fbpx

Публикации

Кой може да оспорва бащинство ?

В практиката по семейни и наследствени дела, често се стига до ситуация на установяване на родствени връзки. В този смисъл относно тези връзки и клиентите задават въпроса кой може да оспорва бащинство ?

Въпросът за  оспорването на произхода от бащата по чл. 62 СК е предвидена от правото възможност майката на дете или нейният съпруг да оборят по исков път законната презумпция за бащинство.

Член 62 СК урежда оспорването на произхода от бащата, установен на основата на презумпцията за бащинство, въведена в чл. 61, ал. 1 СК

С разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 3 СК законодателят е създал нов срок за упражняване на правото на съпруга на майката да оспори бащинството.

Кой може да оспорва бащинство ?По неговото действие, съпругът вече може да оспори бащинството до една година от узнаване на обстоятелствата, които опровергават бащинството,

Ако узнаването е станало по-късно по независещи от него причини, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Сравнението на уредените в чл. 62, ал. 1, изр. 1 и в изр. 3 СК права сочи на еднакви предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск на презумптивния баща.

Предпоставките, който съдът би приел са следните:

А/ качеството на съпруг на майката на дете, което е родено по време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване, и

Б/ едногодишен срок за упражняване на правото.

Новото в случая е началният момент на срока за упражняване на правото и наличието на изрично посочен в изречение краен срок за упражняване на правото (пълнолетието на детето).

С новата разпоредба на чл. 62, ал. 5 СК кръгът на лицата, легитимирани да оспорят бащинството, е разширен, като той включва и всяко трето лице, което претендира да е биологичен баща на детето.

Условие, обуславящо съществуването на правото на иск на третото лице, освен неговото твърдение, че е биологичен баща, е предявяването на иск за установяване на бащинство. Срокът за упражняване на това право е една година от узнаването на раждането, като няма посочен краен срок.

Каква е процедурата по оспорване по чл. 62 СК ?

Съгласно текста на чл.61 СК,  това може да стане от .“…съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.“

Презумпция за оспорване на произход от бащата или т.нар. оспорване на бащинство в интерес и защита на децата става единствено по исков пътКак се оспорва бащинство ?

Законът посочва, че е недопустимо оспорване на бащинство да се прави под формата на обикновено писмено възражение

Дори и съпругът на майката възрази, че не следва да дава издръжка поради обстоятелството, че той не е бащата.

Семейният кодекс разширява приложното поле на презумпцията, като разглежда детайлно въпроса кой може да оспорва бащинство ?

Той я разпростира и спрямо случаите, когато детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяване на брака

В случай, че майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита вторият съпруг съгласно текста на чл. 32, ал. 2 от СК.

Как се предява иск за оспорване на бащинство ?

Основният въпрос е кой може да оспори бащинството.  Затова право да предявят иск за оспорване на бащинство имат само изрично посочените в СК лица.

Това са майката на детето и нейният съпруг презумптивният баща. Законът добавя към списъка и лицето, живяло с майката на семейни начала, като приписва бащинството на основание брачната връзка с майката.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск за оспорване на бащинство, за която съдът следи служебно.

Съвкупността от обстоятелства, поради наличието на които е доказана фактическа невъзможност роденото от брака дете да бъде заченато от съпруга, обуславя интереса на майката или нейния съпруг от предявяване иск за оспорване на бащинство.

Кой може да оспорва бащинство ?

При исковете по чл. 33, ал. 1 и ал. 3 от СК съпругът оспорва бащинството, доказвайки че роденото от брака дете не е могло да бъде заченато от него.

Съпругът на майката е непосредствено засегнат от възможната неистинност на презумпцията за оспорване на бащинството.

Детето, спрямо което съпругът е оборил бащинството си, не го наследява, защото съпругът не е негов баща, съответно детето не е негов низходящ.

Детето ще наследи бащата, който го припознае като свое (чл. 36 от СК).

Наследяване възниква и за мъж, срещу когото е спечелено дело за бащинство от страна на майката или детето.

С изменението и допълнението на чл. 62, ал. 1, изр. 3 и 4 и ал. 5 СК съществуващият в националното право баланс между принципа на правната сигурност, проявяващ се в контекста на правоотношенията

Най-често това са отношения, свързани с произхода като принцип на стабилност на правно признатия произход, и правото на всеки на неприкосновеност на личния живот, проявяващо се в контекста на същите тези правоотношения и като принцип на истинност на произхода, намира ново проявление.

Създадената възможност за оспорване на презумптивното бащинство от презумптивния баща и след изтичането на една година от узнаването на раждането

Въведена е и възможността презумптивното бащинство да бъде оспорено от трето лице, което претендира да е биологичен баща на дете с установен презумптивен произход.

Тези промени откриват възможност за много по-точен, съобразен с относимите обстоятелства за всеки конкретен случай баланс на различните интереси и права при установяване на произхода от бащата.

За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед на конкретната специфика на въпроса кой може да оспорва бащинство ? 

Кой може да оспори бащинството на детето и в какви срокове:

Произходът на детето от неговата майка е винаги безспорен. Това е така, защото тя го е родила. Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето. Тя следва да докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен пред съда до една година от раждането. Съгласно Семейния кодекс съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Това е т.нар. „презумпция за бащинство“. Той обаче има право да оспори бащинството си. Съпругът трябва да докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Искът трябва да се предяви пред окръжния съд до една година от узнаването на раждането. Възможно е, по независещи от него причини, съпругът на майката да е разбрал за раждането по-късно. В този случай искът за оспорване на бащинство може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на обстоятелствата, опровергаващи бащинството, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.

Може ли друг да оспори бащинството ?

съпругът от последващ брак Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, според Семейния кодекс за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак. Той също може да оспори своето бащинство като докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Исковата молба трябва да се подаде в съда до една година от узнаването на раждането. Ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено и детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на предходния брак, за баща на детето се смята бившият съпруг. Предишният съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на съдебното решение, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

Може ли детето да оспори бащинството ?

Детето също има право да оспори бащинството. То може да направи това от навършването на 14-годишна възраст, но не по-късно от една година след навършването на пълнолетие. Това е друга важна промяна в Семейния кодекс. Досега детето нямаше възможност да оспори бащинството преди да навърши пълнолетие. При оспорване на бащинство от името на детето, искът може да бъде заведен от особен представител /адвокат/ на детето, ангажиран от майката или от Отдела за закрила на детето, когато това е в негов интерес.

Кой е страна по делото при оспорване бащинство ?

Когато едновременно с иска за оспорване на бащинство се предявява и друг иск (напр. за установяване на произход), тогава се заплаща отделна държавна такса и за този иск. Когато се оспорва бащинството, страни по делото задължително са: Майката; Детето; съпругът, респ. бившият съпруг; Лице, което твърди, че е биологичен баща.

В какъв срок може да се оспори бащинството ?

Семейният кодекс посочва изрично кратки преклузивни срокове за оспорване на бащинството пред съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 СК. В случая от съществено значение е от чия страна ще дойде това оспорване.
В чл. 62 ал.1 се посочва, че „Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
Що се касае за майката то съгласно втората алинея „Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.
В четвъртата алинея на чл. 62 СК и детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.

Как се оспорва бащинство ?

Съгласно изискването на закона искът за оспорване на бащинство се подава пред съда в сроковете и условията, посочени в Закона. В зависимост от коя страна се оспорва тези срокове текат различно.

Може ли детето да оспори бащинството на своя родител ?

С приемането на Семеен кодекс от 2009г. бе въведено правото на детето да оспори презумпцията за бащинство. Това става съобразно задължителна съдебна практика по тълкуването и приложението на чл.62, ал.4 от СК, която дава право на детето да оспори презумпцията за бащинство в срок от 1г. след навършване на пълнолетие.

Режим на лични отношения с дете ?

Често пъти при развод и прекратяване на брака се стига до въпрос относно виждането на детето с другия родител. Затова се налага да бъде установен режим на лични отношения с дете ? Режим на лични отношения с дете ?

Съгласно чл. 59, ал. 3 СК режима на личните отношения между родителите и децата представлява система и определяне на периодичност за срещи и посещения с детето.

Това е честота, в които родителят може да вижда и взема децата през училищните ваканции, официални и лични празници на детето и в друго време.

Определеният режим не ограничава страните в процеса на изпълнение да постигнат съгласие и за друг режим, по-чести, респ. по-продължителни контакти.

Целта на определеният режима на личните отношения между родителите и децата е да гарантира възможност за срещи с детето.

Тъй като отсъстващия от ежедневието на детето не може да поддържа и развива емоционалната си връзка с детето, му се предоставя такъв режим на лични контакти.

В съдебна практика се е наложил принципът, че е добре, режимът на лични отношения следва да бъде подробно и ясно разписан

Само така, ще бъде избегнат конфликт между страните по повод изпълнението му.

Устното уговаряне и изявления на единият или другият родител, че са наясно с тази ситуация, не е достатъчна, за да може ясно и точно всеки един от родителите да осъзнае съдържанието на Споразумение по чл.51 СК.

В това Споразумение следва да се очертаят ясно и точно условията при които ще се реализира режимът на лични контакти с другият родител.

 Режим на лични отношения

Съдът е задължен да следи за т.нар. изпълняемост на споразумението, което той именно проверява.

Това е много важно и съществен момент в регулацията на отношенията между съпрузите, за да може в случай на конфликт да бъде ясно как следва да бъде процедирано.

Как се определя режима на лични контакти ?

В съдебната практика са налице различни видове условия за определяне на  режима на личните отношения между родителите и децата

Най-голямо значение имат личните особености на двамата родители – вид на работата, отсъствие от града, свободно време за срещи с децата и др.

Обичайно се посочва право на неотглеждащия родител да прекарва с детето няколко дни през лятото, който не следва да съвпадат с годишния отпуск на отглеждащия родител.

В противен случай отглеждащият родител може да ползва и неплатен отпуск и да препятства осъществяването на режима.

Официалните празници обичайно се „поделят“ между родителите, като определеният режим е различен съответно в четна и нечетна година.

При регламентирането на режим на лични отношения е добре е да се посочва конкретен часови интервал за официалните празници.

Освен лични празници на детето може да се включат и лични празници на неотглеждащия родител – рожден ден, имен ден.

Режимът на лични отношения – взимане, разходи – извеждане извън страната и др. 

Прецизирането на режим на лични отношения с детето, следва да води до улеснение за родителите.

Ппри формулирането на режима на лични отношения следва да има посочено място за взимане на детето.

При малки деца или бебета, режимът следва да се уговори по начин, който да отчита и израстването на детето. Пример за това е взимане без преспиване до навършване на 3-6 годишна възраст и др.

Когато по една или друга причина между неотглеждащия родител и детето не е изграден Режим на лични отношенияа емоционална връзка  е добре да се уговори плавен преход при осъществяване на режим личните отношения.

Част от срещите могат да протичат съвместно с другия родител.

Както съдът, така и закона не насърчават и не съществува вариант, другият родител да бъде лишен от режим на лични отношения с детето.

В случай, че отглеждащият родител има притеснения за срещите между детето и другият  родител, може да поиска  това да бъде уредено.

Много са причините за това искане – злоупотреба с алкохол, физическо или психическо насилие, зависимости и др.

Не препоръчваме изготвянето на режим на лични отношения да зависи от желанието на детето.

Не винаги може да бъде отразено възможностите на двамата родители, а подобна уговорка поставя изграждането на емоционална връзка родител-дете

Тази договорка следва да бъде изцяло по волята на детето но не следва да зависи от него. В един ранен етап детето не съзнава своите интереси.

В по-ранна възраст децата често менят мнението си, което на практика, води до отчуждаване от родителя.

За информация обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg.  

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика.

Как се определя режим на лични отношения с дете

В практиката е утвърден принципът, че за да бъде приет от съда един режим на лични отношения в споразумение, той трябва да е така ясен и прецизен, че да подлежи на принудително изпълнение. Неясни, неопределени и неопределяеми формулировки не могат да бъдат утвърдени от съда.

Как се изменя режимът на лични отношения ?

Режимът на лични отношения се изменя по писмено искане чрез иск пред Районен съд от всеки един от двамата родители. Това може да бъде направено във всеки един момент, след като същите вече са установени в друго съдебно решение.

Има ли изисквания към режима на лични отношения ?

НЕ, режимът се определя изцяло по споразумение между двете страни. Ако те не могат да постигнат такова Споразумение, то съдът въз основа на изготвен социален доклад на ДСП, към АЗД.

Може ли да бъде лишен родител от лични отношения ?

Не може да бъде лишен от режим на лични отношения. Нито законът, нито съдът би допуснал да се стигне до лишаване от лични отношения, освен в краен случай - зависимости и насилие върху детето и др.

 

Личен имот през брака

Проблемите, свързани с имуществата, са едни от най-често третираните въпроси между съпрузи и са сред най-сложните последици при евентуален развод,като най-често става дума за придобит личен имот през брака

Хиляди казуси, свързани с разделянето на вещи между съпрузите, претендирането за едно или друго движимо и недвижимо имущество са натрупали огромна и често противоречива законодателна и съдебна практика.

Личен имот през брака

Според чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“. Личен имот през брака

Това е и правилото, като в него основно е понятието „съвместен принос“,  което има и своето определение в СК.

Така в кодекса е записано, че „съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството“. Отгоре на всичко този принос се предполага до доказване на противното. Личен имот през брака

Затова всеки съпруг може да претендира, че е имал някакъв принос в придобиването на всяка вещ по време на брака, включително и на даден апартамент.

Как се определя личен имот през брака ?

За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. 

Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща.

Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.

Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС

Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.

Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика“

Кои са изключения от правилото ?

Така СК определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност.

Съгласно чл.20 СК се считат вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение.

В този случай е без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

За лични се считат и вещи – но само движими, които, макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на професия.

Пак като изключение от общото правило СК предвижда и т. нар. пълно или частично преобразуване (трансформация) на лично имущество.

Според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение.

Налице е пълна трансформация.

При частичното преобразуване, уредено във втората алинея на същия текст, може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

Искът по чл. 21 от СК е установителен….

Затова той може да се предяви и по време на делба. Няма забрана това да се прави дори по време на брака. С този иск се иска да бъде постановено решение, с което даден имот да бъде определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност.

При тези дела се допускат като доказателства както документи, така и свидетели.

Фактически съдът изследва дали например претендираният като лично имущество апартамент е придобит изцяло с лични средства, имащи извънсемеен произход.Личен имот през брака

Според съдебната практика за лична собственост на съпруг се счита жилище е това, ако стойността е покрита с личните му средства и със заем преди брака.

В случай, че бъде заведен съдебен процес, в който се претендира придобиване чрез дарени средства от родители, следва да се изследва тяхното материално положение.

Важен е въпросът относно възможността да се отделят крупни финансови средства за закупуването на имот или подобрение в него (*ремонт)

Друг важен въпрос е п о какъв начин са били предоставени всички налични средства за закупуването на имота. Това би могло да се случи и при т.нар. „частичната трансформация“.

Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства.

Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.Личен имот през брака

За повече информация можете да се обърнете на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg   

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !

Придобиване недвижим имот през брака

В последните няколко години стана актуален въпросът за имуществените права и придобиване недвижим имот през брака.

Придобиване недвижим имот през брака

Практиката на съдилищата съдържа придобиване на недвижим имот, така и имуществените отношения между съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.

Най-сериозният въпрос е този касаещ, имуществените последици при евентуален развод.

Съдебни решения утвърждават устойчивата практика по казуса и възможностите на съпрузите, да претендират за недвижим имот, придобит през брака.

Въвежда се понятието „съвместен принос“.

Същевременно дефиницията на това понятие насочва към определението което е записано в Семейният кодекс.

Разбира се, това понятие подлежи на доказва и съответно лесно би могло да бъде оспорено до доказване на противното.

Всеки един от двамата съпрузи  може да претендира за съществен принос в придобиването на всяка съсобствена вещ – движима или недвижима през брака.

Придобиване недвижим имот през брака

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО

Всяко общо правило на съпружеската имуществена общност има и няколко изключения.

Семейният кодекс определя, имотите и вещите, придобити по време на брака, който остават извън кръга на тази съпружеската имуществена общност (СИО).

С аргумент за противното вещите и имуществените права върху вещи и паричните влогове, придобити по наследство и по дарение стават изключителна собственост на лицето, което ги е получило.

За лични се считат движими вещи, придобити по време на брака, които служат за лично ползване, упражняване на занаят, дейности или професия.

Законът въвежда и изключения като т. нар. пълно или частично преобразуване на лично имущество.

За лични се считат вещи, права върху вещи и паричните влогове, придобити през брака с лично имущество от наследство, дарение.

Пълна трансформация на имуществото. 

При частичното преобразуване,  страната може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

 СЪДЕБНА ПРАКТИКА И УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

Предявяването на съдебни искове за определяне на по-голям дял от притежаваното или придобито имущество би могло да се направи по всяко време.

Целта, тук е да бъде постановено Съдебно решение, при което определен имот да бъде посочен определен като лично имущество.

В практиката по такива граждански дела с имуществен елемент от съпружеската имуществена общност се допускат като доказателства писмени и гласни доказателствени средства.

Придобиване недвижим имот през брака

Съдът е длъжен да изследва актът на придобиването и произходът на средствата.

Това подлежи на доказва дали съответният имот е придобит изцяло с лични средства, имащи личен характер.

Пример за такива доказателства са дакти около сключване на брака, неговата продължителност и доходите получени от страните.

Добре е ако сумите, дарени на единия или другия от семейството могат да бъдат доказани.

Аналогична е ситуацията в т.нар. „частичната трансформация“ на имуществото, придобито в режим на СИО.

Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства.

Имот пo време на брака

Придобиването на недвижим имот чрез покупко-продажба от съпруг поставя въпрос относно собствеността на имот пo време на брака.

Дори и под Нотариалният акт за собственост върху този имот да стои подписът на единият от двамата съпрузи, то този имот е общ

Това е така, освен ако не е налице сключен писмен брачен договор за разпределение на собствеността между съпрузите

Тук изниква въпроса нужно ли е и двамата съпрузи да бъдат вписани в графата „КУПУВАЧИ“  на имота ?

ПРИДОБИВАНЕ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА

Имот пo време на брака

Дори и само единият от двамата да е посочен като КУПУВАЧ в нотариалния акт за покупко-продажба, то този имот е обща собственост и на двамата съпрузи.

Повечето хора не знаят, че ако имот, придобит по време на брака е обща собственост на съпрузите.

Ако се стигне до прекратяване на брака и СИО на съпрузите, то това води и до прекратяване на съсобствеността.

Закупеният между тях недвижим имот по време на брака е обща собственост, дори да е записан на името на единия съпруг.

Разбира се разводът служебно не води до прекратяване на съсобствеността между съпрузите. Имот пo време на брака

Необходимо е да бъде инициирано съдебно производство пред Районен съд за делба.

Имотът може да бъде поделен след брака между отделните обикновено съсобственици при развод или смърт на някой от тях.

Към момента на придобиването на собствеността на недвижимият имот по време на сключен брак, квотите на съпрузите са равни.

Разбира се много са случаите, в които тази презумпция е оборима.

Всеки един от двамата съпрузи може да поиска при сериозен принос  в закупуването на общото имущество да бъде определен неговият дял за по-голям по чл. 29 СК.

Квоти на придобиване на недвижим имот

Имот пo време на брака

Лични средства на съпруга са тези, които  са придобити преди брака или чрез дарение или наследство.

Пример за такива случай са дарение от близки и , близки и роднини даряват суми на съпрузите за закупуването на имота.

Независимо придобиването на  дял от съсобствеността на недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност имотът не става изключителна собственост на съпруга, който претендира за по-голям дял.

В случай, обаче, че имотът е придобит  на името и на двамата съпрузи, претенцията за по-голям дял от имота, следва да бъде отхвърлена

Дори и по-голяма част да е била придобита чрез лични средства на съпруга, то  с вписването и на другия съпруг се  прием, че съпрузите са придобили имота при равни квоти.

РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Прилагането на правила за разрешаване на правни въпроси с международен елемент при съдебни дела за развод между съпрузи в различни държави са сложни.Важен е въпроса за Развод при брак в чужбина

Разрешаването на този въпрос изисква задълбочени правни познания и съобразяването на правната материя в различни области.

Най-съществено този въпрос е уреден от т.нар.КМЧП, както и отделни вътрешни разпоредби. Развод при брак в чужбина

Всеки съд, сезиран с молба за бракоразводно дело при брак, сключен в чужбина ще се посове на горепосочените законови разпоредби относно компетентността на българските съдилища.

Въпросът за Развод при брак в чужбина е уреден КМЧП.

Този въпрос се базира на международната компетентност на българските съдилища.

Успоредно с това е приложим  и принципа на съдебни производства по граждански дела с международен елемент.

ВИДОВЕ РАЗВОД 

Разводът може да бъде по взаимно съгласие и по исков ред. Процедурите са различни.

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство.

Необходимо да е изрично съгласие между съпрузите за прекратяване на брака. Нужно е също и съгласие за последиците на бракоразвода

Страните следва да одобрят задължително съдържание на споразумението. Районен съд следва да утвърди Споразумението за развод и постановява развод. Това Решение не подлежи на обжалване.

В редица Регламенти на ЕС и закони е уредена и правно -регламентирана общата компетентност на българските съдилища по дела за права по брачни искове. 

Разводът по исков ред е всъщност развод поради разстройство на брака.

Разстройството на брачната връзка следва да се докаже пред съда.

В рамките на съдебна процедура, следва да се докаже и да се установи „дълбоко и непоправимо“ разстройство.

Искът за развод поради разстройство на брака се предявява се до Районния съд по постоянен адрес на ответника.

Това са съдебни дела за лични и имуществени отношения между съпрузите, дела за издръжка, произход, за осиновяване и вещни права с международен елемент и др.

Законът ясно и точно регламентира условията за сключване на граждански брак и съответно процедурата за развод, от брак,  сключен  в чужбина.

Предвидената в закона е легална възможност, отделните граждани на държавите членки на Европейският съюз да сключват граждански брак пред компетентен орган ако това е допустимо по право на съответната държава.РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Сключен  между български граждани в чужбина брак се удостоверява пред отделните дипломатически или консулски представителства в чужбина

Това става при условие, че правото на приемащата държава допуска това.

Според закона, граждански брак, валидно сключен в чужбина, следва да бъде признат, при условие, че е спазена предписаната изискуема форма

Тази форма се удостоверява с изискване на държавата пред чийто държавен орган се сключва.

Най-важното условие за сключване на брака/ респ. развод според изискванията на закона се определя за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин е лицето.

Правила за развод …

  • Ответната страна в производство по развод с международен елемент има обичайно местопребиваване (domicile), седалище в страната;
  • Искането е получено от лице, което е гражданин, респ. юридическо лице в страната;

При същите условия (КМЧП – обичайно местопребиваване, седалище, гражданство) българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения

Те могат да разглеждат делата по българското право за развод.

Съгласно закона производството за развод между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод.

За да се разреши въпроса с прекратяването на брака се образува бракоразводно дело пред Районен съд

За целта е необходимо сключеният в чужбина брак да бъде регистриран пред съответните органи.

Пряко приложим е Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Съществено в този въпрос при започнало съдебно производство за развод е прякото приложение на  Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Това са делата, свързани с родителската отговорност.

Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

  • Съдебни производства за развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
  • Определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

Тук е уредено и текущата компетентност на съдилищата, касаещо настоящото производство в отделните държавите членки на чиято територия:

– съпрузите имат обичайно местопребиваване, или

– съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако ответникът има обичайно местопребиваване, или

– в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка

Регламентът замества в отношенията между държавите-членки конвенциите, приложими към момента на влизането му в сила.

Съдебните производства с международен елемент следва да бъдат отчетени при процесуалната компетентносРазвод при брак в чужбинат на българските съдилища и приложимото право.

Затова в съдебното производсто по развод пред съдилищата в България може да бъде образувано дело за развод по исков ред

При прекратяването на брака, съпрузите престават да бъдат наследници по закон един на друг, както и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това.

Законът предвижда изключение от това правило, в случай че завещателят изрично е посочил, че завещанието ще има действие и след развода.

За допълнителна правна информация, не се колебайте да ни потърсите и информирате за делото.

Преди да се образува съдебно производство за развод, когато бракът е сключен в чужбина между лица от различна или една и съща народност.

Нашите адвокати по бракоразводни дела ще отговорят на всяко ваше запитване

Телефон за връзка 0897 90 43 91 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

Колко струва развод по исков ред ?

При развод по исков ред има фиксирани суми за заплащане и такива, които може да се наложи да се платят в зависимост от конкретния случай. Държавна такса за завеждане на делото е посочена в Тарифа. След решението се дължи държавна такса заедно с препис от съдебното решение. Ако имате ненавършили пълнолетие деца, се плаща издръжка за децата и таксата е 2% от сбора за издръжката, начислена за три години.

Какъв е размерът на адвокатските такси ?

размерът на адвокатския хонорар се договаря не по-малък от минимални размери за адвокатските възнаграждения, съгласно Тарифата.

Какви допълнителни плащания има в дело за развод ?

В дело за развод може да се стигне до допълнителни плащания. Те са връзка с призоваването и представителството на ответната страна. Ако ответник не може да бъде намерен по адрес във връзка с призоваването й, се призовава чрез Държавен вестник.

Как се призовава по дело за развод съпруг в чужбина ?

Ако ответната страна пребивава на адрес в чужбина, който е известен на ищеца, исковата молба трябва да се връчи на адрес, което също е свързано с такси и разноски по призоваване, като размерът се определя от съда.

Какво разглежда съдът в делото за развод ?

В дело за развод, ако страните имат ненавършили пълнолетие деца, се представя иск за упражняване на родителски права. Към него има иск за определяне на режим за лични контакти, заедно с иск за издръжка и иск за ползване на семейно жилище.

Как може да се промени фамилно име при развода ?

С иска за развод може да се съедини и иск за промяна на фамилно име,ако някой от тях е променил фамилно име преди брака;

Какво представлява брачният договор ?

Все повече клиенти задават въпроса какво представлява брачният договор?

Законодателството въведе начини за уреждане отношенията и като бракоразводен адвокат отчитаме тенденциите и настъпилите промени и различия между съпрузите.

Това наложи необходимостта от регулиране на отношения, възникващи вследствие на брак и съпружеско съжителство.

Съгласно българският закон, оправомощен да завери подписите и съдържанието на брачен договор е всеки нотариус.

Той притежава пълна материална компетентност да извършва всички  нотариални действия.Какво представлява брачният договор ?

Удостоверявания – на подписите и на съдържанието, могат да бъдат извършени и от помощник-нотариус.

Изключение, в които с брачния договор се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права.

Специалните условия за действителност на брачния договор са следните :

• Пълнолетни страни, непоставени под запрещение;

• договор в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписе на страните.

• предмет на брачен Договор могат да бъдат само имуществени отношения между съпрузите;

Условия за  сключване брачен договор :

1. Правата на страните в имуществото, което се придобива по време на брака.

Страните по договора могат да изберат из между три отделни режима

А/ Режим на общност – т.нар. СИО

Б/ Режим на разделност – след сключване на брачен договор

В/ Режим на обикновена съсобственост, при изрична уговорка между съпрузи.

Забраната не прегражда възможност на съпруг да се разпореди с лично имущество в полза на другия съпруг.

Това са сделки на дарение, продажба, замяна, договор за издръжка и гледане и др.

2. Начините за управление и разпореждане с имущество и семейно жилище.

Законът поставя акцент върху правните действия по време на брака.

Правен режим от съпрузите договореното разпореждане със семейно жилище не може да нарушава общата забрана в закона.

В противен случай е налице нищожност на договора в тази част.

3. Участие на страните в семейните разходи и задълженията.

При режимите на общност и разделност съпрузите участват в семейните разходи

За поетите задължения за семейни нужди, двамата съпрузи отговарят солидарно.

Съпрузите обаче не могат да бъдат освободени от солидарната отговорност за семейни задължения към трети лица.Какво представлява брачният договор ?

4. Имуществените последици при развод.

Това е извънредно важна част на брачните договори, която следва да се опише изрично.

Разводът прекратява договора.

Имуществените последици обхващат не само разпределение на имущество, пари, ценности, но и участие в търговски предприятия

Тези уговорки обхващат и ползването на семейното жилище и възникващите наемни отношения и издръжка на съпруга,деца.

При пропуски в брачния договор, се прилагат последици от режима на семейна общност.

5. Издръжка на съпрузите по време на брака и при развод.

Всички уговорките за издръжката на съпруга, в чиято полза е уговорена издръжката могат да бъдат по-благоприятни от предвидените.

Няма пречки да се уговаря издръжка и в полза на съпруг, който може да се издържа сам.

Не може да се уговаря издръжка за съпруг с условието, че задълженият се освобождава от издръжка за децата.

6. Издръжка на децата от брака. Принципите на договаряне на издръжката за съпруга са валидни и за издръжка на децата.

Минимално предвидената в чл.142, ал.2 от СК (четвърт от МРЗ). адвокат бракоразводни дела

С нарастване нуждите на детето, размерът на уговорената издръжка може да бъде променен по съдебен ред.

Брачният договор не може да бъде в ущърб на интересите на децата.

7. Други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на СК.

Поради специфичния си предмет, брачният договор е базата, върху която се развиват имуществените отношения между съпрузите.

Ако с договора не се разпореждат с вещни права, значението е  удостоверяване подпис и съдържание

Всички дипломатически и консулски представители, могат да удостоверят подписите и съдържанието на брачен договор.

Брачният договор, с който се правят разпореждания, се вписва в Имотен регистър.

За повече информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на мейл : office@lawyer-bulgaria.bg 

Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Много клиенти споделят, че не са наясно с условията на развод между съпрузи по взаимно съгласие. Затова задават и въпроса: Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Дългогодишният опит на бракоразводен адвокат, в производството по развод може да спести много усилия и средства.

Важното е да се стигне до най-адекватното решение за своя клиент. Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака

Развод по взаимно съгласие

Дело за развод по взаимно съгласие

Когато съпрузите са съгласни сключеният между тях брак да бъде прекратен по тяхно взаимно съгласие

Този иск се предявява по постоянния адрес на единия от тях, заедно със сключено Споразумение по чл. 51 СК.

Обикновено местоживеенето на детето се определя при родителя, на който се предоставя упражняването на родителските права.

Когато децата са повече от едно, както законът, така и съдебната практика третират разделянето им като изключение, а не като правило.

Предпоставки за развод по взаимно съгласие

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде:

а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака;
б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно;
в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК).

Това съгласие се изразява писмено от двамата съпрузи в съдебното заседание, поради което те са длъжни да се явят лично.

Законодателят е предвидил съпрузите да заявят същото лично и пред съда в насроченото открито съдебно заседание и да заявят, че желаят да се разведат.

При неизпълнението на личното им явяване се предвижда  делото да бъде прекратено. Това е случая, освен ако някой от съпрузите не се яви лично без уважителна причина.

Съгласието се изразява от съпрузите пред съда, като те са длъжни да се явят в първото по делото заседание лично, за да го изразят.

Двете страни при развод по взаимно съгласие съпрузите следва да постигнат съдебно Споразумение по чл. 51 СК  относно следните основни въпроса-последици от прекратяването на брака:

  • местоживеенето на децата и ползването на семейното жилище,
  • упражняването на родителските права,
  • режимът на личните отношения и
  • издръжката на децата, а също, ако има и издръжка между съпрузите.

Те могат да се споразумеят и по други последици на развода по взаимно съгласие.

Във бракоразводната практика има ситуация, в която и двамата съпрузи постигат взаимно съгласие за прекратяване на брака.

След като Районният съд се увери, че съгласието на двамата съпрузи е взето сериозно и непоколебимо.

Съдът  пристъпва към насрочване на заседание и разглеждане на делото пред страните.

За целта, двамата съпрузи постигайки взаимно съгласие за прекратяване на брака, следва да се явят лично в открито съдебно заседание

Делото се гледа пред Районен съд, за  да потвърдят непоколебимо разстройство на брака.Родителски права при развод

В случай, че някой от двамата съпрузи не се появи на откритото заседание на Районния съд в деня на заседанието по бракоразводното дело по взаимно съгласие делото се прекратява.

В случай, че не са налице причина, насроченото съдебно заседание се отменя, а бракоразводното дело се прекратява.

Какво представлява Споразумението по чл. 51 СК ?

Това Споразумение по чл.51 урежда правните последици от прекратяването на брака при съгласие на двете страни.С него се определят :

  •  местоживеенето и упражняването на родителските права от единия от двамата съпрузи;
  • личните отношения между съпрузите и децата,
  • въпросите за издръжка след развода, както и бъдещата издръжка на децата;
  • ползване на семейното жилище от единият от съпрузите
  • размер на издръжка между съпрузи,
  • носенето на фамилното име, ако съпругата желае да го запази или промени;

Съдебното споразумение по чл. 51 СК следва да бъде одобрено от Районен съд.

В Съдебно заседание следва да бъде представен и доклад от Дирекция „Социално подпомагане”, към Агенция на Закрила на детето.

Настъпването на промяна в обстоятелствата и отношенията е основание да се иска тяхното пререшаване в нов съдебен процес пред Районен съд.

Най-важният въпрос който Районен съд разглежда е с оглед интересите на децата.Как да се разведа по взаимно съгласие ?

От своя страна, Районният съд утвърждава Споразумението за развод по взаимно съгласие

Той утвърждава желанието на някоя от страните да възпитава и отглежда децата, като упражняването на родителските права и режима на личните отношения между децата и другият родител, както и издръжка за децата;

Внимателно се изписва и режима на личните отношения между родителите и децата

Тук се включват период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време;

В заключение можем да ви посъветваме да се свържете с адвокат по бракоразводните дела.

Така ще получите адекватна правна консултация. Обадете ни се, за да обсъдим всички подробности по развода.

За допълнителна консултация относно условията за развод по исков ред можете да се обърнете към нас.

  Всеки клиент ще получи точна консултация на тел.: 02/ 858 1025 или да изпратите Е-mail на info@lawyer-bulgaria.bg

Какво е развод по взаимно съгласие ?

В България начините за развод са само два: развод по взаимно съгласие и развод по исков ред.Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Кои са предпоставките за развод по взаимно съгласие ?

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде: а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака; б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно; в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК). Това съгласие се изразява писмено – от двамата съпрузи в съдебното заседание

Кой ще ползва семейното жилище ?

Семейният кодекс съдържа легална дефиниция на понятието „семейно жилище“ в § 1 от Допълнителните разпоредби. То може да бъде собственост на единия съпруг, на двамата или на трето лице. В този раздел на споразумението се третира въпроса само за ползването. В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права.

Може ли да се смени фамилното име при развода ?

Ако при сключване на брака някой от съпрузите е приел фамилното име на другия съпруг, при развод той може да възвърне предбрачното си име или да запази фамилното име на съпруга си. Във втория случай е необходимо изричното писмено съгласие на другия съпруг, изразено в този раздел на споразумението.

Може ли да обжалвам Решението за развод по взаимно съгласие ?

Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие е окончателно и след неговото постановяване от Районен съд не подлежи на обжалване – чл. 330, ал. 5 от ГПК от страните.