Признаване чуждестранни решения
След приемането на България в Европейския съюз през 2007г. в съдилищата се стигна до признаване на чуждестранни решения
Като нормативен акт Кодекса на международното частно право дълго време уреждаше този въпрос.
Нуждата от признаване чуждестранни решения, доведе до налагането на нови нормативни документи- Регламент „Брюксел І” –Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета
С наложените промени се стигна до ситуация, в която решение в държава членка се изпълнява в друга без исков процес.
По силата на чл. 39 от Регламент-а, осъдителното съдебно решение, постановено и изпълняемо в държава-членка, е изпълнително основание.
За признаване в Република България – съдът е длъжен да провери чисто формално основанията за изпълняемост.
Разпореждането по допускането има значението на решение, постановено в исков процес, макар и самото производство да не е исково.
Признаване на чуждестранни съдебни решения в Република България.
Съгласно Регламента признаване чуждестранни решениe се извършва директно от органа, пред който то се предявява.
Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска при :
- чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право.
- на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани
- не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;
- ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд;
- ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд. Образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;
- признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
С Регламент 1215/2012г на ЕС., всяко решение, постановено в друга държава-членка на Европейския съюз да стане изпълняемо в България
Това става директно с оглед основания за неизпълняемост.
Издаденото съдебно разпореждане относно последващо допускане на признаване чуждестранни решения се постановява след чисто формална документална проверка.
С оглед на това изглежда разумно чуждестранни лица, които потенциално биха могли да търсят изпълнение в България, да се насочат към избор (бил той и неизключителен) на съдилища на държави-членки на Европейския съюз.
Длъжникът не може да оспори решение – само процедура
Съгласно разпоредбата на чл. 121 ал. 1 КМЧП съдът в производството по екзекватура не навлиза в разглеждане съществото на спора.
По висящ процес съдът, пред който делото е висящо следва да зачете последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд, което е представено от страна по делото
За това е необходимо да са налице предпоставките по чл. 117 КМЧП
Това зачитане на правните последици а чуждестранното съдебно решение представлява инцидентно признаване на чуждестранното съдебно решение по смисъла на чл. 118 КМЧП.
Длъжникът може да направи възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелства, настъпили след влизането в сила на чуждестранното решение.
Длъжникът не може да прави възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелства, след като решението за допускане на изпълнението е влязло в сила.
Оспорването от страна на длъжника предполага образуване на нарочно производство по отказ за изпълнение.
Предмет са изследване на особеностите на прякото изпълнение на чуждестранно съдебно решение.