудняващи принудителното изпълнение.

Колкото повече кредитори насочат изпълнение към едно и също имущество, толкова по-съществен става въпросът за реда на удовлетворяване и наличието на обезпечени или привилегировани вземания.

Ето защо правилната стратегия не се изчерпва с изпращането на едно писмо.

Необходимо е да се анализира дали длъжникът разполага с имущество и дали трябва незабавно да бъде поискан запор, възбрана или друго обезпечение.

Погасителна давност при просрочени вземания

Погасителната давност е един от най-важните въпроси при събирането на дългове.

Общият давностен срок по Закона за задълженията и договорите за Събиране просрочени вземания е пет години, освен когато законът предвижда друг срок.

Не е напълно точно да се твърди, че всички търговски вземания се погасяват с петгодишна давност.

За определени категории задължения и Събиране просрочени вземания законът предвижда тригодишен срок, включително за:

  • вземания за възнаграждение за труд, когато не е предвидена друга давност;
  • обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
  • наемни плащания;
  • лихви;
  • други периодични плащания.

Давността по правило започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.

Прекъсва ли поканата за плащане давността

Самото едностранно изпращане на покана от кредитора обикновено не прекъсва погасителната давност.

Давността може да бъде прекъсната при предвидените в закона предпоставки, например:Събиране просрочени вземания

  • с признаване на вземането от длъжника;
  • с предявяване на иск или възражение;
  • с предприемане на действие за принудително изпълнение.

Подписано споразумение, изрично признание на дълга или частично плащане може при определени обстоятелства да има значение като признание на задължението. Всеки случай обаче трябва да бъде анализиран самостоятелно.

След изтичане на давността вземането не изчезва автоматично, но длъжникът може да направи възражение за погасителна давност.

Съдът по принцип не прилага давността служебно, а следва да бъде надлежно въведено възражение от длъжника.

Затова не трябва да се разчита само на телефонни разговори, напомняния или продължителни неформални преговори.

Основни етапи при събиране на просрочени вземания

1. Правен анализ на вземането

Преди предприемане на действия за Събиране просрочени вземания трябва да се установят:

  • основанието на задължението;
  • размерът на главницата;
  • датата на падежа;
  • договорената лихва;
  • дължимата законна лихва;
  • наличието и размерът на неустойка;
  • извършени частични плащания;
  • възраженията на длъжника;
  • приложимата погасителна давност;
  • компетентният съд;
  • наличните доказателства;
  • възможността за обезпечение;
  • имущественото състояние на длъжника.

Още на този етап трябва да се провери дали договорът съдържа арбитражна клауза, избор на съд, избор на приложимо право или специален ред за уреждане на спора.

При международни отношения трябва да се определи коя държава има международна компетентност и кое национално право се прилага.

2. Проверка на документите и доказателствата

За успешното Събиране просрочени вземания е важно кредиторът да разполага с доказателства за възникването и изискуемостта на вземането.

Такива могат да бъдат:Събиране просрочени вземания

  • договор;
  • анекс;
  • фактура;
  • проформа фактура;
  • приемо-предавателен протокол;
  • стокова разписка;
  • товарителница;
  • поръчка;
  • оферта и приемането ѝ;
  • протокол за извършена работа;
  • кореспонденция по електронна поща;
  • съобщения между страните;
  • банкови извлечения;
  • платежни нареждания;
  • разписки;
  • счетоводни документи;
  • признание на задължението;
  • погасителен план;
  • извънсъдебно споразумение;
  • нотариално заверен договор;
  • запис на заповед;
  • свидетелски показания, когато са допустими;
  • експертиза, когато размерът на вземането изисква специални знания.

Фактурата достатъчна ли е

Фактурата може да бъде важно доказателство, но сама по себе си не винаги е достатъчна, ако длъжникът оспорва доставката, услугата или основанието на плащането.

Следва да се търсят допълнителни доказателства, че:

  • стоката е поръчана;
  • доставката е извършена;
  • услугата е реално предоставена;
  • работата е приета;
  • фактурата е получена или осчетоводена;
  • длъжникът е признал задължението;
  • е извършено частично плащане;
  • няма своевременно възражение срещу изпълнението.

Фактурата не трябва автоматично да се отъждествява с изпълнително основание.

Обикновената фактура по правило не позволява директно образуване на изпълнително дело, без преди това кредиторът да се снабди с изпълнителен титул по предвидения в закона ред.

3. Проучване на имущественото състояние на длъжника

Преди завеждане на дело за Събиране просрочени вземания е препоръчително да се анализира дали длъжникът разполага със секвестируемо имущество.

