fbpx

Публикации

Иск за нищожност на съдебно решение

В гражданския процес, когато процесуално действие e извършено в нарушение на процедурата, т може да се предяви иск за нищожност на съдебно решение.

Гражданският процес е строго формален и формата и срока за процесуални действия на страните е силно стеснен. Част от действията, извършени от съда могат да бъдат отменени по чл. 270 ал.2 ГПК, но само когато е налице нарушена процедура.

Когато решение подлежи на инстанционен контрол, но се предяви иск за прогласяване на нищожност на решение, този иск за нищожност е  недопустим. В този случай страната може да предяви въззивна/ касационна жалба.Иск за нищожност на съдебно решение

Предявен иск за прогласяване нищожност на съдебно решение по чл. 270 ал.2 ГПК, може да се поиска в различни производства – примерно – дело за съдебна делба по чл. 34 ЗС.

Важното в случая е да се направи ясно разграничение между критерия за материална правна недействителност

В този случай са налице др. инструменти – обжалване пред по-горестоящият съд и процесуална недействителност в производството.

Критерии за нищожност на решение

Правото да се иска прогласяването на нищожността на влязлото в сила съдебно решение се упражнява чрез иск или възражение.

Исковата молба има за предмет прогласяване нищожност на съдебно решение на основание чл. 270 ал.ІІ от ГПК.

Нищожността на съдебното решение се обосновава с нищожност на извършената с решението съдебна делба.

В исковата молба се твърди, че след като допуснатата с решението съдебна делба е нищожна , то и съдебното решение е нищожно.

Това становище на страната е неправилно , тъй като страната не прави разграничение между материално правна недействителност на извършената делба и процесуална недействителност на съдебното решение.

Текстът на чл. 270 ал. І и ал.ІІ от ГПК дава възможност да се прогласи нищожност на съдебното решение ,когато то не отговаря на основните процесуални изисквания за неговата валидност ,а те са следните:

  • – решението е постановено от незаконен състав ( лице , което няма съдийска правоспособност; еднолично вместо от съдебен състав);
  • – решението е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда (делото е разгледано по реда на ГПК , а подлежи на разглеждане по друг процесуален ред)
  • – решението е постановено против лице ,което не е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища ;
  • – решението не е изготвено в писмена форма ;
  • – не е подписано ,когато подписа се дължи на отказ на съдия ;
  • – решението не е изготвено в писмена форма ;
  • – решението е неразбираемо дори и чрез тълкуване ;

Нищожността на съдебното решение може да се предяви по пътя на въззивното или касационно обжалване

Ако е пропуснат срока за обжалване по реда на чл. 270 ал.ІІ от ГПК ( по исков ред чрез отрицателен установителен иск или по пътя на изключващото възражение).

При всички случаи обаче основанията за нищожност на съдебното решение трябва да се основават на неговата процесуална валидност , а не на материалната му незаконосъобразност.

Материалната незаконосъобразност на решението е основание за неговата отмяна по реда на чл. 271 ал. І от ГПК или по реда на чл. 281 т.3 от ГПК ,но не е основание за неговата нищожност.

При положение , че в исковата молба се релевира нищожност на съдебното решение , чрез материалната недействителност на извършената делба, това е достатъчно основание за отхвърляне на иска . Като е стигнал до същия извод районния съд е постановил правилно съдебно решение .

При това положение нищожност на решението може да се релевира само на основания за неговата процесуална валидност ,но не и на основания за неговата материална законосъобразност.

Текстът на чл. 270 ал.2 ГПК дава  възможност да се прогласи нищожност на съдебно решение, когато то не отговаря на  процесуалните изисквания за неговата валидност.

Нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които

  1. Абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването
  2. Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило

Основанията за обявяване на нищожност на Съдебни решения са следните :

В този смисъл, критериите за определяне нищожността на съдебно решение може да се изразява в следните действия:

  • Решението е постановено от незаконен съдебен състав (лице без правоспособност да правораздава, както и в решаването на делото е участвало лице, което не е назначено за това от ВСС)
  • Решението е постановено, извън пределите на правораздавателната власт на съда ( пример за това е делото е разгледано по реда на ГПК, а е следвало да бъде приложен друг закон (ред).
  • Решението е постановени извън териториалната компетентност на българския съд;
  • Решението е постановено срещу лице, което не е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища и съдебна система;
  • Решението не е подписано от съдията
  • Решението не е изготвено в писмена форма или е неразбираемо, трудно за тълкуване;

В съдебното решение следва да е посочено дали същото подлежи на обжалване, пред кой съд и срок. Без значение е дали решението, чиято нищожност се търси е прогласена, е станало необжалваемо поради изпуснат срок или е такова със самото постановяване.

Важно е единствено да е влязло в сила и да поражда правни последици между страните по делото, за да попада в обхвата на чл. 270, ал. 2 ГПК

Основният критерий за прогласяване нищожност на съдебно решение са неговата процесуална недействителност, а не материална такава.

Материално правната недействителност на съдебно решение е основание за неговата последваща отмяна по смисъла на чл. 271 ал.1 ГПК или по реда на чл. 281 ал.1 т.3 ГПК при касационното обжалване.

Изключение от критерия за нищожност на решениеИск за нищожност на съдебно решение

Относно характера на иска като установителен (отрицателен при това) едва ли би възникнал спор – ищецът иска от съда да прогласи решението за нищожно, а с това и че правните последици, които би следвало да произтекат от това решение, не са настъпили.

Разликата между упражняването на това право чрез иск  по чл. 270 ал.2 ГПК чрез възражения :

  • При предявен иск по чл. 270 ал.2 ГПК съдът ще се произнесе с решение, което ще се ползва със силата на пресъдено нещо
  • При направено възражение в хода на съдебно производство, то ще бъде обсъдено в мотивите към решението и би могло да послужи за отхвърляне на иска срещу лицето, което е направило възражението, но няма да се формира сила на пресъдено нещо по въпроса за валидността на влязлото в сила решение, чиято нищожност е установена.

Oснованията за нищожност на решение трябва да се основават не на материално-правната му незаконосъобразност, а на на процесуална валидност.

За допълнителна информация, моля потърсете ни на тел. 0897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Основания за отмяна съдебно решение

Отмяната на влезли в сила решения е предвиден чрез способ по чл. 303-309 ГПК, заедно с основания за отмяна съдебно решение.

Много често след като приключи едно дело хората не са наясно какво представлява възможността, която им дава закона в чл. 303 ГПК.

Същност на искането за отмяна Основания за отмяна съдебно решение

Отмяната представлява защитно средство срещу влезли в сила неправилни решения, неправилността на които се изразява в несъответствие между решението и действителното правно положение.

Легално въпросът за отмяна Решения на ВКС е регламентиран в чл.303, ал. 1, т. 1-7 ГПК.

Самата отмяна Решение на ВКС представлява самостоятелно, извън-инстанционно, контролно-отменително производство, което не е част от исковия процес.

Резонно с оглед на възможностите възниква и въпроса кои точно са основанията за отмяна Решение на ВКС от друг състав.

Правно основания за отмяна 

Към основанията за отмяна Решение на ВКС по чл. 303 ГПК се числят откриване на нови обстоятелства или нови доказателства, които са важни за делото

Следва да е доказано, че с тях  не е било възможно да се представят по време на делото пред ВКС. на време. 

Тези доказателства следва да са нови, но може да са съществували при разглеждането на делото.

Следващо основание за отмяна са доказателства, че ВКС е решил спора въз основа на неистински документ, свидетелски показания или заключение на вещо лице.

На следващо място основание за отмяна е и административен акт, който в последствие е бил отменен.  Това следва да се е случило след влизане в сила на решението на ВКС.

След като разгледахме част от основанията – стигаме до едно от най-често срещаните основания за отмяна Решение на ВКС по чл.303 ГПК.

То е налице, когато се установи, че е налице Съдебно решение на ВКС, противоречащо на Решение постановено от друг орган.

Това основание касае случаите когато са налице две решения от различни съдилища с противоречие между тях.Основания за отмяна съдебно решение

Сериозно основание за искането за отмяна Решение на ВКС е и допуснато нарушение в начина на представителство пред ВКС.

Това основание обхваща случаите на назначен особен представител при наличие на реална страна по делото.

Основание за отмяна е и порочно Решение на ВКС, в което е налице нарушение Конвенцията за защита на правата на човека.

Тези основания следва да бъдат налице за разглеждане подаване молба в срока по чл.305 ГПК.

Срок за искане на отмяна Решение на ВКС по чл. 305 ГПК

Срокът за подаване на молбата за отмяна е в зависимост от обективираното в молбата основание за отмяна.

За основанията по чл. 303 ал.1 ГПК срокът е тримесечен, а по чл. 303 ал.2 ГПК срокът е шестмесечен.

Началният момент, от който започва да тече срока за искането е преклузивен, тече в зависимост от основанието по чл. 303 ГПК.

В заключение ще споделим, че отмяната на влезли в сила съдебни решения е насочена към съдебно установяване на правоимащо лице.

За изготвяне на молба по чл. 303 ГПК обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или по електр. поща office@lawyer-bulgaria.bg

Кой може да подаде искане за отмяна Решение ВКС ?

Искането може да принадлежи както на „заинтересована страна“ по смисъла на чл. 303 ГПК, така и на трето лице, спрямо което решението има сила, въпреки че то не е било страна по делото.

В какъв срок се иска отмяна Решение на ВКС чл. 303 ГПК ?

Срокът за подаване на молбата за отмяна е тримесечен, съответно шестмесечен, в зависимост от обективираното в молбата основание за отмяна. Началният момент, от който започва да тече срока за подаване на молбата е преклузивен и е регламентиран в чл. 305 ГПК, като началният момент е диференциран в зависимост от основанието, което молителят посочва в молбата си.

Има ли такса в иск за отмяна Решение на ВКС ?

Държавната такса по чл.303 ГПК пред ВКС е в размер на половината от таксата, дължима за първоинстанционото произвоизводство върху обжалваемия интерес, т.е. цената на иска.

Какво се случва след подаване на иск по 303 ГПК ?

Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение се подава от „заинтересована страна“ или от трето лице чрез първоинстанционния съд, като към нея се прилага препис за връчване на насрещната страна, която има едноседмичен срок за отговор от получаване на преписа.

Молбата по 303 ГПК спира ли действието на Решението на ВКС ?

Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на съдебния акт. Това обаче може да стане по искане на страната при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК.

Какво се случва, ако решение на ВКС бъде отменено ?

Ако решението бъде отменено, неговото изпълнение се спира. В хипотеза, при която новото решение е различно от предходното, прилага се съответно нормата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Отмяна на влязло в сила решение

В съдебната практика се случва да се стигне до отмяна на влязло в сила незаконосъобразно решение. 

Това не противоречи на общо приетите принципи и правила на съдебната система. Тези основание за отмяна са посочени в чл. 303 ГПК.

Въпросът за отмяната на влязло в сила решение идва, в момента в който са налице някоя от предпоставките на чл. 303 ГПК.

В повечето случай, заинтересованото лице е възпрепятствано да участва самостоятелно в съдебният процес.

Възпрепятстването се изразява в ограничаване на защитата на неговите права.Отмяна на влязло в сила решение

Именно това са аргументите за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 303 ГПК пред ВКС.

Основания за отмяна Решение ВКС по чл. 303 ГПК

Отмяната представлява самостоятелно, контролно-отменително производство.

Аргумент за отмяна на влязло в сила решение лишаване от участие в делото.

В случай, че тази страна не е била надлежно представлявана от адвокат.

Това се случва и ако не е могла да се защити адекватно,  съдът ще приложи чл.303 ГПК

Предмет на отмяна могат да бъдат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни решения.

В практиката сме срещали ситуации в който не е изпратено уведомление за насроченото открито съдебно заседание

Отмяната по молба на трети лица е уредена в чл. 304 ГПК. Тя се явява защитно средство за третите лица срещу силата на пресъдено нещо. 

Всичко това са аргументи и законни основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл. 303 ГПК.

Важността на отмяната на влезли в сила съдебни решения в качеството й на способ за придобиване на вещни права е безспорна

Oтменителното решение на ВКС ще играе ролята на правопораждащ юридически факт за молителя с уважена молба за отмяна.

Това решение има функция и на правопрекратяващ юридически факт за другата страна по спора

То има действие и за третите лица, придобили вещни права от другата страна по спора въз основа на неправилното конститутивно решение.

С влизането в сила на отменителното съдебно решение съдът признава молителя за носител на претендираното преобразуващо право

Така наред с това постановява търсената и желана от него правна промяна, към която са били насочени усилията му в течение на контролно-отменителното производство.

Тези действия се случават въпреки посочен съдебен адрес за призоваване и надлежна кореспонденция, както и обявен съдебен адрес на упълномощен адвокат.

СРОК ЗА ОТМЯНА РЕШЕНИЯ НА ВКС

Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок. Този срок тече от ден, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство.Отмяна на влязло в сила решение
Съществува хипотеза, в която срокът тече от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство.

Това е основание по чл. 303 ГПК пред ВКС, като този начин е нарушено правото на страната на защита.

Причината за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 303 ГПК е изброените хипотези.

Пример за това е, че страната не е била надлежно представлявана и участвала в приключилото производство .

Нещо повече, нейните права и възможности за защита в съдебният процес са били сериозни ограничени.

След като не е била дадена  възможност на страната да изложи своите правни аргументи по спора, ВКС уважава иска и молбата.

Какво представлява отмяна на Решение ВКС ?

Отмяната представлява самостоятелно, извънинстанционно, контролно-отменително производство, което не е част от исковия процес

Какво се отменя Решение на ВКС с молба по чл. 303 ГПК ?

Предмет на отмяна могат да бъдат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни решения на ВКС. Ако намери молбата за основателна, ВКС отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане от друг състав.

Кой може да поиска отмяна Решение на ВКС по чл. 303 ГПК ?

Молбата за отмяна на Решение на ВКС се подава от „заинтересована страна“ или от трето лице с препис за връчване на насрещната страна. Легитимацията може да принадлежи както на „заинтересована страна“ и на трето лице, спрямо което решението има сила, въпреки че то не е било страна по делото. За да може обаче да инициира контролно-отменителното производство, третото лице следва да не е било участник в делото, защото съдът не го е конституирал по съответния надлежен ред като главна подпомагаща страна.

Могат ли в производството за отмяна на Решения на ВКС да участват и др. лица ?

ДА- Отмяната по молба на трети лица се явява защитно средство за третите лица срещу силата на пресъдено нещо.

Какъв е срокът за отмяна Решение на ВКС по чл. 303 ГПК ?

Срокът за подаване на молбата за отмяна е тримесечен, съответно шестмесечен, в зависимост от обективираното в молбата основание за отмяна. Началният момент, от който започва да тече срока за подаване на молбата е преклузивен и е регламентиран в чл. 305 ГПК, като началният момент е диференциран в зависимост от основанието, което молителят посочва в молбата си.

Кога влиза в сила решение на съда ?

Постановеното от съда съдебно решение влиза в сила при наличието на две предпоставки. Първата от тях е необходимостта от изтечането на срок неговото обжалване. В различните инстанции, този срок е упоменат в самото съдебно решение. Втората предпоставка за влизане в сила на съдебното решение е никоя от страните в производството по делото да не е обжалвала надлежно съдебното решение пред по-горестоящият съдебен състав.

Кога мога да искам отмяна на влязло в сила съдебно решение?

Искането за отмяна следва да се оформи като надлежна искова молба от адвокат по граждански дела на основание чл. 303 ГПК в тримесечният срок от узнаването на обстоятелството за отмяна или други основания по чл. 303 ГПК.

От кой момент мога да подам въззивна жалба ?

След връчване на Съдебното решение и призовката за уведомяване тече срок, в зависимост от инстанционноста на съдебното решение за неговото обжалване. Това обжалване може да бъде извършено пред по-горестоящият съдебен състав. След упълномощаването на адвокат, да подготви възивната жалба, същата се входира в деловодството на съда.