Tag Archive for: правна помощ

Събиране просрочени вземания

Съществен въпрос, с който често се обръщат за правна помощ е съдействие при събиране просрочени вземания

Когато някой ви дължи пари – независимо дали поради

А/продажба на стока,

Б/предоставена услуга,

В/ Договор за наем, заем, договор за изработка,

Г/ неоснователно платена сума,

Д/обезщетение, неустойка, лихва и др. –

…..и разбира се не ги е платил на уговорения падеж, това лице става ваш длъжник в неизпълнение на изискуемо задължение за плащане.

В този случай съществува задължение, падежът е настъпил, а длъжникът не изпълнява

Тогава вие като кредитор имате възможност да инициирате действия за събиране на вземането.Събиране просрочени вземания

Защо е важна помощ при събиране просрочени вземания

  • Имуществото на длъжника може да се измени: физически лица или фирми могат да прехвърлят имущество, което усложнява събирането.

  • Законът предвижда давност, след която длъжникът може да възрази, че вземането е погасено по давност.

Например при търговски вземания давностният срок е 5 години.

  • Колкото по-дълго се отлага, толкова по-низък е шансът да се стигне до реално изпълнение.

  • Извънсъдебните методи (напомняния, покани) често са по-евтини и по-бързи от съдебните.

Основни етапи при събиране на вземания

1. Проучване на имущественото състояние на длъжника

Преди вземането на правни действия е препоръчително да се направи анализ дали длъжникът има налично имущество, банкови сметки, недвижими имоти и др. Това формира стратегията за събиране.

2. Извънсъдебни действия

  • Изпращане на покана за доброволно изпълнение – официално писмо, което да мотивира длъжника да плати.

  • Водене на преговори и подписване на извънсъдебни споразумения – често по-бърз и по-евтин път.

3. Съдебно производство и обезпечителни мерки

  • Ако длъжникът не плати доброволно – подаване на иск, издаване на изпълнителен лист, образуване на изпълнително производство.

  • Приложени може да бъдат обезпечителни мерки: запор на банкови сметки, възбрана на недвижими имоти, опис и продажба на движимо имущество.

4. Принудително изпълнение

Съдебен изпълнител (частен или държавен) осъществява действия спрямо имуществото на длъжника – участие на кредитора чрез молби за опис, продажба, вземане на публична продан.

Какво трябва да знае кредиторът

  • Уверете се, че имате писмено доказателство за вземането: фактура, договор, протокол за извършена услуга, запис на заповед или друго. Без изпълнително основание (документ, който да дава възможност за принудително събиране) процедурата може да се затрудни.

  • Изберете подходящия вид съдебна процедура според стойността и характера на вземането. При малки суми може да се използва заповедно производство, при по-големи – искова.

  • Обърнете внимание на давностния срок: той започва да тече от деня, в който задължението е изискуемо. След изтичане на давността длъжникът може да възрази.

  • При избор на кантора или адвокат виждайте да се работи в рамките на закона и с внимание към етичните правила – дейността по събиране не трябва да нарушава законодателството за защита на личните данни, правата на длъжника и др.

Какви услуги предлага кантората

Ние работим с физически лица и фирми на територията на цялата страна.Събиране просрочени вземания

Независимо от това на какво основание е възникнало вземането Ви, можем да съдействаме с:

  • Проучване на имотното състояние на длъжника

  • Изготвяне и изпращане на покана за доброволно изпълнение

  • Водене на преговори и сключване на извънсъдебни спогодби

  • Налагане на предварителни обезпечителни мерки (запор, възбрана)

  • Образуване и водене на съдебно производство за събиране на вземания

  • Образуване и водене на изпълнителни дела пред ЧСИ/ДСИ

Защо да изберете нас

  • Подхождаме навреме: колкото по-рано започнете, толкова по-добър шанс за резултат с по-ниски разноски.

  • Имаме опит с различни категории вземания – договорни, неоснователно платени суми, трудови, наеми, лихви и др.

  • Действаме професионално и дискретно.
    За контакт: 089 790 4391

Кога длъжникът е в неизпълнение

Ако някой Ви дължи пари и не ги е платил навреме – важно е да не се колебайте потърсете помощ при Събиране просрочени вземания.

Своевременният правен подход може да предотврати загубата на възможността да съберете вземането си и да минимизира риска от увеличаване на разноските.

Свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Ние ще Ви съдействаме от началото до окончателното събиране на дължимата сума.

