www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Отвличане на дете от родител

Все повече зачестяват случайте на Отвличане на дете от родител.

Нарастването на случаите на родителско отвличане на деца и тяхното извеждане в чужбина се дължи на

А/ все по-големия брой бракове и съжителства между български и чуждестранни граждани,

Б/ Динамичния начин на живот, миграционните процеси и нарастващата мобилност на хората.

В съвременното общество все повече семейства се установяват извън границите на родината си

Целта на това установяване е професионални ангажименти, икономически възможности или лични причини.

Това създава предпоставки за сложни семейноправни казуси при раздяла или развод на родителите

Най-сложни са ситуациите, в който единият родител взема еднолично решение да задържи детето в чужбина.

В много случаи и двамата родители са български граждани, но след разтрогване на брака или прекратяването на фактическото съжителство единият решава да напусне България

Не са редки и случаите, в който родител остава в държавата, в която семейството е пребивавало до този момент.Отвличане на дете от родител

Често този родител иска да вземе или задържи детето при себе си, дори когато съдебното решение определя, че родителските права са предоставени на другия родител.

В резултат на това се стига до трансгранични семейни спорове, които могат да причинят сериозни емоционални и психологически травми както на детето, така и на родителя, от когото то е било откъснато.

Извеждане на дете в чужбина

В някои случаи детето може да бъде изведено в чужбина напълно законно – със съгласието на другия родител.

Това съгласие обикновено се дава чрез нотариално заверено пълномощно

Често пъти родителите пътуваха с декларация за съгласие за пътуване (валидна за държави извън Шенгенското пространство след 01.01.2025г.)

В нея се сочи, че единият родител разрешава на другия да изведе детето от страната за определен период от време и с конкретна цел

Най-често целта е ваканция, обучение, лечение и т.н.

В някои случаи разрешението за пътуване се дава чрез съдебно решение за заместващо съгласие

Това са случаите, когато единият родител отказва да предостави съгласие без основателна причина.

Проблемът възниква, когато срокът на декларацията, но детето не бъде върнато в държавата, в която е живяло.

В такива ситуации се говори за незаконно задържане

Това може да доведе до сериозни правни последствия за родителя, извел детето.

Незаконното задържане може да доведе до международно разследване, санкции и дори наказателна отговорност.

Защита правата на родителите

Защитата на децата от вредните последици на незаконното прехвърляне и задържане е основен приоритет на международното семейно право.

Най-важният регламент на тези отношения е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца

Цел на конвенцията е да осигури бързо връщане на неправомерно задържаните деца.

Става дума за връщане от държавата, където е било обичайното местопребиваване преди отвличането.

Всяка държава, подписала Хагската конвенция, е задължена да определи централен орган.Отвличане на дете от родител

Този орган най-често – Министерство на Правосъдието или специално обособена агенция подпомага родителите, пострадали от родителско отвличане.

В България тази функция се изпълнява от Министерството на правосъдието

То оказва съдействие при подаване на искания за връщане на децата и при комуникацията с компетентните институции в чужбина.

Последици за нарушение на Хагска конвенция

Родителите, които извеждат или задържат дете в чужбина против волята на другия родител или в нарушение на съдебно решение, могат да бъдат подведени под отговорност

В чужбина се носи дори и наказателна отговорност, в чуждата държава, в която се намира детето.

В зависимост от обстоятелствата, действията им могат да се квалифицират като отвличане или незаконно задържане

Съответните съдебни органи могат да постановят екстрадиция, ограничаване на родителските права или дори лишаване от свобода.

Освен правните последици, трябва да се вземат предвид и емоционалните и психологическите щети

Това са действия, които се нанасят на деца, изведените или задържани в чужбина

Именно те най-често се оказват в ситуация на изолация от единия родител, на конфликт на лоялност

В други случаи се наблюдава социална нестабилност, ако бъдат откъснати от средата, в която са израснали.

Връщане на отвлечено дете

Отвличането на дете от единия родител е сериозен проблем

Той възниква след приключване на международни бракоразводни дела или спорове за родителски права.Отвличане на дете от родител

Родителят, отвлякъл детето, обикновено се стреми да установи ново местопребиваване в друга държава

Целта му е там да получи благоприятно съдебно решение за себе си и детето.

За да се предотвратят подобни ситуации и да се защити интересът на детето, е създадена Хагската конвенция от 1980г.

Конвенцията предвижда съдът в държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване преди отвличането, е компетентен да реши спора.

Какво означава „обичайно пребиваване“?

Това е държавата, в която детето е живяло продължително поне една година преди отвличането.

Определянето на обичайното местопребиваване зависи от различни фактори, включително:

  • Местоживеенето на детето и родителите преди отвличането;
  • Връзките на детето с определената държава (училище, медицински досиета, социални контакти и т.н.);
  • Интеграцията на детето в местната среда.

Изключения от случаите за връщане

Има случаи, в които съдът може да откаже връщането на детето:

  • Ако се докаже, че връщането може да изложи детето на физическа или психологическа опасност;
  • Ако детето е достатъчно голямо и изрази желание да остане в новата държава;
  • Ако от момента на отвличането са изминали повече от 12 месеца и детето вече е напълно интегрирано в новата си среда.

Съдействие и санкции

България, като страна по Хагската конвенция, активно съдейства на международните органи в случаи на родителско отвличане.

Родител, който наруши съдебно решение или възпрепятства връщането на детето, може да бъде подведен под отговорност.

Процедурата по връщане на отвлечено дете е сложен процес, изискващ съдействие между различни институции.