В зависимост от случая могат да бъдат проверени:Събиране просрочени вземания

  • недвижими имоти;
  • ипотеки и възбрани;
  • търговски дружества и участия;
  • обявени годишни финансови отчети;
  • автомобили и други регистрирани вещи;
  • производства по несъстоятелност;
  • ликвидация или заличаване на дружество;
  • особени залози;
  • публично достъпни данни за търговската дейност;
  • известни вземания на длъжника от трети лица.

Достъпът до информацията трябва да се осъществява по законен начин и при спазване на правилата за защита на личните данни.

Проверката не гарантира, че имущество ще бъде открито или че дългът ще бъде събран, но позволява да бъде оценен икономическият риск от съдебното производство.

Извънсъдебно събиране на вземането

Извънсъдебното събиране често е най-бързият и икономически разумен първи етап.

То може да включва:

  • адвокатска покана за доброволно изпълнение;
  • телефонни и писмени преговори;
  • предложение за разсрочване;
  • подписване на споразумение;
  • признаване на задължението;
  • обезпечаване на дълга;
  • доброволно частично или пълно плащане.

Покана за доброволно изпълнение

Поканата трябва да съдържа ясно и точно:

  • данни за кредитора и длъжника;
  • основанието на вземането;
  • размера на главницата;
  • падежа;
  • размера или основанието на лихвата;
  • претендираните неустойки и разноски;
  • банковата сметка за плащане;
  • разумен срок за доброволно изпълнение;
  • предупреждение за съдебни и изпълнителни действия;
  • данни за контакт.

Правилно изготвената адвокатска покана показва, че кредиторът е готов да защити правата си, но същевременно предоставя възможност спорът да бъде решен без допълнителни съдебни разноски.

Не трябва обаче да се допуска използването на заплахи, подвеждащи твърдения, публично разгласяване на дълга или други незаконосъобразни форми на натиск.

Споразумение за разсрочено плащане

Когато длъжникът признава дълга, но няма възможност да го плати наведнъж, може да бъде подписано извънсъдебно споразумение.

Добре изготвеното споразумение следва да урежда:Събиране просрочени вземания

  • признатия размер на главницата;
  • начислената до момента лихва;
  • бъдещата лихва;
  • падежите на отделните вноски;
  • банковата сметка за плащане;
  • последиците от пропускане на вноска;
  • предсрочната изискуемост;
  • разпределението на разноските;
  • обезпеченията;
  • компетентния съд;
  • приложимото право.

При подходящи условия споразумението може да бъде оформено по начин, който съществено улеснява бъдещото принудително събиране.

Формата и съдържанието му трябва да бъдат преценени от адвокат според конкретното задължение.

Обезпечение на бъдещ или предявен иск

Когато има риск по делата за Събиране просрочени вземания длъжникът да прехвърли или укрие имущество, може да се поиска обезпечение на бъдещ или вече предявен иск.

Обезпечението не се допуска автоматично.

Кредиторът трябва да обоснове обезпечителна нужда и да представи убедителни писмени доказателства или определената от съда гаранция.

Възможните обезпечителни мерки включват:

  • запор на банкови сметки;
  • запор на вземания от трети лица;
  • запор на движими вещи;
  • възбрана върху недвижим имот;
  • запор на дружествени дялове;
  • други подходящи мерки, определени от съда.

Когато обезпечението се иска преди предявяване на иска, съдът определя срок, в който основният иск трябва да бъде заведен.

Обезпечението не означава автоматично плащане на сумата.

Неговата цел е да запази имущество, върху което по-късно може да бъде насочено изпълнение.

Заповедно производство за събиране на вземания

Заповедното производство е често използван способ за Събиране просрочени вземания.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПКСъбиране просрочени вземания

Производството по чл. 410 ГПК може да се използва за парични вземания, когато искът е родово подсъден на районния съд.

Следва да се подчертае, че това не е процедура само за „малки суми“.

Приложимостта се определя от законовите правила за родова подсъдност и характера на вземането.

Съдът разглежда заявлението в закрито заседание. Ако издаде заповед за изпълнение, длъжникът разполага с едномесечен срок от връчването, в който може да подаде възражение.

Възражението по правило не трябва да бъде мотивирано.

Ако длъжникът не възрази и не плати, заповедта влиза в сила и кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист.

Ако длъжникът подаде възражение, кредиторът трябва в определения от закона срок да предприеме действия за установяване на вземането по исков ред.

Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК

Когато вземането се основава на някой от изрично изброените в закона документи, кредиторът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Не всеки договор, фактура или частен документ попада в тази категория.

Необходимо е документът да отговаря точно на законовите изисквания.

Такива документи могат да бъдат например определени нотариално удостоверени договори, записи на заповед и други изрично посочени в закона актове и документи.

Редовността, изискуемостта и съдържанието на документа трябва да бъдат внимателно проверени предварително.

Електронно подаване на заявленията

Съгласно действащите процесуални правила търговците и лицата, представлявани от адвокат, подават заявленията за заповед за изпълнение по електронен път чрез Единния портал за електронно правосъдие.

Исково производство за неплатено вземане

Когато вземането е спорно, не попада в приложното поле на заповедното производство или длъжникът е подал възражение, може да се наложи предявяване на иск.

В зависимост от случая искът може да бъде основан на:

  • неизпълнен договор;Събиране просрочени вземания
  • неплатена продажна цена;
  • неплатено възнаграждение;
  • договор за заем;
  • договор за наем;
  • договор за изработка;
  • неоснователно обогатяване;
  • непозволено увреждане;
  • договорна неустойка;
  • признание на задължение;
  • регресно вземане;
  • запис на заповед или друго правоотношение.

В исковото производство съдът изследва:

  • съществува ли договорно или друго правоотношение;
  • изпълнил ли е кредиторът своите задължения;
  • възникнало ли е вземането;
  • настъпил ли е падежът;
  • извършено ли е плащане;
  • има ли прихващане;
  • изтекла ли е погасителната давност;
  • основателни ли са възраженията на длъжника;
  • какъв е точният размер на главницата, лихвата и неустойката.

При уважаване на иска кредиторът може да получи изпълнителен лист и да пристъпи към принудително изпълнение.

Принудително изпълнение пред ЧСИ или ДСИ

След получаване на изпълнителен титул кредиторът може да образува изпълнително дело пред частен или държавен съдебен изпълнител.

Съдебният изпълнител пристъпва към действия по молба на кредитора.

Кредиторът може да поиска проучване на имущественото състояние на длъжника и насочване на изпълнението върху конкретни активи.

Възможните изпълнителни способи включват:

  • запор на банкови сметки;
  • запор на трудово възнаграждение;
  • запор на пенсия в секвестируемия размер;
  • запор на вземания от клиенти и контрагенти;
  • запор на автомобил;
  • опис и продажба на движими вещи;
  • възбрана върху недвижим имот;
  • опис и публична продан на недвижим имот;
  • запор на дружествени дялове;
  • изпълнение върху ценни книжа;
  • изпълнение върху обособена част от предприятие;
  • присъединяване към друго изпълнително производство.

Запор на банкова сметка

Запорът върху банкова сметка се налага чрез запорно съобщение до съответната банка.

Запорът се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.

При постъпили секвестируеми средства банката ги превежда по сметката на съдебния изпълнител при условията на закона.

Възбрана върху недвижим имот

Възбраната се вписва в Имотния регистър и ограничава възможността последващи разпореждания с имота да бъдат противопоставени на кредитора.

След извършване на необходимите процесуални действия имотът може да бъде описан, оценен и изнесен на публична продан.

Запор на трудово възнаграждение и пенсияСъбиране просрочени вземания

Не цялото трудово възнаграждение или пенсия може да бъде удържано.

Законът предвижда несеквестируем минимум и различен размер на удръжките в зависимост от дохода и от това дали длъжникът издържа деца.

Специални правила се прилагат при задължения за издръжка.

Не всяко имущество на длъжника може да бъде продадено

Законът предвижда защита на определени вещи и доходи на длъжника – физическо лице.

Несеквестируеми могат да бъдат например:

  • определени вещи за обикновена употреба;
  • необходима храна и гориво;
  • определени инструменти, необходими за упражняване на професия;
  • защитена част от трудовото възнаграждение;
  • защитена част от пенсията;
  • определени помощи и обезщетения;
  • при наличието на законовите предпоставки – единственото жилище.

Съществуват обаче изключения, включително когато върху вещта е учредена ипотека или залог и изпълнението се води от обезпечения кредитор.

Изпълнителните способи и наложените мерки трябва да бъдат съразмерни на размера на задължението.

Какво става, ако длъжникът е прехвърлил имуществото си

Ако длъжникът е извършил увреждаща кредитора сделка, може да се анализира възможността за предявяване на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД.

Целта на този иск не е сделката да бъде унищожена за всички лица, а да бъде обявена за относително недействителна спрямо конкретния кредитор, ако са изпълнени законовите предпоставки.

За успешното провеждане на такъв иск трябва да бъдат доказани:

  • качеството на кредитор;
  • увреждащото действие;
  • знанието на длъжника за увреждането;
  • при възмездна сделка – и необходимите предпоставки относно третото лице;
  • спазването на приложимия срок.

