Разваляне Договор за дарение

В българското право съществуват няколко особености при разваляне Договор за дарение.

Договорът за дарение е един от най-често използваните способи за безвъзмездно прехвърляне на недвижим имот, парична сума, движима вещ или друго имуществено право.

Родители даряват жилища на своите деца, баби и дядовци прехвърлят имоти на внуци, а между близки хора се даряват пари, автомобили, земеделски земи и дружествени или други имуществени права.

На практика обаче отношенията между дарителя и надарения невинаги се развиват според първоначалните очаквания.

Възможно е след дарението да възникне тежък конфликт, дарителят да изпадне в материална нужда, надареният да откаже помощ или да се установи, че сделката страда от съществен правен порок.

Какво означава „разваляне на договор за дарение“?

Изразът „разваляне договор за дарение“ е широко използван в ежедневния език и при търсене в интернет.

В юридически смисъл обаче трябва да бъдат разграничени няколко различни способа за защита:

1. отмяна на дарението поради непризнателност – по чл. 227 ЗЗД;
2. обявяване на дарението за нищожно – когато сделката противоречи на закона, добрите нрави или изискуемата форма;
3. унищожаване на договора – при измама, заплашване, грешка, недееспособност или други пороци на волята;
4. намаляване на дарението – когато с него е накърнена запазената част на наследник;
5. доброволно обратно прехвърляне – когато надареният е съгласен да върне имуществото.

Тези правни механизми имат различни основания, срокове, доказателствена тежест и правни последици.

Затова неправилната правна квалификация на иска може да доведе до неговото отхвърляне.

Какво представлява договорът за дарение?

С договора за дарение дарителят безвъзмездно и незабавно предоставя определено имущество на надарения, който трябва да го приеме.

Характерни белези на дарението са:

• безвъзмездността;
• намерението на дарителя да облагодетелства надарения;
• приемането на дарението;
• липсата на равностойна насрещна престация.

Когато прехвърлянето всъщност е направено срещу задължение за гледане, издръжка, плащане или друга реална насрещна престация, може да се окаже, че страните не са сключили чист договор за дарение, а възмезден, смесен или привиден договор.

Затова преди предявяване на иск трябва да се изследват не само наименованието на нотариалния акт, но и действителната воля на страните, уговорените тежести и причината за прехвърлянето.

Каква форма трябва да има договорът за дарение?

Формата зависи от вида на дареното имущество.

Дарение на недвижим имот

Дарението на апартамент, къща, земя, гараж или идеална част от недвижим имот се извършва с нотариален акт.

Нотариалната форма е условие за действителност.

Когато тя не е спазена, не възниква валидно прехвърляне на собствеността.

Дарение на движими вещи и пари

Не е правилно твърдението, че всяко дарение на пари или движими вещи задължително трябва да бъде с нотариална заверка на подписите.

Съгласно чл. 225 ЗЗД дарението на движими вещи може да бъде извършено:

• писмено с нотариално заверени подписи; или
• чрез фактическо предаване на вещта.

При ценните книги трябва да бъде спазен съответният законов способ за тяхното прехвърляне – например джиро, цесия или друг приложим ред.

Може ли дарителят просто да си поиска имота обратно?

Не. След като договорът е валидно сключен и собствеността е прехвърлена, дарителят не може едностранно да оттегли дарението само защото:

• е променил решението си;
• отношенията с надарения са се влошили;
• надареният не проявява достатъчно внимание;
• надареният не посещава дарителя;
• имотът се използва по начин, който дарителят не одобрява;
• надареният желае да продаде или ипотекира имота;
• дарителят предпочита имуществото да бъде дадено на друго лице.

Необходимо е да бъде доказано конкретно основание, предвидено в закона.

Отмяна на дарение поради непризнателност 

Тогава обикновено се поставя въпросът:

Може ли договорът за дарение да бъде развален и дареният имот да бъде върнат?

Отговорът е: да, но само при наличие на конкретно законово основание.

Самото съжаление за извършеното дарение, влошаването на личните отношения или промяната в намеренията на дарителя не са достатъчни, за да бъде отнето вече дареното имущество.

Основният специален способ за връщане на дареното имущество е искът за отмяна на дарението по чл. 227 ЗЗД.

Дарението може да бъде отменено, когато надареният:

1. умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или участва като съучастник в такова престъпление;
2. набеди дарителя в тежко престъпление, за което законът предвижда лишаване от свобода не по-малко от три години, при допълнителните условия на закона;
3. откаже да даде на дарителя издръжка, от която той действително се нуждае.

Това са изчерпателно посочени основания.

Съдът не може да добавя други случаи на „неблагодарност“ само защото поведението на надарения е морално укоримо или е довело до тежък семеен конфликт.

Обичайните и възнаградителните дарения

Законът предвижда специално изключение за обичайните и възнаградителните дарения.

Обичайни са например подаръци, направени по повод празник, рожден ден, сватба или друго обичайно житейско събитие, когато стойността им съответства на отношенията и обстоятелствата.

Възнаградително е дарението, с което дарителят желае безвъзмездно да изрази признателност за вече извършена услуга или помощ, без да изпълнява правно задължение за плащане.

Квалификацията зависи от конкретните факти, стойността на дарението и волята на страните.

Отмяна на дарение поради отказ от издръжка

Най-често срещаното основание в съдебната практика е отказът на надарения да предостави издръжка на нуждаещия се дарител.

За уважаване на иска не е достатъчно дарителят да заяви, че се чувства изоставен или че надареният не полага очакваните грижи.

Необходимо е да бъдат установени едновременно няколко предпоставки.

1. Дарителят трябва обективно да се нуждае от издръжка

Нуждата трябва да бъде реална, конкретна и относително трайна.

Съдът изследва дали доходите и наличните средства на дарителя са достатъчни за покриване на нормалните му жизнени потребности, включително:

• храна;
• лекарства;
• медицинско лечение;
• отопление и електроенергия;
• разходи за жилище;
• помощ от друго лице;
• транспорт;
• други необходими разходи, обусловени от възрастта и здравословното състояние.

Не се защитава претенция за поддържане на луксозен или неоправдано висок жизнен стандарт.

Издръжката е насочена към необходимите жизнени потребности, а не към финансиране на всяко лично желание.

ВКС приема, че нуждата трябва да бъде трайна и да се преценява според конкретните доходи, имущество, здравословно състояние и действителни разходи на дарителя.

2. Дарителят трябва да е поискал издръжка

Задължението на надарения не възниква автоматично веднага след сключването на договора.

Дарителят трябва да е изпаднал в нужда и да е поискал помощ.

Искането може да бъде направено:

• устно;
• писмено;
• чрез нотариална покана;
• по електронна поща или съобщение;
• чрез адвокат;
• с връчването на исковата молба.

Нотариалната покана не е задължително условие за допустимост на иска, но има съществено доказателствено значение.

Чрез нея могат да бъдат установени съдържанието на искането, моментът на получаването му и реакцията на надарения.

Според ВКС исковата молба също може да съдържа ново искане за предоставяне на издръжка.

3. Надареният трябва да е отказал да предостави издръжка

Отказът може да бъде изричен или да се установи от поведението на надарения.

Изричен отказ е налице, когато надареният заяви, че няма да помага.

Мълчалив или фактически отказ може да бъде установен, когато надареният:

• не отговори на поканата;
• не предостави никаква помощ;
• предоставя явно недостатъчна помощ въпреки доказаната нужда;
• системно избягва изпълнението;
• формално обещава помощ, но фактически не я осигурява.

Съдът преценява цялото поведение на страните, а не само отделна реплика или еднократен конфликт.

4. Надареният трябва да има обективна възможност да помага

Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС приема, че не е налице обществено укорима непризнателност, когато надареният обективно не може да предоставя издръжка, без да постави себе си или лицата, които по закон е длъжен да издържа, в по-тежко положение от дарителя.

Следователно съдът трябва да сравни:

• доходите и имуществото на дарителя;
• необходимите му разходи;
• доходите и имуществото на надарения;
• задълженията му към деца, съпруг, родители или други лица;
• действителната му възможност да предоставя помощ.

Самото наличие на кредити, лични разходи или финансови затруднения не освобождава автоматично надарения.

Те се преценяват заедно с всички останали обстоятелства. От значение е дали отказът е обективно оправдан, или надареният разполага с възможност да помогне, но съзнателно не го прави.

Необходимо ли е надареният да полага лични грижи?

При обикновения договор за дарение надареният поначало не поема автоматично задължение лично да гледа дарителя, да живее с него, да го посещава ежедневно или да извършва домакинска и медицинска помощ.

Чл. 227 ЗЗД урежда предоставянето на необходимата издръжка, а не общо задължение за гледане.

Помощта може да бъде предоставяна:

• в пари;
• чрез закупуване на храна и лекарства;
• чрез плащане на битови разходи;
• чрез осигуряване на домашен помощник;
• чрез заплащане на медицинска или социална услуга;
• чрез комбинация от парична и фактическа помощ.

Когато страните действително са желаели прехвърляне на имота срещу пожизнено гледане и издръжка, правилната правна конструкция обикновено е договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане, а не чисто дарение.

Как се доказва нуждата от издръжка?

В зависимост от случая могат да бъдат представени:

• медицински документи и епикризи;
• експертни решения за намалена работоспособност;
• документи за размера на пенсията и другите доходи;
• банкови извлечения;
• фактури и касови бележки за лекарства;
• разходи за лечение и рехабилитация;
• договори и плащания за домашен помощник;
• сметки за отопление, електроенергия и вода;
• документи за притежавано имущество;
• доказателства за доходи от наем;
• свидетелски показания;
• нотариални покани и кореспонденция между страните;
• доказателства за предоставена или отказана помощ.

Съдът не изследва изолирано само размера на пенсията или само здравословното състояние.

Извършва се цялостна съпоставка между необходимите разходи и средствата, с които дарителят реално разполага.

Едногодишен срок за отмяна на дарението

Искът по чл. 227 ЗЗД може да бъде предявен в едногодишен срок от момента, в който дарителят е узнал за съответното основание за отмяна.

При отказ от издръжка началният момент не трябва механично да се свързва единствено с датата на първата нотариална покана.

В Решение № 233 от 16 април 2024 г. ВКС приема, че при трайна неудовлетворена нужда новото искане и новият отказ могат да породят ново основание за отмяна. Самата искова молба също може да представлява искане за издръжка.

ВКС квалифицира едногодишния срок като давностен.

Съдът следи за изтичането му само когато ответникът своевременно е направил възражение за погасителна давност.

Докато трае съдебният процес, давността не може да изтече по отношение на упражненото с иска право.

Това не означава, че дарителят може неограничено да отлага защитата си.

Всеки случай трябва да бъде анализиран според конкретната хронология на нуждата, исканията, отказите и извършените плащания.

Могат ли наследниците на дарителя да искат отмяна?

До изтичане на едногодишния срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, когато той е починал преди упражняване или окончателно реализиране на правото си.

Наследниците не получават нов самостоятелен едногодишен срок, а могат да упражнят правото в рамките на срока и обема, в който то е принадлежало на дарителя.

При смърт на надарения въпросът е по-сложен.

ВКС приема, че трябва да се установи дали задължението за предоставяне на издръжка и отказът са възникнали още приживе на надарения.

Ако дарителят е изпаднал в нужда едва след смъртта му, отказът на неговите наследници не се приравнява автоматично на непризнателност на първоначалния надарен.

Какво става, ако надареният е продал имота?

Предявяването на иск не означава автоматично, че имотът непременно ще бъде върнат в патримониума на дарителя.

Законът защитава права върху дарения имот, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба за отмяна.

Затова при дарение на недвижим имот е особено важно исковата молба да бъде своевременно вписана в Имотния регистър.

Вписването има защитно действие спрямо права, придобити от трети лица след него.

Когато надареният е продал или обременил имота преди вписването, правата на третото лице могат да бъдат запазени, а надареният да дължи на дарителя стойността на обогатяването си при условията на чл. 227, ал. 5 ЗЗД.

При опасност от продажба, дарение, ипотека или друго разпореждане може да се обсъди и искане за обезпечение на бъдещ или вече предявен иск чрез подходяща обезпечителна мярка.

Кога дарението е нищожно?

Нищожният договор не поражда целените правни последици.

За разлика от отмяната по чл. 227 ЗЗД, тук основанието е порок, съществувал още при сключването на сделката.

Дарението може да бъде нищожно, когато:

• не е спазена изискуемата форма;
• предметът е невъзможен;
• договорът противоречи на закона;
• договорът противоречи на добрите нрави;
• единственият мотив за дарението противоречи на закона или добрите нрави;
• условието или тежестта са невъзможни;
• даряват се бъдещи имущества;
• липсва действително съгласие;
• дарението прикрива друга сделка и са налице предпоставките за привидност.

Не всяко неморално поведение на надарения прави договора нищожен.

Противоречието с добрите нрави трябва да се отнася до самата сделка или до нейния единствен определящ мотив при сключването ѝ.

Обещанието за бъдещо дарение също не произвежда действие като предварителен договор, чрез който бъдещият дарител да бъде принуден да извърши дарението.

Унищожаване на дарение поради измама или заплашване

Дарението може да бъде атакувано и по общите правила за унищожаемост на договорите.

Това е възможно например когато:

• дарителят е бил умишлено въведен в заблуждение;
• сделката е сключена под заплашване;
• дарителят е действал при съществена грешка;
• към момента на сделката не е могъл да разбира или ръководи действията си;
• представителят е действал извън или в противоречие с предоставената представителна власт.

При измама трябва да се докаже умишлено въвеждане в заблуждение, което е мотивирало дарителя да сключи договора.

Самото неизпълнение на неформално обещание или последващото влошаване на отношенията невинаги доказва измама към момента на нотариалната сделка.

Дарение, прикриващо договор за издръжка и гледане

В практиката се срещат случаи, при които имотът формално е прехвърлен чрез дарение, но действителната уговорка е надареният да се грижи за прехвърлителя до края на живота му.

Когато страните са използвали дарението само като привидна форма, може да се постави въпросът за симулация и за действителния характер на прикритото съглашение.

Не е достатъчно дарителят впоследствие да твърди, че „очаквал“ грижи.

Необходимо е да се докаже, че още при сключването на сделката е съществувала конкретна насрещна уговорка и че нотариалното дарение не отразява действителната обща воля.

В такива дела особено значение могат да имат:

• обратни писма;
• предварителни договори;
• разписки;
• писмена кореспонденция;
• признания на страните;
• свидетелски показания в допустимите от закона случаи;
• поведението на страните непосредствено преди и след сделката.

Намаляване на дарение при накърнена запазена част

Намаляването на дарение по чл. 30 от Закона за наследството не е отмяна поради непризнателност.

Това е самостоятелен наследственоправен способ за защита на наследниците със запазена част.

Право на запазена част могат да имат:

• низходящите на наследодателя;
• родителите;
• преживелият съпруг.

Когато извършени приживе дарения или направени завещания накърняват запазената им част, наследниците могат да поискат тяхното намаляване до размера, необходим за допълване на запазената част.

За целта се образува наследствена маса, към която при изчислението се прибавят извършените дарения при условията на закона.

Приемане на наследството по опис

Когато искът за възстановяване на запазена част е насочен срещу лице, което не е наследник по закон, чл. 30, ал. 2 ЗН по принцип изисква наследството да бъде прието по опис.

Това е съществена предпоставка и пропускът ѝ може да се окаже фатален за претенцията.

Приложението на изискването зависи от качеството на надарения и конкретната наследствена конфигурация.

Срок за иск по чл. 30 ЗН

За иска за намаляване на дарения и завещания не се прилага едногодишният срок по чл. 227 ЗЗД.

Съдебната практика приема обща петгодишна погасителна давност.

Определянето на началния момент изисква отделна преценка според това дали се атакува дарение или завещателно разпореждане и кога е възникнала възможността правото да бъде упражнено.

Може ли дарението да бъде върнато доброволно?

Дарителят и надареният могат да уредят отношенията си доброволно, но не чрез обикновена декларация, че „развалят“ нотариалния акт.

Когато предмет на дарението е недвижим имот, връщането му изисква ново прехвърлително основание и нотариален акт – например обратно дарение, продажба или друг подходящ договор.

Трябва предварително да бъдат проверени:

• данъчните последици;
• местният данък;
• нотариалните такси;
• таксата за вписване;
• наличието на ипотеки и възбрани;
• правата на съпруг или трети лица;
• евентуалните наследствени последици.

Доброволното обратно прехвърляне може да бъде по-бързо от съдебния процес, но трябва да бъде оформено по надлежния законов ред.

Пред кой съд се предявява искът?

Не е правилно да се твърди, че всеки иск за отмяна или „разваляне“ на дарение задължително се предявява пред окръжния съд.

Родовата подсъдност зависи от:

• правната квалификация на иска;
• предмета на дарението;
• цената на иска;
• приложимите специални правила.

По общото правило районният съд разглежда гражданските дела, освен тези, които законът възлага като първа инстанция на окръжния съд.

Искове по граждански дела с цена над 25 000 лв. по принцип са подсъдни на окръжния съд, с предвидените в закона изключения.

За някои искове относно собственост или други вещни права върху недвижим имот е приложим отделен праг.

При неправилно определена цена на иска или неправилно избран съд производството може да бъде забавено чрез изпращане по подсъдност или чрез указания за отстраняване на нередовности.

Как протича съдебното дело?

Обичайно производството преминава през следните етапи:

1. анализ на нотариалния акт и правното основание;
2. проверка на собствеността и тежестите върху имота;
3. установяване на приложимия иск;
4. изпращане на покана, когато това е необходимо или доказателствено целесъобразно;
5. събиране на медицински, финансови и други доказателства;
6. изготвяне и подаване на искова молба;
7. вписване на исковата молба при недвижим имот;
8. евентуално искане за обезпечение;
9. размяна на съдебни книжа;
10. събиране на писмени и гласни доказателства;
11. назначаване на експертиза при необходимост;
12. постановяване на съдебно решение;
13. въззивно и евентуално касационно обжалване.

При уважаване на иска за отмяна последиците настъпват в обема, признат от съда, като трябва да бъдат съобразени правата на трети лица и вписването на исковата молба.

Кой какво трябва да доказва?

При иск за отмяна поради отказ от издръжка дарителят трябва да въведе и докаже фактите, от които извежда правото си:

• валидно извършено дарение;
• възникнала трайна нужда от издръжка;
• отправено искане;
• отказ или фактическо непредоставяне на необходимата помощ;
• размера и характера на нуждите.

Надареният може да противопостави доказателства, че:

• дарителят разполага с достатъчно средства;
• нуждата не е трайна или не е реална;
• издръжка е предоставяна;
• не е получавано искане;
• отказ не е налице;
• съществува обективна невъзможност за предоставяне на помощ;
• искът е погасен по давност;
• дарението е обичайно или възнаградително.

Изходът на делото често зависи не толкова от общите твърдения за влошени отношения, колкото от точната хронология и от качеството на представените доказателства.

Въпроси при искане за отмяна на дарение

„Дарителят винаги може да си върне имота“

След прехвърлянето дарителят вече не е собственик.

Необходимо е конкретно законово основание или доброволно обратно прехвърляне.

Смесване на отмяна и запазена част

Отмяната по чл. 227 ЗЗД защитава дарителя срещу тежка непризнателност.

Намаляването по чл. 30 ЗН защитава наследника със запазена част след откриване на наследството.

Искът се основава само на семеен конфликт

Обиди, липса на контакти и разочарование сами по себе си обикновено не попадат в изчерпателните основания на чл. 227 ЗЗД.

Липса на доказуемо искане за издръжка

Устното искане е допустимо, но често трудно се доказва.

Писмената или нотариалната покана значително подобрява доказателствената позиция.

Закъсняло вписване на исковата молба

Забавянето може да позволи на надарения да прехвърли или обремени имота преди искът да стане противопоставим на трети лица.

Автоматично посочване на окръжен съд

Компетентният съд се определя според правната квалификация и цената на иска, а не само според това, че предметът е недвижим имот.

Иск за целия имот при дарение от двама дарители

Когато имотът е дарен от повече от едно лице, основанието за отмяна може да е възникнало само за правата на конкретен дарител.

Трябва да се определи точният обем на претенцията.

Практически действия преди завеждане на дело

Преди предявяване на иск е разумно да бъдат извършени:

• проверка на нотариалния акт;
• справка в Имотния регистър;
• проверка за последващи сделки, ипотеки и възбрани;
• анализ на срока по чл. 227, ал. 3 ЗЗД;
• изготвяне на подробна хронология;
• събиране на медицински и финансови документи;
• доказване на поисканата издръжка;
• преценка на платежоспособността на надарения;
• проверка дали е налице накърнена запазена част;
• определяне на правилния ответник, цена на иска и компетентен съд;
• преценка за обезпечение на иска.

Нашият съвет

Развалянето на договор за дарение не представлява свободно оттегляне на вече направения подарък.

При валидно дарение законът допуска връщане на имуществото само при строго определени предпоставки.

Най-често спорът се отнася до:

• отмяна поради отказ от необходима издръжка;
• нищожност или унищожаемост на договора;
• привидно дарение, прикриващо друга сделка;
• намаляване на дарението за възстановяване на запазена наследствена част;
• защита срещу последващо разпореждане с дарения имот.

Всеки от тези искове има различен фактически състав.

Решаващо значение имат правилната правна квалификация, спазването на сроковете, своевременното вписване на исковата молба и представянето на конкретни доказателства.

За правна консултация, проверка на нотариален акт и преценка на възможността за отмяна на дарение можете да се свържете с Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“:

Телефон: 0897 90 43 91
Електронна поща: office@lawyer-bulgaria.bg

Какъв е срокът за отмяна на дарение?

Искът по чл. 227 ЗЗД се предявява в едногодишен срок от узнаването на основанието за отмяна. При трайна нужда от издръжка ново искане и нов отказ могат да породят ново основание. Срокът е давностен и съдът го прилага при своевременно възражение на ответника.

Може ли дарителят да отмени дарението, защото е променил решението си?

Не. Промяната на намерението, съжалението или влошените лични отношения не са самостоятелни основания за отмяна.

Задължителна ли е нотариалната покана?

Не, но е силно препоръчителна. Искането за издръжка може да бъде направено и устно или с исковата молба, но нотариалната покана улеснява доказването на съдържанието и датата на искането.

Може ли дарение да се отмени при отказ от издръжка?

Да, когато дарителят трайно се нуждае от издръжка, поискал я е, надареният е отказал и е имал обективна възможност да помогне, без да постави себе си и лицата, които е длъжен да издържа, в по-тежко положение.

Може ли дарение да бъде отменено заради обиди и лошо отношение?

Самите обиди, липсата на контакти или семейният конфликт не са сред изчерпателно посочените основания на чл. 227 ЗЗД. Те могат да имат доказателствено значение само във връзка с конкретно законово основание.

Могат ли наследниците да поискат отмяна?

Да, наследниците на дарителя могат да упражнят правото в рамките на оставащия едногодишен срок и в обема, в който то е принадлежало на дарителя.

Какво става, ако дареният имот вече е продаден?

Правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба, могат да бъдат запазени. В определени случаи надареният дължи на дарителя стойността, с която се е обогатил. Затова своевременното вписване е критично.

Може ли наследник да оспори дарението след смъртта на дарителя?

Да, когато дарението накърнява неговата запазена част. Това става чрез иск за намаляване по чл. 30 ЗН, а не чрез отмяна поради непризнателност.

Пред кой съд се подава искът?

Компетентният съд се определя според правната квалификация, цената на иска и предмета на спора. Не всеки иск за отмяна на дарение е автоматично подсъден на окръжния съд.

Може ли дарението да бъде върнато без съд?

Да, ако надареният е съгласен доброволно да прехвърли обратно имуществото. При недвижим имот е необходим нов нотариален акт и проверка за тежести и права на трети лица.