www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Обжалване административни актове

В практиката често се случва да бъде издаден незаконосъобразен административен акт на отделни служби и ведомства.

С издаването на такива актове се стига до накърняване на права и законни интереси на граждани, фирми и организации

Поради това се стига до оспорване на индивидуален административни актове пред съд или особена юрисдикция.

Оспорване на административните актове могат да инициират две категории лица – засегнатите от акта лица и прокурорските органи.

Последните са призвани да следят за законността по принцип и това обуславя и правото им да протестират административни актове.

Производството е с контролно-отменителен характер тъй като въпросът се разглежда повторно по същество от адм. орган, издал акта.

В тази фаза на оспорване на административния акт може да се оспорва както неговата законосъобразност, така и целесъобразност.

Оспорването се извършва пред непосредствено горестоящия административен орган.

Решението на административния орган подлежи на обжалване пред съда, но вече само по отношение неговата законосъобразност.

Обжалване индивидуални административни актове пред съдОбжалване административни актове, Оспорване индивидуални административни актове по съдебен ред, Оспорване административни актове пред съд, Съдебно обжалване индивидуални актове пред Административен съд, дело АССГ

На административно обжалване подлежат само индивидуалните и общите административни органи. Нормативните актове се атакуват единствено по съдебен ред.

Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗАП не подлежат на обжалване по предвидения в този закон съдебен ред адм. актове:

1.свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната;

2.по валутния закон;

3. За които със закон или указ е предвидено, че не подлежат на обжалване по съдебен ред или е определен друг ред за обжалване пред съд или пред особена юрисдикция

На обжалване подлежат издадените незаконосъобразни административни актове на отделните административни юрисдикции – органи в изпълнителната власт, които имат правораздавателна, а не правоприлагаща дейност.

Законът определя и поставя рамките на отделните административни юрисдикции, а именно:

  1. Изрично определени и с регламентирани правомощия в закона. Създадени са специално да решават адм. правни спорове вместо съдилищата. Обикновено се създават към някое ведомство/контролно наборна комисия към МО/
  2. Действат само при сезиране;
  3. Основната им дейност се заключава в решаване на възникнали административно правни спорове със силата на присъдено нещо;
  4. Следват точно установено от закона елементарно състезателно производство, в което всяка от страните доказва твърденията си.
  5. Колективни органи, съставени от специалисти с различни професионални знания и умения. В състава им обаче се включва и юрист, който следи за спазване на процедурата.

Особености на обжалването индивидуални административни актове пред съд

Към характерните особености на административното производството  по обжалване административни актове по съдебен ред пред административен съд можем да посочим следното:Обжалване административни актове, Оспорване индивидуални административни актове по съдебен ред, Оспорване административни актове пред съд, Съдебно обжалване индивидуални актове пред Административен съд, дело АССГ

А/ Обжалването на издадени незаконосъобразни административни актове се извършва по специална клауза става пред съответният съд или специално предвидена юрисдикция.

Б/ Отделните правомощия на съдебната инстанция, сроковете, изискванията към жалбата и др. се предвиждат в самия специален закон.

В/ Съдебното обжалване на издадени незаконосъобразни индивидуални административни актове по принцип е за законосъобразност, но специален закон може да бъде предвидено, че същото и за правилност.

Тук винаги се спазва и правилото : Подаването на жалбата не спира изпълнението на обжалвания акт, освен ако решаващият орган го постанови.

Г/  Административният съда или юрисдикцията са длъжни да решат образуваното административни дело по същество.

Не са налице ситуации, в  които спорът пред съд по решаване законосъобразността на издаден индивидуален административен акт да бъде решен като контролно- отменителна инстанция.

Когато жалбата е недопустима на някое основание, по-горестоящият орган прекратява производството с акт, който се съобщава на оспорващият.

В  законовия 7-дневен срок оспорващият може да обжалва прекратяването с частна жалба пред съответния съд, който се произнася с окончателно определение.

По-горестоящият административен орган се произнася по жалбата с мотивирано решение, с което може да обяви оспорения акт за нищожен, да го отмени изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен, решавайки въпроса по същество

За повече въпроси, моля да се обърнете към нас за допълнителна информация на телефон + 359 897 90 43 91 или мейл на office@lawyer-bulgaria.bg 

Конституиране заинтересована страна

При развитието на съдебното производство с оглед участие на всички страни съдът е длъжен да предприеме служебно конституиране заинтересована страна.

За целта съд трябва да разполага с данни за тези заинтересовани страни.  Информация и данни се съдържат в подадената молба или жалба по реда на закона. Конституиране страна по АПК

В случай, че  някои от страните са с неизвестни адреси, органът ги включва в списъка като посочва имена и доказателство, че са уведомени.

Дефиниция на заинтересовани лица

Под заинтересовани  лица по смисъла на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК се определят страните в съдебно-административното производство.

Тук се касае за граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административен акт или от съдебно решение.

В същия смисъл е предвидено, че страни в административното производство са привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации.

Задължението е да покани страните в производството.

При административните дела по оспорване на административни актове, основните страни са оспорващият и органът, издал оспорения административен акт.

Има случаи, в които оспореният отказ да бъде издаден административен акт е благоприятстващ за други лица.

Ако оспореният акт бъде отменен, всички породени от него правни последици ще отпаднат.

Отпадането на негативните за него последици на акта цели оспорващия и затова той има интерес от отмяната на оспорения акт.

Всички лица, за които оспореният индивидуален административен акт е благоприятстващ, имат интерес той да не бъде отменян.Конституиране заинтересована страна

Затова кръгът от тези лица биха били засегнати от съдебно решение ги прави заинтересовани лица и те трябва да бъдат задължително конституирани като страна.

Разграничение и категории заинтересовани лица

За да придобие качество на заинтересована страна в съдебния процес съответния правен субект трябва да бъде страна по материалното административно правоотношение

Както е известно в правото съществува едно старо правило – комуто ползите, нему и тежестите.

В съдебното производство по оспорването на този административен акт, респ. отказ, нещата са променени поради обстоятелството, че се цели вече издаването на съдебно решение.

Оспорващият има интерес, ако това решение е позитивно за него, то да бъде валидно, допустимо и правилно.

Задължението на административния орган е да уведоми заинтересованите лица като страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Следователно, задължението на административния орган, установено с чл. 152, ал. 3 АПК, е да приложи списък на известните заинтересовани лица, които при условията на чл. 26 и чл. 27, ал. 1 са придобили качеството на страни в производството по издаване на административния акт.адвокат арбитражни дела, Търговски арбитраж

Конституиране на „известните заинтересовани граждани и организации“  включва граждани и организации, за които административният орган има данни и предполага, че ще бъдат засегнати от административния акт.

Несъмнено е, струва ми се, че изготвянето на списък с тези лица не би представлявал никаква фактическа трудност за административния орган и евентуалното му нежелание да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК ще бъде едно недопустимо процесуално бездействие, обусловено от чужди на АПК обстоятелства.

Затова административният орган трябва да бъде мотивиран към акуратност. На този етап единственият начин за такова мотивиране законодателят е приел, че е административнонаказателната отговорност.

Дали това негово решение ще бъде ефикасно, ще покаже бъдещата съдебна практика.

Във всички случаи отказът на законодателя да „наказва“ лицата, за които оспореният административен акт е благоприятстващ, когато административният орган не изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК, следва да бъде приветстван.