Публикации

Развод при дете в чужбина

Често пъти с оглед получаване на по изгодни условия – като например получаване на родителски права или осигурена издръжка в България, хората завеждат дело за развод в България, при условия, че имат родени малолетни или непълнолетни деца в чужбина, където би следвало да се гледа делото. Развод при дете в чужбина, Съдебно дело чл.49 ал.1СК при малолетно дете чужбина, Дело за развод при малолетни деца в чужбина, Искова молба за развод, при деца, пребиваващи в чужбина, Обжалване искова молба развод при постоянен адрес чужбина, адвокат семейни дела международни , международни дела развод, родителски права

В случай, че срещу Вас е заведено дело за развод, а детето Ви живее в чужбина……

В повечето случай, възникналите споровете при разногласие между родители за правата на дете в чужбина с международен елемент – се решават съобразно трайната установена връзка на страните и децата в държава членка на ЕО, различна от Република България попадат в приложното поле на Регламент ЕО №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

По този въпрос е постановено определение №496/10.11.2015 г. по ч.гр.д.№1988/15 г. на ВКС.

Съгласно чл.8 §1 от Регламента съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако то има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. Понятието „обичайно местопребиваване” не е легално определено, но СЕО е имал поводи да се произнесе в редица свои решения по този въпрос.

Така например той е постановил, че „обичайно местопребиваване” на детето е това място, в което са наблюдава цялостна интеграция на детето в социална и семейна среда, като релевантни са продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и преместване на семейството, мястото и условията, при които е организирано образованието им, семейните и социални връзки на детето с тази държава.

По повод на преюдициално запитване по тълкуване на чл.8 и чл.10 от Регламента Съда се е произнесъл, че понятието „обичайно местопребиваване” трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда в държавата, в която живее в момента и съответно ходи на училище или детска градина.

Именно в чуждата държава може да бъде изготвен т.нар. социален доклад, там може да бъдат оценени условията при които родителите ще отглеждат своето дете и разбира се – с оглед интересите и защита правата на детето/ децата може да се постигне и по-изгоден режим за тях с т.нар. споделено родителство, което нашата система за съжаление не познава.

Възражение за неподсъдност на делото за развод ….


  1. Когато спорещите страни са граждани на ЕС – тяхното обичайно местопребиваване е в Европейски съюз.

Много са случайте, в които законът допуска да бъде подадено възражение за некомпетентност и неподсъдност по смисъла на чл.118 ГПК и чл. 119 ГПК.

В случайте когато децата живеят при разделени родители в границите на Общността (Европейски съюз) е приложим Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

В случай че по тези дела е налице международен елемент по възникналия между страните спор относно прекратяването на брака и родителската отговорност по отношение на родените от брака деца.Развод при дете в чужбина, Съдебно дело чл.49 ал.1СК при малолетно дете чужбина, Дело за развод при малолетни деца в чужбина, Искова молба за развод, при деца, пребиваващи в чужбина, Обжалване искова молба развод при постоянен адрес чужбина, адвокат семейни дела международни , международни дела развод, родителски права

За международната си компетентност съдът следи служебно, независимо дали тя се урежда от Регламент на Европейския съюз/ЕО/, от двустранен договор, със страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция или от Кодекса на международното частно право.

В случая международната компетентност се урежда от Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност, тъй като компетентни да разглеждат дела, свързани с развод законна раздяла на съпрузите и анулиране на брака са съдилищата на държавата –членка, на чиято територия съпрузите и децата са имали последното си обичайно пребиваване.

Възраженията могат да съдържат какво общите, така и специални основания за отмяна на исковата молба или оспорване на съдебно решение при обстоятелства, изрично посочени в съответният Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

Съгласно нормата на чл.1 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета на ЕО относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност в предметният му обхват са включени граждански дела, отнасящи се до развод и родителска отговорност, като задълженията за издръжка остават извън неговото приложно поле.

