Публикации

Мярка за неотклонение на задържан

Характерно за мерките за процесуална принуда е, че същите се взимат по наказателни дела от общ характер, с цел да се попречи на обвиняемия или задържаното лице преди откриването на наказателно производство, в хода на досъдебното производство :

  1. да се укрие, да извърши престъпление или
  2. да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда. Мярки за неотклонение, задържане под стража, мярка "домашен арест, мярка "парична гаранция", адвокат наказателни дела, Съдебни дела мярки за неотклонение, подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража, адвокат мярка за процесуална принуда, арест на задържан

Прилагането на т.нар. мерки за процесуална принуда се взема не във всеки един случай по наказателни дела, тъй като тази процедура  е сложна и скъпа, а само в случаите, когато самите органи на досъдебното производство и разследващите органи преценят, че е необходимо.

Мерките за неотлонение са четири – подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. Те могат да бъдат прилагани само на лица, които са обвиняеми.

Мярка за неотклонение може да бъде наложена само, ако органите по досъдебното и наказателното производство могат да направят еднозначно и недвусмислено, основателно предположение, че е извършено престъплението, в което извъшителят следва да бъде обвинен. 

Съгласно чл. 30, ал.3 от Конституцията на Република България:

В посочени от Закона неотложни случаи (НК)  компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

Според чл. 5§4 от Европейската конвенция по правата на човека

Βсеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

Целта на тези мерки за процесуална принуда е да попречат на дееца и извършителя да се укрие, както и да предотвратят възможността да бъде извършено следващо, ново престъпление, както и да се елиминара възможността да се осуети изпълнението на самото наказание, както и изпълнението на присъдата, с която ще бъде осъден извършителя на деянието.

Мерките за неотклонение не са задължителни, но в един по -сложен процес се прилагат с оглед гарантиране изпълнение на наказание.

Налагат се по преценка на органите по наказателното производство, като нямат определена последователност. Възможно е да бъде наложена най-тежката мярка – ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и след това да бъде заменена с най-леката – ПОДПИСКА и обратно.

Съществен момент в обжалване мярка за неотклонение е, фактът, че самото налагането на постоянна мярка „задържане под стража“ или „домашен арест“ става с изрично съдебно Определение на първоинстанционния – най-често Районен съд, а това съдебно определение на първата инстанция може да се обжалва пред по-горестоящият Окръжен съд – пред 3-членен състав на второинстанционния (въззивен) съд.

Определяне на мярка за неотклонение

При определяне мерките за неотклонение, съдът съобразява степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното и семейното му състояние, професията, възрастта и други данни за личността му /чл.56,ал.3 НПК/.

Основните мерките за  процесуална принуда са се открияват с особености

1 При мярка за процесуална принуда – ПОДПИСКА, изпълнението на задълженията на задържаното лице се изпълва в поемане на съдебно обвързано задължение от същият да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, пред който производството е висящо към определен момент/;

2. При мярка за процесуална принудаПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ /пари или в ценни книжа/ – представена от обвиняемия или друго лице в определен срок от 3 до 15 дни при първоначално определяне.Мярки за неотклонение, задържане под стража, мярка "домашен арест, мярка "парична гаранция", адвокат наказателни дела, Съдебни дела мярки за неотклонение, подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража, адвокат мярка за процесуална принуда, арест на задържан

Тази парична гаранция следва да се освобожди, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието – най-общо казано, в случаите, когато наказателното производство приключи с влязъл в сила акт.

В тази връзка съдът се произнася с окончателно Съдебно определение по отношение на мярката спрямо задържаното лице.

Съдът, който определя мярката за неотклонение по отношение на конкретно лице е нужно да вземе предвид следните факти и обстоятелства:

  • Видът и степента на обществена опасност на престъплението, в чието извършване е обвинен извършителят;
  • събраните доказателства срещу съответният извършител;
  • неговото психологично и здравословното ми състояние;
  • семейно положение на извършителя (в случай, че има деца, за които грижи, наложената мярка за неотклонение следва да бъде съобразена с това);
  • вид и предмет на упражняваната професията на извършителя;
  • възраст ми и други данни за личността на извършителя

При определяне на съответната мярка за неотклонение от съществено значение имат освен гореизброените и още допълнителни критирии, съобразно които съдът преценява и определя самата мярка за неотклонение. 

Преценявайки съответната мярка за процесуална пронуда, както и условията за изпълнение на бъдеща присъда, се цели предотвратяване извършването на ново деяние, което законът (НК) квалифицира като „престъпление“.

За допълнителна информация или съдействие, можете да се обърнете към нас за детайлна информация на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Съдебна реабилитация

Съдебната реабилитация по смисъла на закона е процесуално действие, пред Районен съд, с което се заличава факта на осъждането на едно физическо лице, когато спрямо него е наложено такова наказание.

Съдебната реабилитация  отменя за в бъдеще негативни му последици, освен ако законът (НК) изрично не предвижда друго.досъдебното производство, Задържане под стража”, „Домашен арест” и „Парична гаранция”

Като адвокати по наказателни дела, участващи активно в съдебни процеси по реабилитация на осъдени лица, отчитаме, че най-важната последица която следва да разясним,  е че  за в бъдеще, лицето, спрямо което е детайлно проведена – надлежна процедура по реабилитация следва да се третира по-нататък като неосъждано, а неговото досие и съдебно минало се „изчиства“ от наложеното предходно наказание.

ВИДОВЕ РЕАБИЛИТАЦИЯ

Реабилитацията на наказанията от своя страна заличава факта на наложеното наказание и неговите последици съгл. чл.85 от НК, като нейното най-ярко отражение е в съдебното минало на осъденото лице, което след настъпването й се счита за неосъждано.

Реабилитацията бива 2 основни вида: 1) по право и 2) по съдебен ред.

Реабилитация по право е възможна в случаи, свързани с условно осъждане, по-леки престъпления и престъпления, извършени от непълнолетни.

Реабилитацията по право не настъпва по отношение на пълнолетно лице, което веднъж вече е било реабилитирано.

Съществуват класификации, който въвеждат други определения за т.нар. реабилитация по право и съдебна. Това са следните класификации, който представляват – различен обем от заличаване на правото – но имат един и същ ефект с предходните обозначения, като те се наименуват по следният начин :

  • пълна – заличава осъждането и последиците му без ограничения. Винаги настъпва по право, автоматично с изтичането на съответния срок, предвиден в закона;
  • непълна – заличава осъждането и последиците му, но доколкото в закон не е предвидено друго. Настъпва по право или с акт на съда.

Когато първият вид реабилитация не може да настъпи по право, но наказанието е изтърпяно и в случаите когато има такива, причинените вреди са обезщетени, а наложените глоби – платени, съдът може да постанови реабилитация.

В тези случаи, съдът прави конкретна преценка относно цялостното поведение на дееца и трябва да се убеди, че той действително се е поправил и заслужава да бъде третиран като „неосъждан”.

Процедура по съдебна реабилитация

Съдебна реабилитация може да постанови съдът, който е гледал делото и е постановил присъдата като първа инстанция.

Когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, следва да се обърнете към съда, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – към съда, който е постановил последната присъда.Съдебна реабилитация, адвокат наказателни дела, Съдебно дело ЕЗА, Оспорване на заповед за задържане, жалба районна прокуратура, Реабилитация на осъден

Срокове за настъпване на реабилитацията

За настъпване на пълната ми реабилитация законът предвижда сравнително дълги срокове. Те текат от изтърпяване на наложеното ми наказание и размерът им се определя от него. За да настъпи пълната реабилитация, е нужно да са изтекли съответните, описани по-долу срокове, а именно :

  • За наказание от 20г. при наказание доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;
  • За наказание от 15г. при наказание лишаване от свобода повече от 10г.;
  • За наказание от 10г. при наказание лишаване от свобода от 3 до 10г.;
  • За наказание от 5г. при наказание лишаване от свобода по-малко от 3г.
  • За наказание от 2г. за всички останали случаи

Задължително условие е и в тези срокове деецът да не е извършил новоумишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.

Определяне на средна телесна повреда

Причиняването на телесна повреда е друго престъпление против личността. То представлява противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване на анатомичната му цялост.

Телесна повреда са и физическата болка и страданието. Необходимо е да се прави разлика между убийството и причиняването на средна телесна повреда, което  е с по-ниска степен на увреждане.Определяне на средна телесна повреда, адвокат наказателни дела, определяне наказание, Наказателен кодекс, адвокат наказателни тела, Подписка, Задържане под стража, Степен на увреждане, Наказание средна телесна повреда, Адвокат средна телесна повреда, щета и обезщетение за средна телесна повреда

Съгласно легалната дефиниция е налице само опит за убийство, ако деецът има пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия. Прекият умисъл се определя по следните критерии – място на удара, средства и сила на действието, довело до увреждането.

Когато мястото на удара е жизненоважно, средствата могат да причинят смърт и силата на удара го прави смъртоносен, приема се, че деецът е искал да умъртви пострадалия и следователно има пряк умисъл.

Ако обаче такъв умисъл няма, налице е само причиняване на средна телесна повреда. Съставите на отделните видове телесни повреди – тежка, средна и лека, също се намират помежду си в отношение на поглъщане на по-слабото от по-силно.

Ако с едно деяние се причинят няколко различни вида телесни повреди, то съставлява само едно престъпление, което се квалифицира съобразно най-неблагоприятната за пострадалия телесна повреда.

Престъпленията, с които се причинява телесна повреда, са винаги резултатни, на реално увреждане и следователно, за да има довършено престъпление, трябва да се стигне до засягане на здравето.

Според степента на засягане телесните повреди биват – тежки, средни и леки

Вината съгласно легалната дефиниция е умишлена или непредпазлива.

Когато вследствие на ПТП умишлено или по непредпазливост е  причинена средна или тежка телесна повреда, смърт и/или значителни имуществени вреди, това съставлява престъпление от общ характер.

При нанасяне на телесни повреди увреденото лице или неговите наследници са в правото си да заведат иск за парично обезщетение на вредите срещу причинителя им.

В тези случай съдът определя размера на обезщетението, което зависи от установената степен на телесна повреда – лека, средна или тежка.

Съдебната практиката показва, че за да се определи една телесна повреда на пострадалото лице като средна, лицето трябва да е увредено трайно, което представлява сравнителна тежка форма на увреждане.

В такива случаи определеният размер на увреждането, присъждан от съда при причиняване на средна телесна повреда е доста суми от 5000 лв.

Във всички случай за причинителят на увреждането в случай на средна или тежка телесна повреда е престъпление от общ характер, което се наказва с лишаване от свобода или пробация.

Тези мерки се присъждат от съда и ние не можем да Ви кажем дали ще се приложи това наказание. Също така съществуват в НК смекчаващи вината обстоятелства.

В случай, че извършителят след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при намаляване размера на самото наказанието за дееца.

Причиняването на телесни повреди представлява престъпление, според българското накзателно право . Като адвокат по наказателни дела, ще Ви кажем, че поради тази причина определението за лека, средна и тежка телесна повреда е дадено в Наказателно Процесуалният Кодекс.

Средна телесна повреда

Съгласно чл. 129 Наказателният кодекс – средна телесна повреда се квалифицира представлява 

  • трайно отслабване на зрението или слуха;
  • трайно затрудняване на речта,
  • увреждане движението на крайниците, снагата или врата,
  • увреждане функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност;
  • счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето;
  • обезобразяване на лицето или на други части от тялото;
  • постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
  • разстройство на здравето, временно опасно за живота;
  • телесни наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Обезщетението, при установена от лекарската комисия средна телесна повреда на увреденото лице се определя от степента на увреденост, причинените мъки и страдания на пострадалото лице и т.н.

Различен е размерът на обезщетенията по искове, който се предявяват към извършител, застраховател, гаранционен фонд и др.

Независимо от това дали виновното за инцидента лице е имало сключена или не застраховка, която да Ви възмезди, Вие имате право да заведете съдебен иск срещу него, тъй като ако умишлено или по непредпазливост е причинена средна или тежка телесна повреда, смърт и/или значителни имуществени вреди, това съставлява престъпление от общ характер.

Определяне на наказанието …….

Поради различната степен на засягане на здравето и телесната цялост на човека са предвидени, и различни наказания за двата вида лека телесна повреда.

По-тежката лека телесна повреда се наказва с лишаване от свобода /затвор/ до две години или с пробация.

По-леката лека телесна повреда се наказва с лишаване от свобода до шест месеца, пробация, или глоба от сто до триста лева.

Важно уточнение, е че в ред случаи подсъдимият в дело за лека телесна повреда може да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание – глоба.

Размерът на глобата в тези случаи е от 1 000 до 5 000 лева.

За повече информация или справки относно причинена средна или по-лека телесна повреда в инцидент, можете да се обърнете към нас на следният телефон + 359 897 90 43-91 или изпратите Вашите документи и запитване на office@lawyer-bulgaria.bg