fbpx

Публикации

Обявяване на саморъчнo завещание

Напоследък все повече въпроси възникват относно обявяване на саморъчнo завещание.

Саморъчното завещание като едностранна сделка е един от способите за разпореждане на собственик с притежавано имущество

Добре е да се знае, че прехвърлителен ефект на тази сделка настъпва в момента на смъртта на завещателя.

Законът предписва и изисква при съставянето и съхранението на саморъчното завещание да бъде спазвана известна конфиденциалност.

Саморъчното завещание е наричано още тайно завещание.

Това е изявление единствено на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт.Обявяване на саморъчнo завещание

След този момент завещанието започва своето действие.

За съществуването на завещанието, както и място и начин на съхранението му следва да бъде уведомено лицето, което завещателят е посочил за наследник.

Закона за наследството задължава,

“всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”.

Съгласно Закона за наследството

“….всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.”

Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия”

Това е мястото “….където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено.

Лицето, в полза на което е направено саморъчното завещание, може и в съвсем нередки случаи действително да не е от кръга на наследниците по закон на завещателя.

Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание, чието представяне и обявяване се иска.

Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол за товаОбявяване на саморъчнo завещание

Задължение на Нотариуса е да уведоми съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание и за името на завещателя.

В Службата по вписванията по местонахождението на нотариуса, при когото е оставено за съхранение саморъчно завещание.

Как се обявява завещание ?

Обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение

Обявяване може да се иска и от съдията по вписванията, ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията

Обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, който е сезиран със съответно искане от заинтересованото лице.

Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира.

За да получи заверен препис от саморъчно завещание, заинтересованото лице следва да представи на нотариус доказателства за правото на собственост на завещателя.

Частно и универсално завещание ?

В последните години се натрупа сериозна практика на ВКС по въпроса за тълкуване на частно и универсално завещание.

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени,

Завещания за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно.

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитат чл. 44 ЗЗД, за същност на завещанието.

Съобразявайки се със задължителната практика, Върховният касационен съд в своето Решение  833/2010г. сочи, че текстът на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и обстоятелства по делото.

Дефиниция и разграничение на завещаниятаЧастно и универсално завещание ?

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени

Завети, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно.

Налице е задължителна практика на ВКС-Решение №268/29.09.2012г. по гр.д.№410/2011г. по описа на ВКС,Іго,постановено в производство по реда на член 290 от ГПК,

Ако е завещано конкретно имущество,но то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по чл.16,ал.1 ЗН.

При дадените в член 16 ал.1 и ал.2 от ЗН легални определения на понятията ”общо завещателно разпореждане” и „завет”.

Критерий за различаване на завещателно разпореждане

В този смисъл законодателят установява като разграничителен критерий за тях обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има да предмет цялото имущество на завещателя се приема, че завещанието е общо

Заветът представлява разпореждане с отделен предмет от наследственото имущество.

Същевременно обаче законът не предпоставя изискването при съставяне на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, като наличието на изброяване на конкретно имущество в самото завещание не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане, както в случаите когато същото съдържа изброяване на конкретни имущества, така и когато е посочено само едно имущество,

В този случай се тълкуване на волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

Тази разпоредба се отнася и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието.

В случай, че се касае за отделни разпореждания за част от наследственото имущество, говорим за частно завещание.

Това завещание в практиката се среща като ЗАВЕТ и превръща лицето, получило тези наследствени имущества в заветник.

Наличието на ясен разграничителен критерий не е изцяло достатъчно и се срещат множество въпроси и съмнения относно характера за всяко завещание.

Разграничителният критерий, въз основа на който завещанието се квалифицира като универсално или частно, е установен в чл.16 ЗН.

Този критерий се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено.

Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество, след смъртта на наследодателя.

По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е универсално или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Тълкуване на вида завещанието 

Когато завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането следва да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове – чл.20 ЗЗД.

Съобразявайки се със задължителната практика в тази насока, Върховният касационен съд в своето Решение  833/2010 година изтъква, че текстът на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и с другите обстоятелства по делото.

На първо място – завещател е направила уговорката, че ако нещо непредвидено се случи със сестра и, изброеното движимо и недвижимо имущество следва да бъде наследено от нейните деца.

Използвани са изразите „наследник“ и „наследени“, които законът свързва с универсалното завещание.

Това придава на заветника качеството на наследник.

Тези изрази не са случайно употребени, тъй като волята на завещателя да се разпореди с цялото си движимо и недвижимо имущество е изразена в съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена месец след саморъчното завещание.

При тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя като отделните разпореждания се тълкуват в смисъла, който произтича от цялото завещание.

Нищожност на завещаниеЧастно и универсално завещание ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите.

Тук намират приложение към едностранни волеизявления, за които законът допуска че пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД

В множество съдебни решения, постановени по чл.290 ГПК, волята на завещателя подлежи на установяване при спазване на правилото по чл.20 ЗЗД

За тълкуване на договорите, следва да бъде отчетена и разпоредбата на чл.44 ЗЗД.

Действителната воля на завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка.

Всяка отделна клауза се разглежда и сравнява с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността.

В съдебната практика съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя.

Нерядко се налага да се приложат и правилата на формалната логика.

Дори при изброяване на конкретно имущество, това не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане когато е посочено само едно имущество при тълкуване волята на завещателя.

Затова следва да се има предвид дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Каква е разликата между частно и универсално завещание ?

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Как се тълкува едно завещание ?

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на страните.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Какъв е критерия за оспорване на завещание ?

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД.

Кога завещанието е нищожно ?

Разпореждане с неиндивидуализиран имот е нищожно поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Процесното частно завещателно разпореждане като нищожно не може да породи присъщите правни последици.

Кога завещанието е универсално - общо и кога частно ?

Разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл.16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество.По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е общо или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Отмяна на завещание

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отмяна на завещание.

Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма.

Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен. Отмяна на завещание

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Както всяка едностранна сделка и

завещанията могат да бъдат нищожни или унищожаеми.

Двете форми на недей-ствителност се подчиняват на общите теоретични принципи и намират своите основания в ЗЗД,

Тези видове завещания имат и специфични особености, регламентирани в ЗН.

Като такива са уредени в чл. 42, б. “а” ЗН

Съгласно разпоредбата завещателните разпореждания са нищожни, ако са направени в полза на лице, което няма право да получава по завещание.

Нищожните правни актове не пораждат правни последици, затова и тази недействителност се нарича още начална.

Унищожаемите завещания пораждат действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред.

Условия за нищожност на завещаниеОтмяна на завещание

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Саморъчното завещание е нищожно, когато не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата му – чл. 42, б. “б” ЗН.

Такива са случаите, когато текстът на завещанието не е изписан ръчно от самия завещател, а от трето лице или пък е изписан от завещателя, но с помощта на пишеща машина, компютър и др.

„Според чл. 42, б. „б“ ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а едно от съществените изисквания на този последен текст е датирането на завещанието.

Означението на датата върху саморъчното завещание е задължително, защото

A/ само чрез датиране може да се прецени при наличие на няколко завещания тяхната поредност и последиците от отменяване на едното от тях с последващото;

B/ завещателната дееспособност се преценява не въобще, а към точно определена дата на съставяне на завещанието

При оспорване на автентичността му сравнителният материал трябва да бъде максимално близък до датата на съставяне и подписване на документа.

Нищожно е и завещанието, което не е подписано.

Подписът може да бъде традиционно използваният от завещателя стилизиран вариант, но е допустимо да се състои и в изписване на неговите имена (решение № 377-1995-II г.о на ВС).

Във всички случаи обаче подписът трябва да е положен след завещателните разпореждания, за да бъдат те действителни.

Изискванията за саморъчно изписване на текста и за подписване на завещанието целят да гарантират неговата автентичност.

При оспорване авторството на саморъчното завещание, по правилата на чл. 154, ал. 3 ГПК доказателствената тежест пада върху лицето, ползващо се от него.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието.

Законът за наследството изследва случаите в които завещателното разпореждане е нищожно:

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с имущество в полза на друго лице. откриване на завещание

Унищожаемост на завещание 

За унищожаемостта на завещание се приема – грешка, насилие или измама.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОтмяна на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокат по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение.

Ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещание.

Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира – чл. 27, ал. 3 Закона за наследството

Целта на процедурата е да се поиска огласяване (прочитане) на цялото съдържание на саморъчното завещание.

Датата на обявяване на саморъчното завещание, както и датата на издаване на препис от същото, се отбелязват в съответния специален регистър на нотариуса.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на наследодателя” – чл. 1 от Закона за наследството.

Това обявяване има само информативно, оповестително действие за заинтересованите лица.

Обявяване на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.

Обявяване на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него

Обявяването не следва да се тълкува като упражняване на правата по завещанието.

Характер на Завещанието ?

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество при откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Откриване на завещаниеЗадължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание.

За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Как се отменя завещание ?

Завещанието може да бъде отменено по съдебен ред чрез искане пред съда с оглед неговата нищожност. Нищожността засяга както изписването на текста на завещанието, така и съмнения относно подписа на лицето, оставило завещание.

Колко вида завещания са налице ?

