Неплатени фактури за превоз
Голяма част от запитванията, които получаваме от транспортни фирми са свързани с неплатени фактури за превоз.
Съгласно CMR конвенцията, член 32 е критичен за разбирането на давностните срокове за искове, свързани с международния транспорт.
В контекста на фактурирането и плащането по товарителница, този член поставя ясни рамки за времето, в което е необходимо да се предявят искове.
Значителна част от част от запитванията, които получаваме от транспортни фирми, спедитори и логистични оператори, са свързани с неплатени фактури за превоз, забавено плащане на навло, спор по CMR товарителница, както и с пропускане на важни срокове за съдебно събиране на вземането.
Именно тук правилното прилагане на CMR конвенцията, българското облигационно и процесуално право и точната доказателствена подготовка имат решаващо значение.
При международния автомобилен превоз на товари най-често спорът не е дали превозът е бил възложен, а как се доказва изпълнението
Важните въпроси в този случай са следните :
- кой дължи плащането,
- от кога тече забавата,
- каква е давността
- по кой ред следва да се потърси сумата – чрез покана, заповедно производство, исково производство или, при трансгранични вземания в ЕС, чрез европейска заповед за плащане.
Какво представляват неплатените фактури за превоз?
Неплатени фактури за превоз са вземания на превозвача, спедитора или друг участник в транспортната верига за уговорено възнаграждение по извършен превоз.
На практика това най-често включва:
- неплатено навло;
- допълнителни транспортни разходи;
- престой, чакане, демюрейдж или други договорени такси;
- разходи, отразени в товарителницата;
- законна лихва за забава.
Съгласно чл. 367 от Търговския закон, с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.
Това означава, че още по закон превозът е възмезден договор, а неплащането на цената по него поражда право на иск за главницата, както и на искане за лихва при забава.
Кога се прилага CMR конвенцията?
CMR не се прилага за всеки автомобилен превоз.
Съгласно чл. 1, §1 от Конвенцията, тя се прилага при всеки договор за автомобилен превоз на товари срещу възнаграждение, когато мястото на приемане на стоката и мястото на доставяне, посочени в договора, се намират в две различни държави, като поне една от тях е договаряща държава.
Следователно вътрешният превоз в рамките на една държава не попада автоматично под CMR само защото е автомобилен превоз.
Това е съществено, защото при неплатено навло първият правен въпрос винаги е:
- международен ли е превозът по смисъла на CMR,
- или се прилага националното право?
Неправилният отговор на този въпрос често води до грешно определяне на давността, подсъдността и доказателствената стратегия.
Има ли вземане, ако липсва или е нередовна товарителницата?
Да. Това е един от най-важните практически въпроси.
Чл. 4 CMR предвижда, че договорът за превоз се потвърждава чрез издаване на товарителница, но липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат съществуването или валидността на договора за превоз.
С други думи, превозвачът не губи автоматично правата си само защото има проблем в оформянето на CMR документа.
Това правило е изключително важно при събиране на неплатени фактури за превоз, защото в практиката често се срещат възражения от рода на: „няма подпис“, „липсва печат“, „CMR не е върната“, „в документа има неточност“.
Такива възражения могат да имат доказателствено значение, но не унищожават сами по себе си договора.
Вземането може да се доказва и с други документи – заявка за транспорт, фактура, кореспонденция, GPS данни, приемо-предавателни протоколи, извлечения от счетоводството, потвърждение за доставка и др.
Срок за плащане на навло
Съгласно чл.32 CMR конвенцията срокът за иск срещу превозвача за навло се погасяват по давност след една година.
Това включва и искове за плащане по товарителница.
Срокът започва да тече три месеца след завършване на превоза, датата, на която превозът трябваше да бъде завършен, или датата на предаване на стоката, в зависимост от това кое събитие е настъпило последно.
Важно е да се отбележи, че признаването на вземане или извършване на плащане може да прекъсне давността и да започне нов давностен срок.
Предявяване на иск по чл.32 ЧМР Конвенция
За ефективно управление на риска от загуба на права по давност, компаниите трябва стриктно да следят сроковете за предявяване на иск
Съдебната практиката показва, че редовният преглед на просрочени фактури и указания за плащане значително намалят правните рискове.
Съдържание на товарителница ?
Съгласно чл. 6 CMR, товарителницата съдържа редица реквизити, включително данни за страните, мястото на приемане и доставяне, описанието на товара и, съществено за неплатеното навло, „charges relating to the carriage“ – превозни разноски, допълнителни такси, митнически сборове и други разходи, възникнали от сключването на договора до доставката.
ЧМР Конвенцията допуска и вписване на това кои такси изпращачът поема.
Това означава, че правилно попълнената CMR товарителница има силна доказателствена стойност не само за самия превоз, но и за структурата на цената, допълнителните разноски и разпределението на разходите между страните.
При спор за неплатена фактура именно тези данни често са първото, което съдът или длъжникът преглеждат.
Приложение на чл. 32 от CMR конвенция
Съдействието на опитен адвокат за прилагане на член 32 от CMR конвенцията предоставя защита на интересите на превозвачите и товародателите
Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари се прилага винаги и за всеки договор за автомобилен превоз.
Става дума за превоз на товари, когато мястото на приемане на стоката и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави.
Към настоящия момент към CMR са присъединени всички европейски държави, всеки входящ, изходящ или вътрешен автомобилен транспорт се регулира от ЧМР Конвенция.
В този случай CMR играе ключова роля не само за транспорта на товари в Европа, но и на други континенти.
При договорите за международен автомобилен превоз на товари обикновено е налице усложнена фактическа и правна обстановка не само поради превоза между различни държави, но и поради наличието на множество участници
Това са лица, които имат пряко отношение към превозното правоотношение.
Такива участници могат да бъдат спедитори, застрахователи, комисионери и други, които, без да са страни в договора за превоз, се намесват пряко и на собствено основание при реализирането на превоза на товари.
Давност по чл. 32 CMR
Най-критичният въпрос при международния транспорт е давността.
Текстът на чл.32, §1 CMR предвижда, че срокът за искове, произтичащи от превоз по Конвенцията, е една година, а при умишлено нарушение или поведение, което според правото на сезирания съд се приравнява на умишлено нарушение – три години.
За искове за неплатено навло, неплатена фактура, допълнителни транспортни разходи и други вземания, които не попадат в хипотезите на частична загуба, повреда, забава или пълна липса, началото на този срок по правило се определя от чл. 32, §1, б. „c“ CMR – тоест след изтичането на три месеца от сключването на договора за превоз.
Денят, от който започва да тече давността, не се включва в срока.
Точно тук много транспортни фирми допускат грешка.
Те изчакват месеци наред с надеждата за доброволно плащане, обменят имейли, изпращат неформални напомняния и едва след това търсят адвокат.
В част от тези случаи вземането вече е на границата на изтичане на давността или е погасено. Ето защо ранната правна реакция е не просто препоръчителна, а често решаваща.
За допълнителна информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или Email: office@lawyer-bulgaria.bg
