Предоставяне на семейното жилище

Логична последица от развода между съпрузите е разпределянето и Предоставяне на семейното жилище

В случая решаващ е въпроса относно начина на придобиване на жилището, така и осигуряване на ползването му от родителя на когото са предоставени за упражняване родителските права.

Законът посочва, че  при допускане на развода съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите.

Като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства“.

В този текст обаче изрично е посочено, че то се дава за ползване на единия съпруг, но само, „когато то не може да се ползва поотделно от двамата“.

Така общото правило е първо съдът да прецени дали не е възможно двамата бивши съпрузи да останат да живеят в общото им до развода жилище.

Много често и по различни причини – икономически, психически, морални и др., съвместното им пребиваване е невъзможно.

Тогава съдът преценява на кого да предостави жилището.

Принципът е то да се дава на съпруга, на когото се дава упражняването на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца.

Ако няма такива, се преценява вината за развода, здравословното състояние, материалното положение, жилищната нужда и т.н.

Като част от съществените елементи на споразумението за развод по чл. 51 СК семейното жилище и основно неговото ползване след развод са сред важните за решаване проблеми в отношенията между бивши съпрузи.

Именно то е причина за редица спорове и съдебни производства, особено в ситуациите, когато разводът е по исков ред, а не по взаимно съгласие.

Затова и сегашният Семеен кодекс е възприел и предвижда редица специални разпоредби в тази посока.

Множество са казусите по този въпроси, но рядко семейното право предоставя толкова възможности за решение на един и същи проблем какъвто е определянето и предоставяне на използването на семейното жилище.

Съгласно разпоредба на чл.56 СК

В случаите, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно и едновременно от двамата бивши  съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.

Когато от брака обаче има ненавършили пълнолетие деца, то съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.

Още тук трябва да се отбележи, че в допълнителните разпоредби е казано какво кодексът разбира под „семейно жилище“ –  това е „жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца“.

ЛЕГАЛНА ДЕФИНИЦИЯ……съгласно чл. 56 СК 

В чл.56, ал.2 от от СК обаче се отбелязва, че „когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия. На когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява“.

Това означава, че ако примерно на съпругата са дадени децата, а апартамента е на вече бившия съпруг, то тя ще може да остане в него.

Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг. То съдът може пак да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, но само за срок до една година.

Важно е да се знае обаче, че ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия.

А пък в случаите на Предоставяне на семейното жилище, когато то е на другия съпруг или на негови близки, ползването се прекратява във всички случаи, при които ползващият жилището сключи нов брак.

Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, което е и найчестият случай.

То съдът предоставя ползването му на единия от тях, като „взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства“.

При изменение на обстоятелствата при Предоставяне на семейното жилище, които са от значение за предоставяне на ползването по тази хипотеза.

Всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.

Това може да е примерно, ако здравето на някой се влоши, ако децата навършат пълнолетие. По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно отношение, разпорежда СК.

Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. В случай на бъдещо прехвърляне на недвижим имот, вписаният Договор за наем остава в сила противопоставим. Спрямо новият приобретател на имота, което е сигурна защита за ползвателя за срока на договора.

От значение е Договорът за наем да е вписан в имотния регистър. в противен случай всеки купувач на имота. Може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи и не следва да се изисква дължим наем за използване на ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ.

Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.

Така, че ако разводът е по взаимно съгласие, съпрузите трябва предварително да решат Предоставяне на семейното жилище и да запишат това в споразумението пред съда.

В противен случай рискуват да не получат развод по този иначе много по-облекчен ред.

В легалната дефиниция семейно жилище по смисъла на СК извлечена от се извежда на преден план обитаването на жилището, а не собствеността.

Членовете на семейството, които са обитавали жилището, включват и ненавършилите пълнолетие деца.

Семейното жилище може да бъде не само жилище, а и вила, годна за постоянно обитаване.

Жилището трябва да бъде обитавано до прекратяване на брака или до фактическата раздяла на съпрузите. Семейно е и жилището, придобито с общи средства към момента и по време време на фактическата раздяла между страните.

Важно е да се знае, че собствеността върху жилището не е от значение за неговата квалификация като семейно. То може  да е собственост на съпрузите, на единия от тях. На техни близки или на трети лица, като е нужно съпрузите да живеят в него под наем или безвъзмездно (при условията на заем за послужване).

Семейното жилище може да е ведомствено, но не и служебно.

Част от него може да е дадена под наем на трети лица.

Не се счита за семейно жилището, ако и двамата съпрузи са отказали да го обитават или, ако е било разрушено. Имайки в предвид отношенията между съпрузите след развода е немислимо съвместното ползване на семейното жилище.

Разделното му ползване в повечето слуаи също е невъзможно.

Тези обстоятелства пораждат въпроса за това кой ще ползва семейното жилище след развода.

Много важно е да се знае, че съпругът който претендира да му бъде предоставено ползването на семейното жилище трябва да не притежава друго жилище.

Съдът се произнася служебно, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца.

Основен критерий за предоставяне ползването на семейното жилище е защитаване интересите на ненавършилите пълнолетие деца от брака.

В чл. 56 СК се засягат три хипотези : на първо място ако жилището е собственост на единия съпруг, а другия ще упражнява родителските права – по подобен начин се урежда и случая.

Когато жилището е съпружеска общност. когато жилището е собственост на близки на единия съпруг, другия ще упражнява родителските права.

За допълнителна информация се обърнете за съвет към адвокат по семейни и бракоразводни дела в кантората на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всеки Ваш въпрос ще бъде разгледан с оглед конкретната специфика и особености на отделният казус.