Съгласно закона за наследството в България са уредени само 2 *(два) вида завещателни разпореждания: нотариално и саморъчно. Те имат еднаква сила и възможности лицето, в чиято полза е написано да получи съответните наследства.

Какво представлява нотариалното завещание ?

Това е Завещателно разпореждане, което се извършва пред нотариус в присъствие на свидетели. Завещателят се явява лично, като съставянето на завещателното разпореждане започва с изявяване на волята му на нотариуса, който я записва така, както е изявена и прочита завещанието на присъстващите лица (завещателят и свидетелите). Свидетелите не могат да бъдат такива лица, в чиято полза се прави завещателното разпореждане. Нотариусът следва да отбележи място и дата на съставянето на завещанието.

Какво се оспорва на завещанието ?

Исковете по Закона за наследството касаят автентичността на текста или подписа на завещателя. Оспорва се дали завещателят е изписал или подписал завещанието.

По какъв начин се установява автентичност на завещанието ?

Автентичността на завещанието се установява, чрез изготвянето на съдебно техническа - най-често това е графологична експертиза за това дали текстът или подписа на завещанието е изготвен респ. положен от завещателя.

Оспорване на фалшиво завещание

В практиката по наследствени дела в последните няколко години се стига оспорване на фалшиво завещание.

В този смисъл, много хора считат, че след като се открие едно завещание, същото ще определи кой следва да получи наследството и наследи имоти на едно лице. Оспорване на фалшиво завещание

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

В някой случай се стига дори до последваща отмяна на издадени частни завещателни разпореждания на починали лица.

Искът по Закона за наследството може да се погаси в 5-годишен срок.

Становището на ВКС по въпроса е следното :

При формиране на този извод съдът не е съобразил, че завещанието, което е частен диспозитивен документ, същевременно представлява едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания в чл. 25, ал. 1 ЗНсл, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя. Неизпълнението на това изискване води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, ал. „б” ЗНсл.

Ето защо оспорването на автентичността на едно завещание не е приравнено на оспорване автентичността на документ, поради което при наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл. 180 ГПК не може да доведе до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя“

За направените даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещания – от деня, в който заветникът е предявил права.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него

Това разпореждане е в полза на лица (физически или юридически) за настъпването на неговата смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.

Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател.

По силата на Закона се въведе забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието е израз на последната воля на завещателя

Като последна воля може да бъде отменено, чрез издаването на ново завещание или отмяна на старо завещание.

Особености на завещанието 

Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещен резултат за облагодетелстване.

Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него.

Когато наследодателят е оставил наследници със запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част.

В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание.Оспорване на фалшиво завещание

Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.

Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести, стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.

Оспорване на завещателни разпореждания ?

Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице.

Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът дава възможност ограничен кръг лица да оспорят завещанието, ако то накърнява тяхната т.нар. запазена част.

Оспорването върви по няколко линии – дали въобще е налице изготвено завещание. При оспорване на фалшиво завещание законът допуска и оспорване на размер на т.нар. запазена част за наследниците по закон.Оспорване на фалшиво завещание

По отношение на първият способ за оспорване следва да посочим, че са налице универсално завещание и завет

Универсалното завещание има за предмет цялото наследство на починалия завещател.

В това наследство влизат имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт

При завет е налице разпореждане само с определена част от наследственото имущество.

Вторият способ – оспорва както формата, така и съдържанието на завещанието – наличието или липсата на реквизити и изписване от наследодателя.

Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.

Тестът на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание.

Законът поставя строги изисквания към волята на завещателя

Съществени са изискванията за следните реквизити на самото завещание :

  1. изписване на изявената воля от нотариуса,
  2. Съставян протокол при прочитане на записаното,
  3. отбелязване на изпълнените формалности
  4. Наличието на автентичен подпис на завещателния акт;

Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.

Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които ще бъде изразената воля на завещателя да е непосредствено след записването.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за завещателни разпореждания

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Откриване на завещание

Завещанието е едностранна сделка на разпореждане с имущество при откриване на завещание.

В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения.

За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки.

За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него.

Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Разпореждането с открито, но неприето наследство, включително чрез извършване на завещателно разпореждане се разглежда като конклудентно приемане.

С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).

ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЕ СПОРЕД ОБЕМА 

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания:

а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и

б) завети – отнасящи се до определено имущество

Именно от тук започват и най-честите спорове, в случай на откриване на завещание.

С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото.

Вписване на завета на наследство може да се извърши едва след откриване на наследството и приемане на завета от заветника.

От момент ще възникват правата на заветника, които чрез вписването да бъдат противопоставени на всички трети лица.

