Сключване Споразумение с прокуратурата

• дали обвинението е за тежко умишлено престъпление;
• в кой раздел на Особената част се намира съставът;
• дали са настъпили смърт или имуществени вреди;
• дали обвинението включва няколко престъпления;
• дали има съучастници или заинтересовано юридическо лице.

Трябва ли имуществените вреди да бъдат възстановени?

Когато от престъплението са причинени имуществени вреди, споразумение може да бъде одобрено само след тяхното възстановяване или обезпечаване.

Не е задължително във всички случаи сумата вече да е окончателно платена, ако е учредено годно обезпечение, което реално защитава вземането на пострадалия.

Следователно наличието на пострадал или възможността той да предяви граждански иск не забраняват автоматично споразумението.

Решаващият въпрос за допустимостта е дали причинените имуществени вреди са възстановени или надлежно обезпечени.

Неимуществените вреди — болки, страдания, страх, психически дискомфорт или накърнено достойнство — не са включени в предварителното условие на чл. 381, ал. 3 НПК.

След одобряване на споразумението пострадалият или неговите наследници се уведомяват, че могат да предявят иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.

Какво трябва да съдържа споразумението?

Споразумението се изготвя писмено и трябва да съдържа ясно и недвусмислено съгласие най-малко по следните въпроси:

1. Извършено ли е конкретното деяние.
2. Извършено ли е от обвиняемия.
3. Действал ли е обвиняемият виновно.
4. Съставлява ли деянието престъпление.
5. Каква е правилната правна квалификация.
6. Какви са видът и размерът на наказанието.
7. Какъв е първоначалният режим, когато се налага ефективно лишаване от свобода.
8. Какво следва да се случи с веществените доказателства.
9. Кой трябва да заплати разноските по производството.
10. Какви други последици следват от условното осъждане или от участието на непълнолетен обвиняем.

Обвиняемият подписва документа само след като декларира, че е съгласен с неговото съдържание и се отказва от разглеждане на делото по общия ред.

Подписването не трябва да бъде формално.

Обвиняемият трябва да разбира фактите, правната квалификация, наказанието и всички преки правни последици.

Как протича процедурата пред съда?

След изготвянето прокурорът внася споразумението заедно с материалите по делото в съответния първоинстанционен съд.

Съдът следва да насрочи делото в седемдневен срок и го разглежда еднолично с участието на:

• прокурора;
• защитника;
• обвиняемия.

В съдебното заседание съдът лично проверява дали обвиняемият:

• разбира обвинението;
• признава ли се за виновен;
• разбира последиците на споразумението;
• съгласен ли е с тези последици;
• подписал ли е доброволно документа.

Съдът може да предложи промени в споразумението. Те се обсъждат от прокурора и защитника, а обвиняемият се изслушва последен.

Окончателният текст се вписва в съдебния протокол и отново се подписва от страните.

Може ли съдът да откаже да одобри споразумението?

Съдът одобрява споразумението само когато то не противоречи на закона и морала.

Съдът не е нотариус на постигнатата договореност и не е длъжен механично да потвърди предложеното наказание.

Съдебната проверка обхваща по-специално:

• има ли фактическа основа за признатото престъпление;
• правилна ли е правната квалификация;
• допустимо ли е споразумение за конкретния състав;
• възстановени или обезпечени ли са имуществените вреди;
• законосъобразни ли са наказанията;
• правилно ли е приложен чл. 55 НК;
• отчетени ли са предходните осъждания;
• доброволно и информирано ли е съгласието;
• засегнати ли са права на други участници в производството.

Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора.

Направеното от обвиняемия самопризнание в процедурата по споразумението няма доказателствена стойност в последващото производство.

Може ли наказанието да бъде под законовия минимум?

Една от най-съществените особености на споразумението е възможността страните да определят наказание при условията на чл. 55 НК, дори когато не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Това изрично изключение е предвидено в чл. 381, ал. 4 НПК.

При обичайното прилагане на чл. 55 НК наказание под минималния размер се допуска, когато са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и дори най-лекото предвидено наказание би било несъразмерно тежко.

При споразумението законът позволява този по-благоприятен режим да бъде договорен и без стандартните материалноправни предпоставки.

Това не означава, че обвиняемият има гарантирано право на минимално или символично наказание.

Прокурорът и съдът отчитат:

• тежестта на престъплението;
• начина на извършването му;
• размера на вредите;
• поведението след деянието;
• съдействието при разследването;
• възстановяването на вредите;
• съдебното минало;
• риска от повторно престъпление;
• специалните и генералните цели на наказанието.

Винаги ли наказанието е условно?

Не. Условното осъждане по чл. 66 НК не е автоматична последица от споразумението.

Изпълнението на наказанието може да бъде отложено, когато е определено лишаване от свобода до три години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът прецени, че за поправянето му не е необходимо ефективно изтърпяване.

Изпитателният срок е между три и пет години.

Преди приемането на условно наказание трябва да бъде проверено дали обвиняемият има:

• предходни осъждания;
• неприключила реабилитация;
• действащ изпитателен срок;
• друго висящо наказателно производство;
• предходно отложено наказание, което може да бъде приведено в изпълнение.

Когато новото престъпление е извършено в изпитателния срок, одобряването на ново споразумение може да доведе и до изтърпяване на предишното отложено наказание. НПК изрично задължава съда да се произнесе по този въпрос.

Споразумение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК

След измененията от 2023 г. законът допуска и отделна форма на споразумение, когато са налице условията на чл. 78а НК.

В този случай обвиняемият се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание.

Споразумението може да предвиди глоба под минималния размер по чл. 78а, ал. 1 НК и да не бъде наложено предвиденото кумулативно административно наказание.

Процедурата е уредена в чл. 375а НПК и може да се приложи както след приключване на разследването, така и след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.

За стандартното прилагане на чл. 78а НК се изисква едновременно:

• предвиденото наказание да е в установените от закона граници;
• деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер;
• да не е освобождаван по този ред;
• имуществените вреди да са възстановени.

Тази процедура не трябва да се смесва с осъдителното споразумение по чл. 381 НПК.

При чл. 375а НПК се налага административна санкция след освобождаване от наказателна отговорност, а при класическото споразумение се определя наказание за извършено престъпление.

Какви са последиците от одобреното споразумение?

Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Това означава, че:

• наказателното производство приключва окончателно;
• лицето се счита осъдено за признатото престъпление;
• договореното наказание подлежи на изпълнение;
• могат да настъпят последици при бъдещо престъпление;
• могат да бъдат приведени в изпълнение предходни условни наказания;
• разрешават се въпросите за веществените доказателства и разноските;
• определението не подлежи на обикновено въззивно или касационно обжалване.

Затова твърдението, че споразумението е начин делото да приключи „без присъда“, е юридически неправилно.

То спестява разглеждането по общия ред, но съдебно одобреният резултат е равностоен по последици на влязла в сила присъда.

Може ли споразумението да бъде сключено след започване на съдебното дело?

Да. Първоинстанционният съд може да одобри споразумение, постигнато след образуване на съдебното производство, но само преди приключване на съдебното следствие.

В тази фаза законът предвижда съгласие на всички относими страни по конкретното обвинение.

Когато споразумението е постигнато само с един от няколко подсъдими или само за част от обвиненията, произнасянето се извършва от друг съдебен състав.

Основният състав продължава разглеждането на делото спрямо останалите подсъдими или обвинения след произнасянето по споразумението.

Важно тълкувателно решение на ВКС от 2026 г.

С Тълкувателно решение от 27 май 2026 г. Общото събрание на наказателната колегия на ВКС прие, че при обвинение за съвместна престъпна дейност не е необходимо съгласието на всички останали подсъдими и техните защитници, за да бъде одобрено споразумение с един или с някои от подсъдимите.

Споразумението с един подсъдим не установява автоматично вината на останалите.

Отговорността е лична и делото срещу другите подсъдими трябва да бъде решено въз основа на доказателствата, събрани и проверени в производството срещу тях.

Каква е разликата между споразумение и съкратено съдебно следствие?

Двете процедури често се смесват, но са съществено различни.

При споразумението:

Наказанието се договаря между прокурора и защитата. Допуска се прилагане на чл. 55 НК и без обичайните предпоставки.

След одобряване делото приключва веднага.

При съкратеното съдебно следствие:

Подсъдимият признава фактите от обвинителния акт и се отказва от събиране на доказателства за тях.

Съдът сам определя наказанието и при осъдителна присъда намалява определеното лишаване от свобода с една трета по чл. 58а НК.

При споразумението няма гарантирано математическо намаление с една трета.

Резултатът зависи от договорените параметри и съдебното одобрение.

Поради това защитата трябва предварително да сравни очаквания резултат при:

• разглеждане по общия ред;
• съкратено съдебно следствие;
• споразумение;
• освобождаване по чл. 78а НК;
• евентуално прекратяване или оправдаване.

Може ли одобреното споразумение да бъде отменено?

Определението, с което съдът одобрява споразумението, е окончателно и не подлежи на обикновено обжалване.

