Фази на съдебната делба

При наследяване или обикновена съсобственост, всеки съсобственик и сънаследник, може с иск пред Районен съд да поиска съдебна делба. В този процес са налице две фази на съдебна делба.

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите.

Най-общо фази на съдебната делба са следните:

А/ Първа фаза на делбения процес – допускане до делба и определяне на съделителите

Б/ Втора фаза – Искания по т.нар. „уравняване по сметки“ между съделителите.

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата  са повече от един недвижими имоти, ищецът /съделителят, който предявява иска за делба, респективно избира Районен съд, пред който да предяви иска си

ОСОБЕНОСТИ НА СЪДЕБНАТА ДЕЛБА

Съдебната делба е начин на прекратяване на съсобствеността е уреден като особено исково производство пред Районен съд.

Характерно за производството е, че се провежда двуфазно.

Първата фаза, т.н. установителна фаза, цели да се провери и установи правото на делба, а втората – да се осъществи това право.

Първа фаза: допускане на делбата.

Производството за допускане на делбата започва с искова молба, като се прилагат съответните документи, които доказват твърдените от ищеца обстоятелства. Допустими са всички доказателствени средства на общия исков процес.

Първа фаза се финализира с произнасяне от съда с решение по допускане на делбата, което подлежи на обжалване.
В решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти тя следва да се извърши и каква е частта на всеки от съделители, между които съдебната делба се допуска.

Първа фаза определя основата, върху която ще се проведе втора фаза, тъй като се установява не само правото на делба, а и собствеността с всички индивидуализиращи я елементи.

След влизане в сила на решението по допускане на делбата, страните, които участват в производството, не могат отново да повдигат спора за съсобствеността.

В решението съдът трябва да се произнесе и по всички искове, които са предявени пред него по въпроси, обуславящи съдебната делба.

Всеки дееспособен съсобственик може да подаде иск за делба. Искът за делба е подсъден на Районния съд по мястото на откриване на наследството.

Делбеното производство се развива по местонахождението на имота.

Когато в делбата участват недееспособни или отсъстващи, необходимо е предварително разрешение на Районен съд.

Когато съсобствениците не могат да се разберат как да разделят имуществото доброволно, те следва да се обърнат към съда.

Целта на това е а превърнат идеалните си части в реални и определят собственик на имота . 

Затова в първата фаза на делбата се изясняват въпросите между кои лица ще се извършва делбата, за кои имоти ще се извърши делбата. 

В първото открито съдебно заседание в първата фаза на делбата  всеки от съделителите освен ищеца може да поиска с писмена молба да бъдат включени в делбената маса и други съсобствени имоти, които ищецът не е описал в исковата молба.

Съдът следва да определи каква е частта на всеки от съделителите. 

ВАЖНО : Искът за делба по чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН не се погасява с давност.

Предмет на делба могат да бъдат всички или част от съсобствените имоти, освен ако законът разпорежда друго

ВАЖНО : В случай, че съсобственик не вземе участие в делбата, тя е изцяло нищожна !

В това заседание  всеки от съделителите може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.

Решението на първата фаза подлежи на обжалване след влизането му в сила. В тази фаза е допустимо да се оспорят завещания относно някой от делбените имоти както и на истинността на писмени доказателства.

В първата фаза на делбата трябва да бъдат направени искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения, ако някой от сънаследниците има такива претенции.

В тази фаза е допустимо искане за временно разпределение на ползването на имотите до приключване на делбата.

ВТОРА ФАЗА НА ДЕЛБАТА 

Във втората фаза на делбата се извършва реално разпределение на допуснатите до делба имоти между страните

Във втора фаза се разрешават със сила на пресъдено нещо и спорове между съделители по уреждане на „сметки между тях“ 

Тези спорове представляват осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод имуществената общност.

