fbpx

Публикации

Частно и универсално завещание ?

В последните години се натрупа сериозна практика на ВКС по въпроса за тълкуване на частно и универсално завещание.

В повечето случаи, самото разграничаване на частно и универсално е изяснен в чл. 16 ЗН.

В задължителната практика на ВКС е изяснено, че вида на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание.

Дефиниция и разграничение на завещаниятаЧастно и универсално завещание ?

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени

Завети, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно.

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД

Тази разпоредба се отнася и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието.

В случай, че се касае за отделни разпореждания за част от наследственото имущество, говорим за частно завещание.

Това завещание в практиката се среща като ЗАВЕТ и превръща лицето, получило тези наследствени имущества в заветник.

Наличието на ясен разграничителен критерий не е изцяло достатъчно и се срещат множество въпроси и съмнения относно характера за всяко завещание.

Разграничителният критерий, въз основа на който завещанието се квалифицира като универсално или частно, е установен в чл.16 ЗН.

Този критерий се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено.

Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество, след смъртта на наследодателя.

По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е универсално или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Тълкуване характер на завещанието 

Когато завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането следва да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове – чл.20 ЗЗД.

При тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя като отделните разпореждания се тълкуват в смисъла, който произтича от цялото завещание /Съдебно решение № 379/2010г. на ВКС, гр.д.№40/2009г., І г.о./

Основният въпрос, който обикновено се поставя дали то е универално завещание или завет. В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при условиятая на чл.20 ЗЗД.

За тълкуване характера на едно завещание е нужно тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието.

Наличие на нищожност на завещаниетоЧастно и универсално завещание ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите.

Тук намират приложение към едностранни волеизявления, за които законът допуска че пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД

В множество съдебни решения, постановени по чл.290 ГПК, волята на завещателя подлежи на установяване при спазване на правилото по чл.20 ЗЗД

За тълкуване на договорите, следва да бъде отчетена и разпоредбата на чл.44 ЗЗД.

Действителната воля на завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка.

Всяка отделна клауза се разглежда и сравнява с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността.

В съдебната практика съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя.

Нерядко се налага да се приложат и правилата на формалната логика.

Дори при изброяване на конкретно имущество, това не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане когато е посочено само едно имущество при тълкуване волята на завещателя.

Затова следва да се има предвид дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Каква е разликата между частно и универсално завещание ?

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Как се тълкува едно завещание ?

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на страните.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Какъв е критерия за оспорване на завещание ?

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД.

Кога завещанието е нищожно ?

Разпореждане с неиндивидуализиран имот е нищожно поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Процесното частно завещателно разпореждане като нищожно не може да породи присъщите правни последици.

Кога завещанието е универсално - общо и кога частно ?

Разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл.16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество.По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е общо или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Отмяна на завещание

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отмяна на завещание.

Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма.

Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен. Отмяна на завещание

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Съществуват два вида недействителност – нищожност и унищожаемост.

Нищожните правни актове не пораждат правни последици, затова и тази недействителност се нарича още начална.

Унищожаемите завещания пораждат действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред.

Условия за нищожност на завещаниеОтмяна на завещание

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието.

Законът за наследството изследва случайте в които завещателното разпореждане е нищожно:

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с имущество в полза на друго лице. откриване на завещание

Унищожаемост на завещание 

За унищожаемостта на завещание се приема – грешка, насилие или измама.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОтмяна на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокат по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение.

Ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещание.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на наследодателя” – чл. 1 от Закона за наследството

Заверен препис от завещанието ?

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Откриване на завещаниеЗадължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание.

За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Как се отменя завещание ?

Завещанието може да бъде отменено по съдебен ред чрез искане пред съда с оглед неговата нищожност. Нищожността засяга както изписването на текста на завещанието, така и съмнения относно подписа на лицето, оставило завещание.

Колко вида завещания са налице ?

Съгласно закона за наследството в България са уредени само 2 *(два) вида завещателни разпореждания: нотариално и саморъчно. Те имат еднаква сила и възможности лицето, в чиято полза е написано да получи съответните наследства.

Какво представлява нотариалното завещание ?

Това е Завещателно разпореждане, което се извършва пред нотариус в присъствие на свидетели. Завещателят се явява лично, като съставянето на завещателното разпореждане започва с изявяване на волята му на нотариуса, който я записва така, както е изявена и прочита завещанието на присъстващите лица (завещателят и свидетелите). Свидетелите не могат да бъдат такива лица, в чиято полза се прави завещателното разпореждане. Нотариусът следва да отбележи място и дата на съставянето на завещанието.

Какво се оспорва на завещанието ?

Исковете по Закона за наследството касаят автентичността на текста или подписа на завещателя. Оспорва се дали завещателят е изписал или подписал завещанието.

По какъв начин се установява автентичност на завещанието ?

Автентичността на завещанието се установява, чрез изготвянето на съдебно техническа - най-често това е графологична експертиза за това дали текстът или подписа на завещанието е изготвен респ. положен от завещателя.

 

Оспорване на фалшиво завещание

В практиката по наследствени дела в последните няколко години се стига оспорване на фалшиво завещание.

В този смисъл, много хора считат, че след като се открие едно завещание, същото ще определи кой следва да получи наследството и наследи имоти на едно лице. Оспорване на фалшиво завещание

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

В някой случай се стига дори до последваща отмяна на издадени частни завещателни разпореждания на починали лица.

Искът по Закона за наследството може да се погаси в 5-годишен срок

За направените даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещания – от деня, в който заветникът е предявил права.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него

Това разпореждане е в полза на лица (физически или юридически) за настъпването на неговата смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.

Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател.

По силата на Закона се въведе забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието е израз на последната воля на завещателя

Като последна воля може да бъде отменено, чрез издаването на ново завещание или отмяна на старо завещание.

Особености на завещанието 

Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещен резултат за облагодетелстване.

Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него.

Когато наследодателят е оставил наследници със запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част.

В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание.Оспорване на фалшиво завещание

Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.

Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести, стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.

Оспорване на завещателни разпореждания ?

Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице.

Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът дава възможност ограничен кръг лица да оспорят завещанието, ако то накърнява тяхната т.нар. запазена част.

Оспорването върви по няколко линии – дали въобще е налице изготвено завещание. При оспорване на фалшиво завещание законът допуска и оспорване на размер на т.нар. запазена част за наследниците по закон.Оспорване на фалшиво завещание

По отношение на първият способ за оспорване следва да посочим, че са налице универсално завещание и завет

Универсалното завещание има за предмет цялото наследство на починалия завещател.

В това наследство влизат имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт

При завет е налице разпореждане само с определена част от наследственото имущество.

Вторият способ – оспорва както формата, така и съдържанието на завещанието – наличието или липсата на реквизити и изписване от наследодателя.

Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.

Тестът на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание.

Законът поставя строги изисквания към волята на завещателя

Съществени са изискванията за следните реквизити на самото завещание :

  1. изписване на изявената воля от нотариуса,
  2. Съставян протокол при прочитане на записаното,
  3. отбелязване на изпълнените формалности
  4. Наличието на автентичен подпис на завещателния акт;

Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.

Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които ще бъде изразената воля на завещателя да е непосредствено след записването.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за завещателни разпореждания

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Запазена част от наследство

В ситуация на смърт на член на семейството и откриване на наследството, неминуемо възниква въпроса за т.нар. Запазена част от наследство.

Този въпрос е най-често задаваният въпрос по отношение на семейни отношения и наследствени дела.

Кантората се занимава активно с въпроси относно определяне  на тази запазена част от наследство.  запазена част от наследство

Запазена част от наследствоВ повечето случай, хората нямат представа, че разполагат с подобни възможности за претенция на запазена част от наследство.

В този смисъл Законът за наследството изрично посочва, че „Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя„.

С оглед на това, всеки наследник при завещание, или на дарение може да претендира за възстановяване на неговата запазена част от наследството на починалият наследодател.

Запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители !

В случай, че са налице завещателни или др. разпореждания на наследодателя приживе, законът е категоричен.

Съгласно разпоредбите на Закона за Наследството всеки пълноправен наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения.

Всеки наследник може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

Това той може да направи след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Запазена част от наследствоЗа да се установи точната разполагаема част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти.

Това са всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му.

Съобразно правилата в наследяването от цялата наследствена маса се изважда обикновената покъщнина.

Тази обикновена покъщнина остава за преките наследници, живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

РАЗМЕР НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ 

Съгласно закона запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

  1. при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
  2. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
  3. запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.
  4. запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
  5. преживели  низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, затоа разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Всички сънаследници, които приживе са спомогнали да се увеличи наследството на наследодателя, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза.

Единственото условие в този случай е тези сънаследници да не са били възнаградени по друг начин от страна на починалият наследодател.

Законът въвежда понятието запазена част и разполагаем част в чл. 28 от ЗН.

Съгласно чл. 28, ал. 1 когато наследодателят остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което е тяхна запазена част от наследството. Т. е. братя, сестри, племенници, лели и чичовци и пр. нямат запазена част.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове

Съгласно Законът за наследството завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил друго.

В какви случаи човек има право на запазена част от наследството?

Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя

Как се определя размерът на запазената част на наследника ?

Съгласно Законът за наследството запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. 
Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Колко точно е запазената част на всеки наследник ?

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Законът за наследството посочва, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. От тази маса се вади обикновената покъщнина, която остава за наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

Как се възстановява запазена част на наследник ?

Правилата за възстановяване на запазена част са разписани в чл. 30-37 ЗН. Ако направеното дарение накърнява Вашата запазена част от наследството, може по съдебен ред да се предявите иск за НАМАЛЯВАНЕ на направеното дарение до размера, необходим за попълване на запазената Ви част.

Откриване на завещание

Завещанието е едностранна сделка на разпореждане с имущество при откриване на завещание.

В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения.

За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки.

За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него.

Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Разпореждането с открито, но неприето наследство, включително чрез извършване на завещателно разпореждане се разглежда като конклудентно приемане.

С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).

ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЕ СПОРЕД ОБЕМА 

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания:

а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и

б) завети – отнасящи се до определено имущество

Именно от тук започват и най-честите спорове, в случай на откриване на завещание.

С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото.

Вписване на завета на наследство може да се извърши едва след откриване на наследството и приемане на завета от заветника.

От момент ще възникват правата на заветника, които чрез вписването да бъдат противопоставени на всички трети лица.

Бързото вписване на наследство е необходимо, за да бъдат противопоставени придобитите от заветника вещни права върху недвижими имоти

След това заветникът може да се ползва от завещаното наследство на вещно прехвърлително действие на извършени от наследниците на завещателя разпоредителни сделки.

При универсално завещание към наследника преминават права и задължения на завещателя;

  • При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.

В зависимост от формата завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН). Откриване на завещание

  • Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели.
    Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита в присъствие на свидетели.

След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;

  • Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис.
  • Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания.

ВАЖНО : Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице или от нотариус.

Съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на района на действие.

Разпространена форма е т.нар. саморъчно завещание – написано собственоръчно на лист хартия.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател

Съществува изискване това саморъчно завещание да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол.

Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към смъртта.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лице, което завещателят е посочил като наследник по завещание.

Как се открива завещание ?

Съгласно Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска срок за представяне на завещание, за да бъде то обявено от нотариус.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт. Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание.

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол и уведомява съдията по вписванията

Как се вписва завещание ?

Правни процедури по Обявяване, вписване на завещание

Завещанието е приет и дългогодишен, традиционен способ за разпореждане с имуществото на наследодателя при смърт в българското право.

Много хора не знаят реда за вписване и обявяването на завещание и затова ни питат : Как се вписва завещание ?

Както е налице наследяване по закон след смъртта на едно лице, при определено законно- установените квотиКак се вписва завещание ?

Това са квито на наследниците.

Със завещание човек може да разпредели и да реши кой от наследниците по закон, или тези, които са извън наследниците по закон, да получи от наследство.

СЪСТАВЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ/ ЗАВЕЩАТЕЛНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Всяко лице, което е навършило 18 години, може да се разпореди чрез ЗАВЕЩАНИЕ  с цялото си или част от своето имущество

При завещание наследодателят не може да направи по-голямо разпореждане от това, което има в своята разполагаема част,

За повечето от наследниците по закон, каквито са съпрузите, децата и родителите е определена така наречената запазена част от наследството.

Това дава основание в определен срок от време – пет години от откриване на наследството, да се атакува завещанието в тази част.

Както с цялото движимо и недвижимо имущество човек може да се разпореди и с конкретен имот, което по нашето право се нарича – завет.

Заветът е разпореждане с идеална част или с конкретно имущество, което може да бъде разпределено по желание на завещателя.

Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на една страна – завещателя.

То произвежда действие след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява последната негова воля.

Поради това до момента на смъртта си завещателят по всяко време може да отмени направеното волеизявление.

Законът за наследството не допуска извършването на така наречените съвместни завещания.

Съгласно ЗН две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт.

Това е ограничено както един към друг, така и към трети лица.

В противен случай би се ограничила свободата на разпореждане за след смъртта.

В практика като адвокат по наследствени дела, много клиенти питат за обявяване и оспорване на завещание и завещателни разпоредания.

Повечето от тях са чували или чели разни неща, но малка част от тях са наясно какво представлява Завещанието на наследодателя.

По своята същност саморъчното завещание е една едностранна сделка.Как се вписва завещание ?

Тази сделка е средство за прехвърляне и разпореждане на имущество.

При тази сделка вещно-правният транслативен ефект настъпва в момента на смъртта на завещателя.

Законът предписва и изисквания към Саморъчното завещание.

За удостоверяването на транслативният ефект се пристъпва към следните действия, а именно :

  1. Необходимо е лицето, в чиято полза е издадено завещанието, да знае или да посочи къде се съхранява;
  2.  Саморъчното завещание е наричано тайно завещание;
  3. За самото му съществуване следва да бъде уведомено лицето, което завещателят е посочил като наследник;

Кой може да иска да обяви завещанието ?

Съгласно Закона за наследството “всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като разбере за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”.

Самият момент на узнаването за смъртта на завещателя също е факт, който би могъл да бъде и оспорен

Това означава, че за установяването му ще е необходимо пълно главно доказване.

Чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството изрично посочва, че “…..всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото.

Следва да се  определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.”

Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване.

КАК СЕ ОБЯВЯВА ЗАВЕЩАНИЕ ??

За местооткриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия” съгласно текства на  чл.1  ЗН.

По -конретно това е населено място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено.

Това е мястото, където е вписан в регистъра на населението”, което съвпада с постоянно местоживеене и постоянен адрес на наследодателя.

Ако след изготвяне до обявяване е изминал голям период от време, е възможно да са настъпили промени в предмета на завещанието.

Лицето, в полза на което е направено саморъчното завещание, може да не е от кръга на наследниците по закон на завещателя.

В този случай единственото пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание, чието представяне и обявяване се иска.

За повече информация,моля обърнете се към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или на мейл  info@lawyer-bulgaria.bg