В чл. 2 от Регламента се съдържа легално определение на понятието „родителска отговорност“, като в него се включват всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект.

Терминът „родителска отговорност“включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето.

По отношение искът за издръжка,правоотношенията се определят по Регламент /ЕО/ 4/2009г. от 18.12.2008г. относно компетентността,приложимото право,признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,свързани със задължението за издръжка.


2.Когато спорещите страни НЕ са жители на Общността и живеят извън Европейския съюз –

В този случай е приложима т.нар. ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ – КОНВЕНЦИЯ за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

Република България е ратифицирала и  Конвенция   за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата-приета в Хага на 19.10.1996 г, ратифицирана и обнародвана в сила за България от 1.02.2007 г,

В разпоредбата на чл. 118 ал.1 от ГПК е заложено схващането, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. В чл. 48 ал.7 от Кодекса на международното частно право е посочено, че по смисъла на този Кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, на което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.Развод при дете в чужбина, Съдебно дело чл.49 ал.1СК при малолетно дете чужбина, Дело за развод при малолетни деца в чужбина, Искова молба за развод, при деца, пребиваващи в чужбина, Обжалване искова молба развод при постоянен адрес чужбина, адвокат семейни дела международни , международни дела развод, родителски права

За да се съобрази най-добре висшият интерес на детето, Съдът на ЕС вече е постановил  в своята практика, че понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламента означава мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

Това място следва да се определи от националната юрисдикция, като се държи сметка за съвкупността от специфичните за всеки конкретен случай фактически обстоятелства.

Сред критериите, по които националната юрисдикция трябва да установи обичайното местопребиваване на детето, следва да се посочат по-конкретно условията и причините за престоя на детето на територията на държавата членка, както и неговото гражданство. Освен това в случая в  производство възрастта на детето е от съществено значение.

За определянето на това място обаче трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В чл.85 от Кодекса на международното частно право се посочва, че отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване.

Ако родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, отношенията между тях се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето или от неговото отечествено право, ако той е по-благоприятен за него.

Затова кантората може да съдейства за процесуално представителство по граждански дела за развод с международен елемент при предявени искове за присъждане на родителски права, за малолетни и непълнолетни деца, живеещи в чужбина, като всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика и особености, поради различният режим за местопребиваване във и извън Общността – ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ.

За допълнителна информация, моля не се притеснявайте да изпратите Вашето запитване на мейл office@lawyer-bulgaria.bg или да се обадите на телефон  + 359 897 90 43 91, където всеки Ваш въпрос ще получи съответният отговор.

Дела по регламенти ЕС

Често пъти нашите клиенти търсят правни услуги като адвокат регламенти на ЕС, относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Съгласно чл. 288 от подписаният Договор за функциониране на Европейския съюз, „Правният регламент е акт с общо приложени. По своята правна същност, той е абсолютно задължителен в своята цялост за всички държави -членки на ЕС. Същият този Регламент на ЕС се прилага пряко и непосредствено във всички държави-членки.“

Регламентът на ЕС съдържа важни и задължителни, както за държавите-членки принципи и правни норми както за техните физически и юридически лица.

Регламентът на  ЕС се прилага пряко и непосредствено във всички държавите-членки, което означава, че той е задължителен за тях и не е необходимо никакви приемането на никакви допълнителни актове от страна на държавата, за да могат нейните граждани да се позовават на регламента и да упражняват и защитават правата, които този вид акт им предоставя.избор на приложимо право. подсъдност договор международен елемент

Особености на Директивите в Европейския съюз

Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на определен резултат в отделните държавите-членки до които е адресиран.

Директивата  поставя на националните власти редица възможности при избор на форма, средствата и условията за постигане на съответният резултат.“

За разлика от регламента директивата не се прилага пряко, тъй като адресати на директивата са единствено държавите-членки, а не и техните граждани. В определен период от време след приемане на директивата, държавите от своя страна са длъжни да приемат вътрешен акт, с който да се постигнат поставените от директивата цели.

Т.е. държавите са свободни да изберат какъв акт ще приемат, но той трябва да е изпълнен с такова съдържание, което е в състояние да гарантира постигане на зададения от директивата резултат.

Очевидно е, че разликата между регламента и директивата е съществен, тъй като първият не изисква каквото и да било действие от страна на държавите-членки, а техните граждани могат без да чакат предприемане на действия от държавата, да се ползват от правата, предоставени им от регламента.

Самата директива засяга отделните граждани, които са зависими от действията на държавните органи. Въпросът с правата, които ни предоставя директивите, когато държавата не спази срока за въвеждането на разпоредбите от директивата във вътрешното законодателство или ги въведе погрешно и неправилно е много основателен.

Основният Регламент, който урежда тези въпроси е Регламент (ЕС) 1215/2012. Той заменя досега прилаганият Регламент (ЕО)44/2001 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Когато говорим за граждански и търговски спорове с международен елемент на първо място е необходимо да разгледаме настоящата нормативна рамка:

  • Регламент (ЕС)1215/2012 (отменящ Регламент (ЕО) 44/2001). Прилага се в случаите, когато страни по правоотношението са субекти с местожителство или седалище в държава-членка на ЕС. Също и във Великобритания и Ирландия. Дания, която не беше обхваната от отменения Регламент, прие прилагането на новия Регламент 1215/2012;
  • Брюкселска конвенция от 1968, чиито норми се възприемат в Регламент (ЕО) 44/2001 и понастоящем в Регламент 1215/2012 на ЕС. Конвенцията остава в сила и се прилага паралелно с горепосочения регламент. Това става в случаите, когато субект по правоотношението е със седалище или местожителство в държава-членка, която изрично е изключила приложението на Регламента на ЕС;
  • Луганска конвенция от 2007г., приложима, когато в международното правоотношение участват субекти с местожителство или седалище в Швейцария, Исландия и Норвегия;
  • Хагска конвенция от 2005 г. Отнася се изключтелно до споразуменията между страните по международно правоотношение за избор на компетентен съд. До 2014 г. Конвенцията беше подписана от страните-членки на ЕС с изключение на Дания. В това число и от САЩ и към нея се присъедини и Мексико, но тя остана нератифицирана.адвокат регламенти на ЕС

Как се определя кой съд е компетентен да разгледа спора?

Компететният съдебен орган при дела с международен елемент се определя по общите правила, свързани с местожителството или седалището на ответната страна. Това става по правоотношението или според специфичната материя, освен в случаите на изрично споразумение между страните в тази насока. Регламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001. Включително тези относно определянето на компетентния съд като остав следното правило. Това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.

В случаите на дела във връзка с договор: остава в сила специалната подсъдност. Компетентен съд е съдът по мястото на изпълнение на договорното задължение (нов чл. 7, б. „а”). Под място на изпълнение в случаите на договори за покупко-продажба новият регламент, така както и старият, разбира мястото където са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени. Когато се касае до услуги – мястото, където услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

Компететният съд при дела с международен елемент-определя се по избор на страните

Това правило е въведено по сходен начин от всички международни актове. В нарочната Хагска ковенция от 2005 г., която след искане за одобрение от страна на Съвета на Европейския съюз на 10 октомври 2014 г. и последвалата резолюция на Европейския парламент на 25 ноември беше утвърдена и приета. С въвеждането на Хагската конвенция материята в областта на споразуменията между страните относно компетентния съд добива пълен и хармонизиран вид в международен план.