Обжалване на съдебни решения

Едно от най-сериозните дейности в нашата кантора е правилната подготовка при Обжалване на съдебни решения.

Постановяването на съдебно решение от първата инстанция не слага край на съдебния спор.

Българското законодателство гарантира правото на всяка страна да търси контрол върху постановеното решение чрез обжалване

Това е ситуация, в която се счита, че съдът вероятно е нарушил материалния или процесуалния закон

Често пъти се приема, че съдът вероятно е допуснал грешка в преценката на доказателствата или е постановил несправедлив съдебен акт.

Обжалването представлява правен механизъм за проверка на законосъобразността, обосноваността и справедливостта на постановеното решение.

Чрез него се осигурява реална възможност за защита на правата и интересите на страните в процеса

При Обжалване на съдебни решения се цели и прилага принципът на двуинстанционното разглеждане на делата уреден в чл.196 и сл. ГПК

1. Въззивно производство

Въззивното обжалване е първата форма на контрол върху решенията на районните и окръжните съдилища.

При Обжалване на съдебни решения се подава Жалба пред по-горестоящ съд в двуседмичен срок от връчване на решението. Обжалване на съдебни решения

Въззивната жалба следва да съдържа:

  • данни за страните и делото;

  • точно обозначаване на обжалваното решение;

  • конкретни оплаквания (основания за обжалване);

  • доказателствени искания и подпис на страната или нейния адвокат.

Най-често срещаните основания за втора инстанция по спора са:

  • неправилно приложение на закона;

  • съществени нарушения на съдопроизводствените правила;

  • необоснованост на решението;

  • нарушение на принципите на равенство на страните, обективност и непосредственост при събиране на доказателствата.

Ако жалбата отговаря на законовите изисквания, въззивният съд извършва пълна проверка на делото

Като за начало да се проверят както по фактите, така и по правото. Втората инстанция може:

  • да потвърди решението на първоинстанционния съд;

  • да го отмени изцяло или частично;

  • да измени неговите правни последици;

  • или да обяви решението за нищожно или недопустимо, когато е постановено в противоречие с основните процесуални принципи.

Когато едната страна подаде въззивна жалба, а другата – отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК

От тук възниква нова процесуална ситуация: въззивник и въззиваема страна.

И двете имат равни процесуални права да представят доказателства и правни аргументи.

2. Обжалване на Съдебни определения

Освен решенията, и съдебните определения могат да бъдат предмет на обжалване, ако законът изрично предвижда това.

Обжалват се актове, с които съдът:Обжалване на съдебни решения

  • прекратява производството;

  • спира делото;

  • отказва събиране на доказателства;

  • отказва допускане на експертиза или свидетели;

  • налага глоби или други процесуални мерки.

Срокът за обжалване на определения е едноседмичен, а компетентният съд е по-горестоящият.

Подобно на въззивното производство, правилното формулиране на основанията е ключово за успеха на жалбата.

3. Касационно производство 

Касационната инстанция представлява върховният контрол върху законосъобразността на постановените решения от въззивните съдилища.

Тя се осъществява от Върховния касационен съд (ВКС) на Република България по реда на чл. 280–290 ГПК.

Касационното обжалване е изключителен контролен механизъм и се допуска само ако са налице законовите предпоставки:

  1. Решението противоречи на практиката на ВКС или на съдилищата;

  2. Решението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото;

  3. Налице е вероятност от съществено нарушение на материалния или процесуалния закон.

Въззивната Жалба трябва да съдържа точно и логично изложение на основанията за касационно обжалване

Тук трябва да се обоснове защо ВКС следва да допусне делото до разглеждане.

Според чл. 284, ал. 2 ГПК, касационната жалба трябва задължително да бъде приподписана от адвокат.

Тази формалност е израз на принципа за професионална защита и гарантира качеството на процесуалните действия.

При Обжалване на съдебни решения, ВКС може:

  • да остави в сила решението на въззивния съд;

  • да го отмени и върне делото за ново разглеждане;

  • или сам да реши спора по същество, когато няма нужда от нови доказателства.

4. Отмяна на влезли в сила съдебни актове

По изключение, законът допуска и извънреден способ за преразглеждане – отмяна на влезли в сила съдебни решения.

Основанията за това са строго ограничени, например:

  • открити нови обстоятелства или доказателства;

  • противоречиви решения по същия спор;

  • установено престъпление, свързано със съдебния акт;

  • участие на съдия в нарушение на закона.

