fbpx

Публикации

Иск за запазена част от наследство

Според чл. 14 Закона за наследството всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, а наследник да предяви иск за запазена част от наследство.

Именно тук възниква въпроса относно предявяване на иск за запазена част от наследство. Възстановяване на запазена част от наследство

Законът поставя изисквания към тези категории лица.  Това са строго определи категории, имащи право на иск за запазена част.

Правно легитимирани наследници са родителите, заедно с деца и внуци.

Запазената част е защитена преди всичко срещу завещателните разпореждания на наследодателя. Но защитата, която се дава срещу тях, би била недостатъчна, ако се ограничаваше само с това.

Даренията, които наследодателят би направил, не намаляват дяловете на наследниците по закон.

За да се осъществи технически тази защита, запазената част се определя като дял /квота/ не от наследството, а от една маса, която се образува, като към стойността на наследството се прибави стойността на даренията, извършени от наследодателя.

Ако така определеният размер на запазената част се окаже накърнен, т. е. ако в наследството не се окажат достатъчно налични имущества, за да се попълни този размер, то първо се намаляват, а при нужда се отменят напълно завещателните разпореждания.

Кога се предявява иск за запазена част ?Иск за запазена част от наследство

Законът посочва, че ако наследодателят се разпореди с повече от своята т.нар. разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, може да предяви иск за запазена част от наследство.

Законът е дефинирал ясно и точно как следва да бъде определен размерът на тази запазена част от наследството на наследодателя.

Как се изчислява запазена част от наследството ?

Размерът на запазената част от наследството се определя съгласно закона.

Така – запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете, при наличие на низходящи от него

Размерът е две трети – при наличието на наследници – две и повече деца или внуци.

В случай, че са налице наследници само деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

При наследяване от едно дете, тази разполагаема част е 1/3, а 2/3 е запазена част на наследника. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВО

При наследяване от две деца наследници размерът на разполагаемата част е 1/4 и съответно 3/4 запазена част

При наследяване от три и повече деца – размерът на разполагаемата част е 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Каква е запазената част на съпруг ?

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, изр. 1 ЗН съответната запазената част на преживелият съпруг е 1/2, когато наследява сам

Запазената част на преживелият съпруга 1/3, когато наследява с родители.

В случаите когато преживелият съпруг наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

Кога следва да се заведе иск за запазена част от наследство ?

Според текста на закона наследник с право на иск за запазена част от наследство, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да предяви иска за намаление на завещателни разпореждания и допълване на неговата запазена част.Иск за запазена част от наследство

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.

Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.

Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението до размера на запазената част.

Искът може да бъде предявен самостоятелно или в производство по съдебна делба.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Давностeн срок за иск за запазена част ?

За да може да се предяви валидно правото на иск за запазена част, следва да бъде спазен и давностният срок. За съжаление изричен текст в тази насока липса.

Както обикновено и правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите това е общият 5 (пет) годишен давностен срок.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кой може да предяви иск за запазена част от наследство ?

Законът за наследството посочва, че правно легитимирани да предявят иск за запазена част от наследството са определени категории наследници - родителите (възходящи от първа степен), низходящи - децата и внуците.

Как става предявяването на запазена част от наследство ?

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Каква е давността на иск за запазена част от наследство ?

Изключително важен е въпроса до кой момент може да се предяви иск за запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият петгодишен давностен срок.

От кой момент тече срок за предявяване иск за запазена част от наследство ?

Петте години текат от момента на откриване на наследството и от момента на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието. В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай

Какъв е размерът на запазената част ?

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети - при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3. Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.

Приемане и отказ от наследство

След смъртта на едно лице, при откриването на наследството се открива и възможност за избор на неговите наследници за приемане и отказ от наследство.

Това до голяма степен се обуславя от факта и на възникналите и наследствени права и задължения.

Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство.

Съгласно Закона за наследството наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство.

Ако  наследник се забави твърде дълго, всеки, който има интерес, може да поиска от съда да определи срок, в който наследникът следва да заяви дали приема или се отказва от наследството.

Отказ от наследство се прави преди наследството да бъде прието

Ситуацията възниква най-често при смърт на едно лице или дете, починело и оставило на своите родители финансови задължения.Приемане и отказ от наследство

Отделно в случай на смърт на единият от съпрузите, другия може да се окаже неподготвени за приемане и отказ от наследство, с оглед делата и задълженията на починалия.

Как се приема наследство ?

По правило наследството включва както имуществените права (активите) на наследодателя, така и неговите задължения (пасивите).

По тази причина наследниците при приемане и отказ от наследство, винаги наследяват както имотите, влоговете, ценните книжа, движимото имущество и т.н. на наследодателя

Това се отнася и до негови задължения – банкови кредити, неплатени сметки към монополисти, заеми от частни лица и др.

Приемане и отказ от наследство

В случай, че бъде открито наследство, винаги първо трябва да се проверят активите и пасивите на наследодателя

Като адвокат по наследствени дела, съветваме клиентите да се направи справка за задълженията на наследодателя и връзка с  кредиторите, ако те са известни на наследниците.

Важното в този случай при решението за приемане на наследство е да се установи дали наследодателят е имал задължения и непогасени вноски по кредитни позиции.

Всички тези проверки стават с представяне на удостоверение за наследство. Ситуацията ще се усложни когато наследниците не знаят за дълга.

Законът за наследството дава два начина за да се гарантира срещу кредиторите на наследодателя – отказ от наследство и приемане на наследството по опис.

Най-важно е да се уточни,  кои са преки наследници.

Наследяването възниква като резултат от родствената близост и степен на родство

Със смъртта на наследодателя се открива наследството за определена от закона група лица.Приемане и отказ от наследство

Действия при приемане наследство

Приемането на наследството може да стане изрично – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито то.

В този случай приемането се вписва в  т.нар. Особена книга на Районен съд.

  1. Действия по приемане на наследството са :
  2. Деклариране наследения недвижим имот
  3. откриване партиди за ток, вода и др. на имота
  4. Изваждане удостоверение за наследници
  5. Плащане данъци, и др. задължения на наследодателя

Важно е да се знае, че щом веднъж наследникът е приел наследството – изрично или с конклудентни действия, той отговаря за всички задължения.

Отказ от наследство

Приемане и отказ от наследство

Един от вариантите за действие на наследника е да се откаже от наследството. Така той ще се освободи и от задължението да изплаща кредита на наследодателя.

Ако наследникът не желае да приеме наследството или узнае за откриването му, след като е изтекъл срокът за приемане по опис, не желае да поеме риска да приеме наследство, той може да се откаже.

Отказът се извършва със съдействието на адвокат по наследствени дела, който може да подготви всички необходими документи и впише това обстоятелство съгласно изискванията на закона.

Законът не допуска частичен отказ от наследство

Законът определя тази последователност като посочва, че първият ред наследници по закон са деца, внуци, втори ред – родители и други възходящи, трети ред – братя, сестри и техни деца, внуци, и четвърти ред – други роднини по съребрена линия до шеста степен включително.

Особена позиция при наследяване съгласно Закона за наследството заема и преживелият съпруг.

Според закона, съпругът наследява с всеки от тях, а ако няма други наследници, получава цялото наследство.

В тази ситуация – при отказ на наследници от първи ред, обикновено следват откази от останалите редове и се стига до придобиване от държавата

В закона е предвидено, че когато няма наследници по закон или всички се откажат от наследството.

Движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени за жилищно строителство на починалия

За повече информация можете да се обърнете на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg

Кога се прави отказ от наследство ?

Отказ от наследство може да направи лице, имащо качеството наследник, което желае да отграничи отговорността на своя наследодател и откаже да приеме наследството му.

Как се прави отказ от наследство ?

Отказ от наследство може да се направи с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството. Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице

Правни последици при отказ от наследство?

След вписване на отказа се счита, че наследникът не е имал права върху наследството и не е бил наследник. Последица от така направения отказ от наследство е уголемяване на дяловете на останалите наследници, които са от същото коляно като отказалия се. Важно е да се знае, че при отказ от наследство кредиторите на лицето, което се е отказало от него, могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имущество на наследника.

Може ли дете да извърши отказ от наследство?

1. Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. 2. Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. Отказът от наследство може да има много сериозни последици за имуществото на детето. Налице е необходимостта интересите на детето да бъдат охранявани чрез извършване на преценка от независим правораздавателен орган, тъй като малолетното дете не извършва действието лично, а чрез законния си представител. Именно интересите на детето са водещи и са основна ценност, а за да се вземе решение по такъв казус районният съд следва да съпостави стойността на активите на наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на наследодателя.

Отказ наследство

Като добър адвокат по наследствени дела и адвокат по имотни дела, много клиенти ни питат за отказ наследство. Отказът от наследство е доста важен въпрос, с който ние се занимаваме.

Важното в този случай, което ние клиентите, е фактът, че към отказ от наследство следва да се пристъпи едва тогава, когато това наследство е открито след смъртта на наследодателя. отказ наследство

Една от всички правни услуги, които предлагаме е винаги да проверяваме първо дали съответният наследодател вече е починал.

Също и дали е с валиден издаден смъртен акт от компетентните органи.

ВАЖНО: предварителен отказ наследство е недействителен и съответно НЕ  поражда никакви правни последици.

Наследството се открива със смъртта на наследодателя. С това възниква и т.нар. „правото на наследяване“. Правната уредба на приемането и отказът от наследство се намира в глава четвърта от Закона за наследството.

Според действащия Закон за наследството за придобиването на наследството е необходимо волеизявлението на наследника.

Той може да приеме или откаже наследството.

Има случаи, в които дори и ние като добър адвокат, не можем да повлияем. Оказва се, че дори и нашите клиенти да не се разбират с родителите си и дори да сочат, че не желаят тяхното наследство и наследствени права само това волеизявление НЕ поражда правни последици.

Причината е, че наследството на родителите им все още не е открито по предвидения в закона начин.  Едва след този момент тръгват възможностите за отказ наследство пред Районен съд.

Ние като добър адвокат по наследствени дела подготвяме всички писмени документи за отказ наследство.

Начини за приемане на наследство

А. Изрично

1. С писмено заявление до районния съд по местооткриване на наследството.

Заявлението се вписва в особена за това книга и след това не може да бъде оттеглено (чл. 49, ал. 1 ЗН). Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

2. Под опис – приемането по опис се осъществява чрез писмено заявление до районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито.

Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.

Приемането се вписва в особена за това книга. Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис, като за тях не се прилага срокът от три месеца.

Смисълът на приемането по опис се състои в ограничената отговорност на наследника пред кредиторите на наследството и заветниците – до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2).

Приемането на наследството по опис създава следните задължения за наследника:

  • Забрана за отчуждаване на движимите вещи до 3 години и за недвижимото имущество до 5 години. При нарушение на забраната ограничението на отговорността отпада;
  • Задължение за управление на наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи;
  • Задължение да даде сметка на кредиторите и заветниците за управлението.

Всеки наш клиент, е информиран от нас,  че за да се откаже от своето наследство е нужно да има право да наследява. Също и да не попада в ограниченията по това правило, съобразно което той има право да наследява. Ако Вие се колебаете, можете да се обърнете към добър адвокат, за да изясним този въпрос.

В нашата дългогодишна практика като опитен адвокати по наследствени дела, повечето случаи на отказ наследство се оглеждат внимателно.

По принцип се извършват от дееспособно лице, което има навършено пълнолетие (18 години). Указваме на клиентите, че отказът от наследство трябва да се направи по посочената в закона процедура. Отказът на наследник има действие занапред и не може да бъде обратно върнато.

Отказ от наследство

Някои клиенти, се опитват чрез  писмо до другите наследници, да се откажат от своя наследствен дял след като наследството им вече е открито. Като адвокати по наследствени дела сме длъжни да споменем, че това няма да има правно значение за самото наследство.  Д

Наследникът не може да се  откаже само от част от наследството.

В този случай знаем, че отказът е за цялото наследство наведнъж, заедно с всички ползи и задължения.

В повечето случаи лицата правят това, за да се откажат от текущи задължения на техният наследодател.

Винаги Ви съветваме да се консултирате с нас, за да избегнете неудобни моменти.

Важно също така е да знаете, че не е възможно да се направи отказ наследство под условие или срок.

Дяловете на Вашите роднини като наследници  ще се увеличават с Вашата част от това наследство след направеният отказ наследство.

ВАЖНО: Веднъж направен отказът от наследство има действие и върху вашите наследници.

Кантората разполага с добър адвокат по наследствени дела и имотни спорове и ще подготви всички документи и заявления за отказ от наследство.

След това ще получим от Ваше име официално решение за отказа от наследство. Ние знаем в кой район е починал наследодателят и съответно откриваме производството пред съответния Районен съд.

Важни документи, които изискваме за откриване на производството по отказ наследство са:отказ наследство

  • препис-извлечение от акт за смърт. В случай, че не разполагате с такъв, можем да Ви помогнем да го извадите, като заплатим от Ваше име и съответната административна такса.
  • Важен документ, който Ви е необходим е Удостоверение за наследници. Можем да Ви помогнем да го извадите и да го представите, ако ни упълномощите с писмено пълномощно предварително.

Консултирайте се нас за отказ наследство

Таксата за самото производство се доказва с вносна бележка за платена държавна такса по сметка на Районен съд.

Ще движим цялата процедура вместо Вас. Въз основа на тези първоначални документи Районен съд издава удостоверение за отказ от наследство

Винаги, когато приключи производството по отказ от наследствени права, съветваме нашите клиенти за важните последици от този отказ. А именно:

  1. За Вас като наш клиенти, отпадат всички финансови задължения, които до този момент са тежали върху откритото наследство;
  2. Въпреки направеният от Вас отказ от наследство, често се случва, някой да Ви поиска изплащане на задълженията на наследодателя.

За допълнителни въпроси, можете да се обърнете към нас, като добър адвокат по наследствени дела и адвокат по имотни дела на следните телефон: 0897 90 43 91 или E-mail info@lawyer-bulgaria.bg