Публикации

ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ 

В практиката често се оказва, че дори и по време на брака, най-често в имуществените отношения  между съпрузите се случват изключения. В общият случай те се подчиняват именно на т.нар.законов режим на общност.

ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

Разбира се това е само принцип, от който законът – в случая – СК изрично определя, че ако при условията и режима на съпружеска имуществена общност (СИО), единият от съпрузите е придобил лично вещни права, ако са получени и придобити по време на брака в резултат на съвместен принос.

Тези имуществени права принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити.

Съвместният принос може да бъде както влагане на средства, влагане и предоставяне на труд, съвместният принос в едно семейство са грижи за децата и в работа в домакинството, както и че той се предполага до доказване на противното.

Ако има претенции, то искът за липса на съвместен принос може да се предяви от съпруг по време на брака или след неговото прекратяване, както и от наследник на съпруг, в срок от една календарна година от датата на бракоразводното дело пред Районен съд, съгласно изискванията на чл.29 СК.

Определяне на лично имущество на съпрузите съгласно чл. 22 СК

Законът определя общите правила, но сме длъжни да посочим, че тук идват и изключенията.

Съгласно чл.22 от СК определя, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

На практика това означава, че всички тези неща представляват лично имущество на съответния съпруг. Сред тях е например наследството – без значение дали става дума за цял имот, за идеални части от такъв, за влогове, депозити.

Същото е положението и, ако единият съпруг е получил по дарение било то от родителите или познати. Всички те се смятат за лично имущество на съответния съпруг.

Идеалната част, придобита по наследство, ще представлява лична собственост на съделителя-съпруг по силата на чл. 20, ал. 1 СК, според който вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Идеалната част, придобита по силата на делбата в резултат от нейния ефект на замяна, също ще представлява лична собственост на съпруга, тъй като ще е налице трансформация на лично имущество.

Прехвърлените от съделителя-съпруг идеални части от останалите вещи в наследството са били негова лична собственост (защото са придобити по наследство), то такава лична собственост ще е и получената в замяна на тях идеална част от предоставената му в дял вещ (чл. 21, ал. 1 СК).

Съгласно чл.19, ал.1 Семейния кодекс „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“.

Идеалната част, придобита по силата на делбата в резултат от нейния ефект на покупко-продажба, представлява СИО по смисъла на СК, тъй като ще са налице условията по чл. 19, ал. 1 СК.

Придобиването на общо имущество настъпва през време на брака на основание, което има възмезден характер – за придобиването на собствеността върху съответната идеална част съделителят-съпруг дължи заплащане на парично уравнение.ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

Законът в чл. 20 СК определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност.

Съгласно тази разпоредба за лични имущества се считат вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение. В този случай е без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

Същественото, което бихме искали да обърнем внимание е, че за лични вещи се считам и движими имущества – коли и превозни средства, въпреки, че са  придобити по време на брака, служат на само единият от двамата съпрузи за неогово лично ползване, както и упражняване на професия.

Определящ за приложението на режима на СИО ще е моментът на придобиване на собствеността, а не моментът на изпълнение на насрещното задължение за уравнение на дела.

Законът посочва, че се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака.  Тук е налице т.нар. „пълна трансформация на имуществото“

Допустима е и т.нар.“частична трансформация“ или „частичното преобразуване на , уредено във втората алинея на същия текст, може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

Получената в дял от съделителя-съпруг вещ ще представлява отчасти негово лично имущество – по отношение на идеалната част, която съответства на стойността на неговия дял от наследственото имущество, отчасти СИО – по отношение на идеалната част, която съответства на разликата между стойността на цялата вещ и стойността на неговия дял от наследството към момента на извършване на делбата.

При осъществяването на разпоредителни действия с правото на собственост върху вещта по отношение на идеалната част, представляваща СИО, ще трябва да се съобразяват изискванията на чл. 22 СК.

В повечето случай преценката за това дали определено имущество е лично се случва от специалист, който въз основа на представени писмени документи и определени факти би могъл да посочи дали едно имущество , придобито по време на брака е лично по смисъла на чл. 22 СК или това имущество е влязло в режима на съпружеска имуществена общност (СИО) съгласно условията на чл. 19 ал.1 СК.

Оспорване на лично имущество на съпрузите по чл.21 СК

За оспорване на личното имущество на съпрузите, следва да бъде предявен установителен иск по смисъла на чл. 21 СК.

Същият иск може да се предяви и по време на започнало съдебно производство за делба. Законът не поставя ограничение искът по чл. 21 да бъде предвен и по време на съществуващ брак между съпрузите.

Целта на този иск е да се постанови съдебно решение, с което определен имот бъде посочен за лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност.ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

В такива съдебни производства за доказателства се допускат както документи, така и свидетелски показания за доказане на собственост.

Районният съд  е длъжен да изследва дали процесният имот, определен като лично имущество е придобит изцяло с лични средства, имащи т.нар. несемеен произход или стойността на този актив е дошла от общо съвместни усилия и средства на съпрузите.

Доказателствата, който следва да бъдат представени са факти от значение за собствеността – като например – дата, на която е бил сключен бракът, срок след сключването на брака относно придобиването на актива и др.

Съгласно Семейният кодекс, при условията на законов режим на съпружеска имуществена общност, съгласно чл.21, ал.1 СК, всички вещни и имуществени права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.

Съвместният принос според чл.21, ал.2 СК, може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, а според чл.21, ал.3 СК т.нар. „съвместен принос“ се предполага до доказване на противното в съда.

 Съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл.21, ал.1 СК.Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания – чл.21, ал.3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. По силата на чл.23 от СК едно имущество или право, което е лично запазва този си характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния придобивен способ, законът приема, че щом новата вещ е придобита с лично имущество т.е. с изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната част.

 Според задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, всяко възражение за трансформация по чл.21, ал.1 и ал.2 СК 1985 г. (отм.) (съответна на чл. 23, ал.1 и ал.2 от новия СК от 2009 г.) по същество е  опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.) (аналогична на чл.21, ал.3 СК от 2009 г.), а за този, който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извън семейни – лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.

 Искът по чл.23, ал.1 СК би могъл да се предяви само в случаите, когато имуществото придобито по време на брака е придобито на името на единия съпруг, със средства които имат извън семеен произход. С него се цели признаването на едно съществуващо правно положение, което се отклонява от презумираната от закона съпружеска имуществена общност по чл.21 СК и равенство на дяловете. В конкретния случай, процесният имот действително е придобит само на името на съпруга твърдящ трансформацията. За да бъде уважен този иск е необходимо придобиването на имота да е станало по време на брака, с лични средства, без другият съпруг да има принос за закупуването му.Искът по чл.23 СК  е положителен установителен иск за собственост и  иск за трансформация в резултат на вложени лични средства. Искът по  чл.23 СК е  правна възможност предоставена на всеки един от съпрузите.С иска по  чл.23, ал.1 и ал.2 СК се дава възможност да се установява трансформация на лично имущество.Критерият за преобразуването на лично имущество е изцяло обективен като се изследва характера на вложените средства. Когато недвижимият имот е придобит по време на брак с договор за покупко-продажба, сключен при действието на СК от 1985 г., а в исковото производство единият от съпрузите твърди, че имотът е лична негова собственост, защото цената е платена с лични негови средства, в тежест на този съпруг е да обори законовата презумпция за съвместен принос като проведе обратното доказване за законовата презумпция за съвместен принос.

 За да се приеме, че установената в чл.21,ал.3 СК презумпция за съвместен принос е оборена е необходимо да се установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите при придобиването по смисъла на чл.23,ал.1 и ал.2 СК,като се установи, че средствата са дарени на един от съпрузите, както и че именно дарената сума е действително вложена при покупката на делбения имот,  необходимо е доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване.

Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.20 СК от  1985 г./отм/ и аналогичния чл.22,ал.1 СК, дарение на парични средства, извършено от родителите от единия съпруг в хипотеза, при която само той е изразил воля да приеме дарението е дарение за него.

Съдебната практика за лична собственост на единия съпруг се счита жилище, придобито от него чрез жилищно-строителна кооперация, ако стойността е покрита с личните му средства и със заем отпреди брака, макар че нотариалният акт е издаден или пък заемът изплатен по време на брака.

Определяне на по-голям дял, поради по-голям принос по чл. 29 СК 

Правилото е, че при прекратяване на СИО дяловете на съпрузите са равни. При прекратяване поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

В случайте на прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод, Районният съд може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

За допълнителна информация, спокойно можете да се обърнете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки конкретен случай ще бъде разгледан внимателно с оглед особеностите по отношение на възникване на собствеността и режима в който тази собственост или съсобственост е влязла при режим на съпружеска имуществена общност (СИО) между съпрузите.