Нищожност на делба на имот

Чест въпрос, който ни задават при делба е кои са случаите на Нищожност на делба на имот.

При извършване на делба на съсобствен недвижим имот, независимо дали е доброволна или съдебна, е от значение участието на всички съсобственици

Целта е всички наследници да участват в процеса.

Съгласно чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството, делбата, извършена без участието на някой от съсобствениците, е нищожна.

Този текст от закона означава, че такава делба не поражда правни последици и съсобствеността не се прекратява.

В този случай неучаствалите съсобственици имат право да искат делба, продължавайки ползването на съсобственото имущество съобразно правата си.

Нищожността на делбата може да бъде предявена чрез самостоятелен иск за установяване на нищожността на договора за доброволна делба.

Това е потвърдено в съдебната практика, където се допуска предявяване на такъв иск по смисъла на чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството.

Кога делбата е нищожна ?

Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с право да продължат да ползват съсобственото имущество.

Важно е да се отбележи, че делбата ще бъде нищожна не само ако не участват всички съсобственици, но и ако в нея участва лице, което не е съсобственик

Нищожна е делба, която има предмет имущество, което не е съсобствено.

Поради това е необходимо внимателно да се проучи собствеността, начинът на възникването ѝ, както и кои са съсобствениците, за да се избегнат подобни рискове.

При делба на наследство е особено важно да се установи кои са наследниците и какъв е размерът на техните дялове.

Това включва проверка на начина на придобиване на собствеността и дали наследодателят е бил действителен собственик на имота.

В случай че някой от наследниците не участва в делбата, тя ще бъде нищожна и съсобствеността няма да бъде прекратена.

Препоръчително е при извършване на делба, било то доброволна или съдебна, да се осигури участието на всички съсобственици

Целта е да се проучи внимателно собствеността на имота.

Това ще гарантира, че делбата ще бъде действителна и ще доведе до прекратяване на съсобствеността.

В заключение, за да бъде делбата на съсобствен недвижим имот действителна и да породи правни последици, е задължително участието на всички съсобственици.

Неспазването на това изискване води до нищожност на делбата и запазване на съсобствеността.

Кога делбата е нищожна ?

Много често хората ни питат по свои казуси кога делбата е нищожна ?

Законът за наследството (ЗН) предвижда, че всеки наследник може да поиска делба по всяко време.

Дори ако има противно разпореждане на наследодателя, Законът му предоставя това право.

ЗН разпорежда и че „наследникът – земеделски стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти“.

При делбата съществуват няколко задължителни правила.

Всеки наследник може да иска своя дял в натура, ако това е възможно.

Законът за наследството (ЗН) предвижда, че всеки наследник може да поиска делба по всяко време.

Дори ако има противно разпореждане на наследодателя, Законът му предоставя това право.

При делбата съществуват няколко задължителни правила.

Именно затова всеки наследник може да иска своя дял в натура, в случай че е възможно.

Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се продават на публична търговия.

Друго важно правило е, че преди да се пристъпи към съставяне на дяловете е следното :

Всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя

Всеки наследник трябва да внесе това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду им.

Ако наследникът не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат и получават в своя дял част от наследствените имоти</p><p>Този дял следва да е равен на дължимото по стойност, а ако е възможно – и по вид.

Това е основата, върху която се разрешават наследствени случаи и взаимоотношения по правен път.

Какво гласи съдебната практика ?

Често тези делбени процедури са свързани със спорове и недоволство от страна на някой от сънаследниците.

Законодателят се е опитал да разрешава тези въпроси наведнъж, с участието на всички наследници и по възможност за всички наследствени имоти.

Затова са въведени специални правила.

Според тях, както и според трайната съдебна практика, делба би била недействителна, ако в нея не е участвал някой от сънаследниците.

В този смисъл Законът за наследството посочва, че “когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна”.

Това означава, че не може само някой от наследниците да разделят един от няколко наследствени имота.

Такава делба би била нищожна.

Ако по някакъв начин тя бъде извършена, един съд винаги ще прогласи нейната нищожност по искане на който и да е от сънаследниците, които не са участвали в нея.

При съдебната делба също е задължително да участват всички съсобственици.

В първото съдебно заседание всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял.

Това е важно особено при деленето на наследствени имоти, защото при него се разглеждат включително оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства.

Съдебната делба минава през две фази

Първата е по нейното допускане.

В случай , че Районният съд приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се произнесе изрично

А/ между кои лица

Б./ за кои имоти ще се извърши,

В/ каква е частта на всеки.

Втората фаза на делбата се казва „Уравняване по сметки“ 

При нея се извършва реалното и окончателно разделяне на имота или имотите, или пък възлагането на един и изравняването с пари за другите.

Има и някои конкретни правила.

При извършването на делба на урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, следва да се спазват задължителните изисквания за минимални размери на всеки обособен имот, съгласно Закона за устройство на територията.

При делба не се допуска и разделянето на нивите на части по-малки от 3 дка, на ливадите – от 2 дка, и на лозята и овощните градини – от 1 дка.

Въпроси за делба на наследство

В последните години все повече наследници търсят правна помощ по въпроси за делба на наследство

Това се отнася за случаите, когато след смърт на наследодател остава наследствен имот

При разглеждането на въпроси за делба на наследство говорим за разпределение на апартамент, къща, земеделска земя, двор, идеални части от имот или имущество, което се ползва само от един от наследниците.

Най-често споровете възникват между братя и сестри, преживял съпруг и деца, наследници от различни бракове, наследници по закон и лица, които са получили имот чрез дарение или завещание.

В тези случаи основният практически въпрос е: как всеки наследник може да получи своя дял от наследството — реално, парично или чрез съдебна делба?

Българският Закон за наследството предвижда, че наследникът може да иска делба, а когато е възможно, всеки наследник има право да получи своя дял в натура.

В случай, че при преглед на всички въпроси за делба на наследство, дяловете не са равни по стойност, разликата се уравнява с пари, а неподеляемите имоти могат да бъдат изнесени на публична продан.

Това следва от чл. 69 ЗН.

Какво представлява делба на наследство?

Всички Въпроси за делба на наследство касаят правният способ, чрез който се прекратява наследствената съсобственост между наследниците.

До делбата всеки наследник обикновено притежава идеална част от наследственото имущество, а след делбата всеки съделител получава конкретен реален дял, парично уравнение или стойност от продажбата на неподеляем имот.

Наследството се придобива чрез приемането му, като приемането има действие от момента на откриване на наследството.

Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия или чрез действие, което несъмнено показва намерение за приемане на наследството.

На практика това означава следното: след смъртта на наследодателя наследниците не получават автоматично отделни апартаменти, стаи, етажи или парцели.

Те придобиват права върху наследственото имущество съобразно наследствените си квоти, а конкретното разпределение се извършва чрез доброволна делба или съдебна делба.

Доброволна делба на наследство

Доброволната делба е най-бързият и по правило най-евтин начин за уреждане на наследствената съсобственост.

Тя се извършва чрез договор между всички наследници, които участват в делбата и постигат съгласие кой какъв дял ще получи.

Когато предмет на делбата са недвижими имоти, договорът за доброволна делба трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

ВКС подчертава, че за договор за доброволна делба на недвижим имот е приложима специалната форма по чл. 35, ал. 1 ЗС — писмена форма с нотариално заверени подписи.

Доброволната делба е подходяща, когато:

1. всички наследници са известни и участват;
2. няма спор за наследствените квоти;
3. всички наследствени имоти са установени;
4. няма спор за дарения, завещания или запазена част;
5. наследниците могат да постигнат съгласие за реално разпределение или парично уравнение.

Най-сериозният риск при доброволната делба е пропускането на наследник.

Законът за наследството предвижда, че когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

Съдебна делба на наследство

Когато наследниците не могат да постигнат съгласие, всеки сънаследник може да подаде иск за съдебна делба.

Това е особено исково производство, което преминава през две основни фази:

Първа фаза — допускане на делбата. Съдът установява кои лица са съделители, кои имоти подлежат на делба и какъв е размерът на дяла на всеки наследник.

Втора фаза — извършване на делбата. Съдът пристъпва към реално разпределение, възлагане, теглене на жребий, разпределение без жребий или публична продан, когато имотът е неподеляем.

Съгласно ГПК сънаследникът, който иска делба, подава писмена молба до районния съд, като прилага удостоверение за смърт, удостоверение за наследници, доказателства за наследствените имоти и преписи за останалите сънаследници.

В първото заседание всеки сънаследник може да възрази срещу правото на друг сънаследник да участва в делбата, срещу размера на дела му или срещу включването на определени имоти в наследствената маса.

В производството по делба могат да се разглеждат и преюдициални въпроси, включително оспорване на завещания, произход, осиновяване, истинност на писмени доказателства и искания за намаляване на завещания или дарения.

Кой съд е компетентен при Въпроси за делба на наследство ?

При делба на наследство компетентността не винаги се определя само по местонахождение на имота.

ГПК предвижда специално правило:

• исковете за наследство,
• искове за намаляване или унищожаване на завещания,
• искове за делба на наследство
• искове за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, искът може да се предяви и по последния му постоянен адрес в България или пред съда по местонахождение на имотите.

Това правило е важно при наследствени спорове с международен елемент — например когато наследодателят е живял в чужбина, но има имоти в България.

Какво решава съдът в първата фаза на делбата?

В решението по допускане на делбата съдът се произнася:

1. между кои лица ще се извърши делбата;
2. кои имоти ще бъдат включени;
3. какъв е дялът на всеки сънаследник;
4. при движими вещи — кой ги държи.

Това е изключително важен момент, защото решението по допускане на делбата има значение за целия по-нататъшен ход на делото.

ГПК изрично урежда съдържанието на решението по допускане на делбата в чл. 344, ал. 1.

Съдът може също да постанови кой от наследниците кои имоти ще ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми следва да се плащат между съделителите, когато не всички наследници използват наследствените имоти съобразно правата си.

Искания за сметки между наследници

Често при делба възникват спорове не само за собствеността, но и за сметки между наследниците.

При Въпроси за делба на наследство, се разглеждат ситуации, като :

• един наследник е ползвал целия имот сам;
• един наследник е плащал данъци и ремонти;
• един наследник е отдавал имота под наем;
• направени са подобрения;
• получавани са доходи от наследствен имот;
• другите наследници са били лишени от ползване.

ГПК предвижда, че в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си и трябва да посочат доказателствата си.

Какво става, ако имотът е неподеляем?

Един от най-честите въпроси при делба на наследствен имот е какво се случва, когато имотът не може реално да се раздели.

Това е типично при апартамент, малка къща, малък двор, гараж, ателие или земеделска земя, която не може да бъде разделена законно.

Когато имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява изнасянето му на публична продан.

Страните в делбата също могат да участват в наддаването.

В някои случаи съдът може да извърши делбата чрез разпределяне на имотите между съделителите без жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно.

Нищожна ли е делба, извършена без участието на наследник?

Да. Това е един от най-важните въпроси при делба на наследство.

Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН.

ВКС приема, че е допустим самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по чл. 75, ал. 2 ЗН. Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС изрично приема, че такъв иск може да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство.

Това има голямо практическо значение.

Ако наследник не е бил включен в доброволната делба, той не е длъжен просто да търпи последиците от сделката.

Той може да се позове на нищожността и да защити правата си чрез нов иск за делба или чрез самостоятелен установителен иск.

Практика на ВКС относно Въпроси за делба на наследство/нищожност

През 2025 г. ВКС прие важно тълкувателно разрешение относно иска по чл. 75, ал. 2 ЗН при съдебна делба.

Според Тълкувателно решение № 4/2023 г. от 16.06.2025 г. е допустим иск за нищожност на съдебна делба, когато делбата е допусната с влязло в сила решение, но все още не е извършена.

ВКС приема, че порокът, свързан с неучастието на съсобственик, се проявява още при влизане в сила на решението по допускане на делбата, защото във втората фаза вече не може да бъде „саниран“ чрез включване на пропуснатия съделител.

Това е изключително важно за наследници, които са пропуснати в първата фаза на съдебната делба.

Те не следва да чакат задължително окончателното извършване на делбата, за да защитят правата си, когато вече е постановено влязло в сила решение по допускане на делбата.

Въпроси за делба на наследство чрез гледане и издръжка?

Да, възможно е, но при определени условия.

В практиката често се поставя въпросът дали договор за доброволна делба е нищожен, когато вместо парично уравнение един от съделителите поема задължение да гледа и издържа друг съделител.

ВКС приема, че такъв договор не е нищожен само поради това, че уравнението е уговорено като задължение за гледане и издръжка.

ВКС посочва, че законът не поставя императивно изискване уравнението винаги да бъде само в пари, когато страните са постигнали съгласие; допустимо е неравенството в дяловете да бъде уравнено чрез задължение за гледане и издръжка, ако договорът е сключен в изискуемата форма.

Същият извод е потвърден и в диспозитива на Тълкувателно решение № 3/2013 г., според който договорът, с който недвижим имот се поставя в дял на един съделител срещу задължение за издръжка и гледане на друг съделител, представлява договор за делба и не е нищожен, ако е спазена формата по чл. 35, ал. 1 ЗС.

Какво е значението на приемането на наследство по опис?

Приемането на наследство по опис има две основни правни функции.

Първо, то ограничава отговорността на наследника за задълженията на наследодателя само до размера на полученото наследство.

Тези въпроси за делба на наследство следват от чл. 60, ал. 2 ЗН.

Второ, приемането по опис има значение при искове за възстановяване на запазена част, когато наследникът насочва претенцията си срещу лица, които не са наследници по закон — например надарени или заветници извън кръга на наследниците.

Законът изисква в такава хипотеза наследникът да е приел наследството по опис.

Приемането по опис се заявява писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаване, че наследството е открито, като срокът може да бъде продължен до три месеца.

Приемане по опис и иск за възстановяване на запазена част

Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част може да иска намаляване на завещания или дарения, когато не може да получи пълния размер на запазената си част.

Когато това право се упражнява срещу лица, които не са наследници по закон, чл. 30, ал. 2 ЗН поставя изискване наследството да е прието по опис.

ВКС прави важно разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис.

Самият опис има доказателствено значение относно обема на наследството, но приемането по опис е отделно правно действие, което изисква съставяне на опис и заявление за приемане, вписано в особената книга на съда.

ВКС приема, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

Какви документи са необходими за делба на наследство?

При подготовка на доброволна или съдебна делба обикновено са необходими следните документи:

1. удостоверение за наследници;
2. акт за смърт на наследодателя;
3. документи за собственост на наследствените имоти;
4. скици, схеми и кадастрални документи;
5. данъчни оценки;
6. удостоверения за тежести;
7. удостоверения за идентичност на имот, ако има промени в кадастър, регулация или адрес;
8. завещания, ако има такива;
9. договори за дарение, ако има такива;
10. документи за направени разноски, ремонти, данъци, подобрения или ползване на имота;
11. доказателства за приемане или отказ от наследство;
12. доказателства за приемане по опис, когато се претендира възстановяване на запазена част срещу лице, което не е наследник по закон.

За съдебна делба ГПК изисква към молбата за делба да се приложат удостоверение за смъртта на наследодателя и за наследниците, удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти и преписи за останалите сънаследници.

Кога делбата може да бъде оспорена?

При Въпроси за делба на наследство, делбата може да бъде оспорена в различни хипотези, включително когато:

• не е участвал всички сънаследник;
• има спор относно наследствените квоти;
• има пропуснат наследствен имот;
• има завещание или дарение, което накърнява запазена част;
• договорът за доброволна делба не е сключен в изискуемата форма;
• някой сънаследник е увреден при делбата;
• има спор за действителността на завещание;
• има спор дали дадено лице е наследник;
• има прикрита сделка, симулация или заобикаляне на закона.

Законът за наследството предвижда специално, че ако при делбата е пропуснато наследствено имущество, то се поделя допълнително, а ако делбата е извършена без участието на сънаследник, тя е изцяло нищожна.

Как се разпределят разноските при съдебна делба?

Разноските при съдебна делба имат особен режим.

По общото правило на чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете си, а по присъединените искове разноските се определят по правилата на чл. 78 и 78а ГПК.

Това означава, че в делбеното производство не винаги се прилага класическият модел „загубилата страна плаща всички разноски“.

При същинската делба разноските се разпределят според дяловете, но ако има присъединени искове — например за сметки, подобрения, обезщетения или други спорни претенции — тогава може да се приложи различен режим.

Делбата на наследство е една от най-честите и практически сложни процедури в наследственото право.

На пръв поглед спорът може да изглежда като обикновено разпределение на имот между наследници

В действителност често включва въпроси за наследствени квоти, действителност на завещания, дарения, запазена част, приемане по опис, ползване на имота, подобрения, разноски и нищожност на вече извършена делба.

Най-важното при всеки спор за делба на наследство е предварително да се изясни:

• кои са всички наследници;
• какви са точните им дялове;
• кои имоти влизат в наследството;
• има ли дарения или завещания;
• има ли накърнена запазена част;
• има ли нужда от приемане по опис;
• възможна ли е доброволна делба;
• има ли риск от нищожност поради неучастие на наследник;
• дали имотът е поделяем или ще се стигне до възлагане или публична продан.

Правилната правна подготовка още преди започване на делбата често спестява години съдебни спорове, значителни разноски и риск от неблагоприятно разпределение на наследственото имущество.

За допълнителна информация, потърсете ни на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bg.com

1. Всеки наследник ли може да иска делба?

Да. Законът за наследството предвижда, че наследникът може да поиска делба, независимо от противно разпореждане на наследодателя.

2. Може ли един наследник да блокира делбата?

Не може окончателно да я блокира. Ако няма съгласие за доброволна делба, всеки сънаследник може да предяви иск за съдебна делба.

3. Какво става, ако наследствен апартамент не може да се раздели?

Ако имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът може да постанови публична продан, като съделителите също могат да участват в наддаването.

4. Може ли един наследник да получи целия имот?

Да, възможно е, ако законовите предпоставки са налице и дяловете на останалите наследници бъдат уравнени. При неподеляемо жилище ГПК урежда специални правила за възлагане, включително при съделител, който е живял в имота при откриване на наследството и не притежава друго жилище.

5. Какво става, ако един наследник не е участвал в доброволната делба?

Делбата е изцяло нищожна по чл. 75, ал. 2 ЗН, ако е извършена без участието на сънаследник.

6. Може ли да се води отделен иск за нищожност на доброволна делба?

Да. ВКС приема, че иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по чл. 75, ал. 2 ЗН може да бъде предявен самостоятелно.

7. Какво е запазена част?

Запазената част е част от наследството, която законът защитава в полза на определени наследници. Когато тя е накърнена чрез дарения или завещания, наследникът може да иска намаляване на тези разпореждания по реда на чл. 30 ЗН.

8. Кога е нужно приемане на наследство по опис?

Приемане по опис е необходимо, когато наследник с накърнена запазена част упражнява правото си срещу лица, които не са наследници по закон. Това изискване е предвидено в чл. 30, ал. 2 ЗН.

9. Какъв е срокът за приемане на наследство по опис?

Приемането по опис се заявява писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаването за откриване на наследството, като срокът може да бъде продължен до три месеца.

10. Може ли уравнението при доброволна делба да бъде чрез гледане и издръжка?

Да. ВКС приема, че договор за делба, при който един съделител получава недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка на друг съделител, не е нищожен, ако е спазена формата за действителност.

11. Кога се предявяват искания за сметки между наследници?

Исканията за сметки между сънаследници се предявяват в първото заседание след допускане на делбата, като трябва да бъдат посочени и доказателствата.

12. Как се плащат разноските по делбата?

Разноските по делбата се заплащат съобразно стойността на дяловете, а по присъединените искове се прилагат правилата за разноски по чл. 78 и 78а ГПК.

Фази на съдебната делба

При наследяване или обикновена съсобственост, всеки съсобственик и сънаследник, може с иск пред Районен съд да поиска съдебна делба. В този процес са налице две фази на съдебна делба.

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите.

Най-общо фази на съдебната делба са следните:

А/ Първа фаза на делбения процес – допускане до делба и определяне на съделителите

Б/ Втора фаза – Искания по т.нар. „уравняване по сметки“ между съделителите.

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата  са повече от един недвижими имоти, ищецът /съделителят, който предявява иска за делба, респективно избира Районен съд, пред който да предяви иска си

ОСОБЕНОСТИ НА СЪДЕБНАТА ДЕЛБА

Съдебната делба е начин на прекратяване на съсобствеността е уреден като особено исково производство пред Районен съд.

Характерно за производството е, че се провежда двуфазно.

Първата фаза, т.н. установителна фаза, цели да се провери и установи правото на делба, а втората – да се осъществи това право.

Първа фаза: допускане на делбата.

Производството за допускане на делбата започва с искова молба, като се прилагат съответните документи, които доказват твърдените от ищеца обстоятелства. Допустими са всички доказателствени средства на общия исков процес.

Първа фаза се финализира с произнасяне от съда с решение по допускане на делбата, което подлежи на обжалване.
В решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти тя следва да се извърши и каква е частта на всеки от съделители, между които съдебната делба се допуска.

Първа фаза определя основата, върху която ще се проведе втора фаза, тъй като се установява не само правото на делба, а и собствеността с всички индивидуализиращи я елементи.

След влизане в сила на решението по допускане на делбата, страните, които участват в производството, не могат отново да повдигат спора за съсобствеността.

В решението съдът трябва да се произнесе и по всички искове, които са предявени пред него по въпроси, обуславящи съдебната делба.

Всеки дееспособен съсобственик може да подаде иск за делба. Искът за делба е подсъден на Районния съд по мястото на откриване на наследството.

Делбеното производство се развива по местонахождението на имота.

Когато в делбата участват недееспособни или отсъстващи, необходимо е предварително разрешение на Районен съд.

Когато съсобствениците не могат да се разберат как да разделят имуществото доброволно, те следва да се обърнат към съда.

Целта на това е а превърнат идеалните си части в реални и определят собственик на имота . 

Затова в първата фаза на делбата се изясняват въпросите между кои лица ще се извършва делбата, за кои имоти ще се извърши делбата. 

В първото открито съдебно заседание в първата фаза на делбата  всеки от съделителите освен ищеца може да поиска с писмена молба да бъдат включени в делбената маса и други съсобствени имоти, които ищецът не е описал в исковата молба.

Съдът следва да определи каква е частта на всеки от съделителите. 

ВАЖНО : Искът за делба по чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН не се погасява с давност.

Предмет на делба могат да бъдат всички или част от съсобствените имоти, освен ако законът разпорежда друго

ВАЖНО : В случай, че съсобственик не вземе участие в делбата, тя е изцяло нищожна !

В това заседание  всеки от съделителите може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.

Решението на първата фаза подлежи на обжалване след влизането му в сила. В тази фаза е допустимо да се оспорят завещания относно някой от делбените имоти както и на истинността на писмени доказателства.

В първата фаза на делбата трябва да бъдат направени искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения, ако някой от сънаследниците има такива претенции.

В тази фаза е допустимо искане за временно разпределение на ползването на имотите до приключване на делбата.

ВТОРА ФАЗА НА ДЕЛБАТА 

Във втората фаза на делбата се извършва реално разпределение на допуснатите до делба имоти между страните

Във втора фаза се разрешават със сила на пресъдено нещо и спорове между съделители по уреждане на „сметки между тях“ 

Тези спорове представляват осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод имуществената общност.

Тези искове се предявяват най-късно в първото заседание във втора фаза, като срокът е преклузивен и след изтичането му страните могат да предявят претенциите си само в отделен от съдебната делба иск.

Във втора фаза съдът осъществява правото на делба по няколко начина:

1. чрез образуване на дялове от общите имоти
2. предоставянето на всеки дял в обект на изключителна собственост на съответния съделител
3. чрез публична продан на общия имот и разпределяне на получената сума в случая на чл. 348, ал. 1 от ГПК.

Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. Съдебната практика приема, че е незаконосъобразно да се извърши делба чрез изнасяне на допуснатите по делба имоти на публична продан, когато техният брой е равен или по-голям от броя на съделителите.

Съдът изследва всяка възможност, съделител да получи реален дял от веща или имота, предмет на делбата.

За уравняване на дяловете се изчислява наплащане в пари, съобразно експертна оценка на вещо лице.

Във втора фаза на делбата се разглеждат и:

• претенциите по сметки на съделителите за разходи по увеличение стойността на имота (вещта)
• претенциите за увеличаване на наследството (при делба на наследство)
• искания за възлагане на неподеляем имот;

Делбата може да бъде извършена чрез теглене на жребий или чрез разпределение на дяловете. Това се налага ако са налице предвидените в закона предпоставки.

Когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

Тази фаза на делбата завършва със съдебно решение, което има силата на нотариален акт относно поделените недвижими имоти

Това съдебно решение на втората фаза също подлежи на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на имотите, както и на обжалване по надлежният съдебен ред.

За допълнителни въпроси относно делба се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на Email : office@lawyer-bulgaria.bg

Как се извършва съдебна делба ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти съделител

Колко са фазите на делбата ?

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите.

Кой участва в съдебната делба ?

Районният съд следи служебно за участие на всички съсобствнеици като страни. Страни в съдебната делба трябва да бъдат всички сънаследници. Всяка една от страните е носител на правото на делба. Съдебната делба е недопустима, ако в нея не участва като страна в процеса дори един от съсобствениците

Какво се случва, ако не учавства някой в делбата ?

Ако въпреки това бъде извършена, тя ще е изцяло нищожна – т. е. няма да породи правни последици ( чл. 75, ал. 2 от ЗН ). В съдебната делба трябва да вземат участие не първоначалните, а настоящите участници в имуществената общност.

Кога се присъждат разноските в съдебната делба ?

В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Тези искания представляват отделни искове за присъждане на разноски, направени от някой от съделителите за запазване на имота и за подобрения в имота.

Може ли някой да изкупи имота ?

Ако предмет на делбата е само един недвижим имот и той представлява неподеляемо жилище, при определени условия в чл.349 от ГПК същият може да бъде възложен на един от съделителите. Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Право да искат възлагане на неподеляемо жилище имат преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище.Право да иска възлагане на наследственото жилище има и този съделител