Производството по отмяна също се води пред ВКС и представлява шанс за Обжалване на съдебни решения.

5. Значение на професионалната правна помощОбжалване на съдебни решения

Изготвянето на въззивна или касационна жалба изисква високо ниво на юридическа компетентност.

Грешка в формата, сроковете или аргументацията може да доведе до недопускане на жалбата или загуба на правото на обжалване.

Поради това участието на квалифициран адвокат е решаващо за изхода на делото.

Адвокатът по съдебни дела с опит във въззивното и касационното производство:

  • анализира мотивите на съда;

  • идентифицира процесуалните нарушения;

  • подготвя изчерпателни правни аргументи;

  • следи за спазване на принципите на справедлив процес.

6. Обжалване на съдебни решения и определения

Обжалване на съдебни решения и определения е съществена гаранция за защита на гражданските права и за осигуряване на законност в съдебната система.

То позволява проверка на съдебния акт от по-опитен състав и осигурява реален баланс между страните.

След като едно решение влезе в сила, то има сила на пресъдено нещо по чл. 298 ГПК и не може да бъде преразглеждано, освен при изрично предвидени в закона изключения.

Затова е от ключово значение всеки гражданин или юридическо лице да потърси своевременно компетентна адвокатска помощ

Целта е да се гарантира ефективна защита на своите права и интереси във всички инстанции – от първото съдебно заседание до евентуалното касационно производство.

За допълнителна информация свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява обжалването на съдебно решение?

Обжалването е законов механизъм, чрез който страна по дело иска по-горестоящ съд да провери законосъобразността, обосноваността и справедливостта на постановеното решение. То може да бъде въззивно (втора инстанция) или касационно (пред Върховния касационен съд). Основната му цел е да се осигури контрол върху съдебния акт и защита на нарушените права и интереси на страните.

Кой има право да обжалва съдебно решение?

Право на обжалване имат всички страни по делото, които са пряко засегнати от постановения съдебен акт – ищец, ответник, трето лице – помагач, а в определени случаи и прокуратурата. Съгласно чл. 258 ГПК, жалба може да подаде всяка страна, за която решението създава неблагоприятни правни последици.

Какъв е срокът за подаване на въззивна жалба?

Срокът за обжалване на съдебно решение е две седмици от връчването му на страната (чл. 259, ал. 1 ГПК). За съдебни определения срокът е една седмица. Ако жалбата бъде подадена след изтичане на този срок, тя се оставя без разглеждане като просрочена. В определени случаи може да се поиска възстановяване на срока при доказана уважителна причина.

Срокът за обжалване на съдебно решение е две седмици от връчването му на страната (чл. 259, ал. 1 ГПК). За съдебни определения срокът е една седмица. Ако жалбата бъде подадена след изтичане на този срок, тя се оставя без разглеждане като просрочена. В определени случаи може да се поиска възстановяване на срока при доказана уважителна причина.

Срокът за обжалване на съдебно решение е две седмици от връчването му на страната (чл. 259, ал. 1 ГПК). За съдебни определения срокът е една седмица. Ако жалбата бъде подадена след изтичане на този срок, тя се оставя без разглеждане като просрочена. В определени случаи може да се поиска възстановяване на срока при доказана уважителна причина.

Къде се подава въззивната жалба и какво трябва да съдържа?

Въззивната жалба се подава чрез първоинстанционния съд, който е постановил решението, но е адресирана до съответния въззивен съд

Какво се проверява от въззивния съд?

Въззивният съд извършва пълна проверка на делото – както по фактите, така и по правото. Той може да потвърди, измени или отмени първоинстанционното решение, или да го обяви за нищожно/недопустимо. Разглеждането е ограничено до оплакванията, изложени във въззивната жалба, но съдът има право и служебно да констатира груби процесуални нарушения.

Какво представлява касационното обжалване пред ВКС?

Касационното обжалване е последната инстанция за контрол върху законосъобразността на въззивните решения. То се допуска само при наличие на основанията по чл. 280 ГПК, като например противоречие с практиката на ВКС или значение за развитието на правото. Касационната жалба трябва да бъде задължително приподписана от адвокат, съгласно чл. 284, ал. 2 ГПК. ВКС може да остави решението в сила, да го отмени или да реши делото по същество.

Може ли да се обжалват всички съдебни актове?

