Прилагане Регламенти на ЕС

Като адвокат разполагаме с дългогодишен опит в областта на Регламенти на Европейския съюз

Като адвокат разполагаме с дългогодишен опит в областта на регламентите на Европейския съюз и тяхното прилагане в българската съдебна и административна практика.

С годините и натрупания опит можем да споделим реални наблюдения: макар съдилищата да са длъжни да прилагат регламентите, на практика често се допускат грешки.

В Прилагане Регламенти на ЕС, най-вече това се касае до пренебрегване на прякото им действие и неправилно определяне на приложимото право, заедно с въпросите за компетентния съд или режима на признаване и изпълнение.

1) Какво е „право на ЕС“ и къде се намират регламентите?

Правото на Европейския съюз условно се дели на:

• Първично право – учредителните договори (например Договор за Европейския съюз и Договор за функционирането на ЕС).

• Производно (вторично) право – актове, приемани от институциите на ЕС: регламенти, директиви, решения, препоръки и становища.

Това разграничение следва от общата система на актовете по чл. 288 ДФЕС.

В практиката най-често спорът опира до вторичното право, защото именно то урежда конкретни режими: международна компетентност, приложимо право, потребителска защита, конкуренция, GDPR, транспортни режими, финансови услуги, митнически правила и др.

2) Регламенти на ЕС – приложение

Съгласно чл. 288 ДФЕС:

• Регламентът има общо приложение, задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Това има 3 много практични последици:

1. Не е нужна „транспозиция“ – т.е. държавата не трябва да приема национален закон, за да „въведе“ регламента.Той влиза в правния ред автоматично с влизането си в сила.

2. Национални норми в противоречие не следва да се прилагат – приоритетът на правото на ЕС е базов принцип за единно и ефективно приложение. (В доктрината и практиката това се обсъжда като „примат/предимство“ на правото на ЕС.)

3. Страните могат да се позовават пряко на нормата – особено когато регламентът е ясен и безусловен (напр. процесуални режими, срокове, компетентност, права/задължения).

Тук често възниква грешка: някои органи търсят „вътрешен“ закон като условие за приложение.

В Прилагане Регламенти на ЕС обикновено това е неправилен подход, защото регламентът сам по себе си е приложим източник на право.

3) Кой прилага регламентите ?

Регламентите се прилагат от:

• съдилища (граждански, търговски, административни производства),

• административни органи,

• частноправни субекти (юридически и физически лица), когато регламентът урежда директни права/задължения.

На практика доброто прилагане минава през 4 стъпки:

1. Идентифициране на релевантния акт (точен номер/година, обхват, дата на прилагане).

2. Проверка на приложното поле – материално (какви отношения урежда) и персонално/териториално (за кои субекти/държави важи).

3. Съгласуване с националното право – търси се конфликт и се прилага принципът на предимство, когато е налице противоречие.

4. Процесуална стратегия – доказване, възражения, срокове, компетентност, признаване/изпълнение, обезпечения.

Разликата между Регламент и Директива? 

Това е най-често задаваният въпрос – и най-честият източник на грешки.

Регламент

• Пряко приложим във всички държави членки.

• Еднакви правила навсякъде (по замисъл).

• Не се „превежда“ в национален закон (не е нужна транспозиция).

Директива

• Задължителна по отношение на резултата, но оставя на държавите членки избор на форма и методи за постигане на целите.

• Изисква транспониране (приемане/изменение на национално законодателство в срок).

Именно тук се появява разликата в съдебната аргументация: при директивата често се спори дали е транспонирана, как е транспонирана, и дали националната мярка съответства на целите/изискванията ѝ.

Въпроси при прилагане на регламенти

• Неправилно определяне на международна компетентност и приложимо право – типично в трансгранични семейни и търговски дела.

• Грешен стандарт за признаване/изпълнение при чуждестранни актове, когато регламентът предвижда облекчен режим.

• Пропуск на задължителни срокове или процедурни предпоставки, заложени в регламент (напр. уведомяване, връчване, възражения).

• Смесване на регламент и директива – очакване за „вътрешен закон“ при регламент или подценяване на нуждата от транспозиция при директива

Свържете се с нас

Затова съдебната ми практика на опитен адвокат показва, че никога не може да си сигурен, дали съдът ще спази изискването и ще приложи Регламента или ще си го кара както знае, позовавайки се на нашия закон.

В случай че имате допълнителни въпроси, можеш да обърнете към нас, като адвокат по европейско право и прилагане на Европейски Регламенти на ЕС на тел. 0897 90 43 91  и на E-mail info@lawyer-bulgaria.bg