www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Пълномощно за недвижим имот

Напоследък все по-често се налага да се изготви писмено пълномощно за разпореждане с недвижим имот. Безброй много са случаите, в който собственикът на недвижим имот иска да се разпореди с него.

Пълномощно за разпореждане с недвижим имот е необходимо, когато собственикът на недвижим имот желае да се разпореди

Разпореждането включва да продаде, дари, замени, прехвърли срещу гледане и издръжка, учреди вещно право и др.), но няма възможност да присъства на сделката.

Пълномощно за разпореждане с недвижим имот е необходимо, когато собственикът на недвижим имот желае да се разпореди (продаде, дари, замени, прехвърли срещу гледане и издръжка, учреди вещно право и др.), но няма възможност да присъства на сделката при нотариуса.

Съгласно изискванията на ВКС в пълномощно от този тип, е необходимо да има описание на конкретните имоти, за които се отнася. Поради тази причина носете и представяйте документ за собственост пред нотариуса, за да бъде вярно изготвен документа.

Все още е спорен въпросът дали евентуалната продажна цена трябва да бъде изрично посочена.

Пълномощното за разпореждане с недвижим имот може да бъде срочно или безсрочно, но заедно с него се подписват 2 бр. декларации.

Първата е по чл. 264, ал. 1 от ДОПК – с нея лицето декларира, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски;

Втората Декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД е за гражданство и гражданско състояние.

Първата декларация важи 6 месеца, така че дори пълномощното да е безсрочно, необходимо е декларацията да бъде подновена, подписана и заверена от Нотариус.

Пълномощно за сделка от чужбина

Законът за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) предвижда българските консулски длъжностни лица в чужбина да извършват удостоверявания

Тази заверка се извършва при спазване на съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и ако документът е съставен на български език.

В този случай дипломатически и консулски представителства могат да:

1) удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване и са представени от български или чужди граждани

2) удостоверяват верността на преписи и извлечения от документи, представени от български  граждани;

3) да съставят нотариални завещания на български граждани. Консулите могат и да пазят саморъчни завещания.

Макар и да е извършено в чужбина удостоверяването от българския консул следва да е подчинено на изискванията на българския закон.

За пълномощно, което овластява пълномощника да учредява, прехвърля или прекратява права върху недвижим имот трябва да се положи собственоръчно подписа на упълномощителя

Законът изисква упълномощителят да изпише пълното си име, дори и държавата, в която се извършва това действие да не предвижда такава форма.

За сделката, за която се упълномощава лицето се изисква нотариален акт, то пълномощното трябва да е със заверено съдържание, едновременно със заверката на подписа.
За извършване на нотариалните удостоверявания при консулите се заплащат такси, предвидени в Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на МВнР по Закона за държавните такси. Пълномощно за недвижим имот 

Последното представлява съвкупност от две отделни заверки – съответно на подписа на упълномощителя и на съдържанието на пълномощното, извършени от нотариуса.

На практика, едновременното удостоверяване на подписа и съдържанието на тези пълномощни се оформя в два щемпела с подпис и печат на нотариуса- единият за заверката на подписа, а другият – за заверката на съдържанието.

Пълномощното за разпореждане с недвижим имот може да бъде срочно или безсрочно

Заедно с него се подписват 2 бр. декларации за сделката, а именно :

A/ Първата е по чл. 264, ал. 1 от ДОПК – с нея лицето декларира, че няма непогасени задължения за данъци, мита и осигурителни вноски;

B/ Втората декларация – тази по чл. 25, ал. 8 от ЗННД е за гражданство и гражданско състояние.

Първата декларация важи 6 месеца, така че дори пълномощното да е безсрочно, е необходимо декларацията да бъде подновена.

Пълномощното за сделка с имот със заверка на подпис и съдържание се заверява в два екземпляра.

