www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Възражение по чл.76 ЗН

Един от начините за защита на съсобственик в производството по делба е т.нар. Възражение по чл.76 ЗН.

В съдебната практика по наследствени и делбени дела често възниква въпросът за основателност на възражението по чл.76 ЗН.

Това е една от най-важните правни защити, предоставени на сънаследниците, когато част от наследственото имущество е била предмет на разпоредителни сделки, извършени от отделен наследник.

Разбирането на приложението и правните последици на тази норма е от ключово значение при разрешаване на спорове за собственост, възникнали от наследствени отношения.

Основателност на възражение по чл. 76 ЗН

Разпоредбата на чл. 76 ЗН урежда институтa на относителната недействителност на сделките, сключени от един или повече сънаследници преди прекратяването на наследствената съсобственост.

Тези сделки са валидни между страните, но не пораждат действие спрямо останалите наследници, които не са участвали в тях.

Целта на закона е да предпази наследствената маса от раздробяване и да гарантира, че делбата ще се извърши единствено между призованите наследници

Целта е да не се намесват външни лица, които биха могли да затруднят процеса на ликвидиране на съсобствеността.

Основание на възражение чл.76 ЗН

Възражението по чл. 76 ЗН има защитен характер.

То е средство за защита на интересите на сънаследниците, които не са участвали в сделката, като им позволява да оспорят правните последици на разпореждането.

Сделката не е нищожна или абсолютно недействителна — тя е относително недействителна спрямо тези сънаследници.

Съгласно Тълкувателно решение №1/2004 г. на ОСГК на ВКС, законодателят е целял да се предотврати навлизането на трети лица в наследствената общност, докато тя не бъде прекратена по реда на делбата.

По този начин се съхранява единството на наследствената маса и се запазват правата на всички наследници.

Допустимост на възражение по чл. 76 ЗН 

Нормата на чл. 76 ЗН се прилага само в хипотези, когато съсобствеността произтича от наследяване.

Ако съсобствеността има друг произход (например покупко-продажба или съдебна делба, вече извършена), възражението е неприложимо.

Освен това, възражението може да се направи само от наследници, които не са се разпоредили с дяловете си.

Трети лица, които са придобили права от наследник, не могат да го използват.

Пример: ако един от наследниците продаде своя дял на външно лице преди извършване на съдебната делба, останалите наследници могат да направят възражение по чл. 76 ЗН и да поискат изключване на приобретателя от делбения процес.

Ефект на възражение по чл.76 ЗН

Когато съдът уважи възражението по чл. 76 ЗН, приобретателят се изключва от съдебната делба, а имотът се връща в наследствената маса.

Делбата се извършва единствено между наследниците, които имат законен дял.Възражение по чл.76 ЗН

Това има важно практическо значение — то възстановява баланса между наследниците,

Така се елиминира всякакви външни намеси и гарантира, че делбата ще се извърши по справедлив и законосъобразен начин.

Съдът прилага това правило най-често във втората фаза на делбата, когато се обсъжда кой от съделителите ще получи определен имот в дял.

В този етап наследниците могат да упражнят и правата си по чл. 349, ал. 2 ГПК и чл. 12, ал. 2 ЗН, за да получат конкретни наследствени вещи, които имат особено значение за тях.

Ограничения и изключения

Съдебната практика приема, че чл. 76 ЗН не се прилага в няколко специфични случая:

  1. Когато всички наследници заедно се разпоредят с целия наследствен имот – тогава няма увреден наследник.
  2. Когато разпореждането е в полза на друг сънаследник – сделката не пречи на прекратяване на съсобствеността.
  3. Когато предмет на разпореждането е единственият имот на наследодателя, с който се изчерпва наследството

Приема се, че в този случай става въпрос за прехвърляне на наследство, а не за разпореждане с отделна идеална част (ТР №72/1985г. ОСГК -ВС).

Значение на възражение по чл.76

Основната цел на възражението по чл. 76 ЗН е да предотврати раздробяване на наследственото имущество. 

Целта е да се защитят правата на наследниците, които желаят делбата да се извърши без участие на трети лица.

Така се съхранява икономическата стойност и целостта на наследствената маса, а също се гарантира, че имотите ще останат в семейството, докато не настъпи окончателно разпределение по съдебен ред.

Процесуални аспекти на възражението

Възражението по чл. 76 ЗН може да бъде направено във всеки етап на делбеното производство, но най-често се изтъква във втората фаза, когато се определят реалните дялове.

След уважаването му, съдът постановява, че приобретателят няма процесуална легитимация като съделител.

Възражението по чл. 76 ЗН е ключов правен инструмент за защита на интересите на сънаследниците при делба.

То съчетава в себе си принципите на справедливост, равнопоставеност и защита на наследствената маса

Възражението по чл.76 ЗН осигурява правна сигурност и предотвратява неправомерно навлизане на трети лица в наследствената съсобственост.

Правилното му прилагане изисква детайлен анализ на конкретната сделка, установяване на произхода на съсобствеността и внимателно съблюдаване на съдебната практика, вкл. ТР №1/2004 г. и ТР №72/1985 г.

Юридическата логика на нормата е ясна — делбата следва да бъде дело на наследниците, а не на външни лица.

Именно затова възражението по чл. 76 ЗН остава едно от най-важните средства за защита в наследственото право на България.

Отменителен иск по чл.135 ЗЗД

Съдебната практика налага да бъдат изяснен отменителен иск по чл.135 ЗЗД.

Искът по чл.135 ЗЗД е средство на кредитора, с което той може да се предпази от недобросъвестните действия на своя длъжник.

Ако длъжникът прехвърли свое имущество с цел увреждане на кредитор,  то същия може да поиска от Окръжен съд да обяви за относително недействителни спрямо кредитора, действията и сделката, с която длъжникът го уврежда.Особености отменителен иск по чл.135 ЗЗД

В този случай кредиторът има право да поиска продажба на имуществото, въпреки че последното вече е собственост не на длъжника, а на трето лице.

С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни.

Съществен елемент на защитата и особеност на отменителeн иск по чл. 135 ЗЗД

Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба.

Искът по 135 ЗЗД е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че длъжник предприема увреждащи действия

Най-често това са действия с който се намалява имущество или затруднява удовлетворение на кредитор.

Кредиторът може да поиска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по чл.135 ЗЗД

Предпоставки за иска по чл.135 ЗЗДОсобености отменителен иск по чл.135 ЗЗД

За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД  не е необходимо вземането на увреденото лице да е изискуемо и ликвидно.

Кредитор по чл.135 ЗЗД е този, който има не само установено вземане, а и такова без влязло в сила съдебно решение

С оглед на това увреденият има интерес от Павловия иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение.

С прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната сфера на ответника.

Законът постановява, че ако имотът е продаден на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, то „знанието за увреждане“ се презюмира.

Защита на длъжника по иска за отмяна по 135 ЗЗД

За да се изяснят всички особености отменителен иск по чл.135 ЗЗД, следва да се разгледа и увреждането на кредитора.

Като защита на длъжник по иск по чл. 135 ЗЗД може да се противопоставят само възражения за вземането.

Поради това всички възражения и евентуални отговори за неустановеност със сила на присъдено нещо на кредитора са изцяло ирелевантни в производството по отменителния иск.

Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е отОсобености отменителен иск по чл.135 ЗЗД
категорията на обективните предпоставки.

Това действие на длъжника предполага, че длъжникът увеличава неплатежоспособността си, чрез отчуждаване на имущество и намаляване на своите активи.

Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които
биха осуетили или затруднили иск по чл. 135 ЗЗД

Увреждане  е налице при всяко действие на длъжника спрямо кредитора с което този длъжник се

а/ лишава от свое имущество,

б/намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на иска по чл. 135 ЗЗД.

Състав на отменителен иск чл.135 ЗЗД

Законът изисква лицето, придобило права от увреждащите ни сделки също трябва да знае за увреждането, ако оспорваното увреждащо действие е било възмездно.

За да е налице знание за  увреждане, достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането.

Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи.

Най-трудната за отмяна сделка, тъй като кредиторът трябва да докаже, че третото лице е знаело за увреждането.

При уважаването му с влязло в сила съдебно решение се обявяват за недействителни спрямо нас увреждащи ни актове на длъжника.

За повече информация и нужда от правна помощ, моля свържете се с нас за да Ви помогнем на следните телефони + 359 897 90 43 91, или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява отменителен иск ?

Отменителен е иска, при който кредитор може да обяви спрямо себе си за недействителна сделка, която длъжникът е извършил, за да намали имуществото си и по този начин да увреди интересите на кредитора като последният губи възможността да насочи принудителното изпълнение спрямо имущество, с което длъжникът се е разпоредил

При какви предпоставки се предявява отменителен иск ?

За да се предяви отменителен иск е нужно да е налице задължение на продавача на недвижим имот към кредитор, както и възмездност на сделката при прехвърлянето на имот към трети лица. Основният елемент е наличието на увреждане при прехвърлянето , с което продавачът е увредил кредитора, ако купувача е знаел за това увреждане и задължението на продавача към кредитора.

В какъв срок се предявява отменителния иск ?

Отменителният иск следва да се предяви до изтичане на 5 (пет) годишен срок от датата на извършване на разпореждането (сделката) спрямо длъжника за обявяване на разпореждането за недействително спрямо кредитора. От този момент започва да тече погаситенлата давност за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, която е петгодишна, доколкото не е предвидено друго в закона .

Кога възниква правото на отменителен иск ?

Правото на иск на кредитора за обявяване за недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда възниква с извършване на увреждащото действие, което се явява сключеният договор за продажба или разпореждане с недвижим имот.

Какво трябва да направи увредения кредитор ?

Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни пред Окръжен съд спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. По този начин имуществото ще послужи за събиране на вземането, макар същото преди време да е продадено или отчуждено по друг начин.

Как да подам молба по отменителен иск ?

Производството по отмяна на разпоредителните сделки се образува чрез подаването на искова молба от кредитора до компетентния съд. Производството завършва с постановяването на съдебно решение, с което съдът обявява за относително недействителни по отношение на кредитора сделките, които го увреждат.

Основания за иск чл. 135 ЗЗД

В практиката по търговски дела се налага изясняване на правните основания за иск чл. 135 ЗЗД.

В редица случай се наблюдават действия с които длъжникът се разпореждане не само с процесиите имоти, но и с цялото си останало имущество

С това той цели сочи на съзнателно предприети действия от негова страна да увреди интересите на кредитора.

Претенцията е по чл. 135 ал.1 от ЗЗД  за обявяване за недействително спрямо кредитор на извършеното от негов длъжник увреждащо действие.

Това действие следва да бъде за възмездно разпореждане с недвижим имот. Важно значение за провеждането на павлов иск имат всички основания за иск чл. 135 ЗЗД. 

Съдебната практика сочи изискването за валидно сключен Договор за продажба и знание от длъжника и третото лице.

Съгласно разпоредбата чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им последният е знаел за увреждането.

Правен интерес от предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД е налице, когато с правно действие длъжникът намалява имуществото си, с което се осуетява удовлетворяване вземането на кредитора.

Основателността на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: 1/качеството кредитор; 2/извършено правно действие от длъжника, с което уврежда кредитора, както и 3/субективния елемент – знание на длъжника, че с това действие се уврежда интересите на кредитора.

При възмездна сделка ищецът следва да докаже и знанието за увреждане на кредитора у третото лице, с което длъжникът е договарял – арг. чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

По общо правило ищецът по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за да има качество „кредитор“, следва да разполага с вземане срещу ответника, възникнало преди датата на правното действие, което се оспорва с иска.

Само по себе си това действие на длъжника представлява намаляване на имуществото му и застрашава интересите на кредитора.Основания за иск чл. 135 ЗЗД

Правни основания за иск чл. 135 ЗЗД

Всяко съдебно производство изобилства от примери относно основания за иск чл. 135 ЗЗД. В този случай следва да се отделят най-важните, а именно:

  1. Наличието на кредитор за вземането към длъжника.

Законът не съдържа изрично изискване вземането да е ликвидно и изискуемо към момента на увреждащото действие, извършено от длъжника

Налице е богата съдебната практика с решения на ВКС –

  • Съдебно Решение № 1562 от 20.V.1982 г. по гр. д. № 805/82 г., I г. о. ВКС;
  • Съдебно Решение  № 422 от 20.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1469/99 г., V г. о.

Целта на отменителния иск е да се възпрепятствува недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите

Възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, преди да настъпи изискуемостта.

В този случай от значение е вземането да предшествува по време увреждащото действие на длъжника.

   2. Плащане на цена на имот след прехвърляне към трето лице

В случай на извършена продажба, законът счита, че  е увреждащо кредитора действие. Предпоставка за павлов иск по чл.135 ЗЗД е вещта да е отчуждена и продадена.

Това е така, тъй като длъжникът реално е намалил свое имущество с недвижим имот на значителна стойност

Към основания за иск чл. 135 ЗЗД е необходимо длъжникът да няма достатъчно имущество, за удовлетворяване на взискателя.

С тази сделка длъжникът е осуетил възможността кредитора да насочи изпълнение върху имущество за удовлетворяване вземане на кредитора

Съдебната практика посочва, че всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника.Основания за иск чл. 135 ЗЗД

С това прехвърляне се затруднява изпълнението на задължение към кредотора

Законът не изисква ищецът да доказва претърпени вреди от сделката или невъзможност да удовлетвори от вземането си.

Същността на иск чл.135 ЗЗД е да се опази кредитора от намаляване длъжниковото имущество и да се подготви то за принудително изпълнение.

3. Знанието на продавача и трето лице (купувач) за увреждане

Знанието е едно от правните основания за иск чл.135 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Искът по чл.135 ЗЗД е конститутивен.

Субективният елемент е знание за увреждането на кредитора. По общо правило, в хипотезата на иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, на доказване подлежи знанието за увреждане на кредитора, както на длъжника така и на третото лице.

Според практиката на ВКС, знанието на длъжника за увреждането на кредитора произтича от съществуването на негово задължение, което не е удовлетворено

В този случай субективният елемент е установен винаги, когато длъжникът знае, че има кредитор, като увреждащо действие е всеки правен акт, с който се засягат правата на кредитора.

С него се упражнява едно потестативно право на кредитора, да бъде обявено относително за недействително спрямо него, разпореждане на длъжника

В същността на основания за иск чл.135 ЗЗД е необходимо действие на длъжника, което уврежда кредитора, както и знание на длъжника и третото лице – приобретател.

Знанието за увреждане на кредитора по смисъла на чл.135 ЗЗД следва да е налице към момента на разпореждането.

Съдебната практика приема, че знанието на купувача за увреждането на кредитора с извършено от длъжника прехвърляне на недвижим имот с договор следва да се преценява към момента на сключване на договора.

Правната сделка на длъжника може да бъде обявена за недействителна спрямо длъжниковия контрахент само ако той е бил недобросъвестен.

Знанието, респективно намерението за увреда на третото лице-контрахент на длъжника има същото съдържание каквото има знанието, респ. намерението за увреда на самия длъжник.

Какво представлява искът по чл. 135 ЗЗД ?

Според посочената разпоредба „Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им длъжникът е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането“.

Кога може да се предяви иск по чл. 135 ЗЗД ?

Иск за отмяна се предявява при наличие на няколко предпоставки: 1) увреждащо действие от страна на длъжника; 2) третото лице, с което длъжникът е договарял, да е получило имуществено благо, вследствие на увреждащото действие; 3) длъжникът да е съзнавал, че уврежда кредиторите; 4) изисква се третото лице също да знае, че уврежда кредиторите. Нещо повече, да е могло да знае, като положи грижата на добър стопанин.

Кой може да предяви иск по чл. 135 ЗЗД ?

кредиторът да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, има обезпечаваща интереса му за удовлетворяване при принудително изпълнение чрез премахване намаляването на имуществото му, служещо за общо обезпечение на неговите кредитори. „Кредитор“ по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, спрямо което длъжникът е обвързан със задължение за престиране съобразно уговореното помежду им или определеното от закон. Без значение е видът на престацията – парична или непарична, вкл. непаричното вземане по алеаторен договор

Кога е налице знание на купувача -трето лице ?

Знанието за увреждане е субективната предпоставка на отменителния иск. При сурогационния иск не е необходимо у длъжника знание или пък намерение за увреждане. Необходимо е длъжникът да съзнава по време на извършване на правното действие, че с него ощетява кредиторите си, че създава или увеличава неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването на своите кредитори. Освен длъжникът и третото лице да е знаело, че уврежда кредитора.