Публикации

Частно и универсално завещание ?

В последните години се натрупа сериозна практика на ВКС по въпроса за тълкуване на частно и универсално завещание.

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завещания за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно.

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитат чл. 44 ЗЗД, за същност на завещанието.

Съобразявайки се със задължителната практика, Върховният касационен съд в своето Решение 833/2010г. сочи, че текстът на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и обстоятелства по делото.

Дефиниция и разграничение на завещанията

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завети, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Налице е задължителна практика на ВКС-Решение №268/29.09.2012г. по гр.д.№410/2011г. по описа на ВКС,Іго,постановено в производство по реда на член 290 от ГПК,

Ако е завещано конкретно имущество,но то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по чл.16,ал.1 ЗН.

При дадените в член 16 ал.1 и ал.2 от ЗН легални определения на понятията ”общо завещателно разпореждане” и „завет”.

Критерий за различаване на завещателно разпореждане

В този смисъл законодателят установява като разграничителен критерий за тях обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има да предмет цялото имущество на завещателя се приема, че завещанието е общо

Заветът представлява разпореждане с отделен предмет от наследственото имущество.

Същевременно обаче законът не предпоставя изискването при съставяне на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, като наличието на изброяване на конкретно имущество в самото завещание не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане, както в случаите когато същото съдържа изброяване на конкретни имущества, така и когато е посочено само едно имущество,

В този случай се тълкуване на волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

Тази разпоредба се отнася и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието.

В случай, че се касае за отделни разпореждания за част от наследственото имущество, говорим за частно завещание.

Това завещание в практиката се среща като ЗАВЕТ и превръща лицето, получило тези наследствени имущества в заветник.

Наличието на ясен разграничителен критерий не е изцяло достатъчно и се срещат множество въпроси и съмнения относно характера за всяко завещание.

Разграничителният критерий, въз основа на който завещанието се квалифицира като универсално или частно, е установен в чл.16 ЗН.

Този критерий се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено.

Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество, след смъртта на наследодателя.

По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е универсално или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Тълкуване на вида завещанието

Когато завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането следва да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове – чл.20 ЗЗД.

Съобразявайки се със задължителната практика в тази насока, Върховният касационен съд в своето Решение 833/2010 година изтъква, че текстът на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и с другите обстоятелства по делото.

На първо място – завещател е направила уговорката, че ако нещо непредвидено се случи със сестра и, изброеното движимо и недвижимо имущество следва да бъде наследено от нейните деца.

Използвани са изразите „наследник“ и „наследени“, които законът свързва с универсалното завещание.

Това придава на заветника качеството на наследник.

Тези изрази не са случайно употребени, тъй като волята на завещателя да се разпореди с цялото си движимо и недвижимо имущество е изразена в съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена месец след саморъчното завещание.

При тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя като отделните разпореждания се тълкуват в смисъла, който произтича от цялото завещание.

Нищожност на завещание

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите.

Тук намират приложение към едностранни волеизявления, за които законът допуска че пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД

В множество съдебни решения, постановени по чл.290 ГПК, волята на завещателя подлежи на установяване при спазване на правилото по чл.20 ЗЗД

За тълкуване на договорите, следва да бъде отчетена и разпоредбата на чл.44 ЗЗД.

Действителната воля на завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка.

Всяка отделна клауза се разглежда и сравнява с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността.

В съдебната практика съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя.

Нерядко се налага да се приложат и правилата на формалната логика.

Дори при изброяване на конкретно имущество, това не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане когато е посочено само едно имущество при тълкуване волята на завещателя.

Затова следва да се има предвид дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Каква е разликата между частно и универсално завещание ?

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Как се тълкува едно завещание ?

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на страните.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Какъв е критерия за оспорване на завещание ?

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД.

Кога завещанието е нищожно ?

Разпореждане с неиндивидуализиран имот е нищожно поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Процесното частно завещателно разпореждане като нищожно не може да породи присъщите правни последици.

Кога завещанието е универсално - общо и кога частно ?

Разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл.16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество.По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е общо или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

14.03.2021/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Отмяна на завещание

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отмяна на завещание.

Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма.

Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен. Отмяна на завещание

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Както всяка едностранна сделка и

завещанията могат да бъдат нищожни или унищожаеми.

Двете форми на недей-ствителност се подчиняват на общите теоретични принципи и намират своите основания в ЗЗД,

Тези видове завещания имат и специфични особености, регламентирани в ЗН.

Като такива са уредени в чл. 42, б. “а” ЗН

Съгласно разпоредбата завещателните разпореждания са нищожни, ако са направени в полза на лице, което няма право да получава по завещание.

Нищожните правни актове не пораждат правни последици, затова и тази недействителност се нарича още начална.

Унищожаемите завещания пораждат действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред.

Условия за нищожност на завещание

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Саморъчното завещание е нищожно, когато не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата му – чл. 42, б. “б” ЗН.

Такива са случаите, когато текстът на завещанието не е изписан ръчно от самия завещател, а от трето лице или пък е изписан от завещателя, но с помощта на пишеща машина, компютър и др.

„Според чл. 42, б. „б“ ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а едно от съществените изисквания на този последен текст е датирането на завещанието.

Означението на датата върху саморъчното завещание е задължително, защото

A/ само чрез датиране може да се прецени при наличие на няколко завещания тяхната поредност и последиците от отменяване на едното от тях с последващото;

B/ завещателната дееспособност се преценява не въобще, а към точно определена дата на съставяне на завещанието

При оспорване на автентичността му сравнителният материал трябва да бъде максимално близък до датата на съставяне и подписване на документа.

Нищожно е и завещанието, което не е подписано.

Подписът може да бъде традиционно използваният от завещателя стилизиран вариант, но е допустимо да се състои и в изписване на неговите имена (решение № 377-1995-II г.о на ВС).

Във всички случаи обаче подписът трябва да е положен след завещателните разпореждания, за да бъдат те действителни.

Изискванията за саморъчно изписване на текста и за подписване на завещанието целят да гарантират неговата автентичност.

При оспорване авторството на саморъчното завещание, по правилата на чл. 154, ал. 3 ГПК доказателствената тежест пада върху лицето, ползващо се от него.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието.

Законът за наследството изследва случаите в които завещателното разпореждане е нищожно:

Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
Когато завещателното разпореждане е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави
Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с имущество в полза на друго лице. откриване на завещание

Унищожаемост на завещание

За унищожаемостта на завещание се приема – грешка, насилие или измама.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самия завещател – до момента на смъртта му, така и от избрано лице.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за поверително съхранение при нотариус.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира името на завещателя.

Като адвокат по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение.

Ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ

Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещание.

Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира – чл. 27, ал. 3 Закона за наследството

Целта на процедурата е да се поиска огласяване (прочитане) на цялото съдържание на саморъчното завещание.

Датата на обявяване на саморъчното завещание, както и датата на издаване на препис от същото, се отбелязват в съответния специален регистър на нотариуса.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на наследодателя” – чл. 1 от Закона за наследството.

Това обявяване има само информативно, оповестително действие за заинтересованите лица.

Обявяване на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.

Обявяване на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него

Обявяването не следва да се тълкува като упражняване на правата по завещанието.

Характер на Завещанието ?

доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество при откриване на наследството,
удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
удостоверение за наследници на завещателя,
декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
платена държавна такса.

Задължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание.

За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Как се отменя завещание ?

Завещанието може да бъде отменено по съдебен ред чрез искане пред съда с оглед неговата нищожност. Нищожността засяга както изписването на текста на завещанието, така и съмнения относно подписа на лицето, оставило завещание.

Колко вида завещания са налице ?

Съгласно закона за наследството в България са уредени само 2 *(два) вида завещателни разпореждания: нотариално и саморъчно. Те имат еднаква сила и възможности лицето, в чиято полза е написано да получи съответните наследства.

Какво представлява нотариалното завещание ?

