Кой се разпорежда със семейното жилище ?

В последните няколко години, въпросите за ползването и разпореждане със семейното жилище, придобито по време на брака станаха доста актуални. Кой се разпорежда със семейното жилище ?

При тълкуване на текстовете на чл. 26 и 34 Семеен кодекс (СК).

Разпореждането с идеална част от жилището, което принадлежи изцяло на единия съпруг, е разпореждане, което би могло да засегне интересите на семейството.

Новият съсобственик придобива права, които може да иска да упражнява реално

Той може да ползва жилището съответно на своя дял, независимо какъв е неговият размер.

Чести са случаите, в който семейното жилище е съсобственост на двамата съпрузи.

Съсобственост може да е налице между двамата съпрузи или с трети лица.

Законът не поставя изискването лична собственост да е цялото семейно жилище, поради което следва да се приеме, че е достатъчно съпругът да притежава и само дял от собствеността.

Когато жилището е общо на съпрузите, но в режим на обикновена съсобственост

Всеки от тях би могъл да се разпореди със своята идеална част при условията на чл. 33 ЗС, изисквайки декларация за съгласие.

Успоредно с това, съпругът – съсобственик е длъжен да изпълни и изискванията на чл. 26 СК.

Но това не е причина да бъде изключена защитата за ползване на семейното жилище от майка с непълнолетно дете,  която законът дава на семейството с ограничението на чл. 26 СК.

Възможно е семейното жилище да се притежава в съсобственост между единия съпруг и трето лице или лица.

В този случай разпореждането с идеалната част, това би лишило членовете на семейството изцяло от възможността да ползват съсобственото жилище

Защитата по чл. 26 СК е важна и необходима за другият съпруг, несобственик на идеалната част.

Законът посочва, че правото на разпореждане със семейното жилище е ограничение на собствеността върху семейното жилище.

Това законово положение е оправдано от гледна точка на интересите на семейството.

Съпругът съсобственик не може свободно да се разпорежда с жилището, а трябва да спази определени законови изисквания.

Същественото, което следва да се изложи в случая е факта, че ограничението важи само и единствено по време на сключен брак между страните.

В кой случай се допуска разпореждане със семейното жилище ?

Собственикът може да се разпорежда със семейното жилище след развода без никакви ограничения.

В този случай защитата на родените от брака деца, се постига чрез възникване на наемно отношение (чл. 57 СК).

Режими на имуществени отношения между съпрузите – съгласно разпоредбата на чл. 26 СК се намира в раздела, уреждащ законовия режим на общност.

То намира приложение и при режим на разделност по силата на препращащата норма на чл. 34 СК.

В случай, че се нуждаете от допълнителна информация, можете спокойно да се обърнете на представените тук телефони +359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Кога да потърсим помощ от адвокат по семейно право?

С цел предприемане на най – ефективните правни средства за защита, ангажирането на адвокат по семейно право е препоръчително при развод по вина на единия съпруг; развод по взаимно съгласие; спорове за определяне на по – голям от общото имущество при развод; уреждане на имуществени отношения при фактическо съжителство на семейни начала; разделяне на имущество, придобито по време на брака; определяне на размера на издръжката на децата и бившия съпруг; режима на личните отношения с децата и др.

Какво представлява семейното право?

Семейното и наследственото право имат не само юридическа, но и емоционална страна. Техните правила са уредени съответно в Семейния кодекс. Семейството е основен двигател на обществото, а правото на личен и семеен живот са принципи, провъзгласени и защитени от Конституцията на Република България и от международното право.

Разпореждане със семейно жилище

Сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг, сключена без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпруга–несобственик. Тя е валидна за сключилите я страни, но няма действие за съпруга-несобственик. Той може да оспори сделката по съдебен ред с иск за обявяване на недействителността й.

Кога се предявява иск за семейното жилище

До приемането на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г. в теорията и съдебната практика се считаше, че съпругът-несобственик може да оспори сделката в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от 3 години от извършването й. Иск по чл. 26 от СК за обявяване на недействителност на сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг може да се предяви ДО прекратяване на брака с развод или със смъртта на съпруга, който е бил собственик на жилището.