Привременни мерки при родителски права
„Πpивpeмeннитe мepĸи ca нeвлизaщи в зaĸoннa cилa paзпopeждaния в бpaчния процес, издaвaни чpeз Определение за привременни мерки при родителски права.
Споровете между родители относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения често продължават месеци, а при въззивно и касационно производство – значително по-дълго.
За едно дете обаче няколко месеца не са кратък период.
През това време то трябва да има ясно определено място, където живее, предвидим режим на отношения с двамата родители, осигурена издръжка и стабилна ежедневна среда.
Точно тази функция изпълняват привременните мерки при родителски права.
Те представляват временно съдебно уреждане на отношенията, което действа, докато съдът разреши окончателно висящия спор.
Целта им не е предварително да определят кой родител ще „спечели делото“, а да гарантират най-добрия интерес на детето през периода на съдебния процес.
След измененията на Семейния кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 115/2025 г. и в сила от 30 декември 2025 г., законодателството съдържа значително по-ясна уредба на тези случаи.
Особено важен е новият чл. 138б СК, който изрично позволява привременни мерки да бъдат постановявани и когато вече съществува предходно съдебно решение относно детето.
Какво представляват привременните мерки при родителски права?
Казано по-разбираемо, привременните мерки са временното правило, по което родителите и детето трябва да живеят, докато делото приключи.
Съдът не изчаква непременно окончателното решение, ако междувременно е необходимо да бъдат уредени отношенията между родителите и детето.
В зависимост от конкретния спор привременните мерки могат да засегнат:
- при кого фактически да живее детето;
- кой родител да полага непосредствените ежедневни грижи;
- начина на упражняване на родителските права през периода на делото;
- режима на лични отношения с другия родител;
- дни, часове, празници и ваканции за контакти;
- необходимостта контактите да се провеждат на определено място или в защитена среда;
- издръжката на детето;
- други необходими мерки, свързани със защитата на неговия интерес според предмета на конкретното производство.
При спорове между родители, които не са постигнали споразумение, чл. 127, ал. 3 СК изрично предвижда възможност по искане на родителя съдът да определи привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.
Каква е правната сила на привременните мерки?
Привременният характер на мерките не означава, че родителят може да реши дали да ги спазва.
Напротив – те имат реално правно и изпълнително действие за периода, през който са приложими.
Съдебната практика приема, че привременните мерки се ползват с изпълнителна сила, макар да не пораждат сила на пресъдено нещо като окончателно и неизменяемо разрешение на отношенията.
В практиката е приемано и че въз основа на определението може да бъде издаден изпълнителен лист.
При необходимост принудителното изпълнение на задълженията за предаване или връщане на дете се осъществява по специалния ред на чл. 528 ГПК.
Следователно родителят не следва да възприема определението за привременни мерки като препоръка.
То представлява съдебно установен режим, който следва да бъде изпълняван.
Какво се случва, ако вече има влязло в сила решение за родителските права?
Това беше един от най-сложните практически въпроси при старата редакция на Семейния кодекс.
Представете си следната ситуация.
Преди три години съдът е определил детето да живее при майката и е постановил режим на контакти с бащата.
След това обстоятелствата се променят съществено – детето фактически живее при другия родител, единият родител се премества, режимът системно не се изпълнява или възниква сериозен риск от родителско отчуждение.
Завежда се дело за изменение на родителските права, но производството може да продължи дълго.
Възниква въпросът: трябва ли старото решение да продължи формално да действа до окончателния край на новото дело, макар фактическата ситуация вече да е съвсем различна?
Старият спор в съдебната практика
При предишната уредба съдилищата не бяха единодушни.
Едното становище приемаше, че постановяването на привременни мерки е допустимо и в производство за изменение на вече постановени мерки. В тази насока са посочвани:
- Определение № 2887/06.11.2017 г. на ОС – Варна по в.ч.гр.д. № 2146/2017 г.;
- Определение от 15.05.2018 г. на ОС – Видин по в.ч.гр.д. № 136/2018 г.;
- Определение № 193/16.10.2018 г. на ОС – Видин по в.ч.гр.д. № 304/2018 г.
Тези актове са действително цитирани като представители на тезата за допустимост на привременни мерки при производство за изменение.
Съществуваше обаче и противоположно становище.
Например ОС – Разград през 2022 г. приема, че при тогавашната законова уредба липсва изрична възможност привременните мерки да заместят вече действащо съдебно решение.
Съдът изрично констатира противоречивата практика и посочва решения и в двете направления.
От 30.12.2025 г. проблемът вече е изрично уреден
Новият чл. 138б СК дава много по-категоричен отговор.
При висящо дело за родителски права съдът може при всяко положение на делото, служебно или по искане на страна, да определя или изменя привременни мерки, включително когато съществува по-ранно решение по чл. 59 или чл. 127 СК.
Още по-важно е последното изречение на разпоредбата: до приключване на делото допуснатите привременни мерки се прилагат вместо постановеното по-рано решение.
Това е фундаментална промяна.
Вече законът изрично позволява съдът да адаптира временната правна уредба към актуалното положение на детето, вместо страните да бъдат принудени с години да се придържат към режим, който може вече да е неработещ или дори да противоречи на детския интерес.
Чл. 59, ал. 9 СК или чл. 59, ал. 11 СК ?
Тук има важна промяна, която трябва да се отчита и от родители, и от практикуващи юристи.
В множество по-стари решения, публикации и искови молби ще бъде срещнато позоваването на чл. 59, ал. 9 СК при изменение на вече постановени мерки.
След ЗИД на Семейния кодекс от края на 2025 г. чл. 59 е изцяло изменен.
В действащата редакция:
чл. 59, ал. 9 СК вече урежда друга хипотеза – по изключение детето да живее при дядо и баба или други роднини или близки.
Разпоредбата, която наследява основната функция на предишната ал. 9 относно изменени обстоятелства, вече е чл. 59, ал. 11 СК.
Затова при нови производства през 2026 г. механичното позоваване единствено на „чл. 59, ал. 9 СК“ може да бъде неточно.
За SEO целите изразът „чл. 59 ал. 9 СК“ остава полезен, защото огромен брой по-стари материали и съдебни актове използват именно тази номерация, но юридически коректното съдържание следва ясно да обяснява промяната.
Какво представлява изменение на обстоятелствата?
Съдът не изменя трайно постановените мерки просто защото единият родител вече не ги харесва.
Необходима е промяна в релевантните фактически обстоятелства, която има значение за положението на детето или за ефективността на досегашния режим.
Практиката на ВКС приема, че съдът трябва да изследва не отделен факт изолирано, а цялостното отражение на промените върху най-добрия интерес на детето.
Сред релевантните фактори могат да бъдат промяна в условията при единия родител, подобряване или влошаване на средата при другия, социалната среда, реално полаганите грижи и ефективността на досегашните мерки.
След изменението от 2025 г. самият чл. 59, ал. 11 СК изрично посочва някои особено важни ситуации:
- промяна на местоживеенето на детето в друго населено място или чужбина без съгласие;
- неспазване на режима на лични отношения;
- ограничаване контактите на детето с другия родител;
- неизпълнение на задължението за съдействие и предоставяне на информация между родителите.
При такива обстоятелства съдът може да измени режима на личните отношения и да определи допълнителни мерки.
Най-добрият интерес на детето е водещият критерий
Производството за родителски права не е процес, в който съдът трябва да установи кой родител е „по-прав“ в личния конфликт.
Центърът на анализа е друг Какво разрешение защитава най-пълно физическото, психологическото, емоционалното и социалното развитие на конкретното дете?
Действащият чл. 59, ал. 6 СК задължава съда да преценява съвкупност от обстоятелства, сред които:
- възпитателните качества на родителите;
- полаганите до момента грижи;
- отношението към детето;
- желанието на всеки родител;
- привързаността на детето;
- възрастта и индивидуалните му особености;
- възможността за подкрепа от близки;
- социалното обкръжение;
- материалните условия.
Нито един критерий не следва автоматично да бъде абсолютизиран.
ВКС последователно подчертава необходимостта всички относими обстоятелства да бъдат разглеждани в тяхната съвкупност, а не формално или изолирано.
Родителско отчуждение и привременни мерки
Измененията от 2025 г. са особено значими и при твърдения за родителско отчуждение.