Тези искове се предявяват най-късно в първото заседание във втора фаза, като срокът е преклузивен и след изтичането му страните могат да предявят претенциите си само в отделен от съдебната делба иск.

Във втора фаза съдът осъществява правото на делба по няколко начина:

1. чрез образуване на дялове от общите имоти
2. предоставянето на всеки дял в обект на изключителна собственост на съответния съделител
3. чрез публична продан на общия имот и разпределяне на получената сума в случая на чл. 348, ал. 1 от ГПК.

Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. Съдебната практика приема, че е незаконосъобразно да се извърши делба чрез изнасяне на допуснатите по делба имоти на публична продан, когато техният брой е равен или по-голям от броя на съделителите.

Съдът изследва всяка възможност, съделител да получи реален дял от веща или имота, предмет на делбата.

За уравняване на дяловете се изчислява наплащане в пари, съобразно експертна оценка на вещо лице.

Във втора фаза на делбата се разглеждат и:

• претенциите по сметки на съделителите за разходи по увеличение стойността на имота (вещта)
• претенциите за увеличаване на наследството (при делба на наследство)
• искания за възлагане на неподеляем имот;

Делбата може да бъде извършена чрез теглене на жребий или чрез разпределение на дяловете. Това се налага ако са налице предвидените в закона предпоставки.

Когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

Тази фаза на делбата завършва със съдебно решение, което има силата на нотариален акт относно поделените недвижими имоти

Това съдебно решение на втората фаза също подлежи на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на имотите, както и на обжалване по надлежният съдебен ред.

За допълнителни въпроси относно делба се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на Email : office@lawyer-bulgaria.bg

Договор за дарение

В правната доктрина е възприето, че предмет на дарение могат да бъдат всякакви вещи, описани в писмен Договор за дарение.

Когато говорим за прехвърляне на имот чрез дарение, става дума за всякакъв вид недвижими имущества. В тези случаи преотстъпването се осъществява напълно безвъзмездно, като сделката може да се развали:

А/ само по взаимно съгласие или

Б/ въз основа на основания, вписани в Закона за задълженията и договорите.

В случаите от практиката дарение на имот се прилага между роднини – деца и родители, съпрузи, братя и сестри

В практиката да съществуват и други обстоятелства за извършване акт на дарение.

• Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на базата на който се прави дарението. Мотиви за дарение – са най-различни – подарък за даден повод и т.н.
• Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
• Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на вещите и тяхното приемане, както и изразяването на благодарност от страна на надарения.

Обещанието за дарение не произвежда никакво действие. 

Прехвърлянето на имот чрез дарение от един собственик на друг се различава от придобиването на имуществото чрез покупко-продажба

По този начин му се предоставя безвъзмездно ползване, без сделката да има материален характер.

Най-често тази процедура се използва при прехвърляне на жилище между роднини, но са възможни и други обстоятелства.

Това е гаранцията за новия собственик, че имотът става безвъзмездно негова лична собственост.

Имот може да се прехвърля чрез дарение и в други случаи и на други лица, включително и на малолетни, стига те да са надлежно представени.

Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

Нищожно е дарение, когато мотивът, с който е направено е противоправен на закона или добрите нрави.

Регламентация на договора за дарение

• Договорът за дарение на движими вещи или пари трябва да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, за да е действителен и да отговаря на изискванията на закона.
• Когато едно дарение се основава единствено и само на един мотив и този мотив противоречи на закона или добрите нрави, тогава дарението е нищожно.
• Дарението също е нищожно, ако условията или тежестта са невъзможни, тоест не могат да се осъществят. За значението на условията и тежестите в договора за дарение може да прочетеш по-надолу.
• Ако се даряват ценни книжа, дарението трябва да бъде извършено съобразно предвиденият за прехвърляне за всеки вид ценна книга начин – чрез джиро или цесия.

С него дарителят прехвърля веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението е едностранен договор, тъй като поначало за дарения не възникват никакви задължения.

Дарението може, обаче, да бъде направено под условие или да бъде скрепено с някаква тежест.

Дарението е едностранен договор, при който една от страните придобива права, а другата -задължения.

Надареният не поема никакви задължения към своя дарител. Неспазването на тези правила е основание за отмяна на договора за дарение.

Дарението е едностранен договор, но двустранна сделка

В този договор участват две насрещни волеизявления – на дарителя и на този, който приема дарението. В правната теория се приема, че при едностранната сделка се съдържа само едно волеизявление.

А ако дарителят е физическо лице, то той трябва задължително да е дееспособен.

Процедурата по прехвърляне на имот чрез дарение се извършва пред нотариус и задължително в областта, в която се намира съответният имот.

Като всяко едно прехвърляне на недвижимо имущество, и в този случай процесът е съпътстван от документация, която е необходимо да бъде предварително подготвена и представена от страна на дарителя.

Законът е категоричен, че дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог от непълнолетие деца са нищожни.

Форма на договор за дарение ……….

Според закона, във всички случаи на дарение на недвижим имот, то трябва да се осъществи под формата на нотариален акт.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване.

Следва да отбележим, че дарение обаче може да получи всяко физическо или юридическо лице, без значение от възраст.

Нотариалната такса се заплаща на нотариуса, удостоверяващ прехвърлянето на имота чрез дарение, като се изчислява по определена скала

Процедурата по даряването на имота е необходимо да се извърши пред нотариус в областта, в която се намира недвижимото имущество, предвидено за дарение.

В случай че се налагат заличавания, вписвания, отбелязвания и нанасяне на друг вид изменения в документацията, то е необходимо да се обърнете към съответната служба по вписванията, след разпореждане на съответния съдия по вписванията.

Отмяна на договор за дарение……

Важно е да се знае, че дарението може да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 227 ЗЗД предвижда отмяна на дарението при конкретни обстоятелства.

Пример за нарушение са опит дареният умишлено убие дарителя.

Допълнителни основания за отмяна на договора за дарение са и ситуациите в които надареният, се опита да набеди дарителя в престъпление,

Основание за отмяна на договора за дарение е отказ за  издръжка, от която дарителя се нуждае.

Отказ от издръжка на дарител е обществено укорима форма и поради това непризнателността се цени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарение.

Искът за отмяната може да се предяви в едногодишен срок, който тече от момента, в който на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарен.

За допълнителна информация, моля да се обърнете към нас за информация на следния телефон + 0897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg 

Откриване на завещание

Завещанието е едностранна сделка на разпореждане с имущество при откриване на завещание.

В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения.

За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки.

За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него.

Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Разпореждането с открито, но неприето наследство, включително чрез извършване на завещателно разпореждане се разглежда като конклудентно приемане.

С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).

ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЕ СПОРЕД ОБЕМА 

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания:

а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и

б) завети – отнасящи се до определено имущество. 

Именно от тук започват и най-честите спорове, в случай на откриване на завещание.

С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото.

Вписване на завета на наследство може да се извърши едва след откриване на наследството и приемане на завета от заветника.

От момент ще възникват правата на заветника, които чрез вписването да бъдат противопоставени на всички трети лица.

Бързото вписване на наследство е необходимо, за да бъдат противопоставени придобитите от заветника вещни права върху недвижими имоти

След това заветникът може да се ползва от завещаното наследство на вещно прехвърлително действие на извършени от наследниците на завещателя разпоредителни сделки.

При универсално завещание към наследника преминават права и задължения на завещателя;

• При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.

В зависимост от формата завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН).

• Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели.
  Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита в присъствие на свидетели.

След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;

• Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис.
• Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания.

ВАЖНО : Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице или от нотариус.

Съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на района на действие.

Разпространена форма е т.нар. саморъчно завещание – написано собственоръчно на лист хартия.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател

Съществува изискване това саморъчно завещание да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол.

Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към смъртта.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.