Въпреки това, той не е на разположение да го продаде прехвърли срещу гледане и издръжка и гледане, поради което е необходимо да бъде издадено такова писмено пълномощно Пълномощно за недвижим имот

Такова пълномощно е необходимо в случай, че се налага да се чреди ограничено вещно право на ползване.

След 01.03.2008 заверката на пълномощните за продажба на имот е усложнена. Целта е предотвратяване на имотни измами.

Изискват се две заверки, извършени едновременно. Едната е на подписа, а другата –  на съдържанието на пълномощното.

В повечето случай собственикът не е в състояние или няма реална възможност да присъства на сделката пред нотариус.

За целта пред нотариуса се представят два еднообразни (еднакви, идентични) екземпляра. Упълномощителят се подписва и върху двата.

След  подписването им, върху всеки от двата екземпляра се  поставят по два щемпела. Единият е за удостоверяване на подписа, а другият – на съдържанието.

Пълномощното се извежда в регистъра, изготвен по образец, съгласно разпоредбата  на  чл.7,  ал.2 Наредба  № 32 за  архив  на  нотариусите  и нотариалните кантори.

Съгласно изискванията на закона чл. 38 ЗЗД и утвърдената съдебна практика на ВКС, за разпореждане с недвижим имот е необходимо особен вид пълномощно.

Пълномощното може да бъде срочно или безсрочно.  Същото следва да бъде изготвено в съответствие с изискванията на закона с цел прехвърляне на недвижим имот.

Видове пълномощни, изготвяне на пълномощното

Различните видове упълномощаване се отнася според това дали те са дадени за извършването на разпоредителни правни сделки.

Такива пълномощно се издават и за извършването на действия на управление на имот, в зависимост от желанието на собственика.

Към пълномощно за недвижим имот следва да бъдат изготвени и писмени декларация по чл.264, ал. 1 ДОПК,  Декларация по чл. 42 ЗМИП, декларация по чл. 66 ЗМИП и др. Пълномощно за недвижим имот

Договор за правна защита и съдействие с адвокат

Общото упълномощаване налага тълкуване действителната воля на упълномощителя, съобразно правилото на чл.20 ЗЗД

В повечето случаи се налага Нотариална заверка на пълномощно в чужбина.

В това пълномощно следва да са оформени всички особености, свързани с липсата на конкретизация на представителната власт на упълномощеното лице.

Изричното пълномощно в най-простия му вид може да се сведе само до буквално пренасяне на волята на упълномощителя, която пълномощникът единствено възпроизвежда, без да има право да се отклони от указанията.

Разбира се двете декларации имат и различна срок на пълномощно като първата е валидна едва 6 месеца от нотариална или консулска заверка.

Право да извършват заверка на подпис и съдържание на пълномощно имат нотариусите, кметовете и консулите. От  2017 г.  заверка на подпис и съдържание се изисква и за сключване на  договор за аренда чрез пълномощник.

От 2017 г. кметовете получиха достъп до електронния регистър „Единство“ на Нотариалната камара и, също като нотариусите, вече са длъжни да регистрират извършените заверки не само в собствените си регистри, водени на хартия, но и в единния електронен регистър.

Важно за купувачите

  • Всяка банка определя правилата си във връзка с обслужването на клиенти.Банки не признават едно по-общо упълномощаване, а изискват изрично пълномощно  с конкретен обем от права на упълномощения.
  • Пълномощното трябва да бъде нотариално заверено, за да отговаря на изискванията на закона и да породи действие.
  • Желателно е пълномощното да бъде обвързано с определен срок на действие, за да се избегнат злоупотреби.
  • Ако не бъде изрично посочен срок на пълномощното, то се смята за сключено за неопределен период от време.

Пълномощното в зависимост от волята на упълномощителя, може да се безсрочно или за конкретна сделка. 

За допълнителна информация или въпроси в частта относно пълномощно за разпореждане с недвижим имот, моля обадете се на + 359 897 90 43 91 или оставете съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg

ОТТЕГЛЯНЕ НА ПЪЛНОМОЩНО

Съвременният начин на търговски оборот предполага извършването на множество действия от пълномощник, но за съжаление не винаги доверието в него се оправдава и тогава се стига до  оттегляне на пълномощно

Упълномощаването е едностранна правна сделка, по силата на която едно лице – упълномощител, овластява (учредява представителна власт) друго лице – упълномощен, да извършва от негово име и за негова сметка правомерни правни действия.

Интересен е моментът, в който упълномощител желае да оттегли пълмномощно.

Причините за оттеглянето могат да са различни.

Най-неприятният сценарий е влошаване на отношенията и липса на доверие към пълномощника, защото всяко недобросъвестно действие от страна на представителя може да има сериозни последици за упълномощителя.

Как се оттегля пълномощно ?

Самото оттегляне на пълномощно следва да бъде извършено в същата форма, в която е и самото пълномощно.Оттегляне на пълномощно

За да има действие оттеглянето спрямо пълномощника, последният трябва да бъде уведомен, че вече не разполага с представителна власт.

Възможните варианти за информиране на представителя са или лично, или чрез нотариална покана.

Въпреки това, ако пълномощникът въз основа на вече оттегленото пълномощно сключи сделка с трето лице, което не е знаело за липсата на представителна власт, оттеглянето няма действие спрямо третото лице относно оттегляне на пълномощното.

От това правило има едно интересно изключение. В случай че прекратяването на пълномощието е подлежало на вписване и същото е било извършено, това прекратяване е противопоставимо на трети лица.

Такива лица, договаряли с пълномощника след оттеглянето, нямат право да се позовават на своята добросъвестност и направените уговорки няма да породят действие в правната сфера на упълномощителя.

Именно поради това е важно оттеглянето на пълномощното да бъде вписано, особено при пълномощни, свързани с действия относно недвижими имоти, или действия, имащи значително материално отражение.

С оглед защита на упълномощителя е нужно да се съобрази следното : 

Всяко пълномощно за значителен материален интерес следва да бъде нотариално заверено.

В случай на оттегляне, ще може да се отрази в съответната система при Нотариусите и заинтересованите лица ще се считат за уведомени

Това ще създаде противопоставимост на оттеглянето спрямо тях.

Важно в случая е нотариусът, извършващ заверката, да предостави на упълномощителя удостоверение за извършеното отбелязването в информационната система към Нотариалната камара.

В противен случай няма да е възможно по-късно да бъде отбелязано оттеглянето на съответното пълномощно.

Режимът на упълномощаването е по-специален, когато се учредяват и съответно оттеглят правомощия за разпореждане с вещни права върху недвижими имоти.

Спецификата главно се състои в усложнената форма, в която се учредява и оттегля такава представителна власт, с оглед високата икономическа стойност на обектите на представителството (недвижими имоти). ЗЗД изискваше формата на това упълномощаване да бъде писмена с нотариална заверка на подписа, но с изменението на чл. 37 ЗЗД тази форма беше усложнена:

Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма;

Ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

В чл. 41 ЗЗД се посочват основанията за прекратяване на пълномощното:

– оттегляне;

– отказ от страна на упълномощения;

– смърт на упълномощителя или на упълномощения;

– поставяне под запрещение на упълномощителя или на пълномощника, или прекратяването им, ако последните са юридически лица.

Според чл. 38, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ЗЗД, упълномощителят има право винаги да се оттегли от пълномощието, като отказването от това право е недействително (чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗЗД).оттегляне на пълномощно

Оттеглянето на упълномощаването представлява едностранна правна сделка, по силата на която упълномощителят прекратява учредената представителна власт, с което пълномощникът губи занапред правомощията да извършва от името и за сметка на упълномощителя правомерни правни действия.

Процедура  по оттегляне на пълномощнооттегляне на пълномощно

  1. Пълномощното се оттегля от упълномощителя (чл. 38, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ЗЗД).

Пълномощникът или упълномощено от него лице следва да се яви пред нотариуса, който е заверил пълномощното, или пред който и да е друг нотариус.

Компетентен да удостовери оттеглянето на пълномощно е всеки правоспособен нотариус без оглед на район на действие.

В случа,че пълномощникът оттегля пълномощното пред нотариус, който не го е заверил, той трябва да предостави точни данни за пълномощното, което иска да оттегли – номер в общия нотариален регистър, в който е заведено, дата, трите имена, ЕГН и адрес на упълномощения и данни на нотариуса, който го е заверил.

Довереникът следва да бъде уведомен за оттегляне на пълномощното чрез нотариална покана.

Уведомяването на упълномощения за оттегляне на пълномощното е единственият начин оттеглянето да има действие и за него.

Съгласно чл. 9а, т. 2 от Наредба № 32, нотариусът въвежда или изпраща в електронен вид незабавно в информационната система на Нотариалната камара:

– извлечение от нотариално удостоверени документи, с които се оттеглят пълномощни; извлечението следва да съдържа данните по чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ за упълномощителя

– номера и датата на пълномощното;

– името и номера на нотариуса, извършил удостоверяването на оттегленото пълномощно.

Последици от оттегляне на пълномощното

Крайният резултат при оттеглянето на пълномощно за недвижим имот е прекратяването на представителната власт за упълномощителя.

Ако пълномощникът след узнаването сключва сделки с трети лица, сделките ще обвързват упълномощителя, защото законът защитава интересите на третите добросъвестни лица, но пълномощникът ще действа неправомерно и за това свое действие ще дължи обезщетение на засегнатите добросъвестни страни.

 

Как да оттеглим пълномощно ?

оттеглянето на пълномощното следва да бъде извършено в същата форма, в която е и самото пълномощно. За да има действие оттеглянето спрямо пълномощника, последният трябва да бъде уведомен, че вече не разполага с представителна власт. Възможните варианти за информиране на представителя са или лично, или чрез нотариална покана

Кой може да оттегли пълномощното ?

Упълномощителят винаги и по всяко време може да оттегли даденото пълномощно. За да има действие оттеглянето спрямо пълномощника обаче, той трябва да бъде уведомен за това.

Има ли изисквания за оттегляне на пълномощното ?

Оттеглянето на пълномощното трябва да бъде извършено в същата форма, в която е и самото пълномощно. Пълномощникът може да бъде уведомен лично и да върне оригинала на пълномощното на упълномощителя. Когато отношенията между страните са влошени, най-често се изпраща нотариална покана, с която на пълномощника се съобщава за оттегляне на пълномощното. Препоръчително е, едновременно или преди изпращане на поканата до пълномощника, упълномощителят да изпрати писмени уведомления и до лицата, пред които пълномощникът може да го представлява.

Ако пълномощникът сключи сделка след оттеглянето на пълномощното ?

Ако въпреки всичко пълномощникът въз основа на вече оттегленото пълномощно сключи сделка с трето лице, което не е знаело за липсата на представителна власт, оттеглянето няма действие спрямо третото лице. В случай че прекратяването на пълномощието е подлежало на вписване и същото е било извършено, това прекратяване е противопоставимо на трети лица. Такива лица, договаряли с пълномощника след оттеглянето, нямат право да се позовават на своята добросъвестност и направените уговорки няма да породят действие в правната сфера на упълномощителя

Кой може да оспори пълномощно ?

Интерес от оспорване на пълномощното има само лицето, което пълномощното сочи като упълномощител. Само това лице може да се позове, че действията на пълномощника са извършени без представителна власт или да потвърди същите. Правото на потвърждаване подлежи само на лицето, от чието име са извършени съответните правни действия, затова и само то може да се позовава на липса на представителна власт. Трети лица, каквото в случая е работодателят по спора, не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея.