Събиране навло за превоз
В съвременния товарооборот често се стига до съдебни дела за събиране навло за превоз.
В съвременния международен и вътрешен товарооборот често възникват спорове за събиране на навло за превоз, когато товародател, спедитор, получател или търговски възложител не заплати договореното възнаграждение за извършен транспорт.
На практика проблемът най-често възниква след като превозвачът вече е изпълнил задълженията си — приел е товара, извършил е транспорта, доставил е стоката без забележки, представил е фактура и CMR товарителница, но възложителят отказва или забавя плащането.
Съгласно Търговския закон, с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар, а чл. 372 ТЗ предвижда, че товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго; ако то не е платено от товародателя, се плаща от получателя при приемане на товара.
Какво представлява Събиране навло за превоз ?
Навло е договореното възнаграждение за извършване на транспортна услуга.
То може да бъде уговорено в:
- заявка-договор за автомобилен превоз;
- договор за транспортна услуга;
- спедиторски договор;
- имейл кореспонденция;
- оферта и потвърждение;
- CMR товарителница;
- фактура;
- общи условия към транспортна заявка.
При международен автомобилен превоз се прилага CMR Конвенцията, когато мястото на приемане на стоката и мястото на доставка са в две различни държави и поне една от тях е страна по Конвенцията.
България е страна по CMR чрез присъединяване от 20.10.1977 г., а самата Конвенция е от 19.05.1956 г.
Документи, необходими за Събиране навло за превоз
За успешно събиране на навло превозвачът следва да разполага с добре подготвен доказателствен комплект.
Най-важните документи са:
- Заявка-договор за превоз – доказва кой е възложил превоза, маршрута, цената, срока, товара, условията за плащане и евентуалната неустойка.
- Фактура за транспортната услуга – доказва размера на вземането, начисления ДДС, падежа и основанието за плащане.
- CMR товарителница или национална товарителница – доказва приемането на товара, маршрута, превозвача, изпращача, получателя и доставката.
- Документи за доставка без забележки – подписана CMR, POD, приемо-предавателен протокол, складова разписка, печат на получателя, електронно потвърждение.
- Писмена кореспонденция – имейли, чат съобщения, борсови заявки, потвърждения от спедитор или товародател.
- GPS данни, тахографски данни, товарни документи и снимки – особено важни при спор дали превозът е извършен или дали стоката е доставена.
- Покана за доброволно плащане – доказва извънсъдебно търсене на сумата и често е важна за началния момент на забава, когато не е уговорен конкретен падеж.
Значение на CMR товарителницата
CMR товарителницата има ключово доказателствено значение при събиране на навло.
По CMR Конвенцията товарителницата трябва да съдържа данни за дата и място на издаване, изпращач, превозвач, място и дата на приемане на стоката, място на доставка, получател, описание на товара, брой пакети, маркировка, тегло, разноски по превоза и митнически инструкции.
Съгласно чл. 9 CMR товарителницата е пряко доказателство за сключване на договора за превоз, условията на договора и приемането на товара от превозвача.
Ако превозвачът не е направил конкретни резерви, се предполага, че стоката и опаковката са били във видимо добро състояние при приемането и че броят, маркировката и номерата на пакетите съответстват на товарителницата.
Това означава, че при спор за неплатено навло подписаната CMR товарителница е един от най-силните документи в полза на превозвача.
Договорът за превоз и товарителницата
При вътрешен автомобилен превоз Законът за автомобилните превози урежда, че с договора за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози товар до определено местоназначение, а договорът за превоз се установява с товарителница.
Същевременно действителността на договора не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.
Това е важно, защото длъжникът често възразява, че „няма оригинална товарителница“ или че „CMR не е попълнена напълно“.
Подобно възражение не винаги води до липса на договор, ако превозът може да бъде доказан с други документи — заявка, фактура, имейли, доставка, GPS данни, приемане от получателя и търговска кореспонденция.
Кой дължи плащането на навлото?
Обичайно Събиране навло за превоз се дължи от лицето, което е възложило превоза — товародател, спедитор или търговски клиент.
В практиката обаче е възможно плащането да се търси и от получателя, ако правната рамка и документите позволяват това.
По българското право чл. 372, ал. 2 ТЗ предвижда, че ако възнаграждението не е платено от товародателя, то се плаща от получателя при приемане на товара.
По CMR Конвенцията получателят, който упражнява правата си да получи товара, следва да плати сумите, посочени като дължими в товарителницата, а при спор превозвачът не е длъжен да предаде товара, освен ако получателят предостави обезпечение.
Съдебно събиране на неплатено навло
Когато длъжникът не заплати доброволно, превозвачът може да пристъпи към съдебно събиране на вземането.
Най-често приложимите варианти са:
1. Покана за доброволно плащане
Преди съдебно дело е препоръчително да се изпрати официална адвокатска покана.
Тя следва да съдържа:
- основание за вземането;
- номер и дата на фактурата;
- маршрут на превоза;
- номер на CMR товарителница;
- дата на доставка;
- размер на главницата;
- дължима лихва;
- срок за доброволно плащане;
- предупреждение за съдебни разноски.
2. Заповедно производство
Когато вземането е изискуемо и подсъдно на районен съд, кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение за парични суми по чл. 410 ГПК.
Актуалният текст на ГПК предвижда, че заявителят може да поиска заповед за изпълнение за вземания за парични суми или заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.
От 01.07.2025 г. заповедното производство по принцип се води в електронна форма, като ГПК предвижда електронно подаване чрез Единния портал за електронно правосъдие, с възможност за писмени действия на хартиен носител в предвидените от закона случаи.
3. Исково производство
При Събиране навло за превоз ако длъжникът оспори задължението или ако случаят е фактически сложен, се преминава към исково производство.
При иск за събиране на навло съдът обикновено изследва:
- има ли валидно възлагане на превоза;
- кой е възложителят;
- извършен ли е превозът;
- доставена ли е стоката;
- има ли забележки при доставката;
- уговорена ли е цената;
- настъпил ли е падежът;
- има ли плащане;
- има ли основание за неустойка или лихва.
4. Изпълнително производство
След получаване на изпълнителен лист може да се пристъпи към принудително изпълнение чрез съдебен изпълнител — запор на банкови сметки, вземания, МПС, движимо имущество, недвижими имоти или други активи на длъжника.
Законна лихва и неустойка при неплатено навло
При забавено плащане на парично задължение кредиторът има право да претендира законна лихва от деня на забавата.
Европейският портал за електронно правосъдие посочва, че при неизпълнение на паричен дълг кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а размерът се определя от Министерския съвет; годишният размер е основният лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта.
Ако в заявката-договор е уговорена неустойка за забавено плащане, тя също може да бъде претендирана.
Според Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС не е нищожна сама по себе си клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, но нищожна може да бъде клауза, която излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката.
Преценката се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Давност при вземания, свързани с превоз
При международен превоз по CMR чл. 32 от Конвенцията предвижда общ едногодишен давностен срок за искове, произтичащи от превоза, а при умишлено неправомерно поведение или при вина, приравнена на умишлено поведение според правото на сезирания съд — тригодишен срок.
Конвенцията урежда и началния момент на давността според вида на претенцията.
При вътрешен превоз по Търговския закон чл. 378 ТЗ урежда едногодишна давност за искове за вреди по договора за превоз, като за товари срокът започва от деня на предаване на получателя, а ако не са предадени — от деня, в който е трябвало да бъдат предадени.
Това не трябва механично да се смесва с всяко вземане за навло, тъй като претенцията за възнаграждение и претенцията за вреди имат различен предмет; давността следва да се анализира според конкретното вземане, договора и приложимия режим.
Подсъдност при международен превоз по CMR
При международни CMR превози правилата за компетентност са особено важни.
Чл. 31 CMR допуска искът да бъде предявен пред съд, уговорен от страните, както и пред съд на държава, на чиято територия ответникът има обичайно местопребиваване, основно място на дейност, клон или агенция, чрез които е сключен договорът, или където стоката е била приета за превоз или е трябвало да бъде доставена.
Това дава възможност в определени случаи превозвачът да избере най-ефективната юрисдикция за събиране на неплатено навло, особено когато длъжникът има седалище, активи или търговска дейност в България.
Електронна CMR товарителница
В съвременната транспортна практика за Събиране навло за превоз все по-често се използват електронни документи.
Допълнителният протокол към CMR относно електронната товарителница е в сила за България от 5 юни 2011г.
Протоколът предвижда, че електронната товарителница, която отговаря на изискванията му, е равностойна на хартиената товарителница и има същата доказателствена стойност и правни последици.
Това е особено полезно при международни превози, при които документите се обменят чрез транспортни платформи, електронни системи, сканирани CMR, POD файлове и електронни подписи.