Това е Завещателно разпореждане, което се извършва пред нотариус в присъствие на свидетели. Завещателят се явява лично, като съставянето на завещателното разпореждане започва с изявяване на волята му на нотариуса, който я записва така, както е изявена и прочита завещанието на присъстващите лица (завещателят и свидетелите). Свидетелите не могат да бъдат такива лица, в чиято полза се прави завещателното разпореждане. Нотариусът следва да отбележи място и дата на съставянето на завещанието.

Какво се оспорва на завещанието ?

Исковете по Закона за наследството касаят автентичността на текста или подписа на завещателя. Оспорва се дали завещателят е изписал или подписал завещанието.

По какъв начин се установява автентичност на завещанието ?

Автентичността на завещанието се установява, чрез изготвянето на съдебно техническа - най-често това е графологична експертиза за това дали текстът или подписа на завещанието е изготвен респ. положен от завещателя.

25.02.2021/by lawyer

News, Personal

Оспорване на фалшиво завещание

В практиката по наследствени дела в последните няколко години се стига оспорване на фалшиво завещание.

В този смисъл, много хора считат, че след като се открие едно завещание, същото ще определи кой следва да получи наследството и наследи имоти на едно лице.

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

В някой случай се стига дори до последваща отмяна на издадени частни завещателни разпореждания на починали лица.

Искът по Закона за наследството може да се погаси в 5-годишен срок.

Становището на ВКС по въпроса е следното :

При формиране на този извод съдът не е съобразил, че завещанието, което е частен диспозитивен документ, същевременно представлява едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания в чл. 25, ал. 1 ЗНсл, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя. Неизпълнението на това изискване води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, ал. „б” ЗНсл.

Ето защо оспорването на автентичността на едно завещание не е приравнено на оспорване автентичността на документ, поради което при наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл. 180 ГПК не може да доведе до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя“

За направените даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещания – от деня, в който заветникът е предявил права.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него

Това разпореждане е в полза на лица (физически или юридически) за настъпването на неговата смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.

Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател.

По силата на Закона се въведе забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието е израз на последната воля на завещателя

Като последна воля може да бъде отменено, чрез издаването на ново завещание или отмяна на старо завещание.

Особености на завещанието

Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещен резултат за облагодетелстване.

Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него.

Когато наследодателят е оставил наследници със запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част.

В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание.

Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.

Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести, стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.

Оспорване на завещателни разпореждания ?

Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице.

Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът дава възможност ограничен кръг лица да оспорят завещанието, ако то накърнява тяхната т.нар. запазена част.

Оспорването върви по няколко линии – дали въобще е налице изготвено завещание. При оспорване на фалшиво завещание законът допуска и оспорване на размер на т.нар. запазена част за наследниците по закон.

По отношение на първият способ за оспорване следва да посочим, че са налице универсално завещание и завет

Универсалното завещание има за предмет цялото наследство на починалия завещател.

В това наследство влизат имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт

При завет е налице разпореждане само с определена част от наследственото имущество.

Вторият способ – оспорва както формата, така и съдържанието на завещанието – наличието или липсата на реквизити и изписване от наследодателя.

Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.

Тестът на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание.

Законът поставя строги изисквания към волята на завещателя

Съществени са изискванията за следните реквизити на самото завещание :

изписване на изявената воля от нотариуса,
Съставян протокол при прочитане на записаното,
отбелязване на изпълнените формалности
Наличието на автентичен подпис на завещателния акт;

Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.

Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които ще бъде изразената воля на завещателя да е непосредствено след записването.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за завещателни разпореждания

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

25.07.2020/by lawyer

Полезни статии

Освобождаване от наказателна отговорност

Ангажирането на наказателната отговорност за дееца е вследствие от извършено от него престъпление, което може да се елиминира чрез освобождаване от наказателна отговорност

За да може тази наказателна отговорност да се реализира е необходимо да започне съответното разследване, откриване на досъдебно производство и съответно повдигне на обвинение на извършителя. Освобождаване от наказателна отговорност

Законодателят е предвидил различни възможности за откриване на наказателна процедура при извършено престъпление. пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от съда.

