www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Изготвяне на частна жалба

Често пъти срещу незаконосъобразни Определения на съда се стига до изготвяне на частна жалба.

Най-често частната жалба се подаване срещу ограничен кръг Определения на съда, като по чл.274, ал. 1 ГПК подлежащите на въззивно обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото.

Средството за защита срещу обжалваемите определения е частната жалба, а срещу необжалваемите законодателят е предоставил две възможности за избор на заинтересования –

1/ Да обжалва решението по съществото на спора, или

2/ При предпоставки по чл. 253 от ГПК, да поиска съдът да измени/оттегли собственото си определение, когато настъпи изменение на обстоятелствата, установи се допускането на грешка или пропуск

От инстанционен контрол са изключени определения по въпроси, предоставени на преценка на съда, те нямат отношение към правилността на съдебния акт. Касае за съдебни Определения заИзготвяне на частна жалба

А/ съединяване и разделяне на дела;

Б/ за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия;

В/ за провеждане на съдебното заседание при закрити врата;

Г/ за определения, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение.

Определение, което не слага край на делото, но при постановяването на което съдът е допуснал грешка, пропуск, или е настъпило изменение в обстоятелствата, може да бъде изменено или отменено само докато производството е висящо пред съда.

Определения, подлежащи на обжалване 

На обжалване с частна жалба пред горната инстанция подлежат две категории определения и разпореждания:
– Определенията, които преграждат по-нататъшния ход на делото.

Най-често това са Определенията за спиране и прекратяване на производството, изпращане на делото по подсъдност на друг съд, разпореждането за връщане на искова молба поради нередовност за срок. Чрез това обжалване се гарантира правото на защита на физическите и юридическите лица.

– Определенията, за които е изрично предвидено в закона, че подлежат на обжалване, макар и да не преграждат развитието на делото.

Такива Определения са: определението, с което съдът отказва да отмени наложена глоба /чл.76 ГПК/, отказва се привличане или встъпване на подпомагаща страна /чл.176, ал.1 ГПК/, възобновява се или се отказва възобновяване на пропуснат срок /чл.39, ал.3 ГПК/, определението по молба за обезпечаване на иска /чл.315, ал.1 ГПК/, определението по молба за издаване на изпълнителен лист /чл.244 ГПК/ и др.

Всички останали определения и разпореждания на съда, които се постановяват в гражданския процес, не подлежат на самостоятелен контрол

При инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определения,  относно валидност и допустимост на Решение.

За въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определения, имащи отношение към правилността му.

Видове Определения, подлежащи на обжалване Изготвяне на частна жалба

В Определение по доклада на делото; определенията по допускане и събиране на доказателства; определения с указания за подлежащите на доказване факти и др., свързани с изводите на съда по съществото на гражданскоправния спор.

В категорията актове по чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно възпрепятстват развитието на производството.

  • Подлежи на обжалване определението по чл. 229 ГПК за спиране на производството по делото, без това да е изрично посочено в закона,
  • Подлежи Определение, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който не е предявен като частичен; определението, за отказ от конституиране на главно встъпило лице -ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ВКС

В кръга на актовете по чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК попадат всички определения извън преграждащите, чието обжалване е изрично посочено в закона.

Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, функционалната подсъдност при обжалването се определя от това дали определението е постановено за първи път от съда, пред който делото е висящо.

Когато определението е на Районен съд, компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението е Окръжен съд.

Когато определението е постановено за първи път от районен съд, компетентен съд по жалбата срещу акта е съответният окръжен съд;

За допълнителна информация и съдействие при изготвяне на частна жалба, моля свържете се с адвокат на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Как се обжалват Определенията ?

Определенията и разпорежданията се обжалват с частна жалба, изготвена на основание чл. 274 ал.1 ГПК пред издалия Определението съд. Частната жалба се подава чрез съда, който е постановил обжалваното определение или разпореждане. Ако частната жалба е подадена в срок и е редовна /т.е. посочено е какво се обжалва, какви са оплакванията на жалбоподателя, в какво се изразява искането до горната инстанция и е внесена дължимата държавна такса

Къде се обжалват Определенията

Когато определението е първоинстанционно (съдът за първи път се е произнесъл по процесуален въпрос, актът по който подлежи на обжалване), компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението е следващият по степен съд. Ако Определение е постановено за първи път от районен съд, компетентен съд по жалбата срещу акта е съответният окръжен съд.

В какъв срок се обжалват Определенията ?

Определенията и разпорежданията се обжалват с частна жалба, която трябва да бъде подадена в 7-дневен срок, считано от постановяване на обжалвания акт, а ако страната не е присъствала в съдебното заседание или същият е постановен в закрито заседание - от датата на съобщаването му.

Какво се случва при Обжалване на Определение

Частната жалба се разглежда по правило в закрито заседание, като съдебният състав включва винаги трима съдии. По изключение, ако това се налага /например ако е поискан разпит на свидетели/, може да се насрочи открито съдебно заседание. Ако частната жалба е неоснователна, тя се оставя без уважение /равнозначно на това е обжалваното определение да се остави в сила/. Ако обжалваният акт е незаконосъобразен, горният съд го отменя и постановява вместо него друго, законосъобразно определение.

Как се иска отвод на съдия по дело ?

Институтът на самоотвода или по-конкретно отвод на съдия по дело е инструмент в съдебният процес. Често пъти поради пристрастност или грешки на съдебен състав ни питат как се иска отвод на съдия по дело ?

Важно е да отбележим, че за да се направи мотивирано искане за смяна и отвод на съда по делото, следва да са налице наистина основателни доказателства и нарушения в тази насока.Как се иска отвод на съдия по дело ?

Целта на искането за отвод  е да се осигури спазване на процедурите в съдебният процес

Това би гарантирало съблюдаване и пълна безпристрастност и обективност на дейността на съдебният състав.

Отвод се иска при нарушение и при наличие на правила в процеса когато е постъпило искане от страна на някоя от заинтересованите страни.

Съдът е длъжен доброволно и по своя инициатива да постанови отвода на съдия по делото. 

Ако са налице тези условия и нарушения, то съдията следва да се отведе от съдебното производство.

Искането на самоотвод по редица процесуални закони не подлежи на самостоятелна проверка.

Правни основания за отвод на съдия по делото 

Неизпълнението им е  приравнено на процесуално нарушение и съответно подлежи на инстанционен контрол пред по-горестоящ съдебен състав.

Правно основание за искане на отвод на съдия по дело може да бъде всеки факт, който внася съмнения в съдебната обективност и безпристрастност по делото.

Обхватът на института на самоотвода според процесуалните закони е детайлно разписан в чл. 22 ГПК

Най – яркият пример са причини и основания като близки и родствени отношения с някоя от страните.

В правната теория съществуват известни различия в преценката за допустимост на основанията за самоотвод на съдия по дело.

В разпоредбите на процесуалните закони тази преценка е значително по-свободна и категорично принадлежи само и единствено на съдията по делото.

Всяко обстоятелство, което може да наруши  законовият принцип за безпристрастен и честен съдебен процес е основание за отвод,Как се иска отвод на съдия по дело ?

Съществува разлика в процесуалния ефект от неизпълнението на задължението за самоотвод.

При процесуалните закони то е процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения акт.

По реда на закона съдията може да се отведе с определение, постановено от него в съдебно заседание или след съответното дело.

Ограниченията на самоотвода по процесуалните закони не могат да бъдат административни.

Те могат да произтичат само от  преценката, която съдията е длъжен да направи.

Практически е нередно и неправилно да бъдат създадени някакви привилегии за някоя от страните.

Искането за отвод на съдия е приложение на инструмент за установяване и спазване на процесуалните закони.

Дали това искане за самоотвод на съдията по чл. 22 ГПК ще бъде възприето е  въпрос на самостоятелна и независима оценка на съда.

Това искане е гаранцията за осигуряване на справедлив процес в съдебното производство,когато очевидно са нарушени права на някоя от страните.