Публикации

СРОКОВЕ И ДАВНОСТ ЗА РЕГРЕСНАТА ПРЕТЕНЦИЯ ПРИ ЗАСТРАХОВАТЕЛ

Повечето случай на регресна отговорност се касае за регресна претенция по чл. 435 КЗ. Това веднага поражда въпроса за момента, от който започва да тече погасителната давност при регресните искове и дали той е различен от момента, в който започва да тече погасителната давност за застрахования и неговата претенция срещу застрахователя, когато той е платил на увреденото лице.Родителски права при развод

При действието на отменения Кодекс за застраховането в съдебната практика се беше оформило становището, че началният момент, от който тече тази давност по отношение на ищеца по суброгационния иск.

ТЗ е датата на плащането от негова страна на застрахованото лице по имуществената застраховка, а не от датата на настъпване на щетата и срокът е 5г. (петгодишен), съгласно чл.110 ЗЗД.

В съдебната практика е продължение на застъпеното в т. 14 от ППВС № 7/77 г., че  „давностният срок засяга само правото на иск и доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. Този срок и началният момент, от който започва да тече погасителният давностен срок, не се отнасят до регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предявява.

Защото основанието на последните не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. За регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица.“.

Съгласно чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу неговия застраховател, обезпечил деликтната или договорната отговорност на виновното лице.

В хипотеза на общата суброгация по чл. 74 от ЗЗД, за суброгиралия се кредитор се пораждат два вида искове. Единият иск е от самата суброгация – т. нар. суброгаторен иск, а другият е на друго правно основание, което в правната доктрина се нарича регресен иск. Регресният иск е границата на отговорността на длъжника по суброгаторния иск.

За разлика от разпоредбата на чл.74 ЗЗД, където суброгиращият се плаща чужд дълг с правен интерес, поради което се пораждат тези два вида искове, при правилото на чл.410 КЗ, застрахователят плаща свое задължение, поради което не се поражда суброгаторен иск, а само и единствено регресен. Тъй като условията за предявяване на регресното плащане са свързани с изпълнение на договорните задължения на застрахователя, за него по регресния иск, за разлика от общата суброгация, започва да тече давност от момента на встъпването в правата на удовлетворения застрахован. Но застрахователят предявява своя собствен регресен иск, а не прекия иск на претърпялото вреди лице – т. нар. суброгаторен иск.

Този извод за началния момент на давността, който съдебната практика трайно и еднопосочно провежда, беше забелязан от законодателя, който го обективира в действащия Кодекс за застраховането – арг. чл. 378, ал. 5 КЗ, където е записано, че регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 – 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата.

Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 – 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1.

За повече информация или справка по Вашият казус,моля не се притеснявайте да ни потърсите на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл. info@lawyer-bulgaria.bg

Лиценз за международен превоз

Наши клиенти са транспортни дружества и превозвачи, спедитори и товародатели на различните транспортни фирми. Те често пъти решават самостоятелно да си отворят транспортна фирма. Във връзка с това е нужно да притежава съответния лиценз за международен превоз на стоки и товари.

Всеки превозвач, който желае да извършва превоз на товари на територията на Р България и/или на територията на Европейския съюз трябва да регистрира Транспортна фирма и да притежава съответния лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България или лиценз за извършване на международен превоз на товари.Лиценз за международен превоз, регистрация транспортна фирма, Лиценз за международен превоз на товари, транспортен лиценз адвокат, Лиценз за превоз товари, Лиценз за превоз до 3.5т, Разрешително превоз на товари, адвокат разрешителни, лиценз за товарни превози, Изпълнителна агенция Автомобилна администрация

Настоящата разработка се отнася за регистрация на транспортна фирма за превоз на товари на територията на Европейския съюз (процедурата по регистрация на транспортна фирма за превоз на товари на територията на Р България е сходна).

Изисквания за издаване на лиценз

В случая става въпрос за издаване на лиценз на Общността за международен превоз на товари. Процедурата по издаване на такъв лиценз за международен транспорт е регламентирана в НАРЕДБА № 11 ОТ 31 ОКТОМВРИ 2002 Г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари..

Държавната такса за издаване на международен лиценз за превоз на товари от 01.01.2015 г. е в размер на 500 лв. Важно е да знаете, че лицензът за превоз на товари НЕ е безсрочен!  Той се издава със срок на валидност 10 години, след което подлежи на подновяване.

Като адвокати се занимаваме активно с издаване на лиценз за международен превоз. Процедурата е регламентирана в Закона за автомобилните превози (ЗАвП). Заедно с това се прилагат правилата на Наредба № 33 от 1999 г. и Тарифа № 5. Законът за автомобилните превози посочва, че обществен превоз на товари се извършва само от:

  • лице – с качеството превозвач, който притежава лиценз.
    По смисъла на закона, „превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане. Тези превози не са уточнени. Най-често обаче се извършват със собствени или наети превозни средства. Включително и на лизинг, независимо дали са натоварени.

Случаи, при които не се изисква лиценз са такива при извършването на :Лиценз за международен превоз, регистрация транспортна фирма, Лиценз за международен превоз на товари, транспортен лиценз адвокат, Лиценз за превоз товари, Лиценз за превоз до 3.5т, Разрешително превоз на товари, адвокат разрешителни, лиценз за товарни превози, Изпълнителна агенция Автомобилна администрация

  1. Превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 1,5т. или максимално допустима маса до 3,5т. с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, Република България е страна, се изисква разрешително;
  2. Превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
  3. Превоз на пътници и товари извършвани от Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, държавните предприятия „Строителство и възстановяване“, „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“, свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи.

Издаването на съответния лиценз за извършване на превоз на товари с автомобили с българска регистрация се дава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на следните изисквания:

  1. Благонадеждност (Добра Репутация).

Изискванията са изпълнени, ако представителите на транспортната дейност на търговците на са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност;

      2.Професионална Компетентност.

Изискванията са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците притежават познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика. Или успешно са положили писмен изпит по предмети, определени в наредбата и имат най-малко средно образование – за международните превози, и най-малко основно образование – за вътрешните превози.

      3. Финансова Стабилност.

Изискванията са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие. Освен това не трябва да има задължения за данъци и осигурителни вноски. Освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно процесуалния кодекс или са разсрочени по реда на Кодекса за социално осигуряване. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в Наредба № 33.

Финансова стабилност се доказва от лицата в следните случаи:

а) при кандидатстване за издаване на лиценз;
б) при увеличаване броя на автомобилите в списъка към лиценза;

в) ежегодно – в срок до 30 април на текущата година.

  1. За да осъществявате дейност като превозвач на товари първо трябва да регистрирате транспортна фирма. Препоръчително е да бъде под формата на ЕООД или ООД. Транспортната дейност може да реализирате както със собствени, така и с наети тежкотоварни МПС, но задължително с българска регистрация.
  2. Лицензът на транспортната фирма се издава от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по предложение на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Спазването на всяко изискване следва  да се удостовери със съответния документ. Обстоятелствата, декларирани в договорите, декларациите и др. подлежат на контрол и се контролират и проверяват преди издаване на лиценза от лицензиращия орган, поради което е добре при подготовка на комплекта от документи да се използват консултантски услуги на специалисти, които са запознати с практическите изисквания по издаването на такъв лиценз.

Срокът, в който се издава или се отказва издаването на лиценз за превоз на товари е 30 календарни дни от датата на подаване на заявлението. Ако липсва даден документ или има някаква нередност в подадените документи, срокът за отстраняването им е един месец от получаването на указанията от министерството. Лицензът се издава в толкова екземпляра колкото са и самите превозни средства.

Лиценз за международен превоз, регистрация транспортна фирма, Лиценз за международен превоз на товари, транспортен лиценз адвокат, Лиценз за превоз товари, Лиценз за превоз до 3.5т, Разрешително превоз на товари, адвокат разрешителни, лиценз за товарни превози, Изпълнителна агенция Автомобилна администрация

С нашата услуга ние:

  • Ще извършим вместо Вас цялата процедура по регистрация на Вашата нова транспортна Фирма.
  • Ще Ви консултираме, изготвим, попълним и подадем необходимата документация за издаване на международен лиценз за превоз на товари.
  • Ще Ви спестим ценно време, като с нашите знания и умения извършим цялата процедура по регистрация и получаване на лиценз за превоз на товари вместо Вас на умерени конкурентни цени.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛУГИ:  АБОНАМЕНТНО ПРАВНО ОБСЛУЖВАНЕ.

Ако имате запитвания свържете се с екипа на “КАНТОРАТА можете да се обърнете на посочените телефони за контакт и задайте Вашия въпрос.

За повече информация и справки, можете да се обърнете към нашите опитни адвокати на следните телефони : Тел. 02/858 10 25   Е-mail info@lawyer-bulgaria.bg