Законът допуска единствено извънреден контрол чрез възобновяване на наказателното производство, когато са налице изрично установените основания по глава тридесет и трета НПК.

Осъденият може да поиска възобновяване при съществени нарушения на материалния закон, процесуалните правила или явна несправедливост на наказанието в приложимите хипотези. Искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК се подава в шестмесечен срок от влизането в сила на акта.

Компетентен е съответният апелативен съд или ВКС според съда, постановил акта.

Възобновяването не е „втора жалба“. Не са достатъчни съжалението, промяната на намерението или общото твърдение, че наказанието вече изглежда неблагоприятно.

Необходимо е да бъде установено конкретно съществено нарушение.

Права на обвиняем, който не владее български език

След измененията на НПК, обнародвани в Държавен вестник, бр. 59 от 30 юни 2026 г., правото на превод е допълнително конкретизирано.

Обвиняемият, който не владее български език, има право на устен превод в наказателното производство и на писмен превод на одобреното споразумение и определението по чл. 382, ал. 7 НПК.

Отказът от писмен превод трябва да бъде информиран и не може да води до нарушаване на процесуалните права.

При чужд гражданин защитата трябва да провери не само непосредственото наказание, но и възможните последици за:

• пребиваването в България;
• разрешението за работа;
• международното пътуване;
• признаването на осъждането в друга държава;
• европейски или международни производства;
• професионални лицензи и разрешителни.

Кога споразумението може да бъде неблагоприятно?

Бързото приключване на делото не винаги е най-добрата защита. Споразумението може да се окаже неблагоприятно, когато:

• доказателствата срещу обвиняемия са недостатъчни или противоречиви;
• правната квалификация е неправилна или прекомерно тежка;
• обвинението не съдържа всички необходими факти;
• не са отчетени основания за прекратяване;
• има възможност за оправдателна присъда;
• договорено е ненужно допълнително наказание;
• не е проверено съдебното минало;
• съществува риск от активиране на предходна условна присъда;
• имуществените вреди са неправилно изчислени;
• обвиняемият не разбира последиците за съдимостта, професията или пребиваването си.

Основният въпрос не е дали прокуратурата предлага „по-ниско наказание“, а дали договореният резултат е по-благоприятен от реалистичния резултат при пълно съдебно разглеждане.

Как адвокатът защитава обвиняемия при преговорите?

Ефективната защита започва преди подписването.

Наказателният адвокат трябва да извърши пълен анализ на доказателствата и да преговаря не само за размера на основното наказание, но и за всички съпътстващи последици.

Правната работа обичайно включва:

• проверка на законосъобразността на обвинението;
• анализ на доказателствата и процесуалните нарушения;
• оценка на вероятния съдебен резултат;
• проверка на съдимостта и реабилитацията;
• установяване на точния размер на вредите;
• подготовка на доказателства за смекчаващи обстоятелства;
• договаряне на основните и допълнителните наказания;
• проверка за приложимост на чл. 55, чл. 66 или чл. 78а НК;
• разясняване на последиците преди окончателното съгласие.

Мога ли сам да поискам споразумение с прокуратурата?

Защитникът може да направи предложение, но прокурорът не е длъжен да го приеме. Споразумението предполага съгласие между обвинението и защитата.

Може ли споразумение да бъде сключено без адвокат?

Не. Участието на защитник е задължително. Когато обвиняемият няма избран адвокат, съдът му назначава такъв.

Може ли наказанието да бъде под минималния размер?

Да. Чл. 381, ал. 4 НПК позволява прилагане на чл. 55 НК и без наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.

Задължително ли е наказанието да бъде условно?

Не. Условното осъждане зависи от размера на наказанието, съдебното минало и преценката дали ефективното изтърпяване е необходимо.

Споразумението означава ли, че лицето не е осъдено?

Не. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Изключение представлява отделната процедура по чл. 375а НПК във връзка с чл. 78а НК, при която лицето се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание.

Може ли да има споразумение, ако вредите не са платени?

Имуществените вреди трябва да бъдат възстановени или обезпечени. Без изпълнение на това условие споразумението е недопустимо.

Може ли пострадалият да претендира обезщетение след споразумението?

Да. Пострадалият може да предяви отделен граждански иск за неимуществените вреди. За имуществените вреди законът изисква предварително възстановяване или обезпечаване.

Може ли споразумението да бъде обжалвано?

Не по обичайния въззивен или касационен ред. При ограничени законови основания може да бъде поискано възобновяване на наказателното дело.

Може ли споразумение да се сключи след началото на съдебния процес?

Да, но само преди приключване на съдебното следствие пред първата инстанция.