Съществуват много случаи в който ангажирането на наказателната отговорност на лицата да бъде заменена с по-лека административно-наказателна отговорност.

Това означава, че дори и едно лице извършва престъпление, а му се налага наказание за извършено нарушение. За дееца тази замяна е благоприятна правна възможност особено за извършителите на т.нар. „леки престъпления“. освобождаване от наказателна отговорност

Тази процедура се нарича – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като правната основа на тази замяна е очертана в чл. 78а НК.

Този институт намира огромно приложение в практиката на съдилищата. Законодателят го е въвел поради възможността всеки порядъчен и неосъждан човек да извърши престъпление – транспортно произшествие, обида, клевета, лека телесна повреда, хулиганство и др.

Процедура по чл. 78а НК

Съгласно процедурата в закона на дееца, следва да бъде дадена възможност да се поправи при замяна на наказателната с административно – наказателна отговорност по чл. 78а НК, като лицето се третира, като неосъждано, т.е. чисто съдебно минало.

Но за да бъде реализиран този бонус обаче, е необходимо да са изпълнени законовите изисквания на чл. 78а НК, а именно:
– извършителят на престъпление да бъде пълнолетен – навършил 18 години;
– за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години, или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
– деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
– причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени;

Законът предвижда, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на парична глоба, като това е допустимо за леки престъпни деяния и наказателни престъпления, по отношение на неосъждани лица, които лица, възстановили щетите, които са причинили.

Освобождаването по чл. 78а от НК е приложимо само веднъж. Повторно освобождаване се допуска само, ако деецът е бил реалибитиран.

Освобождаването от наказателна отговорност може да стане по два начина:

– По инициатива на прокуратурата, която е установила, че законовите предпоставки за приложение на чл. 78а са налице. Искането на прокурора е до съда. Съдът единствен има правомощието да проложи чл. 78а от НК.

По инициатива на съда в случаите, когато прецени, че предпоставките са налице. В този случай освобождаването става независимо и въпреки волята на прокурора. освобождаване от наказателна отговорност

ЗАМЯНА НАКАЗАНИЕ по чл. 78а НК

Особеното при освобождаването от наказателна отговорност, е че съдът е задължен да приложи чл. 78а и освободи от наказателна отговорност обвиняемия или подсъдимия, ако предпоставките са налице.

Законодателят въвежда и ограничение в приложението на института.

Освобождаване от наказателна отговорност – чл. 78а НК не може да има ако деецът е бил в пияно състояние.

Пиян шофьор не може да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложена глоба.

В заключение бихме желали да споделим, че в производството за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не се допуска граждански иск и не участва частен обвинител.

Наказателният съд се произнася с определение, когато прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора и с решение

В случай на приложение на процедурата по чл. 78а НК и налагане на административно наказание..

За повече информация, можете да се обърнете за съвет към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Всеки Ваш конкретен въпрос, ще бъде разгледан и обсъден внимателно с оглед неговата специфика.

01.09.2018/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Застрахователно обезщетение при смърт

Застрахователно обезщетение

С изменението на законодателството в областта на застрахователното право настъпиха сериозни промени при плащане обезщетение за смърт на пътя.

Застрахователното обезщетение при смърт е сума пари, която се изплаща на пострадалия или наследниците на застрахованото лице при неговата смърт.

В астрахователната полица е предвидено като допълнителна услуга, която може да бъде закупена от застрахователя.

Обезщетението може да бъде изплатено веднага след смъртта на застрахованото лице или след приключване на необходимите процедури.

Застрахователното обезщетение при смърт е важна мярка за финансова сигурност на пострадалия или наследниците на застрахованото лице.

Това се отнася особено в случаите, когато те са зависими от финансова помощ починалия.

Застрахователните компании предлагат различни видове застраховки при смърт, като живото застрахователни полици, групови застраховки и други.

Важно е да се има предвид, че условията за получаване на застрахователното обезщетение при смърт се различават в зависимост от застрахователната компания и видът на застраховката.

Затова е важно да се запознаете добре с условията на застраховката, която сте закупили

Целта е да следвате всички процедури за уведомяване на застрахователя при смърт на застрахованото лице.

Съгласно закона наследниците на починалия могат да търсят застрахователно обезщетение при смърт, като заведат иск срещу застрахователя в граждански съд.

Уморени ли сте да се борите със застрахователя си за полагащите ви се застрахователни обезщетения?

Ние разбираме колко неприятно може да бъде, когато застрахователите отказват да платят и се опитват да изключат задълженията си, използвайки общите условия.

Не се притеснявайте, ние сме тук, за да ви помогнем!

Застрахователното обезщетение при смърт може да бъде подадено от пострадалите на застраховката или от наследниците на застрахователя.

За да подадете искане, трябва да се свържете с адвокат който да запита застрахователната компания за изплащане на обезщетение

След като го упълномощите, той ще им представи нужните документи, които потвърждават смъртта на застрахованото лице.

Обикновено важно от тези документи е смъртен акт, което е доказателство за наследството или документ, който потвърждава пострадалите на застраховката.

След като застрахователната компания получи вашето искане, те ще извършат преценка на документите и ще ви уведомят за резултатите.

В случай, че искането е одобрено, вие или пострадалите на застраховката ще получите обезщетението.

В случай, че искането е отхвърлено, застрахователната компания ще ви уведоми за причините за това решение.

За да бъде процесът по подаване на искане за застрахователно обезщетение при смърт по-лесен, е важно да предоставите всички необходими документи и информация в срок.

Нашият екип от експерти може да Ви насочи как да заведете дело срещу застраховател и да получите обезщетението, което заслужавате.

Кога се изплаща застрахователно обезщетение ?

Доверете ни се, за да ви помогнем да се ориентирате в правните сложности и да се уверите, че ще получите обезщетението, което ви се полага.

Свържете се с нас още днес, за да научите повече за това как можем да ви помогнем в застрахователното ви дело.

Успоредно към тази претенция следва да се посочи и точни данни за банкова сметка, по която да бъде преведено определеното застрахователно обезщетение.

Завеждане на претенции по „Гражданска отговорност“ се извършва в застрахователното дружество, с което виновният водач е сключил договор.

За да получите това обезщетение, ще трябва да представите някои документи на застрахователната компания.

Преди всичко, ще имате нужда от оригинала на застрахователния полицай, за да докажете, че починалият беше застрахован.

Също така, ще трябва да предоставите документ, който потвърждава смърт на застрахованото лице

То трябва да съдържа изявление, че сте уведомен/а, че имате право да получите плащането по банковата сметка на другото лице.

При завеждане на претенцията застрахователят се да представят доказателства, които установяват основание и размер на претенцията.

ВАЖНО : Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията Ви в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства.

Възможно е застрахователят да изиска представянето на допълнителни доказателства.

Не се допуска изискване на доказателства, с които застрахованият не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки.

Застрахователят не може необосновано да забавя и удължава процедурата по уреждане на претенцията.

Омръзна ли ви застрахователите да отказват да изплащат обезщетенията, на които имате право?

Не им позволявайте повече да се измъкват!

Нашият експертен екип знае точно как да осъди застрахователя и да го накара да плати. Виждали сме всичко и познаваме триковете, които застрахователите използват, за да избегнат задълженията си.

Но също така знаем как да се борим и да спечелим.

Независимо дали става въпрос за небрежност, недобросъвестност или нарушаване на договор, ние ще ви помогнем да потърсите справедливост в окръжния съд.

Не е нужно да страдате в мълчание. Свържете се с нас днес и ни позволете да ви помогнем да получите обезщетението, което заслужавате.

За допълнителна информация, моля не се колебайте да ни потърсите за съвет или поставете директно вашият въпрос на office@lawyer-bulgaria.bg или на телефон + 359 897 90 43 91.

Всяко ваше запитване ще бъде отговорено максимално бързо и детайлно с оглед спецификата на вашият казус.

