Tag Archive for: преклузивен срок

Срок за оспорване бащинство

Съществен въпрос, който получаваме редовно от клиенти е относно срок за оспорване бащинство.

Успоредно с това получаваме редовно от клиенти въпроси, свързани с това кой има право да подаде иск, пред кой съд, какви доказателства са необходими и какво се случва, ако срокът бъде пропуснат.

Темата е от изключително практическо значение, защото произходът на детето не е само биологичен въпрос, който има пряко отражение върху:

  • вписването в акта за раждане;

  • упражняването на родителски права;

  • режима на лични отношения;

  • издръжката;

  • наследствените права;

  • гражданското състояние на детето.

Българското семейно право урежда тези отношения в Семейния кодекс, като разпоредбите на чл. 61–63 СК регулират оспорването на презумптивното бащинство, а чл. 69–71 СК уреждат установяването на произход от бащата по исков ред и връзката между двата иска.

Оспорване и установяване на бащинство по Семейния кодекс

Презумпцията за бащинство: кога „съпругът се счита за баща“

Българското право въвежда законова презумпция, че съпругът на майката се смята за баща на детето, когато то е родено по време на брака или преди изтичането на 300 дни от прекратяването му.

Ако обаче детето е родено преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на предходния брак, но майката вече е сключила нов брак, за баща се счита съпругът от новия брак. Законът предвижда и изключение при обявено отсъствие или обявена смърт на съпруга.

Тази презумпция е създадена, за да осигури стабилност на гражданското състояние и яснота в семейните отношения.

На практика обаче често възникват случаи, при които правният баща по презумпция не съвпада с биологичния баща. Именно затова законът допуска оборване на презумпцията, но само по съдебен ред, само от изрично посочени лица и само в строго определени преклузивни срокове.

Оспорване на бащинство по чл. 62 СК: 

Оспорването на бащинство не е свободно допустимо по всяко време. Законът изчерпателно посочва активно легитимираните лица и предвижда строги срокове, които съдът следи служебно. Съгласно чл. 73 СК тези срокове не подлежат на спиране, прекъсване и възстановяване. Това означава, че при пропускането им възможността за иск обикновено се погасява окончателно.

1) Съпругът на майката

Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, ако докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него.

Искът се предявява до изтичането на една година от узнаване на раждането.

Ако обстоятелствата, които опровергават бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да се предяви до една година от узнаването им, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.

Законът изрично посочва, че съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.

Какъв е извода в този случай :

Това е особено важно в случаите, в които съпругът е узнал за раждането по-късно, живял е трайно в чужбина, бил е фактически разделен с майката или едва впоследствие са се появили обективни данни, че биологичният произход е различен.

2) Майката

Майката също може да оспори, че съпругът ѝ е баща на детето, като докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. При нея срокът е по-кратък и по-строг — една година от раждането на детето.

Този срок не тече от узнаване, а директно от раждането, поради което майката следва да действа своевременно. Именно тук често възникват проблеми в практиката, когато страните изчакват доброволно уреждане на отношенията, а впоследствие се оказва, че срокът вече е изтекъл.

3) Детето

Една от най-важните действащи уредби е, че детето може самостоятелно да оспори бащинството от навършване на 14-годишна възраст до една година от навършване на пълнолетие. Това право е уредено в чл. 62, ал. 4 СК в действащата редакция.

Тази възможност дава самостоятелна защита на детето, когато майката или презумптивният баща не са упражнили правото си в срок, а детето има интерес да установи своя действителен произход.

4) Трето лице, което твърди, че е биологичен баща

Съгласно чл. 62, ал. 5 СК трето лице, което твърди, че е биологичен баща, също може да оспори бащинството, но само до изтичане на една година от узнаването на раждането. Законът поставя още едно съществено изискване — този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. И тук съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.

