www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Предоставяне на семейно жилище след брака

След настъпване на развива в отношенията между съпрузите, логично и резонно е да се появяват и въпроси, относно предоставяне на семейното жилище след брака

При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи

Същевременно съдът е длъжен да разпредели и предостави  ползването му на единия от тях, ако същият вече е поискал това

Предоставяне на семейното жилище след брака

В случаите, когато семейното жилище не може да бъде ползвано  едновременно от двамата бивши съпрузи, съдът предоставя ползването на единия от тях.

Критерии за предоставено семейно жилище след развод са:

А/ интересите на децата,

Б/вината за разстройството на брака,

В/здравословно състояние на съпрузите;

Г/притежаването на други имоти от съпрузите,

Д/материално положение, жилищна нужда и други обстоятелства.

В случаите, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, основен критерий е жилищната нужда на съпрузите

Когато има и ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи преди всичко от интереса на децата.

Жилищните условия, при които те ще са поставени след развода, са важна предпоставка за отглеждане и възпитание на децата в сигурен дом.

Като допълнителни елементи от комплексния критерий по чл. 56, ал. 5 СК се преценяват още вината за разстройството на брачните отношения, здравословното състояние и други обстоятелства.

При развод по взаимно съгласие, съпрузите следва задължително да включат в споразумението си пред съда уредбата на отношенията помежду си във връзка с ползване на семейното жилище.

С оглед интересите на детето, тази нужда трябва да е трайно удовлетворена и то по начин, че да се осигурят и потребностите му за нормално отглеждане в сигурна и стабилна среда на живот.

Каква е процедурата по предоставяне на семейно жилище ?Предоставяне на семейно жилище след брака

В случаите, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за предоставяне на семейното жилище след брака

С това произнасяне, съдът го предоставя на единият родител

Това е родителят, който упражнява родителските права, с цел отглеждане и възпитание на детето.

Пример за преоставяне на ползването на семейното жилище е ситуацията, в която от брака  между съпрузите има ненавършили пълнолетие деца.

  1. Съдът отчита и ситуацията, в която семейното жилище е собственост на единия съпруг

В този случай  съдът предоставя ползването му на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

Често срещана ситуация е и тази, при която от брака между съпрузите има ненавършили пълнолетие деца

   2. Следва да се види, че семейното жилище е собственост на близки на единия от двамата съпрузи.

В този случай Районният съд може да предостави ползването му на родителя, упражняващ родителските права, за срок най-много от една година.

Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях,

Следва да се вземат предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината за разтрогване на брака и здравословното състояние на двамата съпрузи.

Наемни отношения при ползване на семейното жилище след брака

Според чл.57 от Семейния кодекс, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище възниква наемно отношение.

Това съдебно решение може да бъде вписано в имотния регистър при Агенция по вписванията.

Всяка една от страните в съдебното производство за развод, може да поиска от съда да определи размера на наемната цена. Не се дължи наем за площта от семейното жилище, която е ползвана от ненавършилите пълнолетие деца.

Размерът на наема се определя от съда на база средната пазарна наемна цена.

Когато страните имат общи деца, които също ползват семейното жилище се поставя въпросът по какъв начин следва да се определи размера на наема

Взима се предвид, че наемна цена  за ползването на семейното жилище не се дължи за детето.

Жилището съставлява съвкупност от жилищни и нежилищни помещения, предназначение за задоволяване на битови нужди.

Това налага от определяемата наемна цена за жилището да се приспадне половината за ползването на жилището от детето, за което наем не се дължи.

Как се уреждат отношенията при предоставяне на семейно жилище след брака

Жилището е съсобственост на двамата бивши съпрузи, които притежават същото при равни квоти.

Жилището се предоставя за ползване на единия съпруг, на когото е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на общото на страните ненавършило пълнолетие дете.

Съпругът, на когото не е предоставено семейното жилище претендира заплащане на наем от съпруга, който ползва жилището.

По отношение частта на другия съпруг –  наемната цена се разделя между тях. Предоставяне на семейното жилище след брака

Детето обаче  не дължи наемна цена, поради което половината от определяемата наемна цена трябва да се приспадне.

Съпругът, отдал ползването на семейното жилище, при обща собственост има право на половината от месечна наемна цена.

Детето не дължи наемна цена и следва да се приспадне половината от определяемия наем.

В този случай, съпругът, на когото е предоставено ползването на семейното жилище ще заплаща сума от половината наемна цена месечно.

За допълнителна информация обърнете се на тел. 0897 90 43 91 или по електронната поща office@lawyer-bulgaria.bg.

Колко струва развод по исков ред ?

При развод по исков ред има фиксирани суми за заплащане и такива, които може да се наложи да се платят в зависимост от конкретния случай. Фиксирана е държавната такса за завеждане на делото, която е в размер на 25 лева. След постановяване на решението също се заплаща допълнителна държавна такса в размер до 50 лева. Препис от решението струва 3 лева.

Колко се дължи за издръжка в делото за развод ?

Ако страните имат ненавършили пълнолетие деца, страната, която ще плаща издръжка за децата следва да заплати и държавната такса за издръжката, която е 2% върху сбора за издръжката, начислена за три години.

Какви са разходите в делото за развод ?

В делото може да се наложи извършването и на други плащания. Обикновено това се налага във връзка с призоваването и представителството на ответната страна. Ако страната на може да бъде намерена на нейния постоянен или настоящ адрес във връзка с призоваването й, се призовава чрез Държавен вестник, за което се плаща 20 лева и ако въпреки така извършеното призоваване не се яви на делото, на страната се назначава служебен адвокат на разноски на ищеца. Хонорарът на служебния адвокат се определя по преценка на съда и не трябва да е под минималния размер на адвокатските възнаграждения. Ако ответната страна пребивава на адрес в чужбина, който е известен на ищеца, исковата молба трябва да се връчи на този адрес, което също е свързано със заплащането на такси и разноски във връзка с призоваването, чийто размер се определя от съда.

Какво може да се иска в делото за развод ?

иска за развод, задължително се съединяват и следните искове: иск за упражняване на родителските права по отношение на общите деца; иск за определяне на режим за осъществяване на лични контактни между страната, която няма да упражнява родителските права и децата; иск за издръжка за детето/ децата; иск за ползване на семейното жилище.

Може ли дете да остане при бащата след развод ?

В развод по исков ред, също е възможно страните да постигнат съгласие упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Ако детето е на ниска възраст обикновено се приема, че има нужда в по-голяма степен от майчини грижи отколкото от бащини такива. Ако обаче майката води неморален начин на живот, който би се отразил негативно върху възпитанието на детето, упражняването на родителските права може да се предостави на бащата. Това се отнася и за случаите, при които майката поради някакво заболяване,

Къде се подава молба за развод

Молбата за развод по взаимно съгласие се подава пред районния съд по местожителство на един от съпрузите.

Кога влиза в сила решението за развод

Решението за развод по взаимно съгласие влиза в сила веднага, с постановяването му. Решението за развод по исков ред влиза в сила, с изтичането на 14 дневен срок за обжалването му, който срок тече за всяка от страните от датата на получаването му.

Кой се разпорежда със семейното жилище ?

В последните няколко години, въпросите за ползването и разпореждане със семейното жилище, придобито по време на брака станаха доста актуални. Кой се разпорежда със семейното жилище ?

Кой се разпорежда със семейното жилище ?При тълкуване на текстовете на чл. 26 и 34 Семеен кодекс (СК).

Разпореждането с идеална част от жилището, което принадлежи изцяло на единия съпруг, е разпореждане, което би могло да засегне интересите на семейството.

Новият съсобственик придобива права, които може да иска да упражнява реално

Той може да ползва жилището съответно на своя дял, независимо какъв е неговият размер.

Чести са случаите, в който семейното жилище е съсобственост на двамата съпрузи.

Съсобственост може да е налице между двамата съпрузи или с трети лица.

Законът не поставя изискването лична собственост да е цялото семейно жилище, поради което следва да се приеме, че е достатъчно съпругът да притежава и само дял от собствеността.

Когато жилището е общо на съпрузите, но в режим на обикновена съсобственост

Всеки от тях би могъл да се разпореди със своята идеална част при условията на чл. 33 ЗС, изисквайки декларация за съгласие.

Успоредно с това, съпругът – съсобственик е длъжен да изпълни и изискванията на чл. 26 СК.

Но това не е причина да бъде изключена защитата за ползване на семейното жилище от майка с непълнолетно дете,  която законът дава на семейството с ограничението на чл. 26 СК.

Кой се разпорежда със семейното жилище ?Възможно е семейното жилище да се притежава в съсобственост между единия съпруг и трето лице или лица.

В този случай разпореждането с идеалната част, това би лишило членовете на семейството изцяло от възможността да ползват съсобственото жилище

Защитата по чл. 26 СК е важна и необходима за другият съпруг, несобственик на идеалната част.

Законът посочва, че правото на разпореждане със семейното жилище е ограничение на собствеността върху семейното жилище.

Това законово положение е оправдано от гледна точка на интересите на семейството.

Съпругът съсобственик не може свободно да се разпорежда с жилището, а трябва да спази определени законови изисквания.

Същественото, което следва да се изложи в случая е факта, че ограничението важи само и единствено по време на сключен брак между страните.

В кой случай се допуска разпореждане със семейното жилище ?

Собственикът може да се разпорежда със семейното жилище след развода без никакви ограничения.

В този случай защитата на родените от брака деца, се постига чрез възникване на наемно отношение (чл. 57 СК).

Режими на имуществени отношения между съпрузите – съгласно разпоредбата на чл. 26 СК се намира в раздела, уреждащ законовия режим на общност.

То намира приложение и при режим на разделност по силата на препращащата норма на чл. 34 СК.

В случай, че се нуждаете от допълнителна информация, можете спокойно да се обърнете на представените тук телефони +359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Кога да потърсим помощ от адвокат по семейно право?

С цел предприемане на най – ефективните правни средства за защита, ангажирането на адвокат по семейно право е препоръчително при развод по вина на единия съпруг; развод по взаимно съгласие; спорове за определяне на по – голям от общото имущество при развод; уреждане на имуществени отношения при фактическо съжителство на семейни начала; разделяне на имущество, придобито по време на брака; определяне на размера на издръжката на децата и бившия съпруг; режима на личните отношения с децата и др.

Какво представлява семейното право?

Семейното и наследственото право имат не само юридическа, но и емоционална страна. Техните правила са уредени съответно в Семейния кодекс. Семейството е основен двигател на обществото, а правото на личен и семеен живот са принципи, провъзгласени и защитени от Конституцията на Република България и от международното право.

Разпореждане със семейно жилище

Сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг, сключена без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпруга–несобственик. Тя е валидна за сключилите я страни, но няма действие за съпруга-несобственик. Той може да оспори сделката по съдебен ред с иск за обявяване на недействителността й.

Кога се предявява иск за семейното жилище

До приемането на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г. в теорията и съдебната практика се считаше, че съпругът-несобственик може да оспори сделката в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от 3 години от извършването й. Иск по чл. 26 от СК за обявяване на недействителност на сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг може да се предяви ДО прекратяване на брака с развод или със смъртта на съпруга, който е бил собственик на жилището.