www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Мярка за неотклонение „Задържане под стража“

При установяване на престъпни обстоятелства спрямо едно лице, може да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Съобразно закона с цел превенция и за да се попречи на обвиняемия извършител на престъпление,

А/ да се укрие,

В/ да извърши престъпление илиМярка за неотклонение "Задържане под стража"

В/ да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда

Законът в чк.57 НПК се предвижда вземане на мярка за неотклонение задържане под стража.

Налагане на мярка за неотклонение задържане

Съгласно чл. 64 НПК, компетентен да наложи мярка за неотклонение задържане под стража е съответният първоинстанционен съд.
Относно правилата за „съответения съд“ се решава по всяко дело въз основа правилата за родовата подсъдност – чл. 35 НПК.
Последващото изменение на обвинението не опорочава процедурата и постановения от съответния съд акт, щом като този съд е бил компетентен според правилата на НПК към момента на произнасянето.
Самото съдебно искане за налагане на тази мярка за неотклонение задържане от своя страна предполага:
– образувано вече досъдебно производство;
– лице, привлечено като обвиняем по обвинение за конкретно престъпление;
– наличие на обективни доказателства за авторството на обвиняемия в извършеното престъпление;

Предпоставки за налагане на мярката по чл.63 НПК

са нужни конкретни фактически данни, които сочат, че:
а) обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ или друго по-тежко;
б) съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление – доказателства за предишни осъждания, специфичен маниер за извършване на престъпление, липса на постоянен адрес и местопребиваване, множество висящи дела и пр.

Тези посочените обстоятелства по б. „а“ и „б“ трябва да са кумулативно налице;

в) съгласно чл. 63, ал. 2 НПК, ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление е налице, когато:
– обвинението е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив или повторно;
– обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият е осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода,  не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 НК;
– обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание;
– лицето е привлечено като обвиняем при условията на чл. 269, ал. 3 НПК.

Процедура по налагане на мярка по чл.63 ал.1 НКМярка за неотклонение "Задържане под стража"

Съдът разглежда съдебното производство по налагане на мярка в състав от един съдия.

В него участват прокурорът, обвиняемият и неговият защитник (чл. 64, ал. 3 НПК). ю

Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда.

Съгласно чл. 64, ал. 5, изр. 2 НПК в същото заседание, в което съдът обявява определението, съдията насрочва делото за разглеждане от въззивния съд в срок, не по-дълъг от седем дни, в случаите на частна жалба или частен протест.

Обжалването и протестирането на определението не спират изпълнението му.

Когато съдът не е уважил искането за задържане и е наложил по-лека мярка – гаранция, се прилагат общите правила за гаранцията, като обвиняемият не може да бъде задържан до внасянето на същата.

В случая не се касае за изменение на взета по-рано мярка, а за първоначално определяне на същата при условията на чл. 61, ал. 3 НПК, като определението за налагането ѝ все още не е влязло в сила, за да може да се приложи.