Възлагателно искане за имот
В производството по съдебна делба се стига и до втора фаза, когато се разглежда възможността за Възлагателно искане за имот.
В този случай, въпросът е каква е целта на този етап от съдебната делба и отговорът е съвсем логичен.
Целта на съдебната делба е всеки съсобственик да получи реален дял от наследствените имоти.
Предмет е приложението на чл. 349 ГПК като основание за възлагане на делбения имот на преживелия съпруг.
Основателна предпоставка за уважаване на претенция по чл. 349 ГПК за възлагане на делбен имот е:
А/ имотът да е неподеляем;
Б/ съсобствеността да е възникнала при условията на СИО;
В/ съсобствеността на имота, в който се намира в брак, да е прекратена със смъртта на единия съпруг;
Г/ съделителят да не притежава друг жилищен имот;
Критерии за Възлагателно искане за имот
С оглед на това законът предвижда основните случаи, при които имотът, ако е неподеляемо жилище, да се възложи на един от наследниците.
Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липса на собствено жилище.
Съгласно ТР № 1/2004 г. наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 ГПК изключва разглеждането на претенции по ал. 2.
Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия.
Условието по чл. 349, ал. 1 ГПК съдържа привилегия, в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Възлагателно искане по чл. 349 ГПК
Условието по чл.349, ал.1 ГПК съдържа привилегия, в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Възлагателно искане по чл.349 ГПК
Приложение на условия за Възлагателно искане за имот
Съгласно смислово тълкуване на чл.349, ал.1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод
Ситуация, в която се отнася за преживелия съпруг не е идентична и не се прилагат тези правила.
Именно тук се възприема, че при наличието на съсобственост следва да се приеме, че не включва в понятието „смесена съсобственост“ по смисъла на тълкувателното решение.
Съдебната практика за Възлагателно искане за имот
Когато съпругът придобива права не като трето за съсобствеността лице
По силата на режима на СИО в имуществените отношения между съпрузите, не е налице смесена съсобственост.
В този смисъл е и съдебната практика на ВКС съобразно която притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК:
- Тълкувателно Решение № 1 от 2004 г. на ВКС, ОСГК, т.7
- Съдебно решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 14/ 2009 г.- ВКС, първо г. о.;
- Съдебно решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 6017/2014 г. – ВКС, първо г. о.
Отрицателното условие съпругът „да няма собствено жилище“ следва да се разбира съделителят да не притежава друг жилищен имот;
Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК- напр. решение № 229 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г., I г. о., притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК.
Става дума за имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, съгласно определението на § 5, т.30 от ДР на ЗУТ
Отделно текстът за самостоятелен имот е развит и при чл.40 ЗУТ – самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