Това не е самостоятелно „абстрактно“ оспорване. Не е достатъчно някой да твърди, че съпругът на майката не е баща. Третото лице трябва едновременно да иска и съдебно установяване, че именно то е баща.

Срок за оспорване бащинство

От 2020 г. законът допуска и претендиращият биологичен баща да оспори презумптивното бащинство до 1 година от узнаване на раждането, като този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход (т.е. „не само да се отрече презумпцията, но и да се установи истинският произход“).

Страни по дело и Срок за оспорване бащинство :

Тук съществен е въпросът кого съдът задължително призовава.

При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът.

Ако бащинството се оспорва от втория съпруг (хипотезата на чл. 61, ал. 2), призовава се и първият съпруг.

Законът допуска страна да бъде и лицето, което твърди, че е биологичен баща (в хипотезата на чл. 62, ал. 5).

Доказване: 
Законът формулира критерия като „детето не е могло да бъде заченато“ от презумптивния баща и в реалните дела това обичайно се свежда до:

    • съдебно-медицинска/ДНК експертиза (най-силното доказателство в практиката, когато е допустима и назначена);

    • доказателства за фактическа невъзможност: трайна раздяла, липса на съжителство/контакти в релевантния период, командировки/лишаване от свобода, медицински данни за безплодие и др.;

    • свидетелски показания и писмени доказателства (адресни регистрации, пътувания, кореспонденция), които подпомагат очертаване на периода на зачеване.

Последици от уважен иск по чл. 62 СК: какво се променя
Съдебната логика е, че с уважаването на иска се „разрушава“ правният произход от презумптивния баща, което рефлектира върху гражданското състояние и свързаните права/задължения. ВКС изрично подчертава, че оспорването може да доведе до „неустановеност на произхода по баща“ считано от момента на раждането.
Точно поради този тежък ефект законът въвежда кратки преклузивни срокове и изискване съдът да отчита интереса на детето (изрично посочено при ал. 1 и ал. 5).

Асистирана репродукция: кога оспорване не се допускаСрок за оспорване бащинство
Оспорване на бащинството не се допуска, когато детето е родено при асистирана репродукция и съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването ѝ.

Установяване на произход от баща (чл. 69–71 СК): когато няма припознаване
Когато майката не е в брак с бащата и няма припознаване (или припознаването е оспорено/невъзможно), произходът от баща може да се установи с иск:

    • от майката – в 3-годишен срок от раждането;

    • от детето – в 3-годишен срок от навършване на пълнолетие.

Ключова „процесуална пречка“:

Следва да имате предвид, че иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред вече наличният произход.

Двата иска могат да бъдат съединени.

ако детето е с вписан баща по презумпция (чл. 61), първо трябва да „падне“ тази презумпция (чл. 62), за да може да се установява друг произход (чл. 69), освен ако законът не допуска задължително съединяване (както е при чл. 62, ал. 5).

При уважаване иск за установяване на бащинство

При уважаване на исковете за установяване на произход (вкл. чл. 69), съдът служебно се произнася при кого да живее детето, за мерките относно родителските права, личните отношения и издръжката, като прилага съответно чл. 59 СК

За допълнителни въпроси, обърнете се към нас за информация на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Отмяна на влязло в сила решение

Значителна част от запитванията по процесуални действия в съда касаят въпроса за предявяване претенция за отмяна на влязло в сила решение.

В българското гражданско право влизането в сила на съдебното решение означава, че то не подлежи на повече обжалване

Самото влязло в сила съдебно ршеение поражда задължителни правни последици за страните.

Въпреки това, чл.303 от ГПК предвижда няколко ясни случая, при които може да се поиска отмяна на влязло в сила съдебно решение.

1. Компетентен съд при искане за Отмяна на влязло в сила решение

Единственият съд, който може да отмени влязло в сила съдебно решение, е Върховният касационен съд (ВКС).

Независимо дали решението е постановено от районен, окръжен или друг съд, молбата за отмяна винаги се разглежда от ВКС.

2. Основания за отмяна на влязло в сила решение

2.1 Нови обстоятелства или нови доказателства

  • Нови обстоятелства са тези, за които страната не е знаела или не е могла да се снабди с тях по време на разглеждане на делото, но те вече са съществували тогава.

  • Пример: след приключване на дело за делба се открива саморъчно завещание, за което страните не са били наясно по време на процеса.

2.2 Неучастие на всички необходими страни

  • Ако в производство (например за делба) не участват всички наследници или заинтересовани лица, делбата може да се окаже нищожна, а прекратяването на съсобствеността невъзможно.

2.3 Неистински документи, свидетелски показания или заключение на вещо лице

  • Неистински документ означава подправен документ. Ако решението се основава на такъв документ, на фалшиви свидетелски показания или на невярно заключение на вещо лице, това е основание за отмяна.Иск за отмяна на влязло в сила Решение

  • Също така, ако е извършено престъпление (например лъжесвидетелстване по чл.290 от НК), страната може да поиска отмяна.

2.4 Основание на индивидуален акт, който впоследствие е отменен

  • Ако съдебното решение е постановено въз основа на индивидуален акт на съд или друго държавно учреждение, който по-късно е отменен, това може да послужи като основание да се иска отмяна.

2.5 Противоречащи решения по един и същ спор

  • Когато има две решения по същия спор, постановени от различни, но еднакво компетентни органи, и те си противоречат, може да се поиска отмяна на едното, за да бъде въведено правно единство.

2.6 Нарушение на правото на участие в процеса

  • Ако е нарушено правото на защита на някоя от страните (например не е бил назначен особен представител за ответник, пребиваващ в чужбина или нередовно призован), това се счита за сериозно процесуално нарушение и може да доведе до отмяна.

2.7 Установено нарушение от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)

3. Съдебни решения, които не подлежат на отмяна

Според закона някои решения не могат да бъдат отменяни по реда на чл.303 ГПК:

  • Бракоразводни решения

  • Решения, с които бракът е обявен за унищожен или несъществуващ

  • Неприсъствени решения, за които заинтересованата страна е можела да иска отмяна, но не го е сторила в установените срокове

4. Срок за подаване на молбата за отмяна на влязло в сила решение

Срокът за искане на отмяна е най-често три месеца. Той тече от различни моменти в зависимост от конкретното основание:

  1. Новите обстоятелства или доказателства: от деня, в който страната е научила за тях или се е снабдила с тях.Отмяна на влязло в сила решение

  2. Неистински документи/престъпление: от влизане в сила на решението (или присъдата), установяващо, че е използван неистински документ или е извършено престъпление. Тук има и краен срок от една година от влизане в сила на акта.

  3. Акт, който е бил отменен: от деня, в който страната е узнала, че решението се основава на отменен акт. И тук молбата се подава най-късно до една година от влизането в сила на отменителния акт.

  4. Две противоречащи решения: от датата, когато е влязло в сила решението, с което вече е разрешен същият спор (забранено е два пъти да се води дело за едно и също нещо).

  5. Нарушение на правото на призоваване: от деня, в който страната е разбрала за решението, постановено без нейно знание или надлежно участие.

  6. Нарушения, установени от ЕСПЧ: от деня, в който е установено нарушението, но задължително в шестмесечен срок. Този срок е преклузивен – пропускането му означава загуба на правото да се иска отмяна.

Отмяната на влязло в сила съдебно решение по чл.303 от ГПК е изключително средство за защита, което цели да коригира съществени несправедливости или процесуални нарушения.

Макар че първоначално влязлото в сила решение е стабилен акт, законът предоставя възможност на ощетената страна да защити правата си, когато излязат наяве нови факти, доказателства или сериозни процесуални грешки.

За да упражните това право ефективно, съобразете всички срокове и изисквания, и потърсете професионална правна помощ, ако е необходимо.