Не. Законът ограничава кръга на актовете, които подлежат на обжалване. Не се обжалват решения, постановени по несъществени въпроси, или такива, при които законът предвижда окончателност. Съдебните определения се обжалват само когато законът изрично допуска това – например при прекратяване на делото или отказ за събиране на доказателства.

Какво става, ако решението влезе в сила?

След влизане в сила решението придобива сила на пресъдено нещо по чл. 298 ГПК. Това означава, че спорът е окончателно решен и не може да се пререшава между същите страни, за същия предмет и на същото основание. Изключение прави единствено производството по отмяна на влезли в сила решения (чл. 303–309 ГПК), когато са налице нови обстоятелства или груби нарушения на закона.

Каква е ролята на адвоката при обжалване?

Адвокатът има ключова роля за успеха на жалбата. Той: анализира мотивите на решението; формулира правните основания за обжалване; изготвя професионално жалбата или отговора по нея; защитава клиента пред въззивния или касационния съд; следи за спазване на процесуалните срокове и принципите на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧ. Без професионална правна помощ рискът от процесуални грешки и загуба на правото на защита е висок.

Възражение срещу административен акт

В работата и ежеднения оборот на бизнес се стига до нуждата от Възражение срещу административен акт.

В ежедневната дейност на бизнеса и в работата на физическите лица нерядко се налага подаването на възражение срещу административен акт.

В настоящата статия ще разгледаме какво представлява възражението срещу акт за установяване на административно нарушение

Следва да изясним какви са правата и задълженията, какви срокове важат и какви доказателства са необходими за ефективна защита.

Какво е възражение срещу административен акт

„Възражение срещу административен акт“ означава писмено становище на адресата на акта, с което се протестира неговото съдържание и се искат допълнителни доказателства.

При акт за установяване на административно нарушение се дава възможност на лицето, сочено като нарушител, да изложи аргументи и да подкрепи твърденията си с доказателства.

Важно е да се диференцира този способ от обжалването на административен акт пред съд или пред по-горестоящ административен орган.

Например, при индивидуален административен акт, който може да се обжалва по съдебен ред, се прилагат правилата на Административнопроцесуален кодекс Възражение срещу административен акт

Законова рамка и срокове

Законова рамка

  • АПК регулира общото производство за обжалване на административни актове.

  • ЗАНН определя реда за установяване на административни нарушения и наказания.

  • При акт за установяване на административно нарушение (по ЗАНН) в практиката се посочва възможност за подаване на възражение в 7-дневен срок от връчването на акта.

Срокове за оспорване на АА

  • При акт за установяване на административно нарушение: възражението може да се подаде в 7-дневен срок след връчването на акта.

  • При административен акт, който се обжалва по реда на АПК – обичайно срокът е 14 дни от съобщаването за лицата.

  • Ако актът или съобщението не съдържат указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, срокът се удължава на два месеца по чл. 140 АПК.

Практически стъпки при възражение

  1. Получаване на акта за административно нарушение или административния акт.

  2. Преценка: дали актът е правилно съставен; дали изискваните документи/лицензи са налични.

  3. Подаване на възражение до административно-наказващия орган (или компетентния административен орган) с приложени доказателства.

  4. След подаването на възражението: органът може да прецени да отмени или промени акта, или да го остави без последващо действие; ако той не признае възражението, следва издаване на наказателно постановление или друг административен акт.
  5. Ако резултатът не е удовлетворителен – обжалване пред съд или пред компетентен административен орган според случая.

Видове доказателства и защитаВъзражение срещу административен акт

  • Писмени доказателства: налични документи, лицензии, разрешителни, кореспонденция с контролен орган, вътрешни фирмени документи.

  • Свидетелски показания: очевидци на проверка, очевидци на пътно-транспортно произшествие и др.

  • Преценка на законосъобразността на акта: дали са спазени процедурите по АПК (например уведомяване, право на защита, наличие на индивидуализирано решение) и дали актът по ЗАНН е правилно основан.

  • При подготовка: изключително препоръчително е съдействие от адвокат, специализиран в административно право. Недобрата форма, липсата на правна аргументация или неправилното субстантивно основание могат да доведат до отказ или неефективност на възражението.

Чести грешки и как да ги избегнем

  • Пропускане на срока за подаване → възражението се счита неподадено.

  • Липса на ясно изложени доводи и позоваване на конкретни нормативни разпоредби.

  • Подаване на възражение без приложени доказателства.

  • Подценяване на съдебния риск – ако възражението не бъде признато, наказващият орган може да издаде наказателно постановление и след това да се наложи съдебно обжалване.

  • Самостоятелно изготвяне без правна помощ – често довежда до формални грешки, които могат да спечелят време, но не винаги да защитят интересите ефективно.

Приложимост в бизнес среда

За бизнеса възражението срещу административен акт има специално значение:

  • При проверки от контролни органи (напр. КАТ, БАБХ, Областна дирекция по безопасност на храните) и когато се установи, че лицето няма нужните документи.

  • При издаване на актове, в които се твърди, че правото на извършване на дейност е нарушено. Възражението дава възможност да се съберат и представят доказателства за обратното – че документите са налични или че процедурата е нарушена.

  • При икономически санкции или глоби – правилно подготвеното възражение може да доведе до отмяна или намаляване на санкцията.

Възражението срещу административен акт представлява важен процесуален инструмент за защита на правата и законните интереси на физически и юридически лица.

За да бъде ефективно, се обърнете към адвокат като :

  • Спазите срока (обичайно 7 дни при акт за установяване на административно нарушение).

  • Подготвите убедителни доказателства и аргументи.

  • При необходимост се консултирайте с адвокат, специализиран в административно право.

  • Не приемайте, че подаването на възражение гарантира автоматична отмяна – в някои случаи органът не се съобразява, а делото следва съдебен път.

Обезщетение ПТП от НББАЗ

В последните няколко години към нас се обръщат клиенти за Обезщетение ПТП от НББАЗ.

Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) и неговите правомощия съгласно чл. 511 Кодекса на застраховане

Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) е ключов компонент от международната система „Зелена карта“

Тази система улеснява трансграничното уреждане на застрахователни претенции.

Основната му роля е да осигурява защита и обезщетения на пострадали лица в случаи на пътнотранспортни произшествия (ПТП), когато възникнат специфични обстоятелства, предвидени в закона.

Функции на НББАЗ и значението на чл.511 КЗ

Съгласно чл. 511 от Кодекса на застраховането, НББАЗ има две основни функции:

1. Да действа като гарантиращ орган за изплащане на обезщетения в случаите, когато застрахователят на виновния водач не е идентифициран или не е назначил кореспондент в България.

2. Да поема отговорността за компенсиране на пострадалите при определени ситуации, когато застрахователят не изпълни своите задължения в рамките на законоустановените срокове.

Кога НББАЗ изплаща обезщетения ?Обезщетение ПТП от НББАЗ

НББАЗ изпълнява компенсаторната си роля в следните ситуации:
– Неопределен застраховател: Ако в рамките на 2 месеца от датата на ПТП не може да бъде установен застрахователят на виновния водач.
– Неидентифициран виновен водач или МПС: Ако не може да се идентифицира моторното превозно средство (МПС), причинило ПТП.
– Липса на представител на застрахователя: Ако застрахователят на виновния водач няма назначен представител за уреждане на претенции в България.

Условия за получаване на обезщетение от НББАЗ

За да бъде обезщетението изплатено от НББАЗ, трябва да са изпълнени следните условия:
1. Застрахователят по „Гражданска отговорност“ на виновния водач трябва да е регистриран в държава членка на Европейския съюз, различна от България.
2. МПС на виновния водач трябва обичайно да се намира в държава членка, различна от България.
3. ПТП да е настъпило:
– На територията на държава членка на ЕС, различна от България, или
– На територията на трета държава, участваща в системата „Зелена карта“.

Процедури при неизвестен виновен водач или застраховател

Когато виновният водач или неговият застраховател не могат да бъдат идентифицирани:
– Неидентифицирано МПС: Ако произшествието е станало в държава членка, а пострадалото лице е с българска регистрация, НББАЗ поема задължението за изплащане на обезщетение.
– Неустановен застраховател: В случай, че в рамките на 2 месеца от ПТП не може да се определи застрахователят на виновния водач, НББАЗ изплаща обезщетението.

Какво да направят пострадалите лица ?

Увредените лица могат да търсят обезщетение по два начина:
1. Директно от застрахователя на виновния водач: Ако той е идентифициран, пострадалите могат да подадат претенция директно до неговия застраховател.
2. Чрез НББАЗ: В случай на затруднения при установяване на застрахователя или неговия представител, пострадалите имат право да отправят претенция към НББАЗ.

Ако в рамките на 3 месеца застрахователят не изплати обезщетението или даде отказ, увредените лица имат право да търсят своите права в съда.

В случаите на ПТП с международен елемент и неясноти около уреждането на претенции, ролята на НББАЗ е незаменима.

За да бъдат защитени интересите ви, не се колебайте да се консултирате с  адвокат от кантората, която да ви съдейства с професионален съвет и правна подкрепа.

Възражения срещу АУАН

Често пъти хората ни търсят за да изготвим Възражения срещу АУАН

Защо е важно да реагирате правилно

Абревиатурата АУАН означава „ак­т за установяване на административно нарушение“.  Най-често в практиката това представлява формален документ, с който компетентен орган констатира, че сте извършили нарушение.

Съставянето на АУАН стартира административнонаказателното производство.

В повечето случаи актът сам по себе си не налага наказание (глоба или лишаване от право)

Това е предпоставка за последващо наказателно постановление (глоба) от наказващия орган.

Затова е не винаги е важно да се подаде възражение срещу АУАН.

Понякога това ще подготви органа издал акта за обстоятелствата, записани в акта

Целта е да се опитате да възпрепятствате издаването на наказателно постановление.Шофиране без свидетелство за МПС

ЗАЩО НЕ СЕ подава възражение срещу АУАН

  • Възражението се подава пред органа, който е съставил акта за установяване на административно нарушение.

  • Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) урежда реда за образуване на административнонаказателно производство.

  • Срокове: обичайно възражението трябва да бъде подадено в тридневен срок от връчването на АУАН.

  • Възражението е самостоятелен процесуален способ за защита — то не е задължително, но неговото подаване може да укрепи позицията Ви в последващото производство.

  • Подаването на възражение не лишава правото ви да обжалвате наказателното постановление, ако такова се издаде, но ако го направите ще подготвите АНО за обжалването

Ситуации, в които се подават Възражения срещу АУАН

  • При съставяне на АУАН от органи като КАТ (напр. при управление на МПС без книжка, без гражданска отговорност и др.).

  • При проверки, в хода на които се твърди, че проверяваното лице няма необходимата документация, лиценз, разрешение за дейност — и на тази основа е съставен акт.

  • При обстоятелства, при които нарушителят счита, че фактите – посочени в акта – не отговарят на действителността, има процедурни нарушения при съставяне на АУАН (напр. срокове, свидетели, връчване).

Какво следва след подаване Възражения срещу АУАН

  1. Съставянето на АУАН поставя началото на производство по ЗАНН.

  2. Органът, който е съставил АУАН, разглежда възражението и може да прекрати производството, ако установи, че нарушение няма или актът съдържа пороци.

  3. Ако не се прекрати, следва издаване на наказателно постановление (глоба и/или лишаване от право) — именно това постановление е обжалваемо пред съд.

  4. В процеса по обжалване на наказателното постановление се разглеждат фактите, изложени в АУАН и събраните доказателства

Може да се атакуват реквизитите на АУАН (напр. законовата разпоредба, наличието на свидетели, сроковете) като доказателства.

Правна помощ при Възражения срещу АУАН

  • Извършваме анализ на съставения АУАН — проверка на кои реквизити е спазено изискването на закона (напр. чл. 34 ЗАНН – срок за съставяне).

  • Подготвяме формално правилен образец на възражение — с ясно изразени доводи, приложени доказателства, правни аргументи.

  • Представляваме Ви пред административния орган при разглеждането на възражението.Възражение срещу АУАН 

  • Ако се издаде наказателно постановление — съдействаме при съдебното обжалване пред районен съд и при необходимост пред административен съд. (вкл. по реда на АПК).

  • Гарантираме бърза реакция, дискретност и професионален подход спрямо конкретния случай.

Защо да изберете кантората 

  • Нашият екип има опит в защита по административно-наказателни производства, включително такива, започнати с АУАН.

  • Предлагаме индивидуален подход — всеки случай е различен, ние подбираме аргументите и стратегията според фактическата обстановка.

  • Работим в срокове — подаването на възражението и защитата трябва да се случат навреме, за да се запази правото на защита.

  • Осигуряваме яснота относно процеса: какво следва, какви са етапите, какви са рисковете и шансовете.

Контакти

Ако се нуждаете от правна помощ за подготовка на възражение срещу АУАН, свържете се с нас:
Тел: 0897 90 43 91 
Нашият екип ще Ви съдействаме бързо, професионално и дискретно – без излишно забавяне.

Мога ли да подам възражение, ако вече е издадено наказателно постановление?

Възражението касае АУАН – ако наказателното постановление вече е издадено, то се обжалва по свидетелски и процесуални правила. Подаването на възражение след акта не лишава правото на обжалване на постановлението.

Какъв е срокът за съставяне на АУАН?

Ако нарушителят е известен, срокът е 3 месеца от откриването на нарушителя; ако не е известен — до една година от извършването на нарушението.

Актът за установяване на административно нарушение обжалваем ли е?

Самият АУАН не се обжалва пред съд; може да се подаде възражение пред органа, който го е издал. Обжалване по съдебен ред е предвидено за наказателното постановление.

В какъв срок се обжалва Наказателното Постановление на КАТ ?

Наказателното постановление (НП) на КАТ се обжалва в 14-дневен срок от датата на неговото връчване. Жалбата се подава писмено чрез органа, издал постановлението (КАТ), до съответния районен съд. Пропускането на този срок води до влизане на НП в сила и загуба на правото на обжалване

Срок по претенция за регрес

В част от делата по застрахователни казуси, повечето клиенти ни питат, какъв е този срок по претенция за регрес ?

Регресният иск е правото на застрахователя да поиска обратно от виновния водач сумата, която е изплатил на пострадалото лице след пътнотранспортно произшествие (ПТП). Това право възниква само в изрично посочените в чл. 227 от Кодекса за застраховането (КЗ) случаи.

Срок за регресен иск

Съгласно чл. 378, ал. 5 КЗ, срокът за предявяване на регресен иск е пет години, считано от датата, на която застрахователят е извършил плащането към увреденото лице.

Погасителната давност се прилага и за суброгационните искове и за исковете на причинителя на вредата по чл. 433 КЗ.

След изтичане на петгодишния срок, застрахователят губи правото да търси изплатената сума.

Основания за предявяване на регресен иск

Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования в следните хипотези:Срок по претенция за регрес

  1. Управление след употреба на алкохол или наркотици – концентрация на алкохол над допустимата по закон или под въздействието на наркотични вещества.

  2. Липса на свидетелство за управление – когато водачът няма валидно СУМПС.

  3. Непредприемане на мерки за безопасност – когато не е спрял за отстраняване на повреда, която застрашава движението.

  4. Умишлено причиняване на щета – когато увреждането на трето лице е настъпило умишлено от застрахования.

Правна уредба и съдебна практика

Правната основа за регресен иск е уредена в:

  • чл. 227 КЗ – регламентира правото на застрахователя да търси сумата от виновния водач;

  • чл. 378, ал. 5 КЗ – определя петгодишната давност за регресни и суброгационни искове;

  • чл. 433 КЗ – урежда правата на причинителя на вредата по застраховки „Гражданска отговорност“.

Съдебната практика приема, че Срок по претенция за регрес започва да тече от датата на плащането на обезщетението от застрахователя, а не от датата на самото ПТП.

Процедура и срок по претенция за регрес

  1. Извършено плащане от застрахователя – необходимо е да има реално изплатено обезщетение.

  2. Установяване на основание по чл. 227 КЗ – доказване, че водачът е нарушил закона (алкохол, наркотици, липса на книжка и др.).

  3. Изготвяне и подаване на искова молба – пред компетентния районен съд.

  4. Възможност за начисляване на законна лихва – от момента на поканата за плащане.Срок по претенция за регрес

Пример: регресен иск при ПТП

Ако водач, управлявал без свидетелство за управление, причини ПТП и застрахователят изплати обезщетение на пострадалото лице, последният има право да предяви регресен иск срещу водача за възстановяване на изплатената сума плюс лихви.

Регресният иск е мощен инструмент за защита на интересите на застрахователя. Той осигурява баланс между изплатеното обезщетение и отговорността на виновния водач.

Спазването на петгодишния срок и познаването на основанията по Кодекса за застраховането са ключови за успешното предявяване на регресна претенция.

📞 За правна помощ и консултация:

Кантора „Д. Владимиров и Колеги“

Тел.: +359 897 90 43 91
Имейл: info@lawyer-bulgaria.bg
🌐 www.lawyer-bulgaria.bg

Прилагане Регламенти на ЕС

Като адвокат разполагаме с дългогодишен опит в областта на Регламенти на Европейския съюз

Като адвокат разполагаме с дългогодишен опит в областта на регламентите на Европейския съюз и тяхното прилагане в българската съдебна и административна практика.

