Съдебно дело по Хагска конвенция
В последните години все по-често се образува съдебно дело по Хагска конвенция
Това са случаите, когато единият родител отведе дете в друга държава без съгласието на другия родител или го задържи там в нарушение на установени родителски права.
Това е една от най-сложните категории семейни и международни дела, защото засяга едновременно
- родителските права,
- международната компетентност,
- интереса на детето
- спешното съдебно производство по връщане.
Хагската конвенция от 25.10.1980 г. е създадена именно с цел да осигури бързо връщане на деца, неправомерно отведени или задържани извън държавата на обичайното им местопребиваване
Целта на Хагската Конвенция е да гарантира ефективно зачитане на правата на упражняване на родителски права и лични отношения.
Когато едно дете бъде преместено в чужбина или задържано там без необходимото съгласие, спорът не е обикновен спор за родителски права, а производство с международен елемент.
В този случай съдът първо изследва дали е налице неправомерно прехвърляне или неправомерно задържане по смисъла на Конвенцията.
Съгласно чл.3 Хагската конвенция това е налице, когато преместването или задържането нарушава право на упражняване на родителски права, признато по правото на държавата на обичайното местопребиваване на детето, и това право е било реално упражнявано или би било упражнявано, ако преместването или задържането не беше настъпило.
Какво представлява съдебното дело по Хагска конвенция?
Съдебното дело по Хагска конвенция е специално производство, при което не се решава окончателно кой родител ще упражнява родителските права по същество.
Основният въпрос е трябва ли детето да бъде върнато незабавно в държавата на обичайното му местопребиваване, за да бъдат именно там разгледани въпросите по същество относно родителската отговорност, местоживеенето, режима на лични отношения и грижите за детето.
Това следва пряко от чл. 16 и чл. 19 от Хагската конвенция, които изключват разрешаването по същество на спора за родилската отговорност в рамките на производството по връщане на детето.
Това е изключително важен практически момент.
Много родители погрешно смятат, че по делото по Хагската конвенция съдът ще реши окончателно при кого да живее детето.
Това не е така.
Съдът по това производство проверява дали е налице международноправно основание за връщане, а не постановява класическо решение за родителски права.
Именно поради това защитата по такова дело изисква прецизна подготовка, концентрирани доказателства и ясно формулирана процесуална позиция още от самото начало.
Нормативна уредба при международно отвличане на деца?
Основният международен акт е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980г.
Тя урежда предпоставките за връщане на дете, основанията за отказ и процесуалното сътрудничество между държавите.
Конвенцията се прилага за деца, които са имали обичайно местопребиваване в договаряща държава непосредствено преди нарушението на правото на custody, като престава да се прилага, когато детето навърши 16 години.
За отношенията между държавите членки на ЕС Хагската конвенция се прилага в съчетание с Регламент (ЕС) 2019/1111 („Брюксел IIб“), който е приложим от 1 август 2022 г. и допълва режима на международното отвличане на деца с правила относно сроковете, изслушването на детето, мерките за защита и признаването и изпълнението на решенията в рамките на Европейския съюз.
Самият регламент изрично предвижда, че при неправомерно отвеждане или задържане на дете в друга държава членка разпоредбите на Хагската конвенция продължават да се прилагат, но се допълват от съответните глави на Регламента.
В българското право специалните процесуални правила се съдържат в Закона за закрила на детето, глава трета „а“, като актуалният режим е изменен и допълнен през 2024г.
Съгласно чл. 22а ЗЗДет молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание.
Законът изрично постановява и че в това производство не се разглежда по същество въпросът за упражняване на родителските права, както и че не се събират държавни такси и не се дължат разноски по молбите в това производство.
Кой съд е компетентен при Съдебно дело по Хагска конвенция?
При образувано в България Съдебно дело по Хагска конвенция компетентен е Софийският градски съд, независимо в кой град фактически се намира детето към момента на подаване на молбата. Това е специална законова подсъдност, установена в чл. 22а ЗЗДет.
Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд, а решението на въззивната инстанция е окончателно.
Това означава, че ако детето се намира във Варна, Бургас, Пловдив, Русе или друг град в България, спорът по молбата за връщане пак ще бъде разгледан от СГС, а не от местния районен или окръжен съд.
Именно затова още при получаване на книжата трябва да се изготви защитна стратегия, съобразена със спецификата на съдебната практика на СГС и САС по тези производства.
Какво изследва съдът по делото?
По едно съдебно дело по Хагска конвенция съдът обичайно проверява няколко ключови въпроса:
1. Обичайно местопребиваване на детето
Това е централният въпрос във всяко дело.
