fbpx

Публикации

Частно и универсално завещание ?

В последните години се натрупа сериозна практика на ВКС по въпроса за тълкуване на частно и универсално завещание.

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени,

Завещания за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно.

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитат чл. 44 ЗЗД, за същност на завещанието.

Съобразявайки се със задължителната практика, Върховният касационен съд в своето Решение  833/2010г. сочи, че текстът на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и обстоятелства по делото.

Дефиниция и разграничение на завещаниятаЧастно и универсално завещание ?

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени

Завети, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно.

Налице е задължителна практика на ВКС-Решение №268/29.09.2012г. по гр.д.№410/2011г. по описа на ВКС,Іго,постановено в производство по реда на член 290 от ГПК,

Ако е завещано конкретно имущество,но то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по чл.16,ал.1 ЗН.

При дадените в член 16 ал.1 и ал.2 от ЗН легални определения на понятията ”общо завещателно разпореждане” и „завет”.

Критерий за различаване на завещателно разпореждане

В този смисъл законодателят установява като разграничителен критерий за тях обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има да предмет цялото имущество на завещателя се приема, че завещанието е общо

Заветът представлява разпореждане с отделен предмет от наследственото имущество.

Същевременно обаче законът не предпоставя изискването при съставяне на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, като наличието на изброяване на конкретно имущество в самото завещание не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане, както в случаите когато същото съдържа изброяване на конкретни имущества, така и когато е посочено само едно имущество,

В този случай се тълкуване на волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

Тази разпоредба се отнася и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието.

В случай, че се касае за отделни разпореждания за част от наследственото имущество, говорим за частно завещание.

Това завещание в практиката се среща като ЗАВЕТ и превръща лицето, получило тези наследствени имущества в заветник.

Наличието на ясен разграничителен критерий не е изцяло достатъчно и се срещат множество въпроси и съмнения относно характера за всяко завещание.

Разграничителният критерий, въз основа на който завещанието се квалифицира като универсално или частно, е установен в чл.16 ЗН.

Този критерий се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено.

Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество, след смъртта на наследодателя.

По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е универсално или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Тълкуване на вида завещанието 

Когато завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането следва да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове – чл.20 ЗЗД.

При тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя като отделните разпореждания се тълкуват в смисъла, който произтича от цялото завещание.

Нищожност на завещаниеЧастно и универсално завещание ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите.

Тук намират приложение към едностранни волеизявления, за които законът допуска че пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД

В множество съдебни решения, постановени по чл.290 ГПК, волята на завещателя подлежи на установяване при спазване на правилото по чл.20 ЗЗД

За тълкуване на договорите, следва да бъде отчетена и разпоредбата на чл.44 ЗЗД.

Действителната воля на завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка.

Всяка отделна клауза се разглежда и сравнява с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността.

В съдебната практика съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя.

Нерядко се налага да се приложат и правилата на формалната логика.

Дори при изброяване на конкретно имущество, това не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане когато е посочено само едно имущество при тълкуване волята на завещателя.

Затова следва да се има предвид дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Каква е разликата между частно и универсално завещание ?

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Как се тълкува едно завещание ?

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на страните.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Какъв е критерия за оспорване на завещание ?

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД.

Кога завещанието е нищожно ?

Разпореждане с неиндивидуализиран имот е нищожно поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Процесното частно завещателно разпореждане като нищожно не може да породи присъщите правни последици.

Кога завещанието е универсално - общо и кога частно ?

Разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл.16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество.По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е общо или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Отмяна на завещание

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отмяна на завещание.

Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма.

Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен. Отмяна на завещание

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Съществуват два вида недействителност – нищожност и унищожаемост.

Нищожните правни актове не пораждат правни последици, затова и тази недействителност се нарича още начална.

Унищожаемите завещания пораждат действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред.

Условия за нищожност на завещаниеОтмяна на завещание

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието.

Законът за наследството изследва случайте в които завещателното разпореждане е нищожно:

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с имущество в полза на друго лице. откриване на завещание

Унищожаемост на завещание 

За унищожаемостта на завещание се приема – грешка, насилие или измама.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОтмяна на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокат по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение.

Ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещание.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на наследодателя” – чл. 1 от Закона за наследството

Заверен препис от завещанието ?

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Откриване на завещаниеЗадължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание.

За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Как се отменя завещание ?

Завещанието може да бъде отменено по съдебен ред чрез искане пред съда с оглед неговата нищожност. Нищожността засяга както изписването на текста на завещанието, така и съмнения относно подписа на лицето, оставило завещание.

Колко вида завещания са налице ?

Съгласно закона за наследството в България са уредени само 2 *(два) вида завещателни разпореждания: нотариално и саморъчно. Те имат еднаква сила и възможности лицето, в чиято полза е написано да получи съответните наследства.

Какво представлява нотариалното завещание ?

Това е Завещателно разпореждане, което се извършва пред нотариус в присъствие на свидетели. Завещателят се явява лично, като съставянето на завещателното разпореждане започва с изявяване на волята му на нотариуса, който я записва така, както е изявена и прочита завещанието на присъстващите лица (завещателят и свидетелите). Свидетелите не могат да бъдат такива лица, в чиято полза се прави завещателното разпореждане. Нотариусът следва да отбележи място и дата на съставянето на завещанието.

Какво се оспорва на завещанието ?

Исковете по Закона за наследството касаят автентичността на текста или подписа на завещателя. Оспорва се дали завещателят е изписал или подписал завещанието.

По какъв начин се установява автентичност на завещанието ?

Автентичността на завещанието се установява, чрез изготвянето на съдебно техническа - най-често това е графологична експертиза за това дали текстът или подписа на завещанието е изготвен респ. положен от завещателя.

 

Оспорване на фалшиво завещание

В практиката по наследствени дела в последните няколко години се стига оспорване на фалшиво завещание.

В този смисъл, много хора считат, че след като се открие едно завещание, същото ще определи кой следва да получи наследството и наследи имоти на едно лице. Оспорване на фалшиво завещание

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

В някой случай се стига дори до последваща отмяна на издадени частни завещателни разпореждания на починали лица.

Искът по Закона за наследството може да се погаси в 5-годишен срок

За направените даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещания – от деня, в който заветникът е предявил права.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него

Това разпореждане е в полза на лица (физически или юридически) за настъпването на неговата смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.

Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател.

По силата на Закона се въведе забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието е израз на последната воля на завещателя

Като последна воля може да бъде отменено, чрез издаването на ново завещание или отмяна на старо завещание.

Особености на завещанието 

Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещен резултат за облагодетелстване.

Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него.

Когато наследодателят е оставил наследници със запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част.

В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание.Оспорване на фалшиво завещание

Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.

Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести, стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.

Оспорване на завещателни разпореждания ?

Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице.

Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът дава възможност ограничен кръг лица да оспорят завещанието, ако то накърнява тяхната т.нар. запазена част.

Оспорването върви по няколко линии – дали въобще е налице изготвено завещание. При оспорване на фалшиво завещание законът допуска и оспорване на размер на т.нар. запазена част за наследниците по закон.Оспорване на фалшиво завещание

По отношение на първият способ за оспорване следва да посочим, че са налице универсално завещание и завет

Универсалното завещание има за предмет цялото наследство на починалия завещател.

В това наследство влизат имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт

При завет е налице разпореждане само с определена част от наследственото имущество.

Вторият способ – оспорва както формата, така и съдържанието на завещанието – наличието или липсата на реквизити и изписване от наследодателя.

Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.

Тестът на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание.

Законът поставя строги изисквания към волята на завещателя

Съществени са изискванията за следните реквизити на самото завещание :

  1. изписване на изявената воля от нотариуса,
  2. Съставян протокол при прочитане на записаното,
  3. отбелязване на изпълнените формалности
  4. Наличието на автентичен подпис на завещателния акт;

Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.

Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които ще бъде изразената воля на завещателя да е непосредствено след записването.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за завещателни разпореждания

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Освобождаване от наказателна отговорност

Ангажирането на наказателната отговорност за дееца е вследствие от извършено от него престъпление, което може да се елиминира чрез освобождаване от наказателна отговорност

За да може тази наказателна отговорност да се реализира е необходимо да започне съответното разследване, откриване на досъдебно производство и съответно повдигне на обвинение на извършителя. Освобождаване от наказателна отговорност

Законодателят е предвидил различни възможности за откриване на наказателна процедура при извършено престъпление. пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от съда.

Освобождаване от наказателна отговорностСъществуват много случаи в който ангажирането на  наказателната отговорност на лицата да бъде заменена с по-лека административно-наказателна отговорност.

Това означава, че дори и едно лице извършва престъпление, а му се налага наказание за извършено нарушение. За дееца тази замяна е благоприятна правна възможност особено за извършителите на т.нар. „леки престъпления“. освобождаване от наказателна отговорност

Тази процедура се нарича – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като правната основа на тази замяна е очертана в чл. 78а НК.

Този институт намира огромно приложение в практиката на съдилищата. Законодателят го е въвел поради възможността всеки порядъчен и неосъждан човек да извърши престъпление – транспортно произшествие, обида, клевета, лека телесна повреда, хулиганство и др.

Процедура по чл. 78а НК

Съгласно процедурата в закона на дееца, следва да бъде дадена възможност да се поправи при замяна на наказателната с административно – наказателна отговорност по чл. 78а НК, като лицето се третира, като неосъждано, т.е. чисто съдебно минало.

Но за да бъде реализиран този бонус обаче, е необходимо да са изпълнени законовите изисквания на чл. 78а НК, а именно:
извършителят на престъпление да бъде пълнолетен – навършил 18 години;
– за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години, или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
– деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
– причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени;

Законът предвижда, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на парична глоба, като това е допустимо за леки  престъпни деяния и наказателни престъпления, по отношение на неосъждани лица, които лица, възстановили щетите, които са причинили.

Освобождаването по чл. 78а от НК е приложимо само веднъж. Повторно освобождаване се допуска само, ако деецът е бил реалибитиран.

Освобождаването от наказателна отговорност може да стане по два начина:

– По инициатива на прокуратурата, която е установила, че законовите предпоставки за приложение на чл. 78а са налице. Искането на прокурора е до съда. Съдът единствен има правомощието да проложи чл. 78а от НК.

По инициатива на съда в случаите, когато прецени, че предпоставките са налице. В този случай освобождаването става независимо и въпреки волята на прокурора. освобождаване от наказателна отговорностосвобождаване от наказателна отговорност

ЗАМЯНА НАКАЗАНИЕ по чл. 78а НК

Особеното при освобождаването от наказателна отговорност, е че съдът е задължен да приложи чл. 78а и освободи от наказателна отговорност обвиняемия или подсъдимия, ако предпоставките са налице.

Законодателят въвежда и ограничение в приложението на института.

Освобождаване от наказателна отговорност – чл. 78а НК не може да има ако деецът е бил в пияно състояние.

Пиян шофьор не може да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложена глоба.

В заключение бихме желали да споделим, че в производството за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не се допуска граждански иск и не участва частен обвинител.

Наказателният съд се произнася с определение, когато прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора и с решение

В случай на приложение на процедурата по чл. 78а НК и налагане на административно наказание..

За повече информация, можете да се обърнете за съвет към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки Ваш конкретен въпрос, ще бъде разгледан и обсъден внимателно с оглед неговата специфика.

Мярка за неотклонение

След като се образувано досъдебно производство и то премине към образуване на наказателно дело се прилагат т.нар. мярка за неотклонение

Мерките за неотклонение имат за цел да се попречи на обвиняемия да

А/ Да се укрие

Б/ Да извърши престъпление

В/ Да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

Видове мерки за неотклонение 

Мерките за неотклонение са четири: подписка; гаранция; домашен арест; задържане под стража.

При мярка „подписка“ обвиняемият поема задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа.

При нейното определяне, съдът взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.

Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице.

Тя се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание.

Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган.

Съдът определя адреса, на който ще се изпълнява домашния арест.  Характерно за мерките е, че по наказателни дела от общ характер още при досъдебното производство :Мярка за неотклонение

  • да се укрие, да извърши престъпление или
  • да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

Мерки за процесуална принуда не се прилагат по всяко наказателно дело. Те могат да бъдат прилагани само на лица, които са обвиняеми.

Мярка за неотклонение може да бъде наложена само, ако е налице основателно предположение, че е извършено престъпление.

Съгласно чл. 30, ал.3 от Конституцията на Република България:

В посочени от Закона неотложни случаи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.

В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

Според чл. 5§4 от Европейската конвенция по правата на човека

Βсеки арестуван или лишен от свобода има право

  • да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе;
  • в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

Целта на тези мерки за процесуална принуда е да попречат на дееца и извършителя да се укрие.Мярка за неотклонение

Целта е да се предотврати възможност да бъде извършено следващо, ново престъпление

Целта е да се елиминира възможността да се осуети изпълнението на самото наказание, както и изпълнение на присъдата.

Мерките за неотклонение не са задължителни, но в един по -сложен процес се прилагат с оглед гарантиране изпълнение на наказание.

Налагат се по преценка на органите по наказателното производство, като нямат определена последователност.

Възможно е да бъде наложена най-тежката мярка – ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА

Мярка за неотклонениеТя може да бъде заменена с най-леката – ПОДПИСКА и обратно.

Съществен момент в обжалване мярка за неотклонение е, фактът, че самото налагането на постоянна мярка „задържане под стража“ или „домашен арест“

В това съдебно определение на първата инстанция може да се обжалва пред по-горестоящият Окръжен съд.

Определяне на мярка за неотклонение

При определяне мерките за неотклонение, съдът съобразява степента на обществена опасност, доказателствата здравословното и семейно състояние.

Основните мерките за  процесуална принуда са се открияват с особености

1 При ПОДПИСКА, изпълнението на задълженията на задържаното лице се изпълва- същият да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган/;

2. При мярка за процесуална принудаПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ /пари или в ценни книжа/ – представена от обвиняемия или друго лице в определен срок от 3 до 15 дни при първоначално определяне.

Тя се освобождава когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието .

Затова най-общо казваме, че гаранцията се освобождава в случаите, когато наказателното производство приключи с присъда.

Съдът, който определя мярката за неотклонение по отношение на конкретно лице при следните факти и обстоятелства:

  • Вид, степен на обществена опасност на деянието;
  • събраните доказателства срещу съответният извършител;
  • неговото психологично и здравословното ми състояние;
  • семейно положение на извършителя (в случай, че има деца, за които грижи);
  • вид и предмет на упражняваната професията на извършителя;
  • възраст ми и други данни за личността на извършителя

При определяне на съответната мярка за неотклонение от съществено значение имат допълнителни критерии. За допълнителна информация се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Колко е издръжката за дете ?

В съвремената иконимическа ситуация много бързо се променят отношенията между съпрузите. Стигне ли се до въпрос, най-честият въпрос е колко е издръжката за дете ?

Като адвокат по бракоразводни дела ще споделим, че личните отношения и задължението на другият родител за плащане на издръжка са строго регламентирани от една страна от постановено съдебно решение на Районен съд.

Как се определя издръжката на дете ?Колко е издръжката за дете ?

Издръжката се определя от ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Министерски съвет за размер на минималната издръжка за дете в страната.

С примяната на икономическите условия, и считано от 01.01.2021г., минималната работна заплата в Република България е определена в размер на 650 лв.

Съгласно разпоредбата на текста на чл.142 ал. 2 СК  минималният размер на издръжката е 1/4 от МРЗ, то актуалният минимум на работната заплата

От този минимум се определя най-ниският праг и размер на искането за издръжка, считано от 01.01.2020г. е 162,50 лв. Колко е издръжката за дете ?

Такъв минимален размер на издръжка за дете се присъжда от съда дори и по отношение на лице, което е родител, дори и същият да е трайно безработен

Минималният размер на издръжката се присъжда дори и задълженият да не притежава имущество и не получава никакви доходи от трудова и търговска дейност.

Как се формира размера на издръжката на дете ?

За всеки размер над минималния следва да бъдат обосновани както необходимостта от издръжка в претендирания размер, така и възможността на лицето, което дължи издръжката, да я заплаща.

Самата промяна на размер на издръжка за дете не става автоматично с увеличението на минималната работна заплата

Присъдена от съда, размер на издръжка за дете остава в същия размер до настъпването на обстоятелствата, които биха довели до нейната промяна.

Тази промяна в размера на издръжка за дете може да бъде извършена само след съдебно заседание и след съдебно решение.Размер на издръжка за дете

Когато говорим за минимална издръжка за дете, определена от Районен съд, следва да се вземат и останалите критерии, а именно :

  • Доходът на родителят, предоставящ дължимата издръжка на дете;
  • Нуждите и разходите на детето – в зависимост от неговото емоционално, здравословно състояние, възраст и особености;

Критерии за увеличеният размер на издрръжката над минималния се възприемат следните
А/ увеличена нужда от издръжка

Б/ нарастнали възможности на лицето, плащащо издръжка на детето

От какво зависи размера на издръжката ? 

Увеличение на размера на дължимата издръжка за дете не става автоматично с увеличаването на минималната работна заплата.

Съгласно константната съдебна практика, веднъж присъдена от Районният съд, определеният размер на издръжка за дете  остава в същия размер до промяна на обстоятелствата пред съд, който обуславят нейната промяна.

Тази промяна в определеният размер на издръжка за дете може да бъде извършена само и единствено с последващо съдебно дело за промяна размер на издръжката

Това ще доведе до отразяване на новите обстоятелства, налагащи изменение на издръжка.

В този случай се касае за изрично съдебно производство,  пред Районния съд по постоянен адрес на ищеца

Съдебното производство приключва с решение за определяне размера на дължимата издръжка на дете.

Как се изменя размера на издръжката ? 

Случайте в които би могло да се иска промяна в определеният размер на издръжка за дете, присъдена от Районен съд са при увеличаване на нуждите и потребностите на детето.

Обстоятелства, благоприятстващи увеличаване на издръжката са

  • Настаняване в лечебно заведение на детето
  • Откриване на медицинско заболяване, водещо към по-висок разход за лечение
  • Доказан прием в специализирано училище,
  • наличието на завишени образователни и медицински нужди на детето.

Допуска се увеличение на издръжката при настъпили допълнителни обстоятелства довели до по-високи разходите за детето. Колко е издръжката за дете ?

Друг случай на възможност да се иска промяна в издръжката, присъдена от Районен съд са увеличаване на възможностите на задълженото лице.

Необходимо е задълженото лице да има възможност да плаща исканият от съда размер.

Впоследствие това лице си намира подходяща работа и вече може безпрепятствено да ми осигурява необходимата издръжка.

Настоящата статия разглежда увеличението на размера на издръжка под минималния размер, съгласно сега действащото законодателства.

За повече информация за завеждане на дела се свържете с кантората за допълнителна информация, консултация и подготовка на документи за завеждане на дело на телефон – + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Как се определя издръжката на детето след развод?

Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 2 на чл. 142 СК минималния размер на издръжката на дете следва да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Може ли да се промени издръжката ?

Съгласно чл. 51 СК, изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Подлежи и е въпрос на доказване промяната в обстоятелствата , довели до промяна на издръжката– възможностите на родителя за плащане или нуждите на детето.

Кой може да иска промяна на издръжката ?

Правно легитимирани да искат промяна на издръжката са само двете страни - детето, чрез родител, на когото са възложени родителските права и даващия издръжката родител.

Кой са основанията за промяна на издръжката ?

Правните основания за промяна на издръжката са трайни промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител.

Застрахователно обезщетение при смърт

С изменението на законодателството в областта на застрахователното право настъпиха сериозни промени в условията за получаване на застрахователно обезщетение в случай на смърт, и загинали лица при ПТП на пътя. Застрахователно обезщетение ПТП 

Съгласно закона наследниците на починалия могат да търсят застрахователно обезщетение при смърт, като заведат иск срещу застрахователя в граждански съд.