Когато има данни за прехвърляне на имущество, трябва да се действа незабавно, тъй като могат да последват нови разпореждания в полза на други лица.

Събиране на вземане от фирма

При длъжник – търговско дружество, трябва да се проверят:

  • актуалното състояние на дружеството;
  • неговият управител;
  • седалището и адресът на управление;
  • публикуваните финансови отчети;
  • наличието на ликвидация;
  • наличие на производство по несъстоятелност;
  • особените залози;
  • преобразувания, прехвърляния и промени в собствеността;
  • публични данни за активи и дейност.

Самият факт, че едно дружество има собственик или управител, не означава автоматично, че тези лица отговарят лично за всички негови задължения.

Личната отговорност на управителя, собственика или съдружника може да възникне само при конкретно законово или договорно основание.

При данни за неплатежоспособност трябва да се анализира дали вземането следва да бъде предявено в производство по несъстоятелност и в какви срокове.

Събиране на вземане от физическо лице

При физическо лице могат да бъдат изследвани:

  • недвижими имоти;Събиране просрочени вземания
  • автомобили;
  • трудови възнаграждения;
  • пенсии;
  • вземания от трети лица;
  • банкови сметки;
  • дружествени участия;
  • наследствени права;
  • движими вещи.

При изпълнението трябва да бъдат съобразени правилата за несеквестируемост и съразмерност.

Когато длъжникът е женен, следва да се анализира дали имуществото е лично, съпружеска имуществена общност или съсобствено, както и дали задължението е поето за задоволяване на семейни нужди.

Какво става, ако длъжникът няма имущество

Липсата на открито имущество към конкретен момент не означава непременно, че събирането е окончателно невъзможно.

Възможно е длъжникът впоследствие:

  • да започне работа;
  • да придобие имот;
  • да получи наследство;
  • да открие банкова сметка;
  • да придобие автомобил;
  • да получи вземане от трето лице;
  • да започне търговска дейност.

Изпълнителното дело обаче не трябва да бъде оставяно без активни действия.

Продължителното бездействие може да доведе до прекратяване на производството по силата на закона, а погасителната давност трябва да бъде следена отделно.

Самото образуване на изпълнително дело не освобождава кредитора от необходимостта да иска подходящи изпълнителни способи и да следи развитието му.

Разноски при събиране на просрочени вземания

Разноските могат да включват:

  • адвокатско възнаграждение;
  • държавна такса;
  • такси за справки;
  • нотариални такси;
  • депозит за вещо лице;
  • такси на съдебния изпълнител;
  • разноски за опис, оценка и публична продан;
  • разноски за превод и легализация при международни случаи.

При успешно съдебно производство съдът може да присъди направените и доказани разноски съобразно изхода на спора и процесуалните правила.

Това не означава, че всички платени от кредитора суми винаги ще бъдат възстановени в пълен размер.

Съдът извършва преценка за доказаността, необходимостта и в предвидените случаи – за прекомерността на претендираното адвокатско възнаграждение.

Какви услуги предлага адвокатската кантора

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ оказва съдействие на физически лица и фирми при събиране на просрочени вземания на територията на цялата страна.

Услугите могат да включват:

  • правен анализ на вземането;Събиране просрочени вземания
  • проверка на договори и доказателства;
  • изчисляване на главница, лихва и неустойка;
  • проверка за погасителна давност;
  • проучване на имущественото състояние на длъжника;
  • изготвяне и изпращане на адвокатска покана;
  • водене на извънсъдебни преговори;
  • изготвяне на споразумение за доброволно плащане;
  • изготвяне на признание на задължение;
  • договаряне на обезпечение;
  • молба за обезпечение на бъдещ иск;
  • запор на банкови сметки;
  • възбрана върху недвижими имоти;
  • заповедно производство по чл. 410 ГПК;
  • производство по чл. 417 ГПК;
  • исково производство;
  • снабдяване с изпълнителен лист;
  • образуване на изпълнително дело;
  • процесуално представителство пред ЧСИ или ДСИ;
  • искове срещу увреждащи сделки;
  • събиране на вземания от фирми;
  • събиране на вземания от физически лица;
  • събиране на вземания с международен елемент.

Защо да се обърнете към адвокат навреме

Навременната адвокатска намеса позволява:

  • да се провери дали вземането е доказуемо;
  • да се предотврати изтичането на давност;
  • да се избере подходящата процедура;
  • да се избегнат ненужни разноски;
  • да се поиска обезпечение преди имуществото да бъде прехвърлено;
  • да се изготви правилно признание или споразумение;
  • да се започне ефективно изпълнително производство;
  • да се следи за конкретни изпълнителни действия;
  • да се защити кредиторът при възражения на длъжника.

