Срок за оспорване на дарение

Правни основания за оспорване на завещание

Много често се случва, че човек след доста години осъзнава и разбира, че е лишен от наследство в полза на свой брат или сестра,  от някой от родителите и тук резонно идва въпроса – може ли да оспори това Завещание, което е направено в полза на един или друг заветник. В  тази насока, принципът е следният : Да , направеното завещание би могло да се оспорва и ощетеният наследник да получи от облагодетелстваният заветник това, което му се полага по право, категорични са специалистите.

Настоящият казус е уреден подробно в правните разпоредби на Закона за наследството (ЗН), глава Трета, чл.13 и следващите. Веднъж направено завещанието може да се оспорва на следните две правни основания, а именно : 

1. Дали издаденото писмено завещание е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на лицето, определено от документи като наследодател,
2. Оспорване за възстановяване в полза на наследниците на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

Оспорване на запазена част 

Искът пред съд по смисъла на чл. 30 ЗН може да се погаси поради неговото неупражняване в 5-годишен срок, който за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от деня, в който заветникът е предявил своите права или е започнал да ги упражнява.

Закона за наследството не предвижда изрична правна норма, която да сочи, че правото на иск на наследник със запазена част се погасява по давност. За разлика от правото да се иска делба, което по силата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността не се погасява по давност.

Преди да се произнесе по искането на ищеца за възстановяване на запазената му част, съдът следва да обсъди основното възражение  в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН, съгласно която ищецът няма право да претендира възстановяване на запазените си части, тъй като това право се упражнява срещу лице, което не е наследник по закон, а наследството не е прието по опис.

Налице е задължителна съдебна практика – ТР № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№ 1/05 г., съгласно разясненията в което под термина „наследник по закон“ по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН следва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 – 10 от ЗН. Когато заветникът или надареният не е наследник по закон /какъвто е настоящият случай/, възстановяване на запазена част се допуска, ако наследството е било прието по опис от ищеца.

Т.е. приемане на наследството по опис от законен наследник, който претендира за възстановяване на запазените си части срещу лице, което не е наследник, е материалноправната предпоставка за реализиране на това тяхно право, съответно за уважаване на иска /ако е накърнена неговата запазената част по чл. 30 Закона за наследството/.

В този случай мотивите на ВКС за постановяване на това ТР са да не се допусне наследникът със запазена част да укрие част от актива на наследството и без всъщност да е накърнена неговата запазена част, да иска нейното допълване за сметка на завещанието или дарението. Изискването за приемане на наследството по опис е предвидено в интерес на заветника или надарения, когато той не е наследник по закон, а трето лице и няма точна представа за активите на наследството.

При постановяването на съдебно решение от значение е и друга важна съдебна практика, в Съдебно решение № 165 от 08.07.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 568/14 г. І г.о. ГК, съгласно което „разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство“. Т.е. ако наследодателят притежава само един имот, с който се е разпоредил /завещал или дарил/ на трето лице, наследникът по закон може да поиска  възстановяване на запазената си част, без да е приел наследството по опис.

За това обаче е необходимо да се представят категорични доказателства, че наследството не обхваща и друг имот и/или да има в тази насока конкретно изявление и на третото лице – надарен или заветник.  В случая наследодателят се е разпоредил с един свой имот, но той не изчерпва цялото наследство. Освен че има данни за друг притежаван от наследодателя имот, съдът счита, че ищецът не е положил нужните усилия, за да документира липсата на друго имущество.  Въпреки това, за да можем да сме коректни, точни и изчерпателно е нужно да се прегледат внимателни всички подробности, за да се прецени конкретната ситуация.

Що се отнася за т.нар. наследниците с право на запазена част съгласно закона това са :

• всички низходящи (деца),
• всички възходящи (родители) на починалия и
• преживелият съпруг или респ. съпруга.

Учебникарски пример, който се посочва в такива случай е фактът, че низходящите ( в случая – децата от предишни бракове)  имат съответните запазени части от имуществото на наследодателя, защото се явяват наследници.

В ситуацията, в която наследодателят е оставил няколко наследници  със т.нар. запазена част, същият не може чрез завещание или дарение да накърни тяхната запазена част, до размера определен от закона.

В конкретният случай, всички наследници, чиято запазената част е била накърнена, от разпореждане на наследодателя или в някоя от горепосочени хипотези, биха могли  да искат възстановяването й по надлежният съдебен ред.

Законът за наследството изрично установява, че наследодателят може да се разпорежда по безвъзмезден начин само и единствено с разполагаемата си част.

Нужно е да знаете, че все пак има законов ред по който родител да успее да завещае имущество само на едно от децата си, но не е чрез завещание, а по съответният  възмезден начин чрез сделка за покупко-продажба на наследствените активи. Така чрез фиктивното прехвърлянето на практика заобикаля разпоредбите на Закона за наследството .