Право на ползване

Правото на ползване е ограничено, лично – пожизнено вещно право по чл. 56 Закон за собствеността. Това включва в себе си възможност да се използва вещта съгласно нейното предназначение.

Законът за собствеността изрично определя, че ползвателят не може да отчуждава своето право, което значи, че то винаги е лично и не може да се прехвърля.

Той е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси.

Негово задължение е и да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване – ако например има срок на ползване.

Иначе правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по кратък срок.

Основни принципи 

Право на ползване е ограничено вещно, лично /с оглед на личността/, непрехвърлимо, ненаследимо право.

Притежателят му може да възползва от „добивите“ на вещта. Това са гражданските „плодове“ /доходи от наем, аренда и т.н./

Под лично право следва да разбираме, че ползвателят не може да го прехвърли на друг

Именно затова и правото на ползване е срочно – прекратява се със смъртта на ползвателя, освен ако страните не са уговорили по-кратък срок.

Право на ползване се погасява с погиване на вещта, тъй като остава лишено от предмет.

То може да бъде прекратено и принудително, по иск на собственика, когато ползвателят нарушава съществено своите задължения, застрашава с разрушаване или значително повреждане/променяне на вещта, за която има учредено право на ползване.

Защото може да се учредява право на ползване и срочно – за 5 години например, и с по-общата норма – до смъртта му.

Възмездното отстъпване на право на ползване в много случаи напомня наемния договор.

Важно е да се знаят и няколко неща, свързани с данъците при такива сделки.

Погасяване право на ползване 

Титулярът на правото на ползване може и по свое желание да се откаже сам от него

Отказът се вписва след писмена декларация с нотариална заверка на подписа

Тази декларация задължително се вписва в Имотния регистър при Служба по вписванията по местонахождението на недвижимия имот.

Правото на ползване може и да бъде погасено по давност в полза на собственика на имота, ако не се упражнява в продължение на (5) пет години.

Съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) относно „новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право,  уведомява за това в двумесечен срок общината.

Това е общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с годишен данък върху  недвижимите имоти“.

Ползвателят може да ползва необезспокояван вещта, но собственикът няма право да му пречи.

Декларация по чл.14 ЗМДТ ще подаде позвателя, вместо собственика.

Ползвателят е задължен да плаща разноските, свързани с поддържане на вещта, с ползването, както и да плаща данъци и такси.

Ползвателят не отговаря за изхабяването и овехтяването на вещта, които се дължат на обикновенна употреба.

Ползвателят е задължен да върне вещта след като бъде прекратено правото на ползване

При правото на ползване обаче има изключение. В този случай данъчно задължено е лицето, ползващо имота. Освен това ползвателите са длъжни да плащат и такса смет.