Нито адвокатът, нито съдебният изпълнител могат да гарантират събирането на вземането, ако длъжникът няма имущество или доходи.

Събиране на просрочени вземания – свържете се с нас

Ако физическо лице или фирма Ви дължи пари и не е платило в уговорения срок, не отлагайте правния анализ на случая.

Своевременните действия могат да бъдат решаващи за:

  • запазване на доказателствата;
  • предотвратяване изтичането на давност;
  • установяване на имущество;
  • налагане на запор или възбрана;
  • ограничаване на допълнителните разноски;
  • увеличаване на възможността за реално събиране.

Контакти

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“

Телефон: 0897 90 43 91
Електронна поща: office@lawyer-bulgaria.bg

Оказваме съдействие при събиране на просрочени вземания от физически лица и фирми – от първоначалния правен анализ и доброволните преговори до приключване на съдебното и изпълнителното производство.

Настоящата публикация има общ информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет. Всеки случай изисква отделен анализ на документите, давността, приложимото право и имущественото състояние на длъжника.

Може ли да се събере вземане без писмен договор

Да, в определени случаи е възможно. Договорът невинаги трябва да бъде сключен в писмена форма, но липсата на писмен документ може да затрудни доказването. Могат да бъдат използвани фактури, банкови преводи, електронна кореспонденция, поръчки, протоколи, разписки, счетоводни документи и други допустими доказателства.

Достатъчна ли е неплатената фактура

Не във всички случаи. Фактурата е важно доказателство, но при оспорване може да се наложи да бъде доказано реалното извършване на доставката или услугата.

Може ли директно да се образува дело пред ЧСИ

Изпълнително дело може да бъде образувано при наличие на изпълняем акт или изпълнителен лист. Обикновен договор или фактура невинаги представлява достатъчно изпълнително основание.

Може ли да се запорира банкова сметка преди завеждане на дело

Да, при наличие на законовите предпоставки съдът може да допусне обезпечение на бъдещ иск чрез запор на банкови сметки или друга подходяща мярка. Обезпечението не се допуска автоматично и може да бъде обвързано с представяне на гаранция.

Прекъсва ли поканата за добровоПрекъсва ли поканата за доброволно изпълнение давносттално изпълнение давността

По правило едностранната покана от кредитора не прекъсва сама по себе си давността. Необходимо е да се прецени дали е настъпило признание от длъжника, предявяване на иск или предприемане на изпълнително действие.

Колко време отнема събирането на дълг

Срокът зависи от: връчването на документите; поведението на длъжника; наличието на възражение; натовареността на съда; необходимостта от експертиза; наличното имущество; избрания изпълнителен способ; обжалванията; евентуална несъстоятелност. Поради това не може предварително да бъде гарантиран конкретен срок.

Може ли длъжникът да бъде задължен да плати разноските

При уважаване на иска съдът може да присъди на кредитора доказаните разноски съразмерно с уважената част от претенцията. При изпълнителното производство разноските по правило се възлагат според разпоредбите на ГПК, но са възможни законови изключения.

Какво да направя, ако длъжникът обещава плащане, но постоянно отлага

Устните обещания не трябва да заменят правните действия. Следва да се поиска писмено признание, конкретен погасителен план и подходящо обезпечение, като едновременно с това се провери давностният срок.

Може ли да се събере вземане от чуждестранен длъжник

Да, но трябва да се определят компетентният съд, приложимото право и държавата, в която се намира имуществото. В рамките на Европейския съюз могат да бъдат приложими специални европейски процедури за събиране и обезпечаване на вземания.

Обжалване на съдебни решения

Едно от най-сериозните дейности в нашата кантора е правилната подготовка при Обжалване на съдебни решения.

Постановяването на съдебно решение от първата инстанция не слага край на съдебния спор.

Българското законодателство гарантира правото на всяка страна да търси контрол върху постановеното решение чрез обжалване

Това е ситуация, в която се счита, че съдът вероятно е нарушил материалния или процесуалния закон

Често пъти се приема, че съдът вероятно е допуснал грешка в преценката на доказателствата или е постановил несправедлив съдебен акт.

Обжалването представлява правен механизъм за проверка на законосъобразността, обосноваността и справедливостта на постановеното решение.

Чрез него се осигурява реална възможност за защита на правата и интересите на страните в процеса

При Обжалване на съдебни решения се цели и прилага принципът на двуинстанционното разглеждане на делата уреден в чл.196 и сл. ГПК

1. Въззивно производство

Въззивното обжалване е първата форма на контрол върху решенията на районните и окръжните съдилища.