Новият чл. 59, ал. 8 СК предвижда, че когато има данни за отчуждаващо поведение, съдът изслушва и вещо лице – психолог.
При наличие или опасност от възникване на такова поведение съдът може да предпише задължително поведение, да измени постановените мерки или да постанови нови.
Това има пряко практическо значение при искане за привременни мерки при родителски права.
Ако например единият родител
- системно прекъсва връзката на детето с другия,
- не изпълнява режима,
- отказва информация за детето
- създава трайна негативна нагласа спрямо другия родител,
изчакването на окончателното решение може да направи бъдещото възстановяване на връзката значително по-трудно.
В такива случаи времето само по себе си може да се превърне във фактор, засягащ детския интерес.
Може ли съдът да постанови привременни мерки служебно?
Да.
Това е още една важна промяна в действащото право.
Съгласно новия чл. 138б СК съдът може да действа както по искане на страна, така и служебно.
Паралелно с това в чл. 323, ал. 1 ГПК от 30.12.2025 г. също изрично е добавена възможността съдът да постановява привременни мерки служебно в брачния процес.
Това е логично следствие от особеностите на семейните производства.
Съдът не е само пасивен арбитър между две противопоставени страни. Когато са засегнати права на ненавършило пълнолетие дете, законът му възлага значително по-активна роля.
Подлежат ли привременните мерки на обжалване?
Тук трябва ясно да се разграничат основното дело и определението за привременни мерки.
Самото дело относно упражняването или изменението на родителските права може да премине през първа и въззивна инстанция, а при наличие на основанията по чл. 280 ГПК – и през касационен контрол от ВКС.
Касационната инстанция обаче не е автоматична; необходимо е ВКС да допусне касационно обжалване.
Актуална практика от 2026 г. показва именно допускане на касация по въпроси, свързани с най-добрия интерес на детето и упражняването на родителските права.
Самото определение за привременни мерки е различно.
Чл. 127, ал. 3 СК постановява, че определението не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд.
Същият принцип следва и от чл. 323, ал. 3 ГПК: определението за привременни мерки не подлежи на обжалване, но може да бъде изменено от съответния съд, пред който делото е висящо.
Следователно твърдението, че „привременните мерки са триинстанционни“, не е юридически коректно.
Триинстанционен – при наличие на законовите предпоставки за касация – може да бъде главният спор за родителските права, но не и обжалването на постановените по същество привременни мерки.
Могат ли вече постановените привременни мерки да бъдат променени?
Да.
Това е съществена характеристика на института.
Привременните мерки не са предназначени да „замразят“ отношенията до края на процеса.
Ако фактическото положение се промени или първоначално определените мерки започнат да противоречат на интереса на детето, законът допуска тяхното изменение.
След новата редакция на чл. 323, ал. 3 ГПК изменението се извършва от съответния съд, пред който делото е висящо.
Това е особено важно, когато производството вече се намира пред въззивната инстанция.
Колко бързо трябва да се произнесе съдът?
Чл. 323, ал. 2 ГПК е създаден именно с оглед спешния характер на този вид защита.
По принцип съдът се произнася в заседанието, в което е направено искането. Ако трябва да бъдат събрани допълнителни доказателства, се насрочва ново заседание в двуседмичен срок.
Причината е очевидна: привременна мярка, постановена прекалено късно, може фактически да загуби защитната си функция.
Какви доказателства са важни при искане за привременни мерки?
При подобно искане не е достатъчно родителят само да заяви, че желае детето да живее при него или че режимът трябва да бъде разширен.
Следва да бъде показано защо исканата промяна защитава детето сега.
Особено значение могат да имат социални доклади, училищни и медицински документи, доказателства за фактическото местоживеене и ежедневните грижи, свидетелски показания, комуникация между родителите, доказателства за неизпълнение на режима, данни за препятстване на контактите и при необходимост съдебно-психологическа експертиза.
При данни за отчуждаващо поведение действащият чл. 59, ал. 8 СК вече изрично акцентира върху експертната психологическа оценка.
Защо привременните мерки са толкова важни на практика?
Основният практически проблем при делата за родителски права е несъответствието между скоростта на живота на детето и скоростта на съдебния процес.
За две години могат да се променят училището, местоживеенето, социалната среда, здравословното състояние, отношенията с единия родител и цялата ежедневна организация на детето.
Едно старо решение може юридически да описва ситуация, която фактически вече не съществува.
Именно затова новият чл. 138б СК има толкова голямо значение.
Вместо съдът да бъде принуден да чака окончателното приключване на производството, той получава изрично правомощие да съобрази правната уредба с реалността, в която детето живее в момента.
Особено внимание за дела, започнали преди 30.12.2025 г.
Промените не трябва да бъдат прилагани механично към всяко старо дело.
§ 11 от ЗИД на СК предвижда, че неприключилите към влизането на закона в сила производства по чл. 59, 127 и 127а СК, както и по чл. 322, ал. 2 и чл. 323 ГПК, се разглеждат по досегашния ред.
Ето защо по производство, започнало преди 30.12.2025 г., трябва конкретно да бъде проверено приложението на преходния режим.
Това обяснява и защо в съдебни актове, постановени през 2026 г., все още може да се срещне квалификацията „чл. 59, ал. 9 СК“ – делото може да е образувано при предходната законова редакция.
Например Решение № 268/30.04.2026 г. на ВКС разглежда производство, започнало през 2023 г., и използва именно старата номерация.
Съдебната практика на съда
Да, но предимно историческо и тълкувателно.
Определение № 2887/06.11.2017 г. на ОС – Варна, определенията на ОС – Видин от 15.05.2018 г. и 16.10.2018 г. са важни, защото още при старата законова уредба защитават тезата, че интересът на детето налага възможност за временно изменение на режима и когато има старо влязло в сила решение.
Но към 2026 г. не е необходимо основната теза да бъде изграждана само чрез аналогия и разширително тълкуване.
Законодателят вече изрично е уредил проблема с чл. 138б СК.
Това трябва да бъде водещият аргумент при новите производства.
Привременните мерки трябва да следват живота на детето, а не формално остарялата ситуация
При спор за упражняване на родителски права най-опасният подход е да се изчака години окончателното решение, без да се отчита какво се случва с детето през това време.
Привременните мерки дават възможност съдът да реагира още в хода на производството – да определи реалистично местоживеене, работещ режим на лични отношения, необходимата издръжка и, когато ситуацията го изисква, защитни мерки.
След законодателните изменения от края на 2025 г. тази защита е значително по-ясна.
Чл. 138б СК изрично позволява съдът да измени временно и режима, установен с предходно съдебно решение, когато има висящ спор за родителските права.
Във всеки конкретен случай обаче решаващи остават фактическите обстоятелства и най-добрият интерес на детето.
Именно затова искането за привременни мерки следва да бъде конкретно, доказателствено обезпечено и насочено не към конфликта между родителите, а към непосредствената защита на детето.
Да. За производства по новия режим чл. 138б СК изрично допуска това. Постановените привременни мерки се прилагат вместо предходното решение до приключване на висящото дело.
Да. След измененията от 30.12.2025 г. съдът може да действа служебно при условията на чл. 138б СК, а в брачния процес това е изрично предвидено и в чл. 323, ал. 1 ГПК.
По правилото на чл. 127, ал. 3 СК и чл. 323, ал. 3 ГПК – не. То обаче може да бъде изменено от компетентния съд при промяна на обстоятелствата.
Да. Привременният характер не означава доброволен характер. Мерките имат изпълнително действие за периода, през който са приложими.
При действащата редакция чл. 59, ал. 11 СК урежда изменените обстоятелства във връзка с режима на лични отношения и допълнителните мерки. Старото позоваване на чл. 59, ал. 9 СК продължава да се среща при производства и съдебни актове по предходната редакция. За привременните мерки при висящ спор особено важен вече е чл. 138б СК. Може ли да поискам привременни мерки, ако вече има съдебно решение?
Може ли съдът сам да постанови привременни мерки?
Може ли определението за привременни мерки да се обжалва?
Задължителен ли е режимът, определен с привременните мерки?
Кое е правилното основание през 2026 г. – чл. 59, ал. 9 или ал. 11 СК?