Какво представлява застрахователното обезщетение ?

Обезщетението при ПТП е сума, изплащана при претърпени болки и страдания, при имуществени вреди, разходи за лечение, лекарства рехабилитация. Право на такова обезщетение има лице, претърпяло вреди, в следствие на ПТП, с изключение на виновния водач.

От кого се изплаща застрахователното обезщетение ?

Обезщетението на пострадали в следствие на ПТП се изплаща от застрахователната компания на виновния водач. Това обезщетение се изплаща по застраховка „Гражданска отговорност“, когато има застрахователен договор или от „Гаранционен фонд“ , когато виновният водач няма застраховка „Гражданска отговорност“.

От кого се изплаща обезщетение на чужда Гражданска отговорност ?

При възникнало ПТП, причинено от чуждестранно лице, със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при чуждестранен застраховател; в случай на ПТП настъпило на територията на друга държава с пострадал български гражданин, обезщетение се изплаща от Национално бюро автомобилни застрахователи.

Кога се образува наказателно производство ?

Когато има причинена телесна повреда или смърт, се образува досъдебно производство. Пострадалите имат право да бъдат уведомени за правата си, да получат защита и сигурност, както за себе си, така и за своите близки, да бъдат информирани за хода на наказателното производство.

24.07.2018/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Откриване на завещание

Завещанието е едностранна сделка на разпореждане с имущество при откриване на завещание.

В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения.

За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки.

За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него.

Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Разпореждането с открито, но неприето наследство, включително чрез извършване на завещателно разпореждане се разглежда като конклудентно приемане.

С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).

ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЕ СПОРЕД ОБЕМА

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания:

а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и

б) завети – отнасящи се до определено имущество.

Именно от тук започват и най-честите спорове, в случай на откриване на завещание.

С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото.

Вписване на завета на наследство може да се извърши едва след откриване на наследството и приемане на завета от заветника.

От момент ще възникват правата на заветника, които чрез вписването да бъдат противопоставени на всички трети лица.

Бързото вписване на наследство е необходимо, за да бъдат противопоставени придобитите от заветника вещни права върху недвижими имоти

След това заветникът може да се ползва от завещаното наследство на вещно прехвърлително действие на извършени от наследниците на завещателя разпоредителни сделки.

При универсално завещание към наследника преминават права и задължения на завещателя;

При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.

В зависимост от формата завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН).

Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели.
Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита в присъствие на свидетели.

След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;

Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис.
Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания.

ВАЖНО : Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице или от нотариус.

Съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на района на действие.

Разпространена форма е т.нар. саморъчно завещание – написано собственоръчно на лист хартия.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател

Съществува изискване това саморъчно завещание да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол.

Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към смъртта.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лице, което завещателят е посочил като наследник по завещание.

Как се открива завещание ?

Съгласно Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска срок за представяне на завещание, за да бъде то обявено от нотариус.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт. Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание.

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол и уведомява съдията по вписванията

30.07.2017/by lawyer

News, Полезни статии

Как се вписва завещание ?

Правни процедури по Обявяване, вписване на завещание

Завещанието е приет и дългогодишен, традиционен способ за разпореждане с имуществото на наследодателя при смърт в българското право.

Много хора не знаят реда за вписване и обявяването на завещание и затова ни питат : Как се вписва завещание ?

Както е налице наследяване по закон след смъртта на едно лице, при определено законно- установените квоти

Това са квито на наследниците.

Със завещание човек може да разпредели и да реши кой от наследниците по закон, или тези, които са извън наследниците по закон, да получи от наследство.

СЪСТАВЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ/ ЗАВЕЩАТЕЛНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Всяко лице, което е навършило 18 години, може да се разпореди чрез ЗАВЕЩАНИЕ с цялото си или част от своето имущество

При завещание наследодателят не може да направи по-голямо разпореждане от това, което има в своята разполагаема част,

За повечето от наследниците по закон, каквито са съпрузите, децата и родителите е определена така наречената запазена част от наследството.

Това дава основание в определен срок от време – пет години от откриване на наследството, да се атакува завещанието в тази част.

Както с цялото движимо и недвижимо имущество човек може да се разпореди и с конкретен имот, което по нашето право се нарича – завет.

Заветът е разпореждане с идеална част или с конкретно имущество, което може да бъде разпределено по желание на завещателя.

Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на една страна – завещателя.

То произвежда действие след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява последната негова воля.

Поради това до момента на смъртта си завещателят по всяко време може да отмени направеното волеизявление.

Законът за наследството не допуска извършването на така наречените съвместни завещания.

Съгласно ЗН две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт.

Това е ограничено както един към друг, така и към трети лица.

В противен случай би се ограничила свободата на разпореждане за след смъртта.

В практика като адвокат по наследствени дела, много клиенти питат за обявяване и оспорване на завещание и завещателни разпоредания.

Повечето от тях са чували или чели разни неща, но малка част от тях са наясно какво представлява Завещанието на наследодателя.

По своята същност саморъчното завещание е една едностранна сделка.

Тази сделка е средство за прехвърляне и разпореждане на имущество.

При тази сделка вещно-правният транслативен ефект настъпва в момента на смъртта на завещателя.

Законът предписва и изисквания към Саморъчното завещание.

За удостоверяването на транслативният ефект се пристъпва към следните действия, а именно :

Необходимо е лицето, в чиято полза е издадено завещанието, да знае или да посочи къде се съхранява;
Саморъчното завещание е наричано тайно завещание;
За самото му съществуване следва да бъде уведомено лицето, което завещателят е посочил като наследник;

Кой може да иска да обяви завещанието ?

Съгласно Закона за наследството “всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като разбере за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”.

Самият момент на узнаването за смъртта на завещателя също е факт, който би могъл да бъде и оспорен

Това означава, че за установяването му ще е необходимо пълно главно доказване.

Чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството изрично посочва, че “…..всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото.

Следва да се определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.”

Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване.

КАК СЕ ОБЯВЯВА ЗАВЕЩАНИЕ ??

За местооткриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия” съгласно текства на чл.1 ЗН.

По -конретно това е населено място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено.

Това е мястото, където е вписан в регистъра на населението”, което съвпада с постоянно местоживеене и постоянен адрес на наследодателя.

Ако след изготвяне до обявяване е изминал голям период от време, е възможно да са настъпили промени в предмета на завещанието.

Лицето, в полза на което е направено саморъчното завещание, може да не е от кръга на наследниците по закон на завещателя.

В този случай единственото пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание, чието представяне и обявяване се иска.

За повече информация,моля обърнете се към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

30.07.2017/by lawyer

News, Полезни статии

Оспорване на завещание

Много често се случва, че човек след доста години осъзнава, че е лишен от наследство, резонно идва въпроса за оспорване на завещание

Може да се оспорва завещанието, направено в полза на друг заветник.

Настоящият казус е уреден подробно в правните разпоредби на Закона за наследството (ЗН).Оспорване на завещание

Веднъж направено завещанието може да се оспорва на следните две правни основания, а именно:

Издаденото писмено завещание е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на лицето, определено от документи като наследодател,
Оспорване в полза на наследниците на запазената част от наследството по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

Оспорване на запазена част

Искът пред съд по смисъла на чл. 30 ЗН може да се погаси поради неговото неупражняване в 5-годишен срок. Срокът за отделните разпореждания с наследство е различен.

За даренията започва да тече от откриване на наследството

Срокът за оспорване на завещания – от деня, в който заветникът е предявил своите права или е започнал да ги упражнява.

Закона за наследството не предвижда изрична правна норма, която да сочи, че правото на иск на наследник със запазена част се погасява по давност.

За разлика от правото да се иска делба, което по силата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността не се погасява по давност.

Преди да се произнесе по искането на ищеца за възстановяване на запазената му част, съдът следва да обсъди основното възражение

Когато заветникът или надареният не е наследник по закон, възстановяване на запазена част се допуска, ако наследството е било прието по опис от ищеца.

Т.е. приемане на наследството по опис от законен наследник, който претендира за запазена част срещу ненаследник, е предпоставка за уважаване на иска .

В този случай мотивите на ВКС за постановяване на това ТР са да не се допусне наследникът със запазена част да укрие част от актива на наследството и без всъщност да е накърнена неговата запазена част.

Изискването за приемане на наследството по опис е предвидено в интерес на заветника или надарения

Това е налице когато той не е наследник по закон, а трето лице и няма точна представа за активите на наследството.

Т.е. ако наследодателят притежава един имот, с който се е разпоредил или завещал на трето лице, то наследникът по закон може да поиска възстановяване на запазената си част, без прието наследство по опис.

За това обаче е необходимо да се представят доказателства, че наследството не обхваща други имоти.

В случая наследодателят се е разпоредил с един свой имот, но той не изчерпва цялото наследство.

Освен че има данни за друг притежаван от наследодателя имот, ищецът не е доказал друго имущество.

Наследници със запазена част ?

Въпреки това, за да можем да сме коректни, точни и изчерпателно е нужно да се прегледат внимателни всички подробности, за да се прецени конкретната ситуация.

Що се отнася за т.нар. наследниците с право на запазена част съгласно закона това са :

всички низходящи (деца),
всички възходящи (родители) на починалия и
преживелият съпруг или респ. съпруга.

Когато наследодателят е оставил завещание не може чрез завещание или дарение да накърни тяхната запазена част.

Всички наследници, чиято запазената част е била накърнена, биха могли да искат възстановяването й

Наследодател може да се разпорежда по безвъзмезден начин само и единствено с разполагаемата си част.

Нужно е да знаете, че все пак има законов ред по който родител да успее да завещае имущество само на едно от децата си

Това става чрез сделка за покупко-продажба на наследствените активи.

Така чрез покупко продажба на практика се заобикалят разпоредбите на Закона за наследството.

В случай на въпроси, можете да се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg за консултация !

20.06.2017/by lawyer

Публикации

Частно и универсално завещание ?

Критерий за различаване на завещателно разпореждане

Тълкуване на вида завещанието

Каква е разликата между частно и универсално завещание ?

Как се тълкува едно завещание ?

Какво представлява завещанието ?

Какъв е критерия за оспорване на завещание ?

Кога завещанието е нищожно ?

Кога завещанието е универсално - общо и кога частно ?

Отмяна на завещание

завещанията могат да бъдат нищожни или унищожаеми.

Нищожно е и завещанието, което не е подписано.

Унищожаемост на завещание

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ

Характер на Завещанието ?

Как се отменя завещание ?

Колко вида завещания са налице ?

Какво представлява нотариалното завещание ?

Какво се оспорва на завещанието ?

По какъв начин се установява автентичност на завещанието ?

Оспорване на фалшиво завещание

Какво представлява завещанието ?

Особености на завещанието

Оспорване на завещателни разпореждания ?

Съществени са изискванията за следните реквизити на самото завещание :

Освобождаване от наказателна отговорност

Процедура по чл. 78а НК

ЗАМЯНА НАКАЗАНИЕ по чл. 78а НК

Застрахователно обезщетение

Не се притеснявайте, ние сме тук, за да ви помогнем!

Кога се изплаща застрахователно обезщетение ?

Не им позволявайте повече да се измъкват!

Какво представлява застрахователното обезщетение ?

От кого се изплаща застрахователното обезщетение ?

От кого се изплаща обезщетение на чужда Гражданска отговорност ?

Кога се образува наказателно производство ?

Откриване на завещание

ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЕ СПОРЕД ОБЕМА

При универсално завещание към наследника преминават права и задължения на завещателя;

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Как се открива завещание ?

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Как се вписва завещание ?

Правни процедури по Обявяване, вписване на завещание

Кой може да иска да обяви завещанието ?

КАК СЕ ОБЯВЯВА ЗАВЕЩАНИЕ ??

Оспорване на завещание

Оспорване на запазена част

Наследници със запазена част ?

Cookie and Privacy Settings