Споразумение с Прокуратурата

Правна уредба на споразумение с прокуратурата

Споразумението в наказателното производство представлява особена форма на приключване на делото, предвидена в Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 381 – чл. 384 НПК).

То е израз на процесуален компромис между прокуратурата и защитата, при който обвиняемият признава вината си за извършено престъпление, а прокурорът се съгласява на по-леко наказание.

Съдът проверява законосъобразността и обосноваността на постигнатото съгласие и след одобрение споразумението придобива силата на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 382, ал. 7 НПК.

Тази процедура има за цел да ускори правосъдието, да намали съдебната натовареност и да гарантира предвидимост на наказателната отговорност, като същевременно запази правото на защита на обвиняемия.

2. Предпоставки за сключване на споразумение

Съгласно чл. 381, ал. 1 НПК, споразумение може да се постигне след приключване на досъдебното производство, когато са събрани всички доказателства, установяващи фактите по обвинението.
Задължително условие е участието на защитник, независимо от волята на обвиняемия.

2.1. Забрани за споразумение

Не се допуска сключване на споразумение за тежки умишлени престъпления, посочени в чл. 381, ал. 2 НПК, включително:

• престъпления против Републиката (измяна, шпионаж, диверсия, вредителство – чл. 95–108 НК);
• убийство и тежки телесни повреди (чл. 115–128 НК);
• развратни престъпления (чл. 149–159 НК);
• подкуп и други престъпления против правосъдието (чл. 301–307 НК);
• престъпления, свързани с използване на ядрена енергия (чл. 340б НК);
• престъпления против отбранителната способност на страната (чл. 357–364 НК);
• престъпления против мира и човечеството (чл. 407–415 НК).

Освен това, споразумение не се допуска, ако с престъплението е причинена смърт, независимо от формата на вина (умишлена или по непредпазливост).

Когато престъплението е довело до имуществени вреди, споразумение може да се постигне само след тяхното възстановяване или обезпечаване (чл. 381, ал. 3 НПК).

Това изискване не важи за неимуществени вреди, като болки и страдания.

3. Съдържание и форма на споразумението

Съгласно чл. 382, ал. 1 НПК, споразумението се изготвя в писмена форма и трябва да съдържа изрично съгласие по следните въпроси:

1. Има ли извършено престъпно деяние и извършено ли е то виновно от обвиняемия;
2. Правна квалификация на престъплението по съответен член от НК;
3. Вид и размер на наказанието съгласно чл. 54–57 НК;
4. Режим на изтърпяване при наказание „лишаване от свобода“ (чл. 61–62 ЗИНЗС);
5. Условност или ефективност на наказанието по реда на чл. 66 НК;
6. Възпитателна работа и възпитателни мерки при непълнолетни обвиняеми (чл. 64–67 НК);
7. Разпореждане с веществените доказателства (чл. 111 НПК);
8. Разноски по делото и тяхното възлагане.

Споразумението се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия, който декларира, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред (чл. 382, ал. 5 НПК).

4. Роля на адвокат при сключване Споразумение с прокуратурата

Адвокатът има контролна функция. Той не е обвързан автоматично от постигнатото съгласие, а проверява:

• дали са спазени процесуалните правила и правата на страните;
• дали споразумението не противоречи на закона и морала;
• дали определеното наказание е справедливо и съответства на обществената опасност на деянието.

Ако съдът одобри споразумението, то влиза в сила незабавно и не подлежи на обжалване или протест (чл. 384, ал. 1 НПК).

Единствената възможност за отмяна е по реда за възобновяване на наказателните дела съгласно чл. 420–424 НПК.

5. Последици от одобрено споразумение

След одобряване от съда, споразумението поражда същите последици като влязла в сила присъда:

• обвиняемият придобива статут на осъден;
• наказанието подлежи на изпълнение по общия ред;
• вписва се в Националния бюлетин за съдимост;
• при ново престъпление в рамките на изпитателния срок се прилага чл. 68 НК (изтърпяване на отложеното наказание).

Съдът се произнася и по отнемане в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на престъплението (чл. 53 НК), както и по въпроса за веществените доказателства.

6. Етапи на сключване на споразумение

Сключването на споразумение е възможно в два стадия:

1. При приключване на досъдебното производство – когато разследването е завършено и делото се изпраща на прокурора с мнение за споразумение.
2. В съдебната фаза преди приключване на съдебното следствие – съдът може да спре делото и да одобри постигнатото между страните съгласие.

При множество обвиняеми или няколко престъпления, споразумението може да обхваща само част от тях.

В този случай производството продължава спрямо останалите лица или престъпления по общия ред.

Сключването на споразумение по чл. 381 НК ефективен инструмент в наказателния процес.

То съкращава времето за разглеждане на делото, намалява процесуалните разходи и гарантира предвидимост на наказанието.

За обвиняемия това е начин да получи по-леко наказание и да избегне публичното разглеждане на делото, а за държавното обвинение – да приключи бързо казуса без риск от оправдателна присъда.

Производството по реда на Глава 29 от НПК е инструмент на договорно правосъдие, основан на баланса между интересите на държавата и на обвиняемия.
Въпреки че е процесуално облекчение, то изисква професионална защита от адвокат, който да гарантира, че правата на клиента са напълно защитени и постигнатото споразумение е в негов интерес.