Съдебни разноски за родителски права

Много често се задава въпроса за присъждане на Съдебни разноски по делото за родителски права.

Правилото за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК, съобразно изхода на спора не намира приложение в делата по чл.127, ал.2 СК.

Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права.

Тази практика се случва и когато страните в дела по чл. 127 СК ( чл. 128 СК) не могат да постигнат извънсъдебно споразумение.

Основният аргумент на съдилищата се основава на Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о.

Разноски по дело с правно основание чл. 127 СК

Съгласно чл. 78 от ГПК, се присъждат разноски, заплатените от ищеца за такси, разноски по производството и възнаграждение за адвокат.

Тези разноски се поемат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска

Ответникът има право и на разноски при прекратяване на делото и ако с поведението си не е дал повод за завеждане на дело.

За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право.

В делата по чл. 127 СК, предвид особеностите на производството по спорна съдебна администрация, в което не се признава или отрича съществуването на материални права

Страната се подпомага от процесуален представител, който й оказва съдействие от страна на съда за тяхното упражняване

В този смисъл разпоредбата на чл. 78 ГПК за присъждане на съдебните разноски съобразно изхода на спора, не намира автоматично приложение.

В съдебният процес по чл. 127 ал.2 СК се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона.

По тези дела липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.

Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители.

Затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

Основания за отказ от присъждане на съдебни разноски 

Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството по чл. 127 ал.2 СК всяка страна понася самостоятелно разноските, които е направила.

В случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение.

За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право

Процесуалният представител оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона.

В тези дела по чл. 127 СК липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.

Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

В закона се посочва, че това се случва, независимо от изхода на спорните правоотношения и липса на постигнато Споразумение по чл. 51 СК. 

Въпреки горното, кантората съветва клиентите, с оглед на правната възможност по чл.78 ГПК да оспорват постановени Решения по чл. 127 СК и чл. 128 СК, в частта за разноските, въпреки Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о., тъй като устойчива практика по въпроса не е налице, а определението не е от тълкувателните.