За тази цел не бе необходимо първо да предявяват претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по доброволен ред пред застрахователната компания.Застрахователно обезщетение при смърт

Успоредно към тази претенция следва да се посочи и точни данни за банкова сметка, по която да бъде преведено определеното застрахователно обезщетение.

Завеждането на претенции по „Гражданска отговорност“ се извършва в застрахователното дружество, с което виновният водач е сключил договор.

То трябва да съдържа изявление, че сте уведомен/а, че имате право да получите плащането по банковата сметка на другото лице.

При завеждане на претенцията застрахователят се да представят доказателства, които установяват основание и размер на претенцията.

ВАЖНО : Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията Ви в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ. (чл. 108, ал. 1 от КЗ)

Възможно е застрахователят да изиска представянето на допълнителни доказателства. Това се случва в срок от 45 дни от представянето на доказателствата, изискани при завеждането на претенцията, и то само когато необходимостта от тях не е можела да се предвиди при завеждане на претенцията. (чл. 106, ал. 3 от КЗ)Обезщетение загинал ПТП

Не се допуска изискване на доказателства, с  които застрахованият не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки.

Застрахователят не може необосновано да забавя и удължава процедурата по уреждане на претенцията. Застрахователно обезщетение при смърт

За допълнителна информация, моля не се колебайте да ни потърсите за съвет или поставете директно вашият въпрос на office@lawyer-bulgaria.bg или на телефон + 359 897 90 43 91.

Всяко ваше запитване ще бъде отговорено максимално бързо и детайлно с оглед спецификата на вашият казус.

Какво представлява застрахователното обезщетение ?

Обезщетението при ПТП е сума, изплащана при претърпени болки и страдания, при имуществени вреди, разходи за лечение, лекарства рехабилитация. Право на такова обезщетение има лице, претърпяло вреди, в следствие на ПТП, с изключение на виновния водач.

От кого се изплаща застрахователното обезщетение ?

Обезщетението на пострадали в следствие на ПТП се изплаща от застрахователната компания на виновния водач. Това обезщетение се изплаща по застраховка „Гражданска отговорност“, когато има застрахователен договор или от „Гаранционен фонд“ , когато виновният водач няма застраховка „Гражданска отговорност“.

От кого се изплаща обезщетение на чужда Гражданска отговорност ?

При възникнало ПТП, причинено от чуждестранно лице, със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при чуждестранен застраховател; в случай на ПТП настъпило на територията на друга държава с пострадал български гражданин, обезщетение се изплаща от Национално бюро автомобилни застрахователи.

Кога се образува наказателно производство ?

Когато има причинена телесна повреда или смърт, се образува досъдебно производство. Пострадалите имат право да бъдат уведомени за правата си, да получат защита и сигурност, както за себе си, така и за своите близки, да бъдат информирани за хода на наказателното производство.

Изпълнение върху дружествени дялове

В търговската практика от последните години, все по-често се случва, работещи фирми със сериозен бизнес да останат без имущество.

Част от тях са застрашени да се появи запор на банкови сметки, от кредитор.Изпълнение върху дружествени дялове, Принудително изпълнение върху дружествени дялове, Адвокат събиране на задължение, принудително изпълнение ЧСИ, иск по чл. 517 ал.3ГПК

Смисълът на този инструментариум е да се насочи изпълнението за събирането на определено вземане към длъжник.

Често пъти това е по-силен инструмент от запориране на банкови сметки или възбрана на имоти.

В практиката примерите са много затова ще се спрем само на някой от тях.

Инструмент, който регламентира възможността на кредитор да предяви иск за принудително изпълнение към дружествените дялове на длъжника в търговско дружество е искът по чл. 517 ал.3 ГПК.

Разпоредбата на чл. 517, ал. 1 ГПК обхваща общо процеса по налагането на запор върху дял, което е от компетенцията на съдебния изпълнител: “Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията.

Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването.

Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор”.

След вписване на запора недействителни са всички разпореждания със запорирания дял, извършени от длъжника. 

Съдружник, който за 6 месеца не може да се удовлетвори от имуществото на съдружник, може да наложи запор върху ликвидационния дял на длъжника.

Кредиторът в този случай може да поиска прекратяване на дружеството с 6-месечно писмено предизвестие до всички съдружници, ако дружеството е учредено без срок, освен ако друго не е предвидено в учредителния акт.

Съгласно  чл.517 ,ал.3  от ГПК, когато  изпълнението е върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството.

След изтичането на три месеца  съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.

Съдът отхвърля иска, ако установи , че дружеството е изплатило на взискателя  припадащата се на съдружника длъжник част от  имуществото.

Ако се установи , че искът е основателен, съдът прекратява дружеството.Изпълнение върху дружествени дялове

В това производство не се следи  за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител.

Може да бъде оспорена само  по предвидения в ГПК ред- чрез обжалване на неговите  действия.

Принудителното изпълнение, съгласно чл.517, ал.1 ГПК, започва с налагане на запор от съдебния изпълнител върху дела на съдружника – длъжник, който се вписва в Агенцията по вписвания.

Предпоставки за иск чл.517 ал.3 ГПК:

1. Прекратяването предполага насочване на принудително изпълнение върху дела на ограничено отговорен съдружник в дружеството за задължения на съдружника към трето лице, взискател по образувано изпълнително дело.

Материалната предпоставка е свързана с качеството на кредитор на взискателя и качеството на длъжник на лицето, което е съдружник в търговското дружество.

В този случай – съдружникът- длъжник може да е както физическо лице, така и юридическо лице – търговско дружество.

За кредитора е без значение юридическия факт – дали е договорен или извъндоговорен, облигационен или търговски.

Важна предпоставка за допускане на иска е единствено съществуването на изискуемо задължение и нуждата от удовлетворяване на законно признатия интерес на взискателя.

2. Втората съществена предпоставка за започване на процедура по прекратяване на дружеството е процесуална предпоставка, която допълва и доразвива материалната,  е наличието на образувано и висящо изпълнително дело при спазване на всички разпоредби в чл. 426 и сл. ГПК.

В образуваното съдебно производство по чл. 517 ал.3 ГПК – кредиторът на съдружника трябва да е придобил качеството на взискател, а съдружникът – качеството на длъжник.

След налагане на запора съдебният изпълнил връчва на дружеството изявление по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник.

В тримесечен срок от връчване на изявлението ЧСИ овластява взискателя да предяви иск  по чл. 518 ал.3 ГПК пред  съответният съда за прекратяване на търговското дружество.

В случай, че вземането или част от него, предмет на принудителното изпълнение, не бъде покрито и изпълнено към този момент.

Откриване на завещание

Завещанието е едностранна сделка на разпореждане с имущество при откриване на завещание.

В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения.

За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки.

За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него.

Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Разпореждането с открито, но неприето наследство, включително чрез извършване на завещателно разпореждане се разглежда като конклудентно приемане.

С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).

ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЕ СПОРЕД ОБЕМА 

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания:

а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и

б) завети – отнасящи се до определено имущество

Именно от тук започват и най-честите спорове, в случай на откриване на завещание.

С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото.

Вписване на завета на наследство може да се извърши едва след откриване на наследството и приемане на завета от заветника.

От момент ще възникват правата на заветника, които чрез вписването да бъдат противопоставени на всички трети лица.

Бързото вписване на наследство е необходимо, за да бъдат противопоставени придобитите от заветника вещни права върху недвижими имоти

След това заветникът може да се ползва от завещаното наследство на вещно прехвърлително действие на извършени от наследниците на завещателя разпоредителни сделки.

При универсално завещание към наследника преминават права и задължения на завещателя;

  • При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.

В зависимост от формата завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН). Откриване на завещание

  • Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели.
    Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита в присъствие на свидетели.

След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;

  • Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис.
  • Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания.

ВАЖНО : Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице или от нотариус.

Съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на района на действие.

Разпространена форма е т.нар. саморъчно завещание – написано собственоръчно на лист хартия.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател

Съществува изискване това саморъчно завещание да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол.

Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към смъртта.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лице, което завещателят е посочил като наследник по завещание.

Как се открива завещание ?

Съгласно Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска срок за представяне на завещание, за да бъде то обявено от нотариус.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт. Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание.

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол и уведомява съдията по вписванията

Как се вписва завещание ?

Правни процедури по Обявяване, вписване на завещание

Завещанието е приет и дългогодишен, традиционен способ за разпореждане с имуществото на наследодателя при смърт в българското право.

Много хора не знаят реда за вписване и обявяването на завещание и затова ни питат : Как се вписва завещание ?

Както е налице наследяване по закон след смъртта на едно лице, при определено законно- установените квотиКак се вписва завещание ?

Това са квито на наследниците.

Със завещание човек може да разпредели и да реши кой от наследниците по закон, или тези, които са извън наследниците по закон, да получи от наследство.

СЪСТАВЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ/ ЗАВЕЩАТЕЛНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Всяко лице, което е навършило 18 години, може да се разпореди чрез ЗАВЕЩАНИЕ  с цялото си или част от своето имущество

При завещание наследодателят не може да направи по-голямо разпореждане от това, което има в своята разполагаема част,

За повечето от наследниците по закон, каквито са съпрузите, децата и родителите е определена така наречената запазена част от наследството.

Това дава основание в определен срок от време – пет години от откриване на наследството, да се атакува завещанието в тази част.

Както с цялото движимо и недвижимо имущество човек може да се разпореди и с конкретен имот, което по нашето право се нарича – завет.

Заветът е разпореждане с идеална част или с конкретно имущество, което може да бъде разпределено по желание на завещателя.

Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на една страна – завещателя.

То произвежда действие след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява последната негова воля.

Поради това до момента на смъртта си завещателят по всяко време може да отмени направеното волеизявление.

Законът за наследството не допуска извършването на така наречените съвместни завещания.

Съгласно ЗН две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт.

Това е ограничено както един към друг, така и към трети лица.

В противен случай би се ограничила свободата на разпореждане за след смъртта.

В практика като адвокат по наследствени дела, много клиенти питат за обявяване и оспорване на завещание и завещателни разпоредания.

Повечето от тях са чували или чели разни неща, но малка част от тях са наясно какво представлява Завещанието на наследодателя.

По своята същност саморъчното завещание е една едностранна сделка.Как се вписва завещание ?

Тази сделка е средство за прехвърляне и разпореждане на имущество.

При тази сделка вещно-правният транслативен ефект настъпва в момента на смъртта на завещателя.

Законът предписва и изисквания към Саморъчното завещание.

За удостоверяването на транслативният ефект се пристъпва към следните действия, а именно :

  1. Необходимо е лицето, в чиято полза е издадено завещанието, да знае или да посочи къде се съхранява;
  2.  Саморъчното завещание е наричано тайно завещание;
  3. За самото му съществуване следва да бъде уведомено лицето, което завещателят е посочил като наследник;

Кой може да иска да обяви завещанието ?

Съгласно Закона за наследството “всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като разбере за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”.

Самият момент на узнаването за смъртта на завещателя също е факт, който би могъл да бъде и оспорен

Това означава, че за установяването му ще е необходимо пълно главно доказване.

Чл. 27, ал. 2 от Закона за наследството изрично посочва, че “…..всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото.

Следва да се  определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.”

Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване.

КАК СЕ ОБЯВЯВА ЗАВЕЩАНИЕ ??

За местооткриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия” съгласно текства на  чл.1  ЗН.

По -конретно това е населено място, “където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено.

Това е мястото, където е вписан в регистъра на населението”, което съвпада с постоянно местоживеене и постоянен адрес на наследодателя.

Ако след изготвяне до обявяване е изминал голям период от време, е възможно да са настъпили промени в предмета на завещанието.

Лицето, в полза на което е направено саморъчното завещание, може да не е от кръга на наследниците по закон на завещателя.

В този случай единственото пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание, чието представяне и обявяване се иска.

За повече информация,моля обърнете се към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или на мейл  info@lawyer-bulgaria.bg