Обезщетение по Гражданска отговорност

В последните няколко години хората станаха изключително внимателни при изплащане на обезщетение при Гражданска отговорност.

В последните години темата за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ стана още по-важна, защото все повече пострадали лица търсят не просто формално завеждане на щета, а реално и пълно обезщетяване на претърпените вреди.

При пътнотранспортно произшествие застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на виновния водач към трети лица за причинени имуществени и неимуществени вреди

В тези случаи увреденото лице има право да търси обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на законовите изисквания.

Това следва от чл. 432 КЗ, както и от действащия консолидиран текст на Кодекса за застраховането, публикуван от КФН през 2025 г.

Много пострадали погрешно смятат, че трябва първо да осъдят виновния водач и едва след това да търсят плащане от застрахователя. Това не е така.

Законът допуска пряк иск и пряка претенция срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, което е едно от най-съществените права на увреденото лице.

На практика това означава, че когато има валидна застраховка и са налице предпоставките за отговорност, пострадалият може да насочи претенцията си направо към дружеството, издало полицата.

Съществен момент е, че преди съдебния иск законът изисква да бъде отправена писмена застрахователна претенция.

По чл. 380 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да предяви писмена претенция до застрахователя, като посочи и данни за банкова сметка за плащане.

При „Гражданска отговорност“ това изискване е потвърдено и в чл. 498 КЗ

Съгласно разпоредбата увреденото лице трябва да отправи писмена претенция и да представи документите, с които разполага относно събитието и вредите.

Без тази предходна стъпка съдебното производство често се атакува като преждевременно.

СРОК ЗА ОТГОВОР и изплащане Обезщетение по Гражданска отговорност

Една от най-важните практически теми е срокът, в който застрахователят трябва да се произнесе.

Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването ѝ по реда на чл. 380 КЗ.

В този срок застрахователят трябва или да определи и изплати обезщетението, или да даде мотивиран писмен отговор, ако отказва плащане, ако основанието не е напълно установено или ако размерът на вредите не е напълно установен.

Това е важна гаранция срещу неоправдано протакане на изплащане на Обезщетение по Гражданска отговорност за щетата.

Освен тримесечния максимален срок, законът предвижда и значение на 15-те работни дни от представяне на всички необходими доказателства.

По чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава, ако не е определил и изплатил обезщетението в срок, считано от по-ранната дата между: изтичането на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, или изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, когато не са налице законови основания за спиране поради липса на изискани доказателства.

Това има огромно практическо значение, защото при забава застрахователят дължи не само главницата, но и лихва.

От гледна точка на доказването и изплащането на Обезщетение по Гражданска отговорност е важно да се знае, че застрахователят не може произволно да отказва произнасяне, когато е представен надлежен документ за ПТП.

Чл. 496, ал. 3 КЗ изрично сочи, че застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията, когато е представен например констативен протокол за ПТП, протокол за ПТП, двустранен констативен протокол при допустимите хипотези или друго удостоверение от органите на МВР.

Това е съществена бариера срещу практиката дружествата да държат щетата „висяща“ под претекст, че няма достатъчно първоначални данни.

При това положение добрата подготовка на претенцията е решаваща.

Обичайно следва да се приложат:

1. документи за ПТП,
2. медицинска документация при телесни увреждания,
3. фактури и разходооправдателни документи,
4. експертни оценки, снимки,
5. свидетелски данни,
6. документи за собственост
7. банкова сметка.

КФН изрично препоръчва жалбите и претенциите да се правят в писмен вид, с подробно изложение на случая и с приложени копия на относимите документи, а застрахователят следва да даде официален писмен отговор.

Що се отнася до вида на вредите, „Гражданска отговорност“ покрива както неимуществени вреди – болки, страдания, психически травми, така и имуществени вреди – разходи за лечение, ремонти, загуби по вещите, пропуснати доходи при наличие на законовите предпоставки.

След последните изменения на КЗ, отразени в консолидирания текст на КФН, обезщетението за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт се определя при спазване на чл. 493а КЗ

Съгласно методиката по чл. 535, т. 11, а за вреди по моторни превозни средства законът вече препраща към методиката по чл. 535, т. 10.КЗ

Това е особено важно за практиката през 2026 г., защото показва засилен нормативен акцент върху методиката за оценяване на вредите.

Същевременно не всяка претендирана вреда е покрита.

Чл. 494 КЗ изброява изключенията от покритието, при които застрахователят по „Гражданска отговорност“ не дължи обезщетение.

Сред тях са например са следните

А/ вредите, претърпени от виновния водач,

Б/ определени вреди по имущество на член на семейството на застрахования,

В/вреди в специални хипотези като състезания и демонстрации без разширено покритие,

Г/някои екологични вреди,

Д/загуба или унищожаване на пари, ценни книги и определени документи,

Е/глоби и други имуществени санкции за виновния водач.

Това означава, че при анализ на конкретна щета винаги трябва да се провери не само дали има настъпило ПТП, а и дали вредата не попада в законово изключение.

Често спорът възниква именно при отказ за изплащане на обезщетение или при предложение за занижен размер.

Тук следва ясно да се подчертае: застрахователят е длъжен да даде мотивиран отговор в рамките на срока по чл. 496 КЗ.

Не е достатъчно общо твърдение, че „обстоятелствата не са установени“ или че „липсват данни“.

Когато отказът е немотивиран, формален или в противоречие с приложените доказателства, пострадалият има право да го атакува с допълнителни доказателства, жалба до КФН и съдебен иск.

КФН изрично посочва, че при отказ или спор за размера на обезщетението потребителят може да сезира комисията за проверка на законността на действията на дружеството, а спорът по съществото на вземането може да бъде отнесен и пред съда.

По съдебен ред увреденото лице може да предяви претенцията си, когато застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, когато изрично е отказал плащане, или когато пострадалият не е съгласен с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Това следва пряко от чл. 498, ал. 3 КЗ.

Именно тази разпоредба е ключова в практиката, защото очертава момента, в който извънсъдебната фаза приключва и възниква правото на съдебна защита срещу застрахователя.

В част от случаите обезщетението не се търси от конкретен застраховател, а от Гаранционния фонд.

Това е приложимо при определени хипотези, например когато вредите са причинени от неидентифицирано МПС или от превозно средство, за което липсва задължителна застраховка в предвидените от закона случаи.

Чл. 557 КЗ урежда основанията, при които Гаранционният фонд изплаща обезщетения на увредените лица от Фонда за незастраховани превозни средства.

Затова при ПТП с избягал водач или при липса на валидна полица правният анализ не приключва с извода, че няма застраховател – в много случаи остава възможност за претенция към Гаранционния фонд.

На практика най-честите грешки на пострадалите са няколко: закъсняло подаване на претенция, непълна документация, липса на детайлно описание на вредите, непосочена банкова сметка, приемане на занижено предложение без консултация и пропуск да се претендира законна лихва за забава.

Именно затова при по-тежки телесни увреждания, смърт, спорна вина, множество увредени лица или сериозни материални щети, ангажирането на адвокат по застрахователни дела е практически необходимо, за да се защити реалният размер на вземането.

Този извод се подкрепя и от нормативната сложност на режима по чл. 432, чл. 496, чл. 497, чл. 498 и чл. 499 КЗ.

От чисто практическа гледна точка, когато търсите обезщетение по Гражданска отговорност, правилният ред е следният:

1. установяване на застрахователя,
2. подаване на писмена претенция с пълни доказателства,
3. изискване на входящ номер,
4. следене на срока за произнасяне,
5. анализ на мотивите при отказ или занижено предложение,
6. при необходимост — предявяване на иск.

КФН също препоръчва при спор да се пазят всички документи и цялата кореспонденция със застрахователя, защото те са ключови и в евентуално последващо производство.

Кога да потърсите адвокат при отказ на обезщетение по „Гражданска отговорност“?

Не отлагайте правната помощ, когато:

• имате отказ за плащане;

• предложеното обезщетение е очевидно занижено;

• има спор за вината за ПТП;

• претендирате неимуществени вреди при тежко увреждане или смърт;

• случаят попада в хипотеза на Гаранционния фонд;

• застрахователят бездейства и не се произнася в срок.

НАШИЯТ СЪВЕТ

Обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност“ не е въпрос на добра воля на застрахователя, а на законово уредено право.

Кодексът за застраховането дава на пострадалите реални инструменти: пряка претенция, задължителни срокове за произнасяне, лихва при забава, съдебен иск, както и възможност за защита пред КФН и в някои случаи пред Гаранционния фонд.

Правилно подготвената претенция и навременната процесуална реакция често са решаващи за това дали ще получите пълния размер на дължимото обезщетение.

За информация и съдействие по дела за обезщетение по Гражданска отговорност, отказ на застраховател, претенции за неимуществени и имуществени вреди, можете да се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg.

Разваляне на Нотариален договор

Нуждаете се от професионална консултация по бъдеща сделка за покупко – продажба на недвижим имот?

Случаите в които може да се иска разваляне на един нотариален договор са следните :

– При неплащане на цената е налице неизпълнение на поето с договор задължение, което е основание за развалянето му. Когато договорът има за предмет прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред.

– Наследникът може да упражни правото да иска разваляне на договор за покупко-продажба поради неплащане на цената в петгодишен срок, считано от датата на сключването на договора за покупко-продажба.

В случаите, в които е уговорено цената да бъде платена в определен срок след сключването на договора, този петгодишен срок тече от изтичането на срока за плащане.

Тъй като сделките по покупко-продажба на недвижими имоти имат вещно-прехвърлителен ефект. Валидното сключване предполага прехвърлянето правото на собственост да се извърши при  спазване  изискването на чл. 18 ЗЗД

Сделката да бъде сключена под формата на нотариален акт

Договор за имот е действителен  и законен когато е сключен в предвидената от закона писмена форма, на база на които е издаден нотариален акт и има съгласие за сключване на покупко-продажба между страните.

Сделка за покупко-продажба на имот може да се счете за недействителна и да бъде отменена от съда при следните условия:

ДОПУСНАТА ГРЕШКА

• грешка – когато страна по договора не е знаела обстоятелства, които биха я спрели да сключи договора или е имала погрешни представи за обстоятелства касаещи покупко-продажбата.
• Грешка в предмет на Нотариалния договор –  основание за искане за унищожаването му.
• Грешка в лицето – основание за унищожаване и недействителност на договора.
• Грешка в изчислението –  не съставлява основание за унищожаване на договор за покупко-продажба, подлежи на поправка.

Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

Измама на една от страните

Ако една страна умишлено въведе в заблуда другата страна и бъде сключен договор, измамената страна може да иска разваляне на договора. Всичко това, предстой да бъде доказано пред компетентния съд.

ЗАПЛАШВАНЕ 

Когато една страна принуди друга страна да сключи договор за покупко-продажба на имот чрез заплахи и възбуждане на страх.

НЕДЕЕСПОСОБНО ЛИЦЕ

Унищожаем е и договор за имот, сключен от недееспособно лице, което при сключването му не е разбирало какво прави, нито пък е било способно да ръководи адекватно действията си.

Във  всеки нотариален акт, следва да сочи, че се сключва не е сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия за страните.

В случай, че страни по сделка сключат такъв договор, съдът следва да го обезсили изцяло.

Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.

Разваляне по съдебен ред

Обичайна практика при недобросъвестни страни по сделката е използването на фалшиво пълномощно.

При сключване на предварителен договор за продажба  или покупка на недвижим имот се ползва пълномощно

ДАВНОСТ за ИСК ЗА УНИЩОЖАВАНЕ

Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност.

Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключването на договора.

Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.

Сделка за покупко-продажба може да бъде отменена и преди да се сключи в нотирална форма със съответните последствия за страната, която разваля сделката.

Сключването на предварителен договор трябва да бъде консултирано с адвокат за да се избегне рисковете при прехвърлянето на имота.

Моля, обадете ни се или ни пишете и добър адвокат от адвокатска кантора ще се свърже с вас при първа възможност. За допълнителна информация, моля обадете се на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg