Отговорност за виновно неизпълнение

Когато една страна по договор не изпълни поетото задължение, за нея може да възникне отговорност за виновно неизпълнение.

Това е една от най-честите хипотези в гражданското и търговското право – при продажба, изработка, наем, заем, услуга, строителство, доставка, предварителни договори и много други правоотношения.

Българският Закон за задълженията и договорите урежда правата на кредитора, когато длъжникът не изпълни точно, изпадне в забава, изпълни частично, лошо или изобщо не изпълни.

Съгласно чл. 79 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или обезщетение вместо изпълнение, а при предпоставките на чл. 87 ЗЗД – и разваляне на договора.

Какво се носи отговорност за виновно неизпълнение?

Неизпълнението е налице, когато длъжникът не осъществи дължимия по договора резултат така, както е уговорен.

То може да се прояви в няколко основни форми:

• пълно неизпълнение – когато не е изпълнено нищо;
• забавено изпълнение – когато изпълнението идва след уговорения срок;
• частично изпълнение – когато е изпълнена само част от задължението;
• неточно или лошо изпълнение – когато изпълненото не отговаря на договореното качество, количество, вид или начин.

Правното значение на тези форми е различно, защото от тях зависи какви права ще упражни изправната страна –

• иск за реално изпълнение,
• обезщетение,
• разваляне на договора,
• неустойка
• комбинация от допустимите средства за защита.

Кога длъжникът носи Отговорност за виновно неизпълнение?

При договорната отговорност основният принцип е, че длъжникът отговаря, ако неизпълнението се дължи на причина, за която той отговаря.

Вината не е нещо, което кредиторът винаги трябва да доказва пряко във всеки отделен случай.

В съдебната практика на ВКС е прието, че виновното неизпълнение се предполага до доказване на противното, а длъжникът трябва да установи, че неизпълнението се дължи на невиновна причина.

Същевременно чл. 81, ал. 1 ЗЗД изключва отговорността, когато невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Много важно изключение е предвидено в чл. 81, ал. 2 ЗЗД:

липсата на парични средства не освобождава длъжника от отговорност.

Това е особено съществено при договори за

1. заем,
2. продажба,
3. наем,
4. строителство,
5. търговски доставки
6. всякакви парични задължения,

защото длъжникът не може да се защити само с твърдение, че не е разполагал с пари.

Какви вреди се дължат при неизпълнение?

Чл. 82 ЗЗД определя обема на обезщетението.

То обхваща:

• претърпяната загуба;
• пропуснатата полза,

но само доколкото тези вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Ако обаче длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди, а не само за предвидимите.

Именно тук е голямото практическо значение на разграничението между обикновена небрежност и недобросъвестно поведение.

По отношение на пропуснатата полза ВКС приема, че тя не се предполага автоматично, а трябва да бъде доказана с нужната степен на сигурност.

Това е особено важно при претенции за загубени приходи, нереализирани наеми, пропаднали сделки, нереализирана печалба от обект или забавено строителство.

Какво става, ако и кредиторът има вина?

Законът не защитава безусловно всяка претенция на кредитора.

Съгласно чл. 83 ЗЗД, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът отговаря, съдът може да намали обезщетението или дори да освободи длъжника от отговорност.

Освен това длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът е могъл да избегне, ако беше положил грижата на добър стопанин.

В практиката на ВКС това правило се разглежда като съществено правоизключващо или намаляващо възражение.

Разваляне на договора при виновно неизпълнение

При двустранните договори законът дава право на изправната страна да развали договора, когато длъжникът не изпълнява по причина, за която отговаря.

По общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД кредиторът трябва да даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще счита договора за развален.

Когато договорът е сключен в писмена форма, и предупреждението трябва да бъде писмено.

След развалянето по правило настъпва обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение, като кредиторът запазва правото си на обезщетение за вредите от неизпълнението.

Неустойка при Отговорност за виновно неизпълнение

Много договори съдържат клауза за неустойка, като съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката едновременно:

• обезпечава изпълнението;
• служи като обезщетение за вредите от неизпълнението;
• освобождава кредитора от доказване на самите вреди до уговорения размер.

Законът изрично допуска кредиторът да търси и по-големи вреди, ако ги докаже, когато това не е изключено от договора.

Същевременно ВКС е приел, че не се дължи неустойка за забава, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение; в тази хипотеза значение има дали е уговорена неустойка именно за разваляне или за окончателно неизпълнение.

Парични задължения и законна лихва

Когато неизпълнението е на парично задължение, чл. 86 ЗЗД предвижда, че длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Ако кредиторът е претърпял по-големи действителни вреди, той може да ги претендира по общите правила.

Това правило е изключително важно при неплатена цена по договор, невърнат заем, неплатен наем, неплатена фактура, задържан депозит, неплатено възнаграждение по услуга или строителство.

Какво се доказва при Отговорност за виновно неизпълнение?

В съдебния процес при Отговорност за виновно неизпълнение кредиторът обичайно трябва да установи:

• че има валиден договор;
• какво точно е било дължимото изпълнение;
• че е налице неизпълнение;
• какви вреди са настъпили;
• че между неизпълнението и вредите има причинна връзка.

По делата за Отговорност за виновно неизпълнение длъжникът трябва да изведе и докаже възраженията си.

Например, че неизпълнението е поради невиновна невъзможност по чл. 81 ЗЗД, че кредиторът е съпричинил вредите по чл. 83 ЗЗД, че липсва причинна връзка, че вредите не са предвидими по чл. 82 ЗЗД, или че претендираната пропусната полза не е доказана със сигурност.

Практиката на ВКС изрично подчертава значението на доказването при искове по чл. 82 ЗЗД, особено когато се претендират пропуснати ползи.

Кое е важно при Отговорност за виновно неизпълнение

При спорове за неизпълнен договор често не е достатъчно просто да се твърди, че „договорът не е изпълнен“.

Необходимо е да се избере точната правна стратегия:

• иск за реално изпълнение;
• иск за обезщетение вместо изпълнение;
• иск за обезщетение за забава;
• разваляне на договора;
• претенция за неустойка;
• съчетаване на искове, когато законът го допуска.

Неправилният избор на защита или неправилното формулиране на искането може да отслаби значително позицията по делото.

Именно затова при договорни спорове е решаващо да се прецени дали се касае за забава, частично изпълнение, пълно неизпълнение, невиновна невъзможност, недобросъвестност или съпричиняване от страна на кредитора.

Адвокат по дела за неизпълнение на договор

Нашата кантора води граждански и търговски дела, свързани с:

• неизпълнение на двустранни договори;
• разваляне на договори;
• претенции за обезщетение по чл. 79 и чл. 82 ЗЗД;
• законна лихва по чл. 86 ЗЗД;
• договорна неустойка по чл. 92 ЗЗД;
• искове за връщане на платени суми след разваляне на договор;
• защита срещу неоснователни претенции за вреди и неустойки.

Всеки казус следва да се преценява индивидуално според договора, доказателствата, кореспонденцията между страните, поканите за изпълнение, сроковете, вида на неизпълнението и настъпилите вреди.

За допълнителна информация можете да се свържете с нас на +359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg