Отвличане на дете от родител
Все повече зачестяват случайте на Отвличане на дете от родител.
Нарастването на случаите на родителско отвличане на деца и тяхното извеждане в чужбина се дължи на
А/ все по-големия брой бракове и съжителства между български и чуждестранни граждани,
Б/ Динамичния начин на живот, миграционните процеси и нарастващата мобилност на хората.
В съвременното общество все повече семейства се установяват извън границите на родината си
Целта на това установяване е професионални ангажименти, икономически възможности или лични причини.
Това създава предпоставки за сложни семейноправни казуси при раздяла или развод на родителите
Най-сложни са ситуациите, в който единият родител взема еднолично решение да задържи детето в чужбина.
В много случаи и двамата родители са български граждани, но след разтрогване на брака или прекратяването на фактическото съжителство единият решава да напусне България
Не са редки и случаите, в който родител остава в държавата, в която семейството е пребивавало до този момент.
Често този родител иска да вземе или задържи детето при себе си, дори когато съдебното решение определя, че родителските права са предоставени на другия родител.
В резултат на това се стига до трансгранични семейни спорове, които могат да причинят сериозни емоционални и психологически травми както на детето, така и на родителя, от когото то е било откъснато.
Извеждане на дете в чужбина
В някои случаи детето може да бъде изведено в чужбина напълно законно – със съгласието на другия родител.
Това съгласие обикновено се дава чрез нотариално заверено пълномощно
Често пъти родителите пътуваха с декларация за съгласие за пътуване (валидна за държави извън Шенгенското пространство след 01.01.2025г.)
В нея се сочи, че единият родител разрешава на другия да изведе детето от страната за определен период от време и с конкретна цел
Най-често целта е ваканция, обучение, лечение и т.н.
В някои случаи разрешението за пътуване се дава чрез съдебно решение за заместващо съгласие
Това са случаите, когато единият родител отказва да предостави съгласие без основателна причина.
Проблемът възниква, когато срокът на декларацията, но детето не бъде върнато в държавата, в която е живяло.
В такива ситуации се говори за незаконно задържане
Това може да доведе до сериозни правни последствия за родителя, извел детето.
Незаконното задържане може да доведе до международно разследване, санкции и дори наказателна отговорност.
Защита правата на родителите
Защитата на децата от вредните последици на незаконното прехвърляне и задържане е основен приоритет на международното семейно право.
Най-важният регламент на тези отношения е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца
Цел на конвенцията е да осигури бързо връщане на неправомерно задържаните деца.
Става дума за връщане от държавата, където е било обичайното местопребиваване преди отвличането.
Всяка държава, подписала Хагската конвенция, е задължена да определи централен орган.
Този орган най-често – Министерство на Правосъдието или специално обособена агенция подпомага родителите, пострадали от родителско отвличане.
В България тази функция се изпълнява от Министерството на правосъдието
То оказва съдействие при подаване на искания за връщане на децата и при комуникацията с компетентните институции в чужбина.
Последици за нарушение на Хагска конвенция
Родителите, които извеждат или задържат дете в чужбина против волята на другия родител или в нарушение на съдебно решение, могат да бъдат подведени под отговорност
В чужбина се носи дори и наказателна отговорност, в чуждата държава, в която се намира детето.
В зависимост от обстоятелствата, действията им могат да се квалифицират като отвличане или незаконно задържане
Съответните съдебни органи могат да постановят екстрадиция, ограничаване на родителските права или дори лишаване от свобода.
Освен правните последици, трябва да се вземат предвид и емоционалните и психологическите щети
Това са действия, които се нанасят на деца, изведените или задържани в чужбина
Именно те най-често се оказват в ситуация на изолация от единия родител, на конфликт на лоялност
В други случаи се наблюдава социална нестабилност, ако бъдат откъснати от средата, в която са израснали.
Връщане на отвлечено дете
Отвличането на дете от единия родител е сериозен проблем
Той възниква след приключване на международни бракоразводни дела или спорове за родителски права.
Родителят, отвлякъл детето, обикновено се стреми да установи ново местопребиваване в друга държава
Целта му е там да получи благоприятно съдебно решение за себе си и детето.
За да се предотвратят подобни ситуации и да се защити интересът на детето, е създадена Хагската конвенция от 1980г.
Конвенцията предвижда съдът в държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване преди отвличането, е компетентен да реши спора.
Какво означава „обичайно пребиваване“?
Това е държавата, в която детето е живяло продължително поне една година преди отвличането.
Определянето на обичайното местопребиваване зависи от различни фактори, включително:
- Местоживеенето на детето и родителите преди отвличането;
- Връзките на детето с определената държава (училище, медицински досиета, социални контакти и т.н.);
- Интеграцията на детето в местната среда.
Изключения от случаите за връщане
Има случаи, в които съдът може да откаже връщането на детето:
- Ако се докаже, че връщането може да изложи детето на физическа или психологическа опасност;
- Ако детето е достатъчно голямо и изрази желание да остане в новата държава;
- Ако от момента на отвличането са изминали повече от 12 месеца и детето вече е напълно интегрирано в новата си среда.
Съдействие и санкции
България, като страна по Хагската конвенция, активно съдейства на международните органи в случаи на родителско отвличане.
Родител, който наруши съдебно решение или възпрепятства връщането на детето, може да бъде подведен под отговорност.
Процедурата по връщане на отвлечено дете е сложен процес, изискващ съдействие между различни институции.
Всеки родител, попаднал в такава ситуация, може да потърси съвет и помощ в кантората за допълнителна информация.