Бързото вписване на наследство е необходимо, за да бъдат противопоставени придобитите от заветника вещни права върху недвижими имоти

След това заветникът може да се ползва от завещаното наследство на вещно прехвърлително действие на извършени от наследниците на завещателя разпоредителни сделки.

При универсално завещание към наследника преминават права и задължения на завещателя;

  • При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.

В зависимост от формата завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН). Откриване на завещание

  • Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели.
    Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита в присъствие на свидетели.

След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;

  • Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис.
  • Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания.

ВАЖНО : Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице или от нотариус.

Съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на района на действие.

Разпространена форма е т.нар. саморъчно завещание – написано собственоръчно на лист хартия.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател

Съществува изискване това саморъчно завещание да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол.

Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към смъртта.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лице, което завещателят е посочил като наследник по завещание.

Как се открива завещание ?

Съгласно Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска срок за представяне на завещание, за да бъде то обявено от нотариус.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт. Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание.

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол и уведомява съдията по вписванията

Как се вписва завещание ?

Правни процедури по Обявяване, вписване на завещание

Завещанието е приет и дългогодишен, традиционен способ за разпореждане с имуществото на наследодателя при смърт в българското право.

Много хора не знаят реда за вписване и обявяването на завещание и затова ни питат : Как се вписва завещание ?

Както е налице наследяване по закон след смъртта на едно лице, при определено законно- установените квотиКак се вписва завещание ?

Това са квито на наследниците.

Със завещание човек може да разпредели и да реши кой от наследниците по закон, или тези, които са извън наследниците по закон, да получи от наследство.

СЪСТАВЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ/ ЗАВЕЩАТЕЛНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Всяко лице, което е навършило 18 години, може да се разпореди чрез ЗАВЕЩАНИЕ  с цялото си или част от своето имущество

При завещание наследодателят не може да направи по-голямо разпореждане от това, което има в своята разполагаема част,

За повечето от наследниците по закон, каквито са съпрузите, децата и родителите е определена така наречената запазена част от наследството.

Това дава основание в определен срок от време – пет години от откриване на наследството, да се атакува завещанието в тази част.

Както с цялото движимо и недвижимо имущество човек може да се разпореди и с конкретен имот, което по нашето право се нарича – завет.

Заветът е разпореждане с идеална част или с конкретно имущество, което може да бъде разпределено по желание на завещателя.

Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на една страна – завещателя.

То произвежда действие след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява последната негова воля.

Поради това до момента на смъртта си завещателят по всяко време може да отмени направеното волеизявление.

Законът за наследството не допуска извършването на така наречените съвместни завещания.

Съгласно ЗН две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт.

Това е ограничено както един към друг, така и към трети лица.

В противен случай би се ограничила свободата на разпореждане за след смъртта.

В практика като адвокат по наследствени дела, много клиенти питат за обявяване и оспорване на завещание и завещателни разпоредания.

Повечето от тях са чували или чели разни неща, но малка част от тях са наясно какво представлява Завещанието на наследодателя.

По своята същност саморъчното завещание е една едностранна сделка.Как се вписва завещание ?

Тази сделка е средство за прехвърляне и разпореждане на имущество.

При тази сделка вещно-правният транслативен ефект настъпва в момента на смъртта на завещателя.

Законът предписва и изисквания към Саморъчното завещание.

За удостоверяването на транслативният ефект се пристъпва към следните действия, а именно :

  1. Необходимо е лицето, в чиято полза е издадено завещанието, да знае или да посочи къде се съхранява;
  2.  Саморъчното завещание е наричано тайно завещание;
  3. За самото му съществуване следва да бъде уведомено лицето, което завещателят е посочил като наследник;

Кой може да иска да обяви завещанието ?

Съгласно Закона за наследството “всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като разбере за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”.

Самият момент на узнаването за смъртта на завещателя също е факт, който би могъл да бъде и оспорен

Това означава, че за установяването му ще е необходимо пълно главно доказване.

Чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството изрично посочва, че “…..всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото.

Следва да се  определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.”

Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване.

КАК СЕ ОБЯВЯВА ЗАВЕЩАНИЕ ??

За местооткриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия” съгласно текства на  чл.1  ЗН.

По -конретно това е населено място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено.

Това е мястото, където е вписан в регистъра на населението”, което съвпада с постоянно местоживеене и постоянен адрес на наследодателя.

Ако след изготвяне до обявяване е изминал голям период от време, е възможно да са настъпили промени в предмета на завещанието.

Лицето, в полза на което е направено саморъчното завещание, може да не е от кръга на наследниците по закон на завещателя.

В този случай единственото пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание, чието представяне и обявяване се иска.

За повече информация,моля обърнете се към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или на мейл  info@lawyer-bulgaria.bg