Публикации

Развод при дете в чужбина

Често пъти с оглед получаване на по изгодни условия – като например получаване на родителски права или осигурена издръжка в България, хората завеждат дело за развод в България, при условия, че имат родени малолетни или непълнолетни деца в чужбина, където би следвало да се гледа делото. Развод при дете в чужбина, Съдебно дело чл.49 ал.1СК при малолетно дете чужбина, Дело за развод при малолетни деца в чужбина, Искова молба за развод, при деца, пребиваващи в чужбина, Обжалване искова молба развод при постоянен адрес чужбина, адвокат семейни дела международни , международни дела развод, родителски права

В случай, че срещу Вас е заведено дело за развод, а детето Ви живее в чужбина……

В повечето случай, възникналите споровете при разногласие между родители за правата на дете в чужбина с международен елемент – се решават съобразно трайната установена връзка на страните и децата в държава членка на ЕО, различна от Република България попадат в приложното поле на Регламент ЕО №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

По този въпрос е постановено определение №496/10.11.2015 г. по ч.гр.д.№1988/15 г. на ВКС.

Съгласно чл.8 §1 от Регламента съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако то има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. Понятието „обичайно местопребиваване” не е легално определено, но СЕО е имал поводи да се произнесе в редица свои решения по този въпрос.

Така например той е постановил, че „обичайно местопребиваване” на детето е това място, в което са наблюдава цялостна интеграция на детето в социална и семейна среда, като релевантни са продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и преместване на семейството, мястото и условията, при които е организирано образованието им, семейните и социални връзки на детето с тази държава.

По повод на преюдициално запитване по тълкуване на чл.8 и чл.10 от Регламента Съда се е произнесъл, че понятието „обичайно местопребиваване” трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда в държавата, в която живее в момента и съответно ходи на училище или детска градина.

Именно в чуждата държава може да бъде изготвен т.нар. социален доклад, там може да бъдат оценени условията при които родителите ще отглеждат своето дете и разбира се – с оглед интересите и защита правата на детето/ децата може да се постигне и по-изгоден режим за тях с т.нар. споделено родителство, което нашата система за съжаление не познава.

Възражение за неподсъдност на делото за развод ….


  1. Когато спорещите страни са граждани на ЕС – тяхното обичайно местопребиваване е в Европейски съюз.

Много са случайте, в които законът допуска да бъде подадено възражение за некомпетентност и неподсъдност по смисъла на чл.118 ГПК и чл. 119 ГПК.

В случайте когато децата живеят при разделени родители в границите на Общността (Европейски съюз) е приложим Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

В случай че по тези дела е налице международен елемент по възникналия между страните спор относно прекратяването на брака и родителската отговорност по отношение на родените от брака деца.Развод при дете в чужбина, Съдебно дело чл.49 ал.1СК при малолетно дете чужбина, Дело за развод при малолетни деца в чужбина, Искова молба за развод, при деца, пребиваващи в чужбина, Обжалване искова молба развод при постоянен адрес чужбина, адвокат семейни дела международни , международни дела развод, родителски права

За международната си компетентност съдът следи служебно, независимо дали тя се урежда от Регламент на Европейския съюз/ЕО/, от двустранен договор, със страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция или от Кодекса на международното частно право.

В случая международната компетентност се урежда от Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност, тъй като компетентни да разглеждат дела, свързани с развод законна раздяла на съпрузите и анулиране на брака са съдилищата на държавата –членка, на чиято територия съпрузите и децата са имали последното си обичайно пребиваване.

Възраженията могат да съдържат какво общите, така и специални основания за отмяна на исковата молба или оспорване на съдебно решение при обстоятелства, изрично посочени в съответният Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

Съгласно нормата на чл.1 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета на ЕО относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност в предметният му обхват са включени граждански дела, отнасящи се до развод и родителска отговорност, като задълженията за издръжка остават извън неговото приложно поле.

В чл. 2 от Регламента се съдържа легално определение на понятието „родителска отговорност“, като в него се включват всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект.

Терминът „родителска отговорност“включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето.

По отношение искът за издръжка,правоотношенията се определят по Регламент /ЕО/ 4/2009г. от 18.12.2008г. относно компетентността,приложимото право,признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,свързани със задължението за издръжка.


2.Когато спорещите страни НЕ са жители на Общността и живеят извън Европейския съюз –

В този случай е приложима т.нар. ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ – КОНВЕНЦИЯ за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

Република България е ратифицирала и Конвенция   за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата-приета в Хага на 19.10.1996 г, ратифицирана и обнародвана в сила за България от 1.02.2007 г,

В разпоредбата на чл. 118 ал.1 от ГПК е заложено схващането, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. В чл. 48 ал.7 от Кодекса на международното частно право е посочено, че по смисъла на този Кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, на което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.Развод при дете в чужбина, Съдебно дело чл.49 ал.1СК при малолетно дете чужбина, Дело за развод при малолетни деца в чужбина, Искова молба за развод, при деца, пребиваващи в чужбина, Обжалване искова молба развод при постоянен адрес чужбина, адвокат семейни дела международни , международни дела развод, родителски права

За да се съобрази най-добре висшият интерес на детето, Съдът на ЕС вече е постановил  в своята практика, че понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламента означава мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

Това място следва да се определи от националната юрисдикция, като се държи сметка за съвкупността от специфичните за всеки конкретен случай фактически обстоятелства.

Сред критериите, по които националната юрисдикция трябва да установи обичайното местопребиваване на детето, следва да се посочат по-конкретно условията и причините за престоя на детето на територията на държавата членка, както и неговото гражданство. Освен това в случая в  производство възрастта на детето е от съществено значение.

За определянето на това място обаче трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В чл.85 от Кодекса на международното частно право се посочва, че отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване.

Ако родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, отношенията между тях се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето или от неговото отечествено право, ако той е по-благоприятен за него.

Затова кантората може да съдейства за процесуално представителство по граждански дела за развод с международен елемент при предявени искове за присъждане на родителски права, за малолетни и непълнолетни деца, живеещи в чужбина, като всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика и особености, поради различният режим за местопребиваване във и извън Общността – ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ.

За допълнителна информация, моля не се притеснявайте да изпратите Вашето запитване на мейл office@lawyer-bulgaria.bg или да се обадите на телефон + 359 897 90 43 91, където всеки Ваш въпрос ще получи съответният отговор.

Родителски права при развод

При развод, в много случаи, най-важният спор между мъжа и жената е при кого да останат децата след прекратяването на брака. Основанията за развода са факти, които са причинили дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Не посочени основания, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. С иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за:

  • Упражняване на родителските права;
  • Личните отношения между децата и родителите – „определяне на режим на лични отношения между родители и деца”;
  • Издръжката на децата.

Задължение на родителите е да издържат своите ненавършили пълнолетие деца. По отношение на гореизброените три иска страните в бракоразводния процес имат две възможности:
а)решават тези въпроси със споразумение, което съдът трябва да одобри;
б)съдът служебно се произнася по тях, с оглед най-добра защита на децата; за да може да се произнесе обективно той изслушва родителите, децата по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето и по своя преценка и други лица, като изисква и становище от дирекция „Социално подпомагане”; ако съдът има съмнение за синдром на родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог;

Когато родителите не могат да постигната съгласие относно този въпрос, въпросът се разрешава от съда като бъдат взети предвид определени обстоятелства.Родителски права при развод

При разрешаване на спора по съдебен ред кой от двамата родители да упражнява родителските права, следва да се има предивд, че не става  дума за каквото и да било ограничаване или лишаване от родителски права  по отношение на другия родител, а става въпрос за това, че по закон децата живеят при родителите си, но тъй като след развода обикновено родителите не живеят заедно, то съдът следва да определи при кого от двамата детето ще живее постоянно и кой от родителите в този смисъл ще упражнява родителските права. Другият родител има право на лични контакти с  детето, както и задължение да заплаща издръжка.

Преди да се произнесе относно упражняването на родителските права, съдът изслуша родителите и децата, ако са навършили 10 години, взема и становище от Дирекция „социално подпомагане.

При предоставяне упражняването на родителските права съдът се ръководи от интересите на детето и взема предвид  съвкупността от определени критерии.

По-съществени от тях са:

а) Възпитателски качества на родителите. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата. Същественото обаче е не  наличието на качества на родителя, а конкретното им проявление от което се определя авторитетът на родителя пред децата. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота.

б) Морал на родителите. Алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви, развратът и други такива прояви са пречка за предоставяне упражнението на родителските права при разводКогато обаче се касае до отделни обикновени провинения, съдът преценява какво отражение имат те за моралното възпитание на децата.

в) Грижи и отношение на родителите към децата. Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането и  възпитанието им. От значение е отношението към децата, еднаквата грижа към всяко от тях, поощренията към добрите и порицаването на отрицателните прояви на всички деца в семейството. Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага по-големи грижи за тях. Не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях отрицателни възгледи за труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство.

Когато през време на брака децата са гледани от родителите на единия съпруг по споразумение на съпрузите, грижите за децата са налице от страна и на двамата родители.Родителски права при развод

г) Желанието на родителите. Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата след развода е от значение за предоставяне упражняването на родителските права. Не е израз на грижа към децата искането на родители, който чрез това търси изгоди – предоставяне ползуването на по-голям дял от общото имущество, семейното жилище, недаване издръжка в необходимия размер и др. подобни. Когато родителят не желае децата или само едно от тях,  децата се предоставят на родителя, който е в състояние да ги гледа, а ако му липсват качества, съдът може да постанови децата да живеят у трето лице или да бъдат настанени в съответно заведение.

д) Привързаност на децата към родителите. Взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за упражняването на родителските права.Привързаността е налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради изоставяне надзора над тях. Желанието на децата, продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес.

с) Полът на децата. Възприето е, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в пред пубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в пубертетна и пред пубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата.

ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата.

Когато майката е изоставила дете-кърмаче и не се интересува за него, когато е изоставено момиче в пубертетна възраст или в други подобни случаи, не е целесъобразно предоставянето на детето на майката. До такова разрешение следва да се дойде и когато майката има лош морал или лошо здравословно състояние.Родителски права при развод

з) Помощта на трети лица.  Помощта на трети лица може да бъде допълнително обстоятелство за възможност за лични грижи на родителя. Обстоятелството, че детето е настанено а детски ясли, детска градина не означава, че е налице незаинтересуваност у родителя или че не се полагат грижи за детето.

и) Социално обкръжение. Под обкръжение се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи.

к) Жилищно-битови и други материални условия на животТези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата.

л) Вината за дълбоко разстройство на брака. Това обстоятелство по начало е без правно значение за упражняването на родителските права. Когато поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата, то може да се включи в съвкупността от обстоятелствата, от значение за мерките.

По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция „Социално подпомагане“ или му се предоставя социална услуга – резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.