Развод при дете в чужбина

Често пъти с оглед получаване на по изгодни условия – като например получаване на родителски права или осигурена издръжка в България, хората завеждат дело за развод в България, при условия, че имат родени малолетни или непълнолетни деца в чужбина, където би следвало да се гледа делото. 

В случай, че срещу Вас е заведено дело за развод, а детето Ви живее в чужбина……

В повечето случай, възникналите споровете при разногласие между родители за правата на дете в чужбина с международен елемент – се решават съобразно трайната установена връзка на страните и децата в държава членка на ЕО, различна от Република България попадат в приложното поле на Регламент ЕО №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

По този въпрос е постановено определение №496/10.11.2015 г. по ч.гр.д.№1988/15 г. на ВКС.

Съгласно чл.8 §1 от Регламента съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако то има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. Понятието „обичайно местопребиваване” не е легално определено, но СЕО е имал поводи да се произнесе в редица свои решения по този въпрос.

Така например той е постановил, че „обичайно местопребиваване” на детето е това място, в което са наблюдава цялостна интеграция на детето в социална и семейна среда, като релевантни са продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и преместване на семейството, мястото и условията, при които е организирано образованието им, семейните и социални връзки на детето с тази държава.

По повод на преюдициално запитване по тълкуване на чл.8 и чл.10 от Регламента Съда се е произнесъл, че понятието „обичайно местопребиваване” трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда в държавата, в която живее в момента и съответно ходи на училище или детска градина.

Именно в чуждата държава може да бъде изготвен т.нар. социален доклад, там може да бъдат оценени условията при които родителите ще отглеждат своето дете и разбира се – с оглед интересите и защита правата на детето/ децата може да се постигне и по-изгоден режим за тях с т.нар. споделено родителство, което нашата система за съжаление не познава.

Възражение за неподсъдност на делото за развод ….

1. ---

   Когато спорещите страни са граждани на ЕС – тяхното обичайно местопребиваване е в Европейски съюз.

Много са случайте, в които законът допуска да бъде подадено възражение за некомпетентност и неподсъдност по смисъла на чл.118 ГПК и чл. 119 ГПК.

В случайте когато децата живеят при разделени родители в границите на Общността (Европейски съюз) е приложим Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

В случай че по тези дела е налице международен елемент по възникналия между страните спор относно прекратяването на брака и родителската отговорност по отношение на родените от брака деца.

За международната си компетентност съдът следи служебно, независимо дали тя се урежда от Регламент на Европейския съюз/ЕО/, от двустранен договор, със страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция или от Кодекса на международното частно право.

В случая международната компетентност се урежда от Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност, тъй като компетентни да разглеждат дела, свързани с развод законна раздяла на съпрузите и анулиране на брака са съдилищата на държавата –членка, на чиято територия съпрузите и децата са имали последното си обичайно пребиваване.

Възраженията могат да съдържат какво общите, така и специални основания за отмяна на исковата молба или оспорване на съдебно решение при обстоятелства, изрично посочени в съответният Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

Съгласно нормата на чл.1 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета на ЕО относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност в предметният му обхват са включени граждански дела, отнасящи се до развод и родителска отговорност, като задълженията за издръжка остават извън неговото приложно поле.

В чл. 2 от Регламента се съдържа легално определение на понятието „родителска отговорност“, като в него се включват всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект.

Терминът „родителска отговорност“включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето.

По отношение искът за издръжка,правоотношенията се определят по Регламент /ЕО/ 4/2009г. от 18.12.2008г. относно компетентността,приложимото право,признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,свързани със задължението за издръжка.

2.Когато спорещите страни НЕ са жители на Общността и живеят извън Европейския съюз –

В този случай е приложима т.нар. ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ – КОНВЕНЦИЯ за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

Република България е ратифицирала и Конвенция   за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата-приета в Хага на 19.10.1996 г, ратифицирана и обнародвана в сила за България от 1.02.2007 г,

В разпоредбата на чл. 118 ал.1 от ГПК е заложено схващането, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. В чл. 48 ал.7 от Кодекса на международното частно право е посочено, че по смисъла на този Кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, на което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.

За да се съобрази най-добре висшият интерес на детето, Съдът на ЕС вече е постановил  в своята практика, че понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламента означава мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

Това място следва да се определи от националната юрисдикция, като се държи сметка за съвкупността от специфичните за всеки конкретен случай фактически обстоятелства.

Сред критериите, по които националната юрисдикция трябва да установи обичайното местопребиваване на детето, следва да се посочат по-конкретно условията и причините за престоя на детето на територията на държавата членка, както и неговото гражданство. Освен това в случая в  производство възрастта на детето е от съществено значение.

За определянето на това място обаче трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В чл.85 от Кодекса на международното частно право се посочва, че отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване.

Ако родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, отношенията между тях се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето или от неговото отечествено право, ако той е по-благоприятен за него.

Затова кантората може да съдейства за процесуално представителство по граждански дела за развод с международен елемент при предявени искове за присъждане на родителски права, за малолетни и непълнолетни деца, живеещи в чужбина, като всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика и особености, поради различният режим за местопребиваване във и извън Общността – ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ.

За допълнителна информация, моля не се притеснявайте да изпратите Вашето запитване на мейл office@lawyer-bulgaria.bg или да се обадите на телефон + 359 897 90 43 91, където всеки Ваш въпрос ще получи съответният отговор.