Най-чести възражения при Събиране навло за превоз
При дела за събиране на навло длъжниците често правят следните възражения:
„Не сме възлагали превоза“
Това възражение се оборва със заявка-договор, имейл кореспонденция, транспортна борса, фактура, CMR, предаване на товар и поведение на страните по изпълнение на превоза.
„Фактурата не е осчетоводена“
Неосчетоводяването на фактурата от длъжника не означава автоматично, че задължението не съществува. Фактурата е счетоводен документ, но договорното вземане се доказва с цялостния комплекс от доказателства.
„CMR не е попълнена правилно“
Липсата на отделни реквизити може да отслаби доказателствената стойност, но не винаги унищожава договора.
И CMR Конвенцията, и българската уредба приемат, че липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат сама по себе си валидността на договора за превоз.
„Имало е щета по товара“
Ако длъжникът твърди щета, той трябва да докаже конкретни факти — повреда, причинна връзка, своевременни резерви, размер на вредата и основание за прихващане.
Само общо твърдение за проблем с товара не е достатъчно да се откаже плащане на навло.
„Не е настъпил падежът“
Падежът се преценява според заявката, фактурата, общите условия и договорените срокове.
Ако няма специална уговорка, чл. 372 ТЗ има важно значение относно момента на плащане на превозното възнаграждение.
Практически съвети при събиране навло за превоз
За да бъде успешно събрано неплатено навло, превозвачът трябва да действа бързо и документално дисциплинирано:
- не започвайте превоз без писмена заявка или ясно електронно възлагане;
- изисквайте точни данни за възложителя, изпращача и получателя;
- проверявайте дали CMR съдържа маршрут, товар, дата, превозвач и подпис/печат при доставка;
- съхранявайте оригинали или качествени сканирани копия;
- пазете имейлите и съобщенията с възлагането;
- издавайте фактура веднага след приключване на превоза;
- изпращайте покана за плащане без забавяне;
- не чакайте месеци, когато става дума за международен превоз по CMR, поради кратките давностни срокове.
Защо е необходим адвокат при събиране на навло?
Делата за неплатено навло изглеждат формално лесни, но често съдържат сложни въпроси:
- кой е действителният длъжник — спедитор, товародател, получател или посредник;
- дали има международна компетентност на български съд;
- дали се прилага CMR Конвенцията;
- дали има валидно възлагане;
- дали може да се претендира неустойка;
- дали може да се начислява законна лихва;
- дали е налице прихващане с претендирани щети;
- дали са спазени давностните срокове;
- дали е по-подходящо заповедно или исково производство.
Правилната стратегия може значително да ускори събирането на вземането и да увеличи шансовете за реално плащане.
Нашият съвет
Събирането на навло за превоз изисква бърза реакция, правилно структурирани документи и ясно доказване на извършената транспортна услуга.
Най-силните доказателства обикновено са заявката-договор, CMR товарителницата, фактурата, документите за доставка и писмената кореспонденция между страните.
Когато превозът е извършен, товарът е доставен, а възложителят не плаща, превозвачът има право да търси не само главницата, но и законна лихва, договорена неустойка и съдебни разноски, ако са налице законовите предпоставки.
За съдействие при събиране на неплатено навло, CMR спорове, транспортни вземания и съдебни дела срещу спедитори, товародатели или получатели, можете да се свържете с нас:
За допълни въпроси, обърнете се на тел. 0897 90 43 91 или E-mail : office@lawyer-bulgaria.bg
Какво е навло?
Навло е възнаграждението, което се дължи за извършена транспортна услуга по договор за превоз.
Може ли да се събере навло само с фактура?
Фактурата е важен документ, но най-силна позиция има превозвачът, когато разполага и със заявка-договор, CMR товарителница, доказателство за доставка и писмена кореспонденция.
Какво доказва CMR товарителницата?
CMR товарителницата доказва сключването на договора за превоз, условията на договора и приемането на товара от превозвача, освен ако не бъде доказано обратното.
Кой плаща навлото?
Обикновено навлото се плаща от товародателя или възложителя. При определени условия плащането може да се търси и от получателя, особено когато той приема товара и документите сочат дължими суми.
Може ли да се претендира законна лихва?
Да. При забавено парично задължение кредиторът може да претендира законна лихва от деня на забавата.
Какъв е срокът за предявяване на иск по CMR?
По CMR общият давностен срок е една година, а при умишлено неправомерно поведение или приравнена вина — три години. Давността трябва да се проверява според конкретните факти и вида на претенцията.