При Обжалване на съдебни решения се подава Жалба пред по-горестоящ съд в двуседмичен срок от връчване на решението. Обжалване на съдебни решения

Въззивната жалба следва да съдържа:

  • данни за страните и делото;

  • точно обозначаване на обжалваното решение;

  • конкретни оплаквания (основания за обжалване);

  • доказателствени искания и подпис на страната или нейния адвокат.

Най-често срещаните основания за втора инстанция по спора са:

  • неправилно приложение на закона;

  • съществени нарушения на съдопроизводствените правила;

  • необоснованост на решението;

  • нарушение на принципите на равенство на страните, обективност и непосредственост при събиране на доказателствата.

Ако жалбата отговаря на законовите изисквания, въззивният съд извършва пълна проверка на делото

Като за начало да се проверят както по фактите, така и по правото. Втората инстанция може:

  • да потвърди решението на първоинстанционния съд;

  • да го отмени изцяло или частично;

  • да измени неговите правни последици;

  • или да обяви решението за нищожно или недопустимо, когато е постановено в противоречие с основните процесуални принципи.

Когато едната страна подаде въззивна жалба, а другата – отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК

От тук възниква нова процесуална ситуация: въззивник и въззиваема страна.

И двете имат равни процесуални права да представят доказателства и правни аргументи.

2. Обжалване на Съдебни определения

Освен решенията, и съдебните определения могат да бъдат предмет на обжалване, ако законът изрично предвижда това.

Обжалват се актове, с които съдът:Обжалване на съдебни решения

  • прекратява производството;

  • спира делото;

  • отказва събиране на доказателства;

  • отказва допускане на експертиза или свидетели;

  • налага глоби или други процесуални мерки.

Срокът за обжалване на определения е едноседмичен, а компетентният съд е по-горестоящият.

Подобно на въззивното производство, правилното формулиране на основанията е ключово за успеха на жалбата.

3. Касационно производство 

Касационната инстанция представлява върховният контрол върху законосъобразността на постановените решения от въззивните съдилища.

Тя се осъществява от Върховния касационен съд (ВКС) на Република България по реда на чл. 280–290 ГПК.

Касационното обжалване е изключителен контролен механизъм и се допуска само ако са налице законовите предпоставки:

  1. Решението противоречи на практиката на ВКС или на съдилищата;

  2. Решението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото;

  3. Налице е вероятност от съществено нарушение на материалния или процесуалния закон.

Въззивната Жалба трябва да съдържа точно и логично изложение на основанията за касационно обжалване

Тук трябва да се обоснове защо ВКС следва да допусне делото до разглеждане.

Според чл. 284, ал. 2 ГПК, касационната жалба трябва задължително да бъде приподписана от адвокат.

Тази формалност е израз на принципа за професионална защита и гарантира качеството на процесуалните действия.

При Обжалване на съдебни решения, ВКС може:

  • да остави в сила решението на въззивния съд;

  • да го отмени и върне делото за ново разглеждане;

  • или сам да реши спора по същество, когато няма нужда от нови доказателства.

4. Отмяна на влезли в сила съдебни актове

По изключение, законът допуска и извънреден способ за преразглеждане – отмяна на влезли в сила съдебни решения.

Основанията за това са строго ограничени, например:

  • открити нови обстоятелства или доказателства;

  • противоречиви решения по същия спор;

  • установено престъпление, свързано със съдебния акт;

  • участие на съдия в нарушение на закона.

Производството по отмяна също се води пред ВКС и представлява шанс за Обжалване на съдебни решения.

5. Значение на професионалната правна помощОбжалване на съдебни решения

Изготвянето на въззивна или касационна жалба изисква високо ниво на юридическа компетентност.

Грешка в формата, сроковете или аргументацията може да доведе до недопускане на жалбата или загуба на правото на обжалване.

Поради това участието на квалифициран адвокат е решаващо за изхода на делото.

Адвокатът по съдебни дела с опит във въззивното и касационното производство:

  • анализира мотивите на съда;

  • идентифицира процесуалните нарушения;

  • подготвя изчерпателни правни аргументи;

  • следи за спазване на принципите на справедлив процес.

6. Обжалване на съдебни решения и определения

Обжалване на съдебни решения и определения е съществена гаранция за защита на гражданските права и за осигуряване на законност в съдебната система.

То позволява проверка на съдебния акт от по-опитен състав и осигурява реален баланс между страните.

След като едно решение влезе в сила, то има сила на пресъдено нещо по чл. 298 ГПК и не може да бъде преразглеждано, освен при изрично предвидени в закона изключения.

Затова е от ключово значение всеки гражданин или юридическо лице да потърси своевременно компетентна адвокатска помощ

Целта е да се гарантира ефективна защита на своите права и интереси във всички инстанции – от първото съдебно заседание до евентуалното касационно производство.

За допълнителна информация свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява обжалването на съдебно решение?

Обжалването е законов механизъм, чрез който страна по дело иска по-горестоящ съд да провери законосъобразността, обосноваността и справедливостта на постановеното решение. То може да бъде въззивно (втора инстанция) или касационно (пред Върховния касационен съд). Основната му цел е да се осигури контрол върху съдебния акт и защита на нарушените права и интереси на страните.

Кой има право да обжалва съдебно решение?

Право на обжалване имат всички страни по делото, които са пряко засегнати от постановения съдебен акт – ищец, ответник, трето лице – помагач, а в определени случаи и прокуратурата. Съгласно чл. 258 ГПК, жалба може да подаде всяка страна, за която решението създава неблагоприятни правни последици.

Какъв е срокът за подаване на въззивна жалба?

Срокът за обжалване на съдебно решение е две седмици от връчването му на страната (чл. 259, ал. 1 ГПК). За съдебни определения срокът е една седмица. Ако жалбата бъде подадена след изтичане на този срок, тя се оставя без разглеждане като просрочена. В определени случаи може да се поиска възстановяване на срока при доказана уважителна причина.

Срокът за обжалване на съдебно решение е две седмици от връчването му на страната (чл. 259, ал. 1 ГПК). За съдебни определения срокът е една седмица. Ако жалбата бъде подадена след изтичане на този срок, тя се оставя без разглеждане като просрочена. В определени случаи може да се поиска възстановяване на срока при доказана уважителна причина.

Срокът за обжалване на съдебно решение е две седмици от връчването му на страната (чл. 259, ал. 1 ГПК). За съдебни определения срокът е една седмица. Ако жалбата бъде подадена след изтичане на този срок, тя се оставя без разглеждане като просрочена. В определени случаи може да се поиска възстановяване на срока при доказана уважителна причина.

Къде се подава въззивната жалба и какво трябва да съдържа?

Въззивната жалба се подава чрез първоинстанционния съд, който е постановил решението, но е адресирана до съответния въззивен съд

Какво се проверява от въззивния съд?

Въззивният съд извършва пълна проверка на делото – както по фактите, така и по правото. Той може да потвърди, измени или отмени първоинстанционното решение, или да го обяви за нищожно/недопустимо. Разглеждането е ограничено до оплакванията, изложени във въззивната жалба, но съдът има право и служебно да констатира груби процесуални нарушения.

Какво представлява касационното обжалване пред ВКС?

Касационното обжалване е последната инстанция за контрол върху законосъобразността на въззивните решения. То се допуска само при наличие на основанията по чл. 280 ГПК, като например противоречие с практиката на ВКС или значение за развитието на правото. Касационната жалба трябва да бъде задължително приподписана от адвокат, съгласно чл. 284, ал. 2 ГПК. ВКС може да остави решението в сила, да го отмени или да реши делото по същество.

Може ли да се обжалват всички съдебни актове?

Не. Законът ограничава кръга на актовете, които подлежат на обжалване. Не се обжалват решения, постановени по несъществени въпроси, или такива, при които законът предвижда окончателност. Съдебните определения се обжалват само когато законът изрично допуска това – например при прекратяване на делото или отказ за събиране на доказателства.

Какво става, ако решението влезе в сила?

След влизане в сила решението придобива сила на пресъдено нещо по чл. 298 ГПК. Това означава, че спорът е окончателно решен и не може да се пререшава между същите страни, за същия предмет и на същото основание. Изключение прави единствено производството по отмяна на влезли в сила решения (чл. 303–309 ГПК), когато са налице нови обстоятелства или груби нарушения на закона.

Каква е ролята на адвоката при обжалване?

Адвокатът има ключова роля за успеха на жалбата. Той: анализира мотивите на решението; формулира правните основания за обжалване; изготвя професионално жалбата или отговора по нея; защитава клиента пред въззивния или касационния съд; следи за спазване на процесуалните срокове и принципите на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧ. Без професионална правна помощ рискът от процесуални грешки и загуба на правото на защита е висок.

Oбезщетение гаранционен фонд

Едни от интересните случаи в нашата практика са делата за Обезщетение Гаранционен фонд.

Често пъти се случват ситуации в който в резултат на ПТП на пътя е налице щета, за пострадал автомобил, за който виновният водач няма валидна застраховка Гражданска отговорност.

В последните няколко години, в резултат на активна кампания на застрахователният пазар у нас сравнително малък процент от автомобилите нямат задължителната „Гражданска отговорност“.

Гаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.

Към него трябва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука” на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да се получат пари за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без “Гражданска отговорност”, собственикът на увредения автомобил трябва да подаде молба (уведомление), чрез пълномощник.

Необходимо условие за плащане от Гаранционен фонд е пътнотранспортното произшествие е настъпило на

А/ територията на Република България,

Б/ на територията на друга държава членка на ЕС

В/ на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, с МПС от територията на Република България,

Г/ Виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Oбезщетение гаранционен фонд

Съгласно разпоредбата Кодекса за застраховане след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

Съгласно Кодекса за застраховане Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България

В двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 от КЗ.

Ако Гаранционен фонд са завели дело срещу Вас, Вие имате съответните права на защита.

Съветваме Ви да се обърнете за съдействие към опитен адвокат, който е специализиран в застрахователните дела 

Плащане и Oбезщетение гаранционен фонд

В съвременният живот са налице условия в който държавата е гарантирала изпълнението и обезщетението на пострадалите, в случай на липса на активна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Едва в този случай се изплаща обезщетение от страна на Гаранционен фонд.

състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти:

1.Възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България

2. ПТП на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което се намира в Република България;

3. Липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“;

4. Изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка;

5. Възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд.

Обезщетение Гаранционен фондГаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

В случай, че е налице щета, доказана с документи и ПРОТОКОЛ за ПТП, това е мястото, където следва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да получите обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без „Гражданска отговорност“ от страна на Гаранционен фонд, собственикът на увредения автомобил трябва да се обърне самостоятелно или чрез специалист към Гаранционния фонд.

Необходими са документи за Oбезщетение гаранционен фонд

В случай на претенция за неимуществени вреди, процедурата е по-сложназа което е необходимо да се обърнете към специалист, който да Ви помогне при получаването на обезщетение.

Освен изброените по-горе, които удостоверяват настъпилото пътнотранспортно произшествие, се искат доказателства за телесните повреди и размера на неимуществените вреди.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ в които Гаранционният фонд не изплаща обезщетения.

Допълнителни доказателства се искат само ако необходимостта от тях не е можело да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок до 15 дни от представяне на документите.

Обезщетенията се превеждат до 3 месеца. Oбезщетение гаранционен фонд.

Размерът на обезщетението при застраховка „Гражданска отговорност“ се формира от различни фактори.

При смърт или телесни увреждания претенцията и представените доказателства се обсъждат от експертна застрахователно-медицинска комисия към Гаранционния фонд.

При смърт също се вземат предвид възрастта на починалия, отношенията между него и наследника или лицата, имащи право на издръжка.

Размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля минималната сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Oбезщетение гаранционен фонд имат законов срок, в който трябва да се произнесе.Oбезщетение гаранционен фонд

Той е до 3 месеца от датата, на която претенцията е заведена в регистъра на фонда. В този срок УС трябва да излезе с решение и да плати обезщетението по банковата сметка на увреденото лице или да откаже плащането, ако представените доказателства не са били достатъчни.

Oбезщетение гаранционен фонд за пътниците в автобуси без полица

Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди при няколко случая, част от които са:

– когато произшествието е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство;
– виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а произшествието
е станало на територията на България или друга страна членка на ЕС;
– произшествието е настъпило у нас и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
трета държава, а виновният няма сключена гранична застраховка или сертификат „Зелена карта“.

Фондът изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал застраховка. Oбезщетение гаранционен фонд.

От 2007 г., когато се присъединихме към ЕС, Гаранционният фонд осигурява покритие за територията на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство.

Средствата във фонда се набират от всяка продадена задължителна полица – „Гражданска отговорност“ и „Злополука“. Вноската се определя всяка година. Oбезщетение гаранционен фонд

За допълнителна информация можете да се обърнете към нас за правна защита по дела срещу Гаранционен фонд и пред съд на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай и ще получите отговор в рамките на работния ден !

Какво е Гаранционен фонд

Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство); имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество

Какви щети изплаща Гаранционен фонд ?

Гаранционният фонд изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал такава застраховка. Гаранционният фонд не извършва плащане на застрахователя по имуществена застраховка на моторното превозно средство на увреденото лице в случаите, когато виновният водач няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за събития, настъпили на територията на България.

Как възниква регресната отговорност?

Фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.

Кога претенцията на Гаранционен фонд е основателна ?

Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение.. Обикновено Гаранционен фонд завежда дела срещу наши клиенти, тъй като е възстановил суми на компенсационен орган, а след това встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви.