fbpx

Публикации

Признаване чуждестранни решения

След приемането на България в Европейския съюз през 2007г.  в съдилищата се стигна до признаване на чуждестранни решения 

Като нормативен акт Кодекса на международното частно право дълго време уреждаше този въпрос.

Нуждата от признаване чуждестранни решения, доведе до налагането на нови нормативни документи- Регламент „Брюксел І” –Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на СъветаПризнаване чуждестранни решения

С наложените промени се стигна до ситуация, в която решение в държава членка се изпълнява в друга без исков процес.

По силата на чл. 39 от Регламент-а, осъдителното съдебно решение, постановено и изпълняемо в държава-членка, е изпълнително основание.

За признаване в Република България – съдът е длъжен да провери чисто формално основанията за изпълняемост.

Разпореждането по допускането има значението на решение, постановено в исков процес, макар и самото производство да не е исково.

Признаване на чуждестранни съдебни решения в Република България.

Съгласно Регламента признаване чуждестранни решениe се извършва директно от органа, пред който то се предявява.

Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска при :

  1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право.
  2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани
  3. не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;
  4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд;
  5. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд. Образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;
  6. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.Признаване чуждестранни решения

С  Регламент 1215/2012г на ЕС., всяко решение, постановено в друга държава-членка на Европейския съюз да стане изпълняемо в България

Това става директно с оглед основания за неизпълняемост.

Издаденото съдебно разпореждане относно последващо допускане на признаване чуждестранни решения се постановява след чисто формална документална проверка.

С оглед на това изглежда разумно чуждестранни лица, които потенциално биха могли да търсят изпълнение в България, да се насочат към избор (бил той и неизключителен) на съдилища на държави-членки на Европейския съюз.

Длъжникът не може да оспори решение – само процедура

Съгласно разпоредбата на чл. 121 ал. 1 КМЧП съдът в производството по екзекватура не навлиза в разглеждане съществото на спора.

По висящ процес съдът, пред който делото е висящо следва да зачете последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд, което е представено от страна по делото

За това е необходимо да са налице предпоставките по чл. 117 КМЧП

Това зачитане на правните последици а чуждестранното съдебно решение представлява инцидентно признаване на чуждестранното съдебно решение по смисъла на чл. 118 КМЧП.

Длъжникът може да направи възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелства, настъпили след влизането в сила на чуждестранното решение.

Длъжникът не може да прави възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелства, след като решението за допускане на изпълнението е влязло в сила.

Оспорването от страна на длъжника предполага образуване на  нарочно производство по отказ за изпълнение.

Предмет са изследване на особеностите на прякото изпълнение на чуждестранно съдебно решение.

 

Договор за издръжка и гледане

В случай на нужда и собственост на недвижим имот прехвърлителят може да прехвърли собственост по договор за издръжка и гледане.

Договорът не е уреден легално и не може да се отнесе към установените в закона договори, макар и да има прилики с продажбата.

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, представлява писмен договор.

Този договор, под формата на нотариален акт при който едно лице, прехвърля собствеността на свой имот, срещу задължението на приобретател да осигури пожизнена издръжка и гледане.Договор за издръжка и гледане

Освен прехвърляне собствеността с този договор може да се учредяват и вещни права върху имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Прехвърлителят получава издръжка и гледане, договора е възмезден.

Ако прехвърлителите са двама издръжка и гледане се дължи спрямо двамата.

Приобретател може да бъде всеки, без необходимост да е в родствена връзка с прехвърлителя. Задължението е неделимо – дължи се и издръжка и гледане.

Юридическо лице не може да бъде страна по този договор.

На първо място, всеки договор за издръжка и гледане е двустранен, възмезден, формален и алеаторен и се сключва с оглед личността.

Чрез него собственикът на един недвижим имот прехвърля на друго лице собствеността на същия имот

Срещу прехвърлянето лично приобретателят се задължава да предоставя на прехвърлителя парични средства (издръжка) и грижи (гледане) за определен период от време

Най-често този период се определя до смъртта на прехвърлителя.

Договорът е формален – като условие за неговата валидност, законът разпорежда да бъде сключен във форма на нотариален акт.

Съществува, обаче, една особеност на формата на този вид договори и тя се крие в Закона за собствеността.

Съгласно този текст, доброволната делба на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.

В предвид липсата на изрична правна уредба, по отношение на съдържанието на специфичния договор за издръжка и гледане съществуват някои особености

1./ Същността на насрещните задължения.

Прехвърлителят има едно единствено задължение – да прехвърли недвижимия имот. По – особено е положението на приобретателя /лицето, което получава имота/.

В неговата тежест лежат две кумулативно /едновременно/ изискуеми задължения – за предоставяне на издръжка и за предоставяне на грижи (гледане).

2./ Предоставянето само на издръжка или само на грижи представлява неизпълнение на договора и на това основание той подлежи на разваляне.

Двете задължения следва да бъдат изпълнявани заедно и ежедневно, съобразно нуждите на кредитора – прехвърлител.

Често срещано в практиката е възрастен човек, който е прехвърлил имота си с договор за издръжка и гледане да бъде изпратен в дом за стари хора на разноски на лицето, получило имота.

3./ В този случай договорът ще подлежи на разваляне, тъй като макар и да е налице издръжка, липсва едновременно изискуемият елемент, а именно гледането.  

Най-често прехвърлители по него са възрастни хора прехвърлящи имота си срещу правото да бъдат доживот гледани и да получават необходимата им издръжка.

В същото време с този договор се извършва едно бъдещо разпределяне на имущество.

Договорът съдържа нещо неопределено, а именно задължението за издръжка и гледане за едно бъдещо време, до смъртта на прехвърлител.

Освен това не е ясен и обемът на дължимата издръжка, както и изискванията за конкретната издръжка.Договор за издръжка и гледане

Особености на Договор за издръжка и гледане

Договорът за издръжка и гледане е продукт на договорната автономия, която позволява на правните субекти свободно да определят съдържанието на сделките.

За целта тези сделки не следва да противоречат на императивни норми и добрите нрави.

Съдебната практика е категорична, че договорът за издръжка не противоречи на закона.

Задължения на страните по договора

Те имат социална цел и предназначение – да обезпечат на прехвърлителя, който по правило е в напреднала възраст.

Както по своята цел, така и по своето съдържание те не влизат в противоречие със закона, поради което са допустими и валидни.

Договорите между съпрузи за прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка е допустим.

Неизпълнение по договора за издръжка и гледане

Задължението за гледане и издръжка е неделимо и частично неизпълнение на задълженията се счита за пълно неизпълнение

В този случай, договорът за издръжка и гледане може да се развали.

Просто грижите и издръжката трябва да се полагат и поемат непрекъснато – а не един месец да се дават, а друг – не.

Грижите могат да се полагат не само от този, който получава имота, но и от трето лице, което примерно е наето от него.Договор за издръжка и гледане

Договорът може да се сключи и с оглед на личността. Получателят на имота, е лекар и ще полага лекарски грижи за прехвърлителя.

В случай, че не е отразено къде ще живее и пребивава прехвърлителя се приема, че същите се осъществяват в обекта, който се прехвърля.

Необходимо е и лицето, което прехвърля имота, наистина да има някаква нужда от грижи и издръжка, иначе си е заобикаляне на закона

Това може да доведе до обявяването на нищожност на договора.

Съществува и хипотезата, при която този, който прехвърля имота, надживява този, който го получава.

При пълно или частично неизпълнение на задълженията може да се иска пълно или частично разваляне.

Страна по такъв процес обичайно са този, който прехвърля имота, или неговите наследници след смъртта му.

Последният пък още приживе може да иска разваляне на договора, защото не е гледан или издържан.

Тези твърдения обаче трябва да се докажат и тежестта на доказване пада върху него.

Подаване жалба до прокуратурата ?

Често се случва на пострадали от престъпление или свидетели на извършено престъпно деяние да подадат писмена жалба до полиция или прокуратура за извършено деяние. Затова е важно да ангажирате адвокат за подаване жалба до прокуратурата ?

В повечето случай пострадалите не са наясно с данни за извършителя или справка относно неговата самоличност, поради което не подават такава инфомация до съответните органи.  Ако сте пострадали от престъпление или до Вас достигне информация за извършено престъпно деяние, независимо дали разполагате с данни за неговия автор, следва да уведомите за това органите на прокуратурата.

Уведомяването става основно чрез изготвяне на писмен сигнал (жалба, молба, съобщение и пр.), който задължително следва да бъде подписан от автора.

Жалба прокуратура за престъпление от общ характерКак се пише жалба до прокуратурата ?

Като адвокат по наказателни дела, можем да Ви помогнем за подаване жалба до прокуратурата:

  • за извършено престъпление от общ характер;
  • за издаване на преписи от прокурорски актове;
  • Постановление на Районна прокуратура;

… както и да Ви помогнем да направите справка за движението на преписки и досъдебни производства, но само, по които сте страна и срещу представяне на документ за самоличност или пълномощно.

Важно е да се отбележи, че независимо дали разполагате с данни за неговия автор, следва да уведомите за това органите на прокуратурата.

Изготвената жалба до прокуратурата депозираме лично за което получаваме и деловоден номер, под който той е бил регистриран

По този начин ще бъдете улеснени при извършване на последващи справки за движението на преписката в съответната Районна прокуратура.

Подаденото и подписано от Вас съобщение трябва да съдържа данни за актуален адрес, на който впоследствие да бъдете уведомени за резултатите от преписката.

Подготвяйки жалбата до прокуратурата като адвокат по наказателни дела, целим да изложим максимално подробно известните Ви факти.

Не Ви съветваме да използвате абстрактни и принципни изявления.

Обжалване отказ по препискаКак се пише жалба до прокуратурата ?

В голяма част от случайте Районна прокуратура отказва да образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител.

Този отказ за образуване на досъдебно производство се издава от прокурор, разпоредил проверката по постъпилата жалба.

Районна прокуратура може да стигне до извода, че не са налице данни за престъпление или че деянието, за което сме подали жалба, е престъпление, чието преследване се реализира по частен ред

За това се съставя постановление за отказ да се образува наказателно производство.

Препис от това Постановление на Районен прокурор ще получите в случай, че сте ни упълномощили като адвокат по наказателни дела.

Кантората съдейства активно за издаването на Удостоверение за липса на образувани или висящи наказателни производства

В случай на нужда ще Ви съдействаме да се издаде Удостоверения за липса на образувани или висящи производства от НСС.

С оглед на дългогодишният опит по наказателни дела, ще съдействаме за обжалване отказа за образуване досъдебно производство пред по-горестоящата прокуратура.

Обжалване на постановление на прокуратурата

В този случай при подаване и обжалване отказът за образуване досъдебно производство, подготвяме писмена жалба срещу прокурорско Постановление

В тази жалба се прилагат доказателства и аргументи по същество пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, с искане  да го отмени.

В този случай прокурорът, на който същата е разпределена, ще изиска материалите по преписката от прокуратурата, чието прокурорско постановление се жали.Как се пише жалба до прокуратурата ?

Правна възможност за подаване на жалба и обжалване на прокурорско Постановление  е жалбата срещу постановлението за отказ

След подадената жалба се образува наказателно производство. Тази жалба следва да бъде изготвена от адвокат.

В този случай Районният прокурор, който се е произнесъл, ще приложи жалбата към преписката.

Това ще улесни прокурора, който разглежда преписката, дали да препрати съобщението Ви в друга прокуратура по компетентност.

Кантората следи преписката, случай че жалбата бъде препратена в друга прокуратура (напр. прокуратура в друг съдебен район).

За тоа ще Ви  уведомем за последващото движение на преписката към други инстанции и очаквани резултати от извършената проверка по Вашият случай.

За допълнителна информация, потърсете ни на тел. 0897 90 43 91 или по електронната поща office@lawyer-bulgaria.bg

Къде се подава жалба ?

В случай на извършено деяние, се подава жалба до Районна прокуратура. Районната прокуратура събира доказателства за извършено престъпление и подвига обвинение на извършителя, който придобива качеството обвиняем.

Кога следва да се подаде жалба до прокуратурата ?

Случаите, в които се подава жалба до Районна прокуратура са детайлно описани в закона. Най-общо това са случаи, когато се налага да се изготви жалба до прокуратурата за : - пострадал от престъпление или сте свидетел на престъпление. -получаване на информация за движението на преписки, образувани по сигнал или жалба, - получаване препис от постановен прокурорски акт, на който сте адресат. - издаване на Удостоверение за наличие/ отсъствие на данни за образувани наказателни производства и повдигнати обвинения. - Информация относно лица, страдащи от психични заболявания създават опасност за здравето и живота, които не желаят да се лекуват доброволно.

Къде точно се подава жалбата ?

Когато жалбата или сигналът съдържат твърдение за извършено престъпление, те се подават в прокуратурата, в чийто район е извършено престъплението. В случай на подаване на жалбата или сигнала в друга прокуратура, те ще бъдат служебно препратени на прокуратурата, която следва да ги разгледа, за което ще бъдете уведомени.

Само пострадали лица ли подават жалба до прокуратурата ?

Сигнал може да бъде подаден от всеки гражданин, който е станал свидетел или е разбрал за извършено престъпление, дори ако не е пострадал от него. Нещо повече - по закон гражданите са длъжни да информират прокуратурата или полицията, когато знаят или са станали свидетели на извършено престъпление.

Какво се случва след подадена жалба до прокуратурата ?

Вашата жалба или сигнал ще бъдат разгледани от прокурор в съответната прокуратура, който ще прецени дали са налице данни за извършено престъпление. Ако данните за извършено престъпление са достатъчно, прокурорът ще образува досъдебно производство. Ако данните в жалбата или сигнала сочат престъпление, но не са достатъчно, прокурорът може да изпрати Вашия сигнал или жалба на органите на МВР или на друг специализиран орган за извършване на предварителна проверка. Ако в жалбата или сигнала не се съдържат данни за престъпление или проверката не установи такива, прокурорът ще откаже образуване на досъдебно производство, за което ще Ви уведоми. Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство подлежи на обжалване пред горестоящата прокуратура.

След подадена жалба - кой ще Ви уведоми ?

Във всички случаи на образувано досъдебно производство се уведомява пострадалият, ако е посочил адрес в страната за призоваване. За прокурора или разследващия не съществува задължение да уведомяват за образуването на досъдебно производство други лица, включително лицето, подало сигнала, ако то няма качеството на пострадал. Въпреки това е много вероятно да бъдете призован и разпитан като свидетел относно фактите, които са Ви известни във връзка с предполагаемото престъпление.

Следва ли да Ви призоват след подадена жалба до прокуратурата ?

Може да бъдете призовани в прокуратурата във връзка с извършваща се предварителна проверка или разследване по досъдебно производство. В призовката Ви ще бъде изрично записано в какво качество сте потърсени – обвиняем или свидетел. Длъжни сте да се явите при призоваване, защото в противен случай, при неявяване без уважителни причини, може да Ви се наложи глоба и да бъде постановено принудителното Ви довеждане от полицейски служител.

Трябва ли Ви адвокат при подаване на жалба ?

Може да бъдете призовани в прокуратурата във връзка с извършваща се предварителна проверка или разследване по досъдебно производство. В призовката Ви ще бъде изрично записано в какво качество сте потърсени – обвиняем или свидетел. Длъжни сте да се явите при призоваване, защото в противен случай, при неявяване без уважителни причини, може да Ви се наложи глоба и да бъде постановено принудителното Ви довеждане от полицейски служител.

 

Регламенти европейски съюз

Като добър и опитен адвокат регламенти Европейски съюз, от доста години се занимаваме с правни услуги от тази материя. За съжаление мога да кажа, че съдилищата не познават добре всички тези норми.

А ако ги познават, то не ги прилагат правилно в съответствие с изискванията на самите Регламенти Европейски съюз.

За това как съдът е длъжен да приеме и приложи изискванията на съответните Регламенти – имат приоритет над националното законодателство

Уредба на приложението на Регламенти на Европейски съюз

регламенти европейски съюз

 Правото на Европейския съюз е обективирано в многобройни правни актове, които носят различни наименования – регламенти, директиви, решения, становища, препоръки.

Всички тези актове имат различна юридическа сила.

Част от тях са задължителни за държавите-членки, за техните граждани и юридически лица

Други актове са задължителни единствено за държавите-членки, а съществуват и актове, които нямат задължителна сила.

В правото съществува и разделение на правото на ЕС на първично и производно.

Първичното право на ЕС обхваща т.нар. „Договори“ – това са Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за Европейския съюз.

Най-общо те определят институциите, които могат да приемат актове, видовете актове, които могат да приемат различните институциите на Европейския съюз, както и правилата и процедурите за тяхното прилагане.

В правото на ЕС най-важна роля се възлага на актовете, които приемат различните институции на ЕС.

Най-важните актове са регламентите и директивите, които се приемат съвместно от Съвета и Европейския парламент.

Регламентът е акт с общо приложение.

Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.“

Регламентът съдържа задължителни, както за държавите-членки, така и за техните физически и юридически лица, правила за поведение.

Той се прилага пряко в държавите-членки, което означава, че не е необходимо никакви приемането на никакви допълнителни актове от страна на държавата, за да могат нейните граждани да се позовават на регламента и да упражняват и защитават правата, които този вид акт им предоставя.

„Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат.

В този смисъл разликата между регламента и директивата е съществен, тъй като първият не изисква каквото и да било действие от страна на държавите-членки, а техните граждани могат без да чакат предприемане на действия от държавата, да се ползват от правата, предоставени им от регламента.

Свържете се с нас

Затова съдебната ми практика на опитен адвокат показва, че никога не може да си сигурен, дали съдът ще спази изискването и ще приложи Регламента или ще си го кара както знае, позовавайки се на нашия закон.

Ако имате допълнителни въпроси, можеш да обърнете към нас, като опитен адвокат по европейско право и прилагане на Европейски Регламенти на ЕС на следния  тел. 02/858 -10-25  и на E-mail info@lawyer-bulgaria.bg