С годините и натрупания опит можем да споделим реални наблюдения: макар съдилищата да са длъжни да прилагат регламентите, на практика често се допускат грешки.

В Прилагане Регламенти на ЕС, най-вече това се касае до пренебрегване на прякото им действие и неправилно определяне на приложимото право, заедно с въпросите за компетентния съд или режима на признаване и изпълнение.

1) Какво е „право на ЕС“ и къде се намират регламентите?

Правото на Европейския съюз условно се дели на:

  • Първично право – учредителните договори (например Договор за Европейския съюз и Договор за функционирането на ЕС).

  • Производно (вторично) право – актове, приемани от институциите на ЕС: регламенти, директиви, решения, препоръки и становища.

Това разграничение следва от общата система на актовете по чл. 288 ДФЕС.

В практиката най-често спорът опира до вторичното право, защото именно то урежда конкретни режими: международна компетентност, приложимо право, потребителска защита, конкуренция, GDPR, транспортни режими, финансови услуги, митнически правила и др.Прилагане Регламенти на ЕС

2) Регламенти на ЕС – приложение

Съгласно чл. 288 ДФЕС:

Това има 3 много практични последици:

  1. Не е нужна „транспозиция“ – т.е. държавата не трябва да приема национален закон, за да „въведе“ регламента.Той влиза в правния ред автоматично с влизането си в сила.

  2. Национални норми в противоречие не следва да се прилагат – приоритетът на правото на ЕС е базов принцип за единно и ефективно приложение. (В доктрината и практиката това се обсъжда като „примат/предимство“ на правото на ЕС.)

  3. Страните могат да се позовават пряко на нормата – особено когато регламентът е ясен и безусловен (напр. процесуални режими, срокове, компетентност, права/задължения).

Тук често възниква грешка: някои органи търсят „вътрешен“ закон като условие за приложение.

В Прилагане Регламенти на ЕС обикновено това е неправилен подход, защото регламентът сам по себе си е приложим източник на право.

3) Кой прилага регламентите ?

Регламентите се прилагат от:

  • съдилища (граждански, търговски, административни производства),

  • административни органи,

  • частноправни субекти (юридически и физически лица), когато регламентът урежда директни права/задължения.Прилагане Регламенти на ЕС

На практика доброто прилагане минава през 4 стъпки:

  1. Идентифициране на релевантния акт (точен номер/година, обхват, дата на прилагане).

  2. Проверка на приложното поле – материално (какви отношения урежда) и персонално/териториално (за кои субекти/държави важи).

  3. Съгласуване с националното право – търси се конфликт и се прилага принципът на предимство, когато е налице противоречие.

  4. Процесуална стратегия – доказване, възражения, срокове, компетентност, признаване/изпълнение, обезпечения.

Разликата между Регламент и Директива? 

Това е най-често задаваният въпрос – и най-честият източник на грешки.

Регламент

  • Пряко приложим във всички държави членки.

  • Еднакви правила навсякъде (по замисъл).

  • Не се „превежда“ в национален закон (не е нужна транспозиция).

Директива

  • Задължителна по отношение на резултата, но оставя на държавите членки избор на форма и методи за постигане на целите.

  • Изисква транспониране (приемане/изменение на национално законодателство в срок).

Именно тук се появява разликата в съдебната аргументация: при директивата често се спори дали е транспонирана, как е транспонирана, и дали националната мярка съответства на целите/изискванията ѝ.

Въпроси при прилагане на регламенти

  • Неправилно определяне на международна компетентност и приложимо право – типично в трансгранични семейни и търговски дела.

  • Грешен стандарт за признаване/изпълнение при чуждестранни актове, когато регламентът предвижда облекчен режим.

  • Пропуск на задължителни срокове или процедурни предпоставки, заложени в регламент (напр. уведомяване, връчване, възражения).

  • Смесване на регламент и директива – очакване за „вътрешен закон“ при регламент или подценяване на нуждата от транспозиция при директива

Свържете се с нас

Затова съдебната ми практика на опитен адвокат показва, че никога не може да си сигурен, дали съдът ще спази изискването и ще приложи Регламента или ще си го кара както знае, позовавайки се на нашия закон.

В случай че имате допълнителни въпроси, можеш да обърнете към нас, като адвокат по европейско право и прилагане на Европейски Регламенти на ЕС на тел. 0897 90 43 91  и на E-mail info@lawyer-bulgaria.bg