Отмяна на наказателно постановление

Публикации

Възражение срещу административен акт

В работата и ежеднения оборот на бизнес се стига до нуждата от Възражение срещу административен акт.

В ежедневната дейност на бизнеса и в работата на физическите лица нерядко се налага подаването на възражение срещу административен акт.

В настоящата статия ще разгледаме какво представлява възражението срещу акт за установяване на административно нарушение

Следва да изясним какви са правата и задълженията, какви срокове важат и какви доказателства са необходими за ефективна защита.

Какво е възражение срещу административен акт

„Възражение срещу административен акт“ означава писмено становище на адресата на акта, с което се протестира неговото съдържание и се искат допълнителни доказателства.

При акт за установяване на административно нарушение се дава възможност на лицето, сочено като нарушител, да изложи аргументи и да подкрепи твърденията си с доказателства.

Важно е да се диференцира този способ от обжалването на административен акт пред съд или пред по-горестоящ административен орган.

Например, при индивидуален административен акт, който може да се обжалва по съдебен ред, се прилагат правилата на Административнопроцесуален кодекс

Законова рамка и срокове

Законова рамка

АПК регулира общото производство за обжалване на административни актове.
ЗАНН определя реда за установяване на административни нарушения и наказания.
При акт за установяване на административно нарушение (по ЗАНН) в практиката се посочва възможност за подаване на възражение в 7-дневен срок от връчването на акта.

Срокове за оспорване на АА

При акт за установяване на административно нарушение: възражението може да се подаде в 7-дневен срок след връчването на акта.
При административен акт, който се обжалва по реда на АПК – обичайно срокът е 14 дни от съобщаването за лицата.
Ако актът или съобщението не съдържат указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, срокът се удължава на два месеца по чл. 140 АПК.

Практически стъпки при възражение

Получаване на акта за административно нарушение или административния акт.
Преценка: дали актът е правилно съставен; дали изискваните документи/лицензи са налични.
Подаване на възражение до административно-наказващия орган (или компетентния административен орган) с приложени доказателства.
След подаването на възражението: органът може да прецени да отмени или промени акта, или да го остави без последващо действие; ако той не признае възражението, следва издаване на наказателно постановление или друг административен акт.
Ако резултатът не е удовлетворителен – обжалване пред съд или пред компетентен административен орган според случая.

Видове доказателства и защита

Писмени доказателства: налични документи, лицензии, разрешителни, кореспонденция с контролен орган, вътрешни фирмени документи.
Свидетелски показания: очевидци на проверка, очевидци на пътно-транспортно произшествие и др.
Преценка на законосъобразността на акта: дали са спазени процедурите по АПК (например уведомяване, право на защита, наличие на индивидуализирано решение) и дали актът по ЗАНН е правилно основан.
При подготовка: изключително препоръчително е съдействие от адвокат, специализиран в административно право. Недобрата форма, липсата на правна аргументация или неправилното субстантивно основание могат да доведат до отказ или неефективност на възражението.

Чести грешки и как да ги избегнем

Пропускане на срока за подаване → възражението се счита неподадено.
Липса на ясно изложени доводи и позоваване на конкретни нормативни разпоредби.
Подаване на възражение без приложени доказателства.
Подценяване на съдебния риск – ако възражението не бъде признато, наказващият орган може да издаде наказателно постановление и след това да се наложи съдебно обжалване.
Самостоятелно изготвяне без правна помощ – често довежда до формални грешки, които могат да спечелят време, но не винаги да защитят интересите ефективно.

Приложимост в бизнес среда

За бизнеса възражението срещу административен акт има специално значение:

При проверки от контролни органи (напр. КАТ, БАБХ, Областна дирекция по безопасност на храните) и когато се установи, че лицето няма нужните документи.
При издаване на актове, в които се твърди, че правото на извършване на дейност е нарушено. Възражението дава възможност да се съберат и представят доказателства за обратното – че документите са налични или че процедурата е нарушена.
При икономически санкции или глоби – правилно подготвеното възражение може да доведе до отмяна или намаляване на санкцията.

Възражението срещу административен акт представлява важен процесуален инструмент за защита на правата и законните интереси на физически и юридически лица.

За да бъде ефективно, се обърнете към адвокат като :

Спазите срока (обичайно 7 дни при акт за установяване на административно нарушение).
Подготвите убедителни доказателства и аргументи.
При необходимост се консултирайте с адвокат, специализиран в административно право.
Не приемайте, че подаването на възражение гарантира автоматична отмяна – в някои случаи органът не се съобразява, а делото следва съдебен път.

30.03.2025/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

В случай на извършено административно нарушение, законът предвижда издаването на акт за установяване на административно нарушение. Въз основата на този издаденият АУАН се издава и Наказателно постановление.

Всеки гражданин може да търси обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, които е претърпял от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните органи при изпълнение на техните задължения.

Най-честият случай, в който може да се претендира такова обезщетение, е при отмяната на наложени наказателни постановления

Наказателното постановление е окончателният акт, с който се налага наказание за извършено административно нарушение.

Този тип нарушения са уредени в редица закони и се санкционират с административни наказания.

Това, което разграничава административните нарушения от престъпленията, са именно санкциите, начинът, по който се налагат и преди всичко.

В този случай определящо е степента на обществена опасност на извършеното деяние.

Кога се издава АУАН и Наказателно постановление ?

Затова често пъти хората се интересуват от начините и средствата за отмяна на наказателно постановление.

Съдебното производство по отмяна на наказателно постановление е от административно – наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от нарушителя, посочен в акта.

Кога се отмяна на наказателно постановление ?

Всеки нарушител, следва да получи и му бъде връчен както акт за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление.

Съгласно чл.44 ал.2 ЗАНН в 3 дневен срок, след като е получил акта, нарушителят има възможност да представи своите възражения.

Административно наказаващият орган следва да укаже и изиска подпис на лицето получило акта за установяване на административното нарушение.

Липсата на подпис и съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, извън изрично установените в чл. 43 ЗАНН случаи.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано.

Това означава, че в тежест на административно – наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, с доказателства, че е налице реално административно нарушение, извършено виновно от нарушител.

Случаи, в които издаденият в нарушение АУАН е довел до Наказателно постановление :

не са издадени от надлежен орган
не са издадени в установените законови срокове или
не съдържат изискуемите от закона реквизити или
са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление

като с оглед на тези обстоятелства, Наказателно постановление следва да бъде отменено от Районен съд като незаконосъобразно.

Следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено

Процесуалното нарушение е съществено , когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до ограничаване на правата на страните в процеса.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение и че е извършено от нарушителя.

Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението.

За повече информация или помощ, моля да се обърнете към нас на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Какви наказания се налагат с наказателните постановления?

Административните наказания са три вида – глоба, лишаване от правото да се упражнява определена дейност и обществено порицание. Процедурата по налагане на административни наказания предполага последователно извършване на няколко действия, първото от които е съставяне на акт, с който се установява извършеното нарушение. Това е така нареченият акт за установяване на административно нарушение. Такива актове могат да съставят длъжностни лица (които са изрично посочени в съответен нормативен акт) в присъствието на нарушителя, като след неговото съставяне започва да тече срок за обжалване.

Кога се издава Наказателно постановление ?

При обжалването въпросният акт за установяване на административно нарушение не бъде отменен по административен ред, то компетентен орган налага и административно наказание чрез наказателно постановление. Именно спазването на специалните изисквания за съдържание на гореописаните актове най-често са основания за отмяната на наказателните постановление. Има редица случаи, в които се издава наказателно постановление, като впоследствие се констатира, че не са били налице предпоставките за издаването му, съдържанието му противоречи на закона в общ смисъл или не са спазени правилата за издаването му.

Поемат ли се разходите за обжалване и отмяна на наказателни постановления?

Съдебната практика бе противоречива по отношение на въпроса дали платените разноски от жалбоподателите в производствата по обжалване и отмяна на наказателни постановления (адвокатски хонорар, държавни такси и т.н.) се поемат за плащане от административно наказващия орган. От 2017 Върховният административен съд постанови решение, с което потвърждава, че имуществените вреди за адвокатски възнаграждения и държавни такси безспорно трябва да бъдат обезщетени.

13.08.2022/by lawyer

News, Полезни статии

Режим на лични отношения с дете ?

Често пъти при развод и прекратяване на брака се стига до въпрос относно виждането на детето с другия родител. Затова се налага да бъде установен режим на лични отношения с дете ?

Съгласно чл. 59, ал. 3 СК режима на личните отношения между родителите и децата представлява система и определяне на периодичност за срещи и посещения с детето.

Това е честота, в които родителят може да вижда и взема децата през училищните ваканции, официални и лични празници на детето и в друго време.

Определеният режим не ограничава страните в процеса на изпълнение да постигнат съгласие и за друг режим, по-чести, респ. по-продължителни контакти.

