Споразумение между родители

В практиката на семейните дела често възниква необходимост родителите да уредят отношенията си след раздяла чрез споразумение между родители.

Това споразумение има изключително важно значение, когато родителите не живеят заедно, независимо дали са били в граждански брак, живели са на семейни начала, или вече са фактически разделени.

Основната правна уредба в тези случаи се съдържа в чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс, според който родителите могат да постигнат съгласие относно

1. местоживеенето на детето,
2. упражняването на родителските права,
3. личните отношения с детето,
4. издръжката, както и
5. пътуването на детето в чужбина и
6. издаването на лични документи.

Утвърденото от съда споразумение има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК.

Важно е да се направи разграничение: чл. 51 СК се прилага при развод по взаимно съгласие, докато чл. 127, ал. 1 СК урежда хипотезата, когато родителите не живеят заедно и желаят доброволно да уредят въпросите относно детето извън или независимо от бракоразводно производство.

Кога се изготвя споразумение по чл. 127, ал. 1 СК?

Споразумение по чл. 127, ал. 1 СК се изготвя, когато родителите са разделени или не живеят заедно и желаят по доброволен начин да уредят най-важните въпроси относно детето.

Такова споразумение е особено необходимо при:

• фактическа раздяла между родители без сключен граждански брак;
• раздяла между родители, които са живели на семейни начала;
• ситуация, при която детето живее основно при единия родител;
• необходимост от ясно определяне на режима на лични отношения с другия родител;
• спор или риск от бъдещ спор относно издръжката;
• необходимост от уреждане на пътувания на детето в чужбина;
• необходимост от издаване на паспорт или лични документи на детето;
• желание на родителите да избегнат съдебен конфликт чрез доброволно споразумение.

След изменението на Семейния кодекс, в сила от 30.12.2025 г., чл. 127, ал. 1 СК вече изрично включва и въпросите за пътуване на детето в чужбина и издаване на необходимите лични документи, което прави споразумението значително по-практичен инструмент за предотвратяване на бъдещи спорове между родителите.

Защо споразумението между родители е важно?

Споразумението между родители не е формален документ.

То има пряко значение за ежедневието на детето и за правната сигурност на двамата родители.

С добре изготвено споразумение могат да се избегнат бъдещи конфликти относно:

• при кого живее детето;
• кога другият родител има право да го вижда;
• как се организират ваканции, празници и рождени дни;
• кой родител взема решения за училище, лечение, спорт и извънкласни дейности;
• как се поемат разходите за детето;
• как се извършват пътувания в чужбина;
• кой съдейства за издаване на паспорт или лична карта;
• какво се случва при промяна на адрес, училище или държава на пребиваване.

Правната логика е ясна: когато отношенията между родителите са уредени предварително и конкретно, рискът от бъдещи съдебни спорове намалява значително.

Това защитава не само родителите, но преди всичко най-добрия интерес на детето, който е основен принцип в Закона за закрила на детето.

Какво трябва да съдържа споразумението по чл. 127, ал. 1 СК?

1. Местоживеене на детето

Първият основен въпрос е при кого ще бъде определено местоживеенето на детето.

Това не означава, че другият родител губи родителските си права.

Определянето на местоживеенето има практическо значение — то показва къде детето ще живее основно, кой родител ще полага ежедневните грижи и кой адрес ще бъде основен център на живота на детето.

След последните изменения в Семейния кодекс следва да се отчита и правилото, че промяна на местоживеенето на детето, която води до съществена промяна на неговия социален и семеен живот, изисква съгласие на двамата родители, включително при вече постановено решение по чл. 59 или чл. 127 СК.

2. Упражняване на родителските права

Споразумението трябва ясно да посочи как ще се упражняват родителските права.

Възможно е родителските права да се упражняват основно от единия родител, но това не изключва участието на другия родител при важни решения.

В добре изготвено споразумение е препоръчително да се уреди как ще се вземат решения относно:

• избор на училище или детска градина;
• медицинско лечение;
• ваксинации и здравни грижи;
• спортни, културни и извънкласни дейности;
• пътуване в страната и чужбина;
• издаване на лични документи;
• промяна на адрес или местоживеене.

Това е особено важно, защото неясните клаузи често водят до нови дела, жалби, откази за съдействие и напрежение между родителите.

3. Режим на лични отношения с детето

Режимът на лични отношения трябва да бъде конкретен, изпълним и съобразен с възрастта, училищната ангажираност и ежедневния режим на детето.

Добрата практика изисква да се уредят:

• седмични или двуседмични срещи;
• преспивания;
• официални празници;
• Коледа, Нова година, Великден;
• летни и зимни ваканции;
• рождени дни на детето;
• рождени дни на родителите;
• комуникация по телефон, видеоразговори и електронни съобщения;
• начин на предаване и връщане на детето;
• място на предаване;
• поведение при заболяване на детето или обективна невъзможност за провеждане на среща.

Семейният кодекс изрично предвижда, че режимът на лични отношения може да включва не само физически срещи, но и комуникация чрез телефонни разговори, писма, електронни съобщения и други подходящи средства.

4. Издръжка на детето

В споразумението следва да се определи размерът на месечната издръжка, падежът за плащане, банковата сметка и евентуално участието на родителите в допълнителни разходи.

Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата.

От 1 януари 2026 г. минималната месечна работна заплата е 620,20 евро, поради което минималната издръжка за едно дете е 155,05 евро месечно.

Въпреки това минималният размер не означава автоматично достатъчен размер.

При определяне на издръжката следва да се отчетат реалните нужди на детето — храна, дрехи, образование, транспорт, медицински грижи, лекарства, извънкласни дейности, спорт, езикови курсове и други специфични потребности.

5. Пътуване на детето в чужбина

След последните изменения на чл. 127, ал. 1 СК родителите могат изрично да уредят в споразумението и въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаване на необходимите лични документи.

Това е изключително важно при родители, които живеят в различни държави, при смесени бракове, международни семейства или чести пътувания на детето.

В споразумението може да се посочи:

• дали детето може да пътува в чужбина с единия родител;
• за кои държави важи съгласието;
• за какъв период се дава съгласието;
• дали е необходимо допълнително нотариално съгласие;
• кой родител съдейства за издаване на паспорт;
• как се предоставят документите на детето;
• как се уведомява другият родител за пътуването;
• какви данни се предоставят предварително — маршрут, дати, адрес, телефон за контакт.

Ако тези въпроси не бъдат предварително уредени, много често се стига до отделно производство по чл. 127а СК за заместване на съгласието на другия родител.

Чл. 127а СК се прилага именно когато въпросите за пътуване и лични документи не са уредени по чл. 51, 59 или 127 СК, или когато има промяна в обстоятелствата.

Съдебно утвърждаване на споразумението

Родителите могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им.

След утвърждаване от съда споразумението има сила на изпълнително основание.

Това означава, че ако един от родителите не изпълнява задълженията си, другият родител може да търси принудително изпълнение по съответния ред.

Най-често това има значение при:

• неплащане на издръжка;
• неизпълнение на режим на лични отношения;
• отказ за съдействие относно лични документи;
• отказ за съдействие при предаване на детето;
• системно нарушаване на договорения режим.

Какво става, ако родителите не постигнат споразумение?

Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Съдът се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката съгласно правилата на Семейния кодекс.

Законът вече предвижда и възможност родителите да се обърнат към медиатор, с изключение на случаите на домашно насилие.

В рамките на съдебния спор съдът може да определи и привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

Изслушване на детето

Когато в съдебното производство се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 години, освен ако това би навредило на неговите интереси.

Ако детето не е навършило 10 години, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие, като решението за изслушване се мотивира.

При изслушването съдът следва да осигури подходяща обстановка, съобразена с възрастта на детето, като присъства социален работник от дирекция „Социално подпомагане“.

Мнението на детето не е единственият решаващ фактор, но е важен елемент при преценката на неговия най-добър интерес.

Защо е необходим адвокат при споразумение между родители?

Изготвянето на споразумение по чл. 127, ал. 1 СК изисква не само формално описание на договореното между родителите, а прецизна правна работа.

Недобре изготвеното споразумение може да доведе до:

• неясен режим на лични отношения;
• невъзможност за реално изпълнение;
• спорове относно ваканции и празници;
• отказ за съдействие при пътуване;
• проблеми с издаване на паспорт;
• невъзможност за ефективно принудително изпълнение;
• нови съдебни производства между родителите.

Добър адвокат по семейно право може да изготви споразумение, което е ясно, конкретно, изпълнимо и съобразено с интересите на детето.

Правни аргументи в подкрепа на споразумението

Споразумението по чл. 127, ал. 1 СК е предпочитан правен инструмент, защото:

1. осигурява предвидимост в отношенията между родителите;
2. защитава интереса на детето чрез ясни правила;
3. намалява риска от бъдещи съдебни спорове;
4. урежда не само родителските права, но и конкретни ежедневни въпроси;
5. може да включи пътуване в чужбина и лични документи;
6. след утвърждаване има сила на изпълнително основание;
7. позволява доброволно уреждане вместо конфликтно съдебно производство.

Споразумение между родители по чл. 127, ал. 1 СК

Споразумението между родители по чл. 127, ал. 1 СК е един от най-важните инструменти за уреждане на отношенията след раздяла.

То дава възможност родителите доброволно да определят местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения, издръжката, пътуването в чужбина и издаването на лични документи.

Правилно изготвеното споразумение защитава детето, намалява напрежението между родителите и създава стабилна правна основа за бъдещите отношения.

Ако имате нужда от правна консултация или изготвяне на споразумение по чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс, свържете се с адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“.

За контакти телефон 0897 90 43 91 или по имейл office@lawyer-bulgaria.bg

1. Какво представлява споразумението между родители по чл. 127, ал. 1 СК?

Споразумението между родители по чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс е писмено съгласие между родители, които не живеят заедно, относно най-важните въпроси, свързани с детето. С него могат да се уредят местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режимът на лични отношения, издръжката, пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи. Законът изрично предвижда възможност родителите да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им.

2. Кога се изготвя споразумение между родители?

Споразумение между родители се изготвя, когато родителите са разделени, не живеят заедно или желаят доброволно да уредят отношенията си относно детето без водене на продължителен съдебен спор. То е подходящо както при родители без сключен граждански брак, така и при родители, които са във фактическа раздяла. Основната цел е да се избегнат бъдещи конфликти относно грижите за детето, издръжката, контактите с другия родител, училището, лечението, ваканциите и пътуванията в чужбина.

3. Каква е разликата между споразумение по чл. 127 СК и споразумение по чл. 51 СК?

Споразумението по чл. 127, ал. 1 СК се прилага, когато родителите не живеят заедно и желаят да уредят отношенията си относно детето извън или независимо от бракоразводно производство. Споразумението по чл. 51 СК е свързано с развод по взаимно съгласие и урежда не само въпросите относно децата, но и други последици от развода, включително семейно жилище, издръжка между съпрузите и фамилно име. При спор относно родителските права след раздяла без развод или при родители без брак основният приложим ред е чл. 127 СК.

4. Има ли съдебна сила споразумението между родители?

Да. Когато споразумението бъде утвърдено от районния съд по настоящия адрес на детето, то има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК. Това означава, че при неизпълнение може да се търси защита по предвидения в закона ред. На практика това е особено важно при неплащане на издръжка, системно неизпълнение на режима на лични отношения, отказ за предаване на детето или отказ за съдействие при издаване на лични документи.

5. Как се определя издръжката на детето в споразумението?

Издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. В споразумението е препоръчително да се посочи точен размер, дата на плащане, банкова сметка и начин на поемане на допълнителни разходи. Минималната издръжка за едно ненавършило пълнолетие дете е една четвърт от минималната работна заплата. От 1 януари 2026 г. минималната месечна работна заплата е 1213 лв. / 620,20 евро, поради което минималната издръжка е 303,25 лв. / 155,05 евро месечно.

6. Може ли споразумението да уреди пътуване на детето в чужбина?

Да. След изменението на чл. 127, ал. 1 СК с ДВ, бр. 115/2025 г., в сила от 30.12.2025 г., родителите могат изрично да уредят в споразумението и въпросите за пътуване на детето в чужбина и издаване на необходимите лични документи. Това е особено важно при международни семейства, родители, които живеят в различни държави, чести пътувания, обучение в чужбина или необходимост от издаване на паспорт. В споразумението може да се предвиди за кои държави важи съгласието, за какъв срок, как се уведомява другият родител и кой съхранява документите на детето.

7. Какво става, ако родителите не постигнат споразумение?

Ако родителите не постигнат споразумение, те могат да се обърнат към медиатор, освен в случаите на домашно насилие, или да отнесат спора до районния съд по настоящия адрес на детето. Съдът се произнася относно местоживеенето, родителските права, личните отношения и издръжката. По искане на родител съдът може да определи и привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

8. Трябва ли детето да бъде изслушано от съда?

Да, когато съдебното производство засяга права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 години, освен ако това би навредило на неговите интереси. Ако детето е под 10 години, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Изслушването се провежда в подходяща обстановка, съобразена с възрастта на детето, като задължително присъства социален работник от дирекция „Социално подпомагане“.

9. Защо е необходим адвокат при изготвяне на споразумение между родители?

Адвокатът по семейно право може да изготви споразумение, което е ясно, конкретно, изпълнимо и съобразено с интереса на детето. Недобре изготвеното споразумение често води до нови спорове относно личните отношения, издръжката, пътуванията, личните документи или промяната на местоживеенето. Правната помощ е особено важна, когато родителите живеят в различни държави, има напрежение между тях, съществува риск от неизпълнение или трябва да се уредят детайлни въпроси относно пътуване на детето в чужбина, паспорт, училище, здравни грижи и допълнителни разходи.