Всеки родител, попаднал в такава ситуация, може да потърси съвет и помощ в кантората за допълнителна информация.

Развод при дете в чужбина

Често пъти с оглед на родителски права, единият от съпрузите завеждат съдебно дело за развод при дете в чужбина.

Основен въпрос за правата на съпрузите е местожителството на детето при развод с дете в чужбина. Делата заведени по този ред се образуват, в противоречие на правилата на правото на Европейски съюз.

Международната компетентност на българските съдилища се урежда в КМЧП (КМЧП). Българският съд е винаги компетентен по брачни искове и искове за издръжка, когато един от съпрузите е български гражданин.

Налице е т.н. паралелна компетентност, като съпрузите могат да изберат пред кой съд да предявят брачните си искове и искът за издръжка на детето – пред българския или чуждия съд.

КАКВО СЛЕДВА ДА СЕ НАПРАВИ ПРИ РАЗВОД ?
Развод при дете в чужбина

В случай, че срещу Вас е заведено съдебно дело развод при дете в чужбина, а детето Ви живее в чужбина……

Споровете при разногласие между родители за упражняване на родителски права се решават съобразно трайната установена връзка на децата

Съгласно чл. 22 КМЧП международната компетентност на българският съд и други органи е изключителна, само когато това е изрично предвидено.

По брачни дела българският съд няма изключителна компетентност.

Въпросът за упражняването на родителските права, режима на лични отношения на детето с родителя при когото то не живее и въпросът за издръжката на това дете е най-подходящо и благоприятно за детето.

Този въпрос следва да се разгледа от съда, който е в най-тясна връзка с детето,  където то живее.

Този съд може да прецени най-добре интересите на детето, тъй като има пряка връзка със социалните служби и познава стандартите на средата, в която детето живее.

Кое е важното в тези дела с международен елемент ?

Съгласно Определение на ВКС, по чл.8 §1  Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност

Регламентът се прилага, само и единствено, ако детето има обичайно местопребиваване на територията на държава-членка.

Понятието „обичайно местопребиваване”  в съдебното производство по дела за развод между съпрузи не е легално определено, но ВКС

Съдът има в предвид момента на предявен иск за развод между съпрузи и установяване на родителски права над родени в брака деца. Обичайно местопребиваване е налице  относно мястото, където се развива цялостна интеграция на детето в социална и семейна среда

От значение са продължителност на обитаването, регулярността, условията и причините за престоя и преместване на семейството, мястото и условията, при които е организирано образованието им, семейните и социални връзки на детето с тази държава.

Съгласно чл.8 и чл.10 от Регламент  2201/2003г. понятието обичайно местопребиваване” е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда в държавата, в която живее

Този термин се отнася и за случаите, в който детето посещава училище или детска градина, в държавата по неговото местопребиваване.Развод при дете в чужбина

Именно в чуждата държава може да бъде изготвен социален доклад и оценени условията при които родителя ще отглежда детето.

С оглед интересите и защита правата на детето може да се постигне и по-изгоден режим за тях с т.нар. споделени родителски права, но за съжаление националното ни законодателство не познава.

Кой може да направи възражение за неподсъдност ? 

Когато спорещите страни са граждани на ЕС – тяхното обичайно местопребиваване е в Европейски съюз.

Много са случаите, в които законът допуска да бъде подадено възражение за некомпетентност и неподсъдност по смисъла на чл.118 ГПК и чл. 119 ал.3 ГПК.

В случаите, когато децата живеят при разделени родители в Европейски съюз е приложим Регламент 2201/2003

За международната си компетентност по брачни дела, съдът следи служебно, независимо дали тя се урежда от Регламент или от двустранен договор

Касае се за двустранен договор със страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция или от Кодекса на международното частно право.

В случая международната компетентност по брачни искове и искове за издръжка се урежда от Регламент на Съвета /ЕО/№2201/2003г.

Компетентни да разглеждат дела, свързани с развод законна раздяла на съпрузите са съдилища на държавата –членка, където децата имат обичайно пребиваване.

Съгласно нормата на чл.1 от Регламент №2201/2003 в негов обхват са включени граждански дела, отнасящи се до развод и родителска отговорност, като задълженията за издръжка остават извън неговото приложно поле.

В Регламента се съдържа легално определение на понятието „родителска отговорност“.

Терминът „родителска отговорност“ включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с дете, в случай на образувано дело за развод между съпрузите.

По отношение искове за издръжка се определят по Регламент Nr. 4/2009г. от 18.12.2008г. относно компетентността, приложимото право за издръжка.

Приложение при страни извън Европейския съюзРазвод при дете в чужбина

В този случай е приложима т.нар. ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ – КОНВЕНЦИЯ за компетентността, приложимото право във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

България е ратифицирала и  Конвенция  за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност.

В разпоредбата на чл. 118 ал.1 от ГПК е заложено схващането, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

Законът посочва. че обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, на което то се е установило преимуществено да живее.

Регламентът определя мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

Този престой е очертан на територията на държавата членка, както и неговото гражданство. В това производството за права  възрастта на детето е от значение за изхода на делото.

Отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване.

При образувано дело за развод и спор за родителски права отношенията се уреждат от държавата, с обичайно местопребиваване на детето

Това се случва, ако там е неговото отечествено право или този режим е по-благоприятен за него.

Кантората съдейства за процесуално представителство по граждански дела за развод с международен елемент

Тя ще се ангажира при предявени искове за присъждане на родителски права, за малолетни и непълнолетни деца, живеещи в чужбина

За допълнителна информация, изпратете запитване на мейл office@lawyer-bulgaria.bg или на телефон  + 359 897 90 43 91