Целта на определеният режима на личните отношения между родителите и децата е да гарантира възможност за срещи с детето.

Тъй като отсъстващия от ежедневието на детето не може да поддържа и развива емоционалната си връзка с детето, му се предоставя такъв режим на лични контакти.

В съдебна практика се е наложил принципът, че е добре, режимът на лични отношения следва да бъде подробно и ясно разписан

Само така, ще бъде избегнат конфликт между страните по повод изпълнението му.

Устното уговаряне и изявления на единият или другият родител, че са наясно с тази ситуация, не е достатъчна, за да може ясно и точно всеки един от родителите да осъзнае съдържанието на Споразумение по чл.51 СК.

В това Споразумение следва да се очертаят ясно и точно условията при които ще се реализира режимът на лични контакти с другият родител.

Съдът е задължен да следи за т.нар. изпълняемост на споразумението, което той именно проверява.

Това е много важно и съществен момент в регулацията на отношенията между съпрузите, за да може в случай на конфликт да бъде ясно как следва да бъде процедирано.

Как се определя режима на лични контакти ?

В съдебната практика са налице различни видове условия за определяне на режима на личните отношения между родителите и децата

Най-голямо значение имат личните особености на двамата родители – вид на работата, отсъствие от града, свободно време за срещи с децата и др.

Обичайно се посочва право на неотглеждащия родител да прекарва с детето няколко дни през лятото, който не следва да съвпадат с годишния отпуск на отглеждащия родител.

В противен случай отглеждащият родител може да ползва и неплатен отпуск и да препятства осъществяването на режима.

Официалните празници обичайно се „поделят“ между родителите, като определеният режим е различен съответно в четна и нечетна година.

При регламентирането на режим на лични отношения е добре е да се посочва конкретен часови интервал за официалните празници.

Освен лични празници на детето може да се включат и лични празници на неотглеждащия родител – рожден ден, имен ден.

Режимът на лични отношения – взимане, разходи – извеждане извън страната и др.

Прецизирането на режим на лични отношения с детето, следва да води до улеснение за родителите.

Ппри формулирането на режима на лични отношения следва да има посочено място за взимане на детето.

При малки деца или бебета, режимът следва да се уговори по начин, който да отчита и израстването на детето. Пример за това е взимане без преспиване до навършване на 3-6 годишна възраст и др.

Когато по една или друга причина между неотглеждащия родител и детето не е изградена емоционална връзка е добре да се уговори плавен преход при осъществяване на режим личните отношения.

Част от срещите могат да протичат съвместно с другия родител.

Както съдът, така и закона не насърчават и не съществува вариант, другият родител да бъде лишен от режим на лични отношения с детето.

В случай, че отглеждащият родител има притеснения за срещите между детето и другият родител, може да поиска това да бъде уредено.

Много са причините за това искане – злоупотреба с алкохол, физическо или психическо насилие, зависимости и др.

Не препоръчваме изготвянето на режим на лични отношения да зависи от желанието на детето.

Не винаги може да бъде отразено възможностите на двамата родители, а подобна уговорка поставя изграждането на емоционална връзка родител-дете

Тази договорка следва да бъде изцяло по волята на детето но не следва да зависи от него. В един ранен етап детето не съзнава своите интереси.

В по-ранна възраст децата често менят мнението си, което на практика, води до отчуждаване от родителя.

За информация обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика.

Как се определя режим на лични отношения с дете

В практиката е утвърден принципът, че за да бъде приет от съда един режим на лични отношения в споразумение, той трябва да е така ясен и прецизен, че да подлежи на принудително изпълнение. Неясни, неопределени и неопределяеми формулировки не могат да бъдат утвърдени от съда.

Как се изменя режимът на лични отношения ?

Режимът на лични отношения се изменя по писмено искане чрез иск пред Районен съд от всеки един от двамата родители. Това може да бъде направено във всеки един момент, след като същите вече са установени в друго съдебно решение.

Има ли изисквания към режима на лични отношения ?

НЕ, режимът се определя изцяло по споразумение между двете страни. Ако те не могат да постигнат такова Споразумение, то съдът въз основа на изготвен социален доклад на ДСП, към АЗД.

Може ли да бъде лишен родител от лични отношения ?

Не може да бъде лишен от режим на лични отношения. Нито законът, нито съдът би допуснал да се стигне до лишаване от лични отношения, освен в краен случай - зависимости и насилие върху детето и др.

19.06.2018/by lawyer