Съдът изследва къде е бил реалният център на живота на детето непосредствено преди преместването или задържането
- семейна среда, училище или детска градина,
- езикова и социална интеграция,
- медицинско обслужване,
- ежедневен режим,
- продължителност
- стабилност на пребиваването.
Самата HCCH подчертава, че обичайното местопребиваване е фокусната точка на живота на детето преди неправомерното отвеждане или задържане.
2. Съществувало ли е право на родителска отговорност и упражнявана ли е ефективно
Не е достатъчно родителят формално да твърди, че има права.
Той трябва да установи, че по правото на държавата на обичайното местопребиваване е имал право на упражняване на родителски права и че това право е било фактически упражнявано или би било упражнявано, ако не беше настъпило отвеждането или задържането.
Това следва пряко от чл. 3 от Хагската конвенция.
3. Подадена ли е молбата в срок
Съгласно чл. 12 от Хагската конвенция, ако от неправомерното прехвърляне или задържане е изминала по-малко от една година, съдът по принцип следва да разпореди връщането незабавно.
Ако е изтекла повече от една година, връщането пак може да бъде постановено, освен ако се докаже, че детето вече се е приспособило към новата среда.
4. Налице ли са основания за отказ
Най-често спорът при Съдебно дело по Хагска конвенция се концентрира върху изключенията по чл. 13 от Хагската конвенция
- липса на реално упражняване на правото на родителските права,
- съгласие или последващо примиряване със задържането, както и
- сериозен риск връщането да изложи детето на физическа или психическа вреда или да го постави в нетърпима ситуация.
Съдът може да вземе предвид и възражението на детето, ако то е достигнало достатъчна възраст и зрялост.
Какво означава “сериозен риск” по чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция?
Една от най-важните защитни линии в тези дела е възражението по чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията.
Не всяко неудобство, емоционален стрес или промяна в жизнената среда е достатъчно основание за отказ.
Трябва да се установи реален, конкретен и сериозен риск връщането да изложи детето на физическа или психическа вреда или да го постави в нетърпима ситуация.
Българският закон след измененията от 2024 г. изисква съдът, преди да постанови отказ единствено на това основание, да уведоми страните и да им укаже да представят доказателства, че защитата на детето след връщането е гарантирана.
Законът изрично допуска съдът да събира доказателства и служебно чрез пряко сътрудничество със съда и органите на държавата по обичайното местопребиваване или чрез централните органи.
Това е особено важно в случаи на
- твърдяно домашно насилие,
- тежък родителски конфликт,
- психическа травма,
- риск за здравето,
- липса на реални защитни мерки или
- опасност детето да бъде лишено от основна грижа след връщането.
Изслушване на детето и становище на социалните служби
По българското право в това производство Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето дава становище за състоянието на детето след прехвърлянето, за неговото мнение и за мнението на родителя относно доброволното връщане.
Ако е изтекъл период над една година от прехвърлянето или задържането, становището трябва да съдържа и информация за приспособеността на детето.
Освен това съдът изслушва детето и отдава дължимото значение на изразеното мнение съобразно възрастта и зрелостта му.
Това е ключов практически момент.
По дела по Хагската конвенция доказването не се изчерпва с удостоверения за адрес, актове за раждане и съдебни решения.
Изключително значение имат социалният доклад, училищни и медицински документи, комуникация между родителите, доказателства за реално упражняване на грижи, както и данни за психологическото състояние на детето.
Възможно ли е съдът да постанови привременни мерки?
Да. Българският закон изрично предвижда, че по Съдебно дело по Хагска конвенция съдът може служебно или по искане на страна да определи подходящи мерки за личен контакт с детето за времето на съдебното производство, както и други мерки за закрила с цел предотвратяване на по-нататъшна опасност за детето или вреди за страните.
При определени условия съдът може да постанови и мерки за гарантиране защитата на детето след връщането му.
Това е особено важно в практиката, защото понякога спорът не е само дали детето да бъде върнато, а как ще бъде организирана защитата му при евентуалното връщане
Именно тук се поставят и въпросите– кой ще го посрещне, къде ще живее първоначално, как ще се осъществява контактът с другия родител, има ли заповеди за защита, има ли риск от насилие или институционален вакуум.
Именно тук ролята на адвокат с опит по международни семейни спорове е решаваща.
В какви срокове се разглежда делото?
Хагската конвенция изисква държавите да използват най-бързите налични процедури, а при липса на решение в шестседмичен срок допуска търсене на обяснение за забавянето.
В България чл. 22г ЗЗДет предвижда, че съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата, но не по-късно от срока по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕС) 2019/1111.
Въззивният съд също се произнася в едномесечен срок от постъпването на жалбата, но не по-късно от срока по чл. 24, § 3 от Регламента.
На практика това означава, че страните трябва да действат изключително бързо.
Забавянето при събиране на доказателства, преводи, легализация, представяне на чуждо право и медицинска документация може да повлияе съществено върху изхода на делото.
Именно затова по тези спорове е необходима активна и незабавна процесуална защита още при първото уведомяване за молбата.
Кога може да бъде отказано връщането на детето?
Отказ на молба по Хагска конвенция не се постановява автоматично.
Изключенията са ограничени и се тълкуват стриктно, защото целта на Конвенцията е бързо възстановяване на статуквото преди неправомерното отвеждане или задържане.
Най-често релевантните основания са:
- липса на реално упражняване на права от молителя;
- съгласие или последващо примиряване с отвеждането/задържането;
- сериозен риск за детето по чл. 13, ал. 1, б. „б“;
- възражение на самото дете, ако то е достигнало достатъчна възраст и зрялост;
- изтичане на повече от една година и доказана приспособеност към новата среда;
- ограниченото основание по чл. 20 от Конвенцията, свързано с основните принципи на защитата на правата на човека и основните свободи в замолената държава.
Какво НЕ решава Съдебно дело по Хагска конвенция ?
Много важно е да се подчертае, че Съдебно дело по Хагска конвенция не е дело за развод, не е дело за предоставяне на родителски права и не е окончателен спор за местоживеене на детето.
То не замества производството по същество относно родителската отговорност.
Дори когато съдът разпореди връщане или откаже връщане, това решение не се счита за определяне по същество на родителската отговорност по спора.
Затова защитата трябва да бъде двупластова:
първо – по самото дело за връщане, и второ – по паралелните или последващи производства относно родителските права, режима на лични отношения, защитните мерки и международната компетентност.
Каква е ролята на Министерството на правосъдието?
В България Министерството на правосъдието изпълнява функциите на централен орган по Хагската конвенция.
Наредба № 11 от 16.08.2006 г. урежда дейността на централния орган, като молбите за съдействие за връщане на дете или за ефективно упражняване на правото на лични отношения се подават именно по този ред.
Когато молбата е подадена чрез Министерството на правосъдието, то представлява молителя в производството и може да определи представител, който да извършва действия от негово име.
Защо е необходим адвокат при съдебно дело по Хагска конвенция?
Едно съдебно дело по Хагска конвенция изисква едновременно:
- познаване на международното семейно право;
- правилно тълкуване на понятието обичайно местопребиваване;
- работа с чуждо право и чуждестранни съдебни актове;
- събиране на доказателства от различни държави;
- анализ на социални доклади, медицински документи и комуникация между родителите;
- изграждане на процесуална теза по чл. 12, чл. 13 и чл. 16 от Конвенцията;
- познаване на допълващия режим по Регламент (ЕС) 2019/1111.
Това не е стандартен семеен спор.
В много случаи една неточно формулирана позиция, пропуснато доказателство или неправилно разбиране на целта на производството може да доведе до тежки и трудно поправими последици.
Поради това при образувано или предстоящо дело е необходима незабавна правна консултация и активна съдебна защита.
Какво представлява дело по Хагска конвенция ?
Делата по Хагска конвенция представляват Съдебен процес пред Софийски градски съд за защита на дете, по искане направено от родител при отвличане от другият родител или негов близък без негово знание и съгласие
Какви са предпоставки по дело за отвличане по Хагска конвенция ?
Предпоставка по делото са прехвърляне зад граница и последващо задържане на територията на държава, извън обичайното му местопребиваване.
Кой критерии е определящ при делата по Хагска конвенция ?
В делата по Хагска конвенция има основен принцип на т.нар. местопребиваване на детето - в момента ПРЕДИ прехвърлянето на новото място, без знание и съгласие на другия родител.
Каква нормативна база се прилага по делата за Хагска конвенция ? от 1980г.
Основният нормативен акт е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, заедно с Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност,
На колко инстанции е подсъдно делото за отвличане по Хагска конвенция ?
Всички дела по Хагска конвенция се разглеждат в две инстанции, с оглед последващ контрол на Решенията на Софийски градски съд, които подлежат на обжалване пред Апелативен съд гр. София. Обичайно срокът на дело по Хагската конвенция отнема около 6 до 10 месеца