При Регламент (ЕС) Нр.1215/1212 на ЕС материалният обхват на Конвенцията е по-ограничен. Той изключва дела, свързани с потребителски, трудови дела. Приложното поле на конвенцията се простира по отношение на международни спорове по граждански и търговски въпроси. Изключение са случаите, в които страните по спора имат местожителство или седалище в една и съща държава, приела Конвенцията. Както и когато всички елементи на правоотношението или спора са относими единствено към една и съща държава. Конвенцията дава правото също така на отделните държави да определят сами и други материи, които да бъдат изключени от приложното ѝ поле. Основното изискване е това да бъде направено по ясен и изчерпателен начин.

Както беше споменато, компетентността, произтичаща от избор на страните е изключителна компетентност. Тя е валидна до евентуална последваща воля, която да определя друго. Конвенцията стига и по-далеч. Дава възможност на присъединилите се държави да ограничат приложението ѝ и да оправомощят националните си съдилища да отхвърлят спор, когато избраната държавата няма никаква връзка със страните или със спора.

В каква форма трябва да бъде сключено споразумението?

Хагската конвенция от 2005 г. допуска сключване на споразумението между страните по всякакъв начин. Трябва той да позволява последващия достъп на страните до него и по-точно в писмена форма. Може и чрез всяко друго средство за комуникация, което позволява трайното запазване на информацията. В това число и чрез факс и електронна поща. В сравнение с Хагската конвенция, новият Регламент 1215/2012 оставя в действие нормите на отменения Регламент 44/2001 по отношение и на формата на избор. Но е по-обстоен. Той определя за валидна не само писмената форма, но и всяко устно споразумение. Важно е в последствие то да е било писмено потвърдено. Също и да е направено в допустима от търговската практика форма и която е договорно потвърдена от страните. Или да е във форма, допустима от утвърдените и разпространените международни търговски обичаи, които страните са познавали или е трябвало да познават.

В досегашната практика на Европейският съд обаче все още се среща противоречиви решения по отношение валидността на споразуменията, сключени по електронен път. Различията в тази насока в бъдеще неминуемо трябва да бъдат преодолени от съдебната практика. Това се налага, за да може да се гарантира еднакво тълкуване. И то не само в рамките на ЕС, но и по отношение на Хагската конвенция, която също предвижда електронните споразумения. Логиката и все по-улесненото придвижване на стоки и услуги, както и вече утвърденото място на елетронните средства за комуникация в международния икономически оборот налагат мнението, че практиката трябва да се произнесе в полза на електронните споразуменията.

Промени, въведени от новия Регламент 1215/2012 в полза на изпълнението на съдебните решения в рамките на ЕСПОКУПКА НЕДВИЖИМ ИМОТ

Една от съществените промени, които въвежда Регламент (ЕС) 1215/2012 се отнася до изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС. Това значително улеснява процедурата и прави признаването и изпълението на решенията на съдилищата на държавите-членки още по-безпрепятствено. Новата норма предвижда, че  „съдебно решение, постановено в държава-членка и подлежащо на изпълнение в тази държава-членка, подлежи на изпълнение и в другите държави-членки без да е необходимо обявяването му за изпълняемо” от страна на компетентния национален съд или друг орган по инициатива на заинтересуваната страна, както беше до този момент в Регламент (ЕО) 44/2001.

От този момент нататък е достатъчно връчване по надлежния ред на съдебното решение. То трябва да е съпроводено с кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред. Нововъведената улеснена процедура се доближава до тази, предвидена за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (Регламент (ЕО) 805/2004).

Разгледаните промени в международен план представляват нова стъпка към гарантиране на безпрепятствено и облекчено решаване на граждански и търговски спорове. Както и улеснено привеждане в изпълнение на решенията на съдебни органи на други държави.

Свържете се с нас за адвокат регламенти на ЕС

Връчването на документи  по надлежния ред е съпроводено с атестат, изразяващ се в кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред. ввввввРегламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001 и включително тези относно определянето на компетентния съд като оставя правилото: че това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.

За повече информация и допълнителни въпроси, моля обадете се на следният телефон + 359 2 858 10 25 или оставете съобщение на info@lawyer-bulgaria.bg