Поправка на решение за разноските
В някои дела се стига до пропуски при произнасяне по разноските, като в този случай се стига до искане по чл. 248 ГПК за поправка на решение за разноските.
Отговорността по чл.78 ал.1 – 3 от ГПК е право на страна да иска направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.
То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт.
Ответната страна, с поведението си е предизвикала предявяване на иск, същата следва да бъде задължена да репарира разноските.
Основно правило в гражданския процес е, че „като санкция за неоснователно предизвикания правен спор“ страната, за която постановеният краен акт е неблагоприятен трябва да понесе отговорността за направените и от двете страни разноски в производството като държавната такса, възнаграждението за един адвокат и др.
В този смисъл, в срока по чл. 248 ал.1 ГПК, всеки заинтересован може да подаде молба за отстраняване на фактическа грешка и поправка на решение за разноски.
Допълване на решението за разноски ?
Отговорността за разноските по делото е гражданско облигационно правоотношение, което произтича и е уредено с нарочни правила от ГПК.
По отговорността за разноски съдът се произнася при постановяване на решението, като процесуалния закон вменява задължение да се посочи единствено в тежест на кого и в какъв размер се възлагат разноските
С оглед липсата на произнасяне на съда от съдебното решение в частта за разноските, страна може да поиска поправка на фактическа грешка.
Това може да стори в едномесечния срок по чл.248 ал.1 ГПК като допълване на решението в частта за разноските.
Предпоставки за допълване на съдебното решение са следните :
- съдът е пропуснал да се произнесе за тях
- Разноските да са поискани в съдебно заседание по делото.
Разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноски.
Първата хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски.
В този случай , допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.
Втората хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК касае налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, което следва да бъде приведено в съответствие с твърдението за осъществяването им.
Разпоредбата на чл. 80 изр. 2 ГПК е с императивен характер, урежда условие, от което зависи съществуването и надлежното упражняване на процесуалните права,т.е. е предпоставка за допустимост на искането до съда.
Липсата на представен списък за разноските, води до извод за недопустимост на